Прераждане, карма и живот след смъртта...

 mom , ето така е започнала темата:
Ти доста отклони въпроса и нарушаваш едно основно правило, а именно : " Всеки има право на собствен избор". Най-голямата мъка за един човек е да загуби своето дете и всеки изживява тази загуба по различен начин. Едни обвиняват Бог, че е отнел най-ценното им, други смятат, че щом се е случило, значи има причина за това. Всеки има своя истина, свои мотиви... Казала си много неща, които и аз споделям, но не мисля, че е редно да се натрапва дадено мнение, още повече - когато то не се споделя от някой. Нека имаме уважение към мъката на нашите съфорумки!

Какво излиза, че само аз нямам право на избор или вярващият човек няма. Защо говорите за свободата на избора, а на мен не го позволявате, това не е свобода. А и не допускате избор, в смисъл на различни гледни точки. Аз съм писала като всеки друг, също съм изгубила дете при спонтанен аборт и Бог ме е изрправил след това. Имайки предвид споделените от мен неща. А кой какво приема времето ще покаже. Никой не споделя преживяванията си с изискването, че те трябва да се приемат от всеки, това е цензура. Всеки споделя своя път, своето виждане. Отворете малко прозорците, да влезе и свеж въздух, на никой няма да навреди.
А със скръбта не трябва да се спекулира. Когато съм била в голяма скръб, приятелките ми са стояли като треснати и са се чудели какво да кажат, да не ме засегнат. Влизаш и настава мълчание...Което ме е карало по-зле да се чувствам и да ги предразполагам да се отпуснат. В тези случаи човек най-малко има нужда от "съжалявам", и сконфузени хора. В тези случаи човек иска да говори, да търси, да знае, да назове нещата в живота си. Преживяла съм го. Точно този страх да се допрем до "болното" място не помага никак! От прекалена предпазливост на околните и "уважение към болката му" човек се затваря още повече. И дори боли повече. По тази причина идваме тук, да говорим свободно, да споделим и изхода, не само проблема. Нищо от това, което съм писала, няма да оскърби нечии чувства, напротив, отговарям за това.

 Никой не ти отнема правото да пишеш. Но да се опитваш да убедиш всички да мислят по твоя начин - не е редно! А ти го правиш, въпреки, че твърдиш обратното! Изгубила си дете, вярвам, че още живееш с болката от загубата. По някакъв начин си продължила напред! Открила си, че при теб молитвата към Бог помага! Но както виждаш - не при всички е помогнала. Явно има причина за това - кой знае! Но на човек му е необходимо време, за да промени възгледите си по даден въпрос. За теб е правилно твоето убеждение в съществуването на Бог. За други хора - той не съществува, защото смятат, че ако го имаше - нямаше да се случат дадени неща. Тези хора са прави за себе си. Аз нямам силата да  накарам някой да мисли по моя начин. Никой няма силата, и още по-малко правото да го стори.
А по отношение на уважението към мъката на мамите тук имах предвид точно това - да не им натрапваме мнение.
Повече не искам да пиша странични неща в темата , защото в такива случаи се ползва един термин  
Нищо лично!

Вярвах  в Бог - молихме се сички - правилно или не ,но смятам, че ако имаше Бог щеше да спаси детето ми , че вижда в сърцата ни какво ни е, че вижда мъките на Росенчо. Сега не мога да вярвам, че го отне от мен , за да го заведе на едно по-добро място и да отърве от мъките на човек със сърдечен порок. Търся вината в себе си - какво съм направила тогава, за да се роди той така. Това съдба ли е - да се събера с мъжа ми и да създадем две нещастни деца , защото едното си отиде/или ние го изпуснахме/ , а другото получи огромен товар от болка и мъка по брат си и по това , което е било и сме били преди........само на 17 години.
Искам да вярвам в прераждането , в това че един ден ще видя пак моят Росен - уникалният , единствен , неповторим ,добър, мил ,безкрайно обичен и обичан наш син......звучи налудничаво,но болката замъглява мисленето, мисленето не помага - аз от много мислене съм на този хал. Повече няма да измествам темата, карма- какво изкупваме? Кой е урока, защо се случва на нас , ако бяхме с други партньори дали щеше да е същото? Въпросите са безкрайно много и на нито един няма точен отговор .

