Прераждане, карма и живот след смъртта...

Това са въпроси, които и аз си задавам, не съм фанатик, нито адвокат на Бога. Бих казала, че в контекста на това, което и аз преживявам с децата си, за мен тези въпроси са напълно актуални и близки до сърцето ми. Мога да възроптая против Бога, предвид това, което става в живота ми. Само че аз вземам предвид и неща, които вече са се случили.
Преди години, като бях в 7-8 клас,  майка ми се разболя от рак на тимусната жлеза, когато я изписаха след някакво облъчване, дадоха й 3-4 години живот. Майка ми е жива днес, аз съм над 30-те. По това време, обаче, нямах никаква вяра в Бога, не съм от такова семейство. Наскоро майка ми сподели, че се е молила тогава, но тя също не е човек, който в други случаи е активно вярващ, дори научих за нейната вяра след като аз й споделих за моята. Преди една година баща ми получи тежък инсулт, 50% увреждане на мозъка, можеше да е като растение сега или да е мъртъв. Лекарите казаха, не си хабете парите за лекарства. Около 1 седмица, докато беше в интензивното се молих за него почти денонощно, то беше естествено, душата ми като в огън гореше. Не знаех какво е най-добре за него, търсих милост. Баща ми се възстанови с единствена разлика от преди, че се състари визуално и мърмори малко повече. Също не шофира, наруши се периферното му зрение от едната страна. Лекарите казват не може да бъде. Мина скоро телк, там също се чудиха доста. Майка ми на скоро прекара пневмония, снимаха я на рентген, показва изследванията от рака от преди, без следа от увреждане по дробовете към днешна дата. Лекарите отново се чудят.
Когато се роди първият ми син преди 4 години и половина, треперех за него като че ли съм болна от страх. Само да вдигне температура или нещо друго да стане и започвах да се моля за него, докато не се оправи. Във всички случаи се е оправял за няколко часа, без антибиотици. Имаше един случай падна със стола и някак си прехапа езика, тече кръв и то точно там, където се пада биберонката – около 6 вечерта. Цяла вечер гладен, боли го. Молих се за него непрестанно, докато към 3 ч. през нощта мястото зарастна и той се нахрани. И до ден днешен има огромен белег по средата на езика. Сега обаче има проблеми с проговарянето и отново се моля за него, положението не е розово, според логопеда, даже сериозно, но аз не се съмнявам, че Бог ще ми покаже милост. Имам една неуспешна бременност и син, който се роди в 28 г.с. 3 месеца в институции и молитви от наша страна. Всеки ден чувахме това понесе, онова понесе, храни се, наддава и т.н. Първите 4 дни изобщо не успях да заспя. И когато всичко утихна и се успокоихме, установи се ретинопатия на недоносеното, последен стадий и на двете очи отлепена ретина. Четох в интернет, че няма регрес на това заболяване, диагноза потвърдена във варна и в Токуда. Операция в Германия на едното око и професорът каза, че при другото ретината е започнала да се възстановява и вероятно до 2-3 месеца ще се прилепи сама, без операция. Пиша в телеграфен стил, от уважение към свободното ви време.
Сега какво да кажа, чашата е наполовина пълна или наполовина празна? Да се препирам ли с Бога или да му благодаря? Вие как мислите? Да му търся ли сметка или да се моля за децата си? Имам подарения живот на своите родители, стабилно семейство, добър съпруг, имам утеха и имам две деца, които са със проблеми в някаква степен и които обичам, както и в по-предния пост майката споделя – да бях аз, но са децата ми. Мога и да роптая против Бога, но вярата ми говори друго – аз вече знам пътя и ще се боря за децата си, но не само със средствата на света, но и тези на небето. Бог ми е показвал милост и пак ще го направи. Не се съмнявам в пълното изцеление на децата си. Познавам много хора с подобни преживявания и обикновено това не са хора, които са чели много книги, а които имат откровението на вярата в живота си. Помните как Бог изцелявайки, казваше - Твоята вяра те изцели! По тази причина няма да коментирам всички въпроси, които поставяте, може би по-нататък. За да не давам приоритет на знанията си и на прочетените книги. Моята вяра не е "зазубрена". И ви уверявам, че има едно място горе, където каквото човек успее да види в небесното царство, то се случва и долу. Там, където моят поглед стига децата ми са здрави.Моето свидетелство не е онази „сладкарница”, с която сте свикнали. Но аз не бих излъгала, иначе как ще се явя пред Бога довечера или утре?
Последно искам да кажа, че има разлика между това дали човек вярва и търси милост от Бога в тези моменти (и още повече извън тях) или хлопа само на вратите на лекарите и институциите. Всички знаем притчата за блудния син (не грешния), който като напусна дома си и разпиля цялото богатство на баща си и стигна до там да яде храната на прасетата и когато разбра, че е по-беден дори от слугите на баща си се върна в родния си дом. Ако някой иска да живее под грижите на баща си, не е ли редно поне да се върне в дома си? Разбирайте, Божия дом. Дали бащата на този човек можеше да му помогне без сина му да желае това?         

Да, свидетел съм, духом.
А ти защо искаш да намериш недостатък в мен, за да умаловажиш казаното? Да кажа "пострадал" като в приказка по-добре ли е? Устройва ли те? 
Дали съм високомерна, разбира се, освен това имам и още много други недостатъци, просто не питай!
Ще се уча от теб на смирение.  Ще казвам на хората, че са глуповати, после странно, пък много са чели (колко лошо). Ще ги наричам профани и напомпани и ще им казвам, че бръщолевят. И ще им показвам къде им е мястото според мен. Така ще се извися много. И междувременно ще "прегръщам" други, които много обичам.
Ако човек разбира и отразява дори частица от Божията любов, той обича всеки човек, обича Божието в него, почита го и търси неговото възстановяване. Включително, когато негодува против ценностната му система. Похвали се с любов и разбиране, когато се научиш да не обиждаш хората, които са Божии създания, независимо дали те дразнят. Не приемам критика от някой, който не ме обича и не критикувам никой, който не обичам. И от двете има само вреда!!!

Хайде да спрем с този "Бог", библии и т.н. всеки да гледа себе си и да вярва в каквато иска.Темата е за съвсем друго.Никой не се е върнал от там за да каже как е имали прераждане или няма,като му дойде времето ще разберем.На мен молитвите не ми помогнаха.

От чие име говориш? От къде знаеш от какво има нужда всеки един? Аз не съм като някои други дежурна тук, които са "обсебили" правото да дават утеха, обсебили правото да знаят какво трябва да се казва и кой да се пъди и да са най-любящите от всички.  Хората обичат да си маркират територия. Вярно е, че вероятно имат тежка загуба, но това не е повод да се държат собственически
Бях влизала тук преди време, когато направих спонтанен аборт. Същото нещо! Или трябва да вярвам, че бебето ми ще се прероди или да се махам.  Сега темата ми излиза, понеже съм писала в нея и реших да погледна. Постарах се да напиша нещата лично, понеже чух подобно изискване.  Дори твърде лично. Но много са изискванията, явно има стриктна цензура.
Интересно ми е какво лично би могъл да напише някой, който вярва в преражданията.    
В тема за живот след смъртта Бог няма място? В християнска държава? Това е много интересно. В тема, в която се обсъжда какво става в отвъдното, Бог няма място? Значи не даваш място на Бога нито в земния си живот, нито в отвъдния, така ли? И къде е мястото на Бог, къде да го натикаме, да не ни пречи? Да не ни дразни? Този комунизъм не свърши ли вече?

mom    с най-искрени чувства!
Вярвам в прераждането и за мен съществуват доказателства! Но не смятам да ги споделям точно тук. Ако някой иска може на лични...
Да! Силата на молитвата е огромна!

Всеки има право на мнение... Всеки чувства нещата по различен начин... Всеки изследва нещата от живота, които го интересуват... Всеки събира парчетата от пъзела, това че ти държиш едни, а друг - други, не означава, че все някой от двамата бърка. Просто не знаем цялата истина!  

За мен истината не се ражда в спора, а и не е тук мястото, прочетох предните постове на тази майка, дори си поплаках. Не знам, какво бих могла да й кажа, за нейния Росен. Освен, че съм убедена, разбира се, че той е с Бога и че тя няма вина, бъди свободна от вината си, моля те. Бъди свободна! Ако Бог е допуснал, то това не е заради медицински или твои пропуски. Може би Бог е искал да видиш и голямото слънце, което си виждала отразено в твоето слънце - Росен.  Може би е искал да разшири погледа ти, не да го стесни. Ако можеш да видиш източникът на всичко добро в живота си, ще видиш отново и живота си. Източникът на живота ни е неизчерпаем. Синът ти е бил само част от живота ти, но за теб е бил целият ти живот - нещо, което всички допускаме, аз също. Може би е време е да се опиташ да видиш живота си и извън него - за себе си и семейството си. Но не живот като мъждукане и в компромис, а в пълнота, с всички чувства, включително радост. И не само заради семейството си, но и заради теб самата. Понякога Бог иска да изцели раните ни, но ние не позволяваме. Това не означава, че си прежалила детето си. Относно липсата утеха няма никаква, ще ти липсва цял живот. Личността Росен, която не би могла да бъде заменена от никоя друга личност и слава Богу няма да бъде. Последен съвет, празнувай рождението на детето, а не смъртта му. Няма смърт.    

Да, ама не  . Твоите парченца не пасват в моя пъзел.  Знаем достатъчно, за да кажа това. Поне знаем, че две противоречиви твърдения не могат да са верни едновременно. Или има живот един път и после съд, както казва апостол Павел или има прераждане, което именно той нарича "сиромашките учения на света".  Какво да правим, един от нас бърка
Точно по тази причина смятам, че темата за живот след смъртта не трябва да се пише само от хора, които вярват в прераждането и пъдят останалите като мен. За да може човек да вижда различни гледни точки. Тези неща могат да се докажат, ако човек не замазва празнотите и пукнатините в теорията си. Като тези, които споменах по-долу. Без проблем може да се докаже. Но човек трябва да е непредубеден и да следва логиката. Само че ние сме емоционални и пренебрегваме логиката, вярваме в абсурдното, ако ни харесва.
По тази причина остава да се доверим на сърцето си, което може би ще трепне, като чуе истината. Но за целта трябва да я чуе.
Всяка лъжа, повторена 100 пъти заприличва на истина. Ако на всички отчаяни майки, които копнеят да зърнат децата си им се говори непрестанно за прераждане, това покълва и пониква. Други семена просто не се сеят.
Странно е също, че има непоносимост към християнството, в християнска страна. На 100 човека един ще каже вярвам в Христос и му се казва стига с този Бог!!! А скоро ще боядисва яйца и ще ходи на църква.  Много е модерен този фюжън! Нека се разберем тогава, не празнувайте Възкресение и Великден. 

Различни наименования за едно и също понятие...  Мила, в какво се изразява този "съд"?

Извинявам ти се предварително, защото не желая да продължавам този спор точно в тази тема, ако намериш друга подходяща, можем да продължим там!    Ако желаеш, каня те в тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=484788.0
Поне аз приемам хората с различни възгледи и ще си поговорим(виртуално) на спокойствие! 
 

mom с цел не заяждане и ако визираш мен Да не боядисвам яйца и не празнувам християнски празници.Пак казвам всеки има право да си вярва в каквото си иска.Болката ми е огромна,ще ме разбере всяка майка преживяла същото.
Желая ти всичко хубаво
Passiflora интересна тема 

Момичета не се заяждам, но темата много се измести. А и толкова дълги постове като на мом се четат много трудно. Пак повтарям, че не е нищо лично. 

И на никоя от нас останалите миличка не помогнаха тези молитви. Иначе нямаше да сме с черно в душите... А относно самата тема: Честно казано объркана съм. Не зная дали има прераждане и живот след смъртта... Но си мисля, убедена съм, че по някакъв начин от там ни пазят от зло.

Моля те да ми повярваш, че не визирам теб или някой конкретно. Никак не ме дразни в персонален план кой какво прави и в какво вярва. Към хората изпитвам само позитивни чувства и имам много висок праг на търпимост към всякакви изказвания, мнения, към лъжата по принцип е друго нещо. Гледам на нея, като на нещо, което витае наоколо и си търси жертви, като вирус, да кажем. Не се заяждам никога, за мен ако един разговор не е с уважение, не дава резултат и обременява, а и без това всички сме обременени.
Това за яйцата знаех, че ще подразни някой, прозвуча крайно. Исках само да провокирам логичното ни мислене, понеже яйцата и Великден са символ на възкресението (няма връзка с прераждането). 
Относно свободата на избора и аз точно тази свобода се стремя да опазя. Понеже свобода на избор, предполага и да има някакъв избор, нали?  Ако няма избор, къде е свободата? А темата е точно тази, все пак!!! Тя визира търсенето ни да познаем духовната реалност в която живеем, това, което е скрито от земните ни очи, която идва и след смъртта, но аз бих допълнила, че и сега живеем в нея.
Последно ще кажа, че в цял свят хората се обръщат към Бога в критичните моменти от живота си, особено в Европа и Америка, това се вижда ясно, отразено е и във културните ценности, в празниците ни, та дори в киното. Към Него се обръщат и силно вярващи и не до там и дори престъпници, изповядват се, покайват се, търсят посоката. Много е тъжно, че при нас тези корени са като че ли отрязани чак от дъното на сърцата ни. Има скръб, няма утеха. От комунизма ли е, не знам, вероятно. Но към момента малко хора споделят живата вяра, не книжната и каноническата, която и мен ме отблъсква. Изречението стига с тоя Бог много рядко може да го чуете по света и на изток и на запад. Само в някоя посткомунистическа страна може да стане. Нашата духовна нива е като залята от мощен пестицид, убил всичко, на която пробиват първо плевелите.
crow, ще те помоля да не четеш постовете ми от тук нататък, те явно не са писани за теб! Все пак има място за всички под слънцето!!!
 

Надявам се Бог да умие черното от душата и сърцето ти, в смисъла, в който го казваш. Мога да кажа само това, в което съм сигурна - човешката душа е безценна в Божиите очи. Под душа разбирай не нашата енергия, но ние самите, аз, ти, всеки. За децата да не говорим. Те имат специално място в сърцето и душата на Бога. Нашата земя е само проекция на небесната действителност и небесните светове и обиталища, в които Божественото присъствие е много по-силно изразено, понеже те се управляват от Бог. Ако той е дал и тук децата да се раждат в семейство, с грижите на своите родители, то и в небесни места за душата се полагат грижи. Като прибавим и това, че там няма нито скръб, нито болка. Вярвам!
На въпроса "защо става така" не мога да отговоря, понеже този отговор не е универсален, аз намирам отговор донякъде за себе си и близките си. Мога само да кажа, че пред Бог сме ценни дух, душа и тяло, в тази последователност. Докато ние ценим само земния си живот, за Бога е важно състоянието на душата ни, която един ден ще продължи своето съществуване. В този смисъл доброто за нас, не съвпада винаги как ние и Бог го виждаме. Но молитви без отговор няма. Няма! Молитвите ни задвижват небесните сили. В наша полза. Но не винаги става каквото искаме. И точно тук е важна вярата ни, ще рече доверие. Казва ти го майката на едно сляпо дете, (засега) на което принципно биха могли да бъдат открити и други увреждания в близко време. Но няма друго място под слънцето, от където да получа помощ.
Последно ще кажа, че този свят не се управлява в пълнота от Бога. Има едно нещо, което пречи - нашият свободен избор. Изборът на всеки да прави каквото иска и да следва каквито иска духовни сили, които настървено "лобират" за нашите души. За това сме слаби и отпаднали и дух и душа и тяло. Никога не бих казала на майка, че поради неин грях е пострадало детето й. И не мисля, че е така. В сърцето на Бога реваншизъм няма. Сега е време за спасение и обновление, не за наказания - е това вече прозвуча като клише, но не е. Бог да е с теб! 

Passiflora, темата ти за регресията (спомени от минало съществуване) не ми е интересна. Мнението ми с едно изречение - това, което Бог изпраща на земята, за да стана аз или ти или някой друг е част и плод от самия Него. Говорим за духа и душата. Чувала съм, че когато Бог изпраща "това" в малкото бебе, то все още има спомен за небесното си съществуване и небесния език, за Бога и за любовта му. По тази причина бебетата са позитивни, те не са страхливи, каквото и да преживяват гукат и се радват. Те идват с невероятен заряд и постепенно забравят. Чувала съм дори, че избират родителите си.
За това говорим винаги за личност, още от самото начало, не "гола" енергия. Но това е ново раждане, сътворение на човека от Бога, не въртележката "прераждане" и изпразване от съдържание. 

  лелееее