Прераждане, карма и живот след смъртта...

  • 103 050
  • 346
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 712
Момичета, не знам дали е редно да пиша в темичката ви - аз не съм загубила дете... просто си нямам Sad. С мъжа ми не можем да имаме бебе - за момента медицината е безсилна да се пребори с проблема при него, а и не могат да кажат защо го има.
Аз лично съм убедена в прераждането, в избора на земен път, в това, че сме тук, на Земята на училище.
Преди около месец си отиде любимата ми баба. Много ми е трудно да го преживея - обичах я и още я обичам страшно много, а и досега не съм се сблъсквала толкова близо със смъртта. Страшно е...
Мисля си... това, че нито една душа не избира нас - мен и него ... дали изкупваме нещо, дали ние сме избрали тази съдба, преди да дойдем тук на земята? Дали любимата ми баба би могла да е наш застъпник там, където е вечният дом на душите? И да помогне на някоя душа да избере нас...
Знам, че пиша глупости, но това напира вътре в мен, а няма с кого да споделя, без да ме изгледат