sonya83 , никой не те кара да пишеш странични неща, още по-малко да говориш от името на други майки, които уж съм засегнала. Ако смяташ, че в нещо съм засегнала теб, кажи, ще ти поискам прошка, не е проблем за мен. Всички тук се борят за чувствата на другите, като че ли знаят точно от какво имат нужда другите.

nai-vinovnata, има едно изречение, че "любовта покрива множество грехове". Дори да имаш такива, вярвам, че твоята любов към сина ти ги покрива. Но това са тайни, в които е трудно да се надникне. Аз не те познавам, но и да те познавах, само Бог знае кога какво и само Той познава дълбочините на човешкото сърце... ще ти пиша пак, ще си мисля за теб

Това е най-тъжното mom Любовта не стигна , не помогна ,а е огромна към него.....другото незнам -прекален светец и Богу не е драг, казват хората , но кои грехове изкупваме незнам.
Както съм писала и преди ние с мъжа ми сме просто хора , обикновени хора, грешили сме и сигурно ще грешим докато сме живи.....но мисля си не чак толкова, колкото това да изгубим детето си....Но кой на колко и какви грешки има право и как плаща - това явно не зависи от нас.

Много въпроси, логични въпроси и аз си ги задавам, това е най-трудното. Убедена съм, че отговор има и той не е универсален със сигурност. Искам да ти пиша много неща, но съм внимателна, понеже отговорът не е нито в моя опит, нито в книгите, а в небето, т.е. в Бога. Всичко, което човек може да знае е по откровение. Ако Бог ти открие, ще знаеш, ако не ти открие - не. Дори вярата е откровение - човек може много да е слушал, но когато дойде откровението и завесата се смъква. И се отварят очите ни за нещата. Няма да ти пиша общи приказки, не го заслужаваш, мога да се моля Бог да ти открие.
Ако човек няма никаква вяра, не получава тези откровения, мислех, че и у теб е изгубена. Но не е, виждам го в последния ти пост. Има хора, на които им е дадено да говорят тези неща, които виждат по-ясно, аз лично не съм оставена в тъмнината. Но не ти препоръчвам това, за да не помислиш, че те зарибявам нещо. Това, което аз знам за моя живот явно ми е достатъчно за сега, въпреки, че ако питаш мен, аз искам повече, искам гаранции, искам обяснения. Но колкото Бог е дал, толкова.
Само едно ще добавя, ако Бог ти говори, той ще ти покаже път, ще ти покаже живот, изход, ще ти даде утеха. Тогава човек сам разбира какво не е правил както трябва. Понеже нещата предстоят пред теб, земния ти път не е приключил и колкото и да скърбиш, не може да стоиш на едно място, течението ще те отнесе. В теб има човек, по божия образ, който се нуждае да го нахраниш и напоиш. Сега вие сте важни повече от сина ти, който вече е намерил покой в обятията на божия дух. А откровенията идват не с мислене, твоят ум може да ти бъде и враг, да те убива. В този живот има една личност, която обвинява и се възползва от слабостта ни и тя няма нищо общо с Бога. Не й вярвай! Откровенията идват в молитвата, която е като мост между двата свята, особено ако човек по-малко говори и повече слуша. И със сигурност ще разбереш, че твоите грешки не са проблем, да, уверена съм, че това не е наказание. Бог да е с теб!

Благодаря mom! Трудно ми е сега да пиша -тези дни са най-ужасни - празниците,които съм обичала ,свързаните с Бог - Коледа, Нова година, Великден ,Гергьовден , пролетта,зимата есента и лятото , сега всичко ме убива защото той не е до мен да се радваме заедно на пролетта, да боядишем заедно яйца , да е във ваканция с приятелите си ,по разходки, отклоних темата ,но много боли.............

nai-vinovnata 
Вярвай, че ще дойде при теб , когато е писано. Но не като племеник, внук. Като присъствие...
Няма как да го обясня. Аз не мислех, че ще се случи, но се случи, дори и не съм го искала.

Бог да е със семейството ти, подкрепям те духом, болката не отминава с времето, но се лекува с милостта на Бога в живота ни. Ще стане и при вас, ако го допуснете, вярвам, че ще стане.
За темата не се притеснявай, темата за темата се поставя от хора, които не търсят твоето, а своето и взимат повод от буквата на нещата, за да бъдат пъдари на съфорумците си. Царят дава, пъдарят не дава.  стара история

Mom, аз знам, че съм те засегнала, и преди този най-светъл празник, наистина искрено те моля да ме извиниш. Искам да ти кажа, че съжалявам; просто много ме беше раздразнила с наричането на "другите" религии "сиромашки", после прочетох, че всъщност било цитат; и пак казвам - нека винаги помним, че книгите са написани много отдавна, и тогава по друг начин се е говорело, сега същите думи имат различно значение ( пример - една моя преподавателка се възмущаваше на думите "Блажени простите духом" - как така "простите"? ...)

Мом, онзи твой най-човешки пост за лично твоите молитви много ми направи впечатление, мисля, че молитвата е най-възможната форма за общуването с Бога. И мисля че, да, Той винаги чува молитвата.
Как така детенцето ти казваш че било сляпо, нали било тръгнало на подобрение, ще се оправи ли, има ли надежда - това нещо преходно ли е? Разбирам, че разпитвам за прекалено лични неща, но не искам да е истина просто.
Човек стигнал до отчаяние намира молитвата, просто няма друго нещо.

За прераждането и християнството - не виждам защо са всички спорове; аз не виждам никакво противоречие.
Ако приемем, че обективно съществува прераждане, то какво значение има това за нашия живот, който е единствения живот, който ни е даден да живеем сега? Никакво. Значи, все едно не съществува. Не си заслужава да мислим за това. Затова християнството просто не засяга този въпрос, той е безсмислен в рамките на земното ни съществуване. И да има, и да няма прераждане, всеки или единствения живот, ограничени от телесната си обвивка, го живеем като единствен наш живот.

Нека уважаваме чуждите религии, чуждите раси, вярата на милиарди други хора, нека не ги наричаме "сиромашки", това означава да отричаме най-святото в техните души.

Аз лично се отнасям с респект към чуждите религии. Но за мен те са обект на интерес, не на вяра.
Единствено влизайки в православен храм, усещайки мириса на тамян, чувствам нещо необяснимо, това, че това е религията на моя народ, моята. Че нашите светии са святи за мене толкова много, че не смея да помисля за тях дори.

Коледа и Великден. Но не този Великден с зайчетата и жълтите сладки кокошчици, дето са на всеки ъгъл сега, толкова ми е омерзително! А онзи - с обикалянето със свещи през нощта около селските църквици...
Да се зарадваме на идващото Възкресение!

 




Написвайки това, онази вечер почувствах, че не мога повече, разплаках се и отидох да си легна.
Спах ли? Не май.
За мен дойде Срещата.

Днес е деня, когато преди една година кръстихме малкото ми момиченце. Най-щастливия ден от моя живот с нея беше този ден. Още от момента, в който отворих вратата на колата и ме лъхна въздухът на Драгалевския манастир.
Защо мисля, защо се утешавам с това, че тя се роди само за да бъде кръстена?

Тя си отиде точно девет дена преди Великден.
И ето - точно девет дена преди Великден... тя ли дойде?
Никога няма да знам, но не ми и трябва.

Великден идва, а аз да бъда без нея - това не е ли кощунствено? Аз я оставих.
Едно малко бебенце в неанотологията на Първа градска.
Винаги ще помня този грях. Грях ли е? Човек винаги се страхува, мисли,че лекарите знаят по-добре.
Може би не съм подготвила къщата достатъчно добре, за да си посрещна гостенчето?
Трябва да чистя, да подреждам...

Sedada,      

Момичета, може би мястото ми не е тук, не съм изгубила дете, но тъй като така или иначе взех участие по темата, иска ми се да кажа още нещо.
Днес е Разпети петък, най-тъжният ден за християните. Предполагам за много от вас този най-тъжен ден се е проточил цяла вечност, една безкрайна вечност, започнала в мига, когато безценните ви рожби са напуснали прегръдките ви.
Но знаете ли, може би ще прозвучи кощунствено, но аз ви завиждам...
Вие сте били майки. Износили сте децата си, родили сте ги, прекарали сте безсънни нощи до тях и сте ги гледали как растат. Дори за ден, дори за час, всяка от вас е майка и ще остане такава до края на дните си. Ще носите спомена за детето си, дори когато го няма, ще носите любовта, която сте давали и получавали. Дори като болка, вие ще носите тази истинска, майчина любов, с която сте били благословени.
Когато ви е най-тежко, замислете се какъв дар сте получили. Помислете, че сте имали. Ако можехте да избирате сега, когато знаете, че детето ви няма да остане след вас, бихте ли се съгласили да се откажете от дори една секунда с рожбата ви, знаейки, че всичко ще свърши? Не тъгувай, че си е отишла, радвай се, че си я имала в живота си, ми каза една мъдра съфорумка преди няколко месеца, когато страдах по смъртта на първият скъп за мен човек, който си отиде от живота ми. Не знам доколко това е утешение. Но разсейва поне малко болката, връща в сладостните моменти, които пазим в спомените си.
Аз имам любимият мъж до себе си, но нямаме дете. Обиколихме всички лекари- светила, всички вдигат рамене и не могат да ни помогнат. Моят мъж не може да има деца... Ние не можем да имаме. Няма обяснение защо един млад, здрав мъж не може да има деца. Не знаят.
Не мога да приема, че Бог, този благ, прощаващ Бог, в който вярвам, ще ни накаже по този начин. Не се чувствам виновна. Не съм направила нищо, с което да го заслужа. За мен обяснението е, че с този мъж, с моят любим мъж, заедно се учим на нещо в този живот, нещо, което ни е убягвало в предишни животи. Иначе всичко е бесмислено, всичко е прекалено жестоко. Дали е карма не знам, това през което минаваме, но със сигурност има причина и цел. Дори когато не я виждаме и не я помним.
Но въпреки това, бих предпочела да бъда на ваше място, мили изстрадали майки, бих предпочела да бъда майка дори и за ден, а после нека цял живот нося спомена и болката... Звучи ужасно, знам. Но потънали в тъгата си, позволете си поне за миг да погледнете през друга призма - децата ви са били до вас, обичали са ви и са ви направили това, което сте - любящи, състрадателни и грижовни. Направили са ви майки. Това е благословия!
Пожелавам на всички вас да намерите покой, да намерите радост и смисъл. И да се срещнете отново с рожбите си, някой ден, някъде!   

roxanne25, и ти ще посрешнеш някой ден твоята рожба. Сърцето ти е готово за това. Рано или късно чудото ще стане. Вярвай!

Sedada,
Благодаря ти за поста, налага се да уточня нещо, то вече може би наистина надхвърля рамките на темата, но пък е в духа на това, което ти си споделила. С голямо съжаление ще ти противореча отново.
Няма по-крайно и нетолерантно учение от християнството по отношение на другите религии, от друга страна това е най-толерантното учение по отношение на доброволността на неговото приемане. Т.е., Бог никога няма да ви окаже натиск да го приемете, ако чука на вратата, то това ще е вратата на сърцето ви, а не на дома ви. Христос е бил най-кроткият човек на земята, но вижте какво казва "Аз съм хлябът на живота, който яде от този хляб, ще живее, който не яде, ще умре." Аз съм пътят, истината и животът."  "Който повярва в името на Божия син, ще се спаси, който не повярва е вече осъден."
Всъщност ще ви спестя повече, само ще кажа, че в цялата библия се свидетелства едно и също нещо - от началото, до края. Смърт за невярващите и живот за вярващите. Сега, ако искате изпаднете в истерия но смисълът на това не е нетолерантност. Смисълът е да се осъзнае различният произход на ученията и че въпросът е на живот и смърт.
Ще го обясня по най-простия начин. Има Бог, който е слънцето за нас, източникът на живота. Където няма слънце, няма живот. Има Дявол или нечист дух, или както там се нарича с многото си имена, от който тръгват и всички останали учения. Тъй като той не е творец, тези учения са изкривени и фалшифицирани варианти на истината, които имат корен в божието слово до колкото то е било използвано за основа на фалшификата. Следвайки, човек приема подобна участ и се отделя от Бога. Отделяйки се, губи източникът на живота си. От там идва смъртта. Понеже спасението се постига с вяра единствено и само в Бога Христос, целта на лъжеученията е да се "понижи" той до нивото на велик учител и хуманист, но не и единствен Бог, чрез който има спасение. Учението за прераждането също противопоставя на спасението чрез вяра, усъвършенстването чрез прераждане. Та не е вярно, че не влияе на живота ни тук.
Написала съм го крайно, но целях да е ясно.
Всички учения днес, освен юдаизма и мюсулманството (които имат самочувствие поради стария завет, който приемат) признават Христос, понеже всичко покрай него е вече дори научно доказано. Проблемът е, че той не ги признава. Получава се нещо такова от тяхна страна, да, той е царят, той е най великият, но и ние произлизаме от него, ние го признаваме, е, имаше там едно изречение в библията и за нас. Но той наистина не ги признава и изрича много тежки съдби за хора, които подлъгват други хора. За тях той казва, че по-добре да не са се раждали. Говорим за лъжеучители и лъжепророци. Те, разбира се познават участта си и гледат да направят още някоя беля преди края.
Сега не ме замеряйте с камъни, говоря това, което съм имала възможността да науча, понеже съм се интересувала. Аз не съм автора, може би вестоносеца. Християнството не толерира други учения и да, нарича ги сиромашки. Което не е обида за хората, които ги изповядват, а за силите, които стоят зад това. Ако някой убива децата ми, колко толерантна ще бъда? Е ние сме божии и Бог ни пази от вълците! Това е! Но пак казвам, че християнството е най-толерантно по отношение на свободната воля на хората.
Ако нещата не бяха на живот и смърт и Божият син нямаше да умре. В днешно време не многото грехове са проблем за хората, проблемът е вярата, понеже съдбата на човека е според вярата му, а всеки си заслужава вярата. Поради събитието, което празнуваме, в името Христово има прошка, но само в това име!
Сега, ако някой реши да ми се сърди, което е неизбежно, да се сърди.

Относно синът ми, да, ретината дава признаци на прилепяне на едното око, но това не гарантира зрение. Дори при временно отлепяне на ретината зрението се уврежда почти напълно. А ето и предимството съдбата да е според вярата ти. Ако човек вижда зад ограниченията на материята, там, където няма невъзможни неща, се случва според вярата му. А вярата е капитал, който се инвестира и се умножава. Аз съм инвестирала, дано да имам шанс! Дано!

 roxanne25 , съпругът ти не би ли се съгласил на ин витро от донор? Да кажем за първото дете, по-нататък може и да се намери лечение и за него. Крайно ли ти се вижда? Между другото не бъди сигурна, че твоят кръст е по-тежък от този, на някоя от майките тук. И не си пожелавай чужд кръст, може изобщо да не можеш да го понесеш, от страни изглежда едно, но само от страни. Аз също чаках преди първата си бременност, мислихме, че може и да не стане, познавам тази болка, после изгубих дете при спонтанен аборт, сега пък имам болно дете. Не мисля, че първата болка беше най-голяма. Но Бог ни дава изпитанията съобразно силата ни, това, което нося сега, не бих го понесла преди 10 години. Пожелавам добро развитие на нещата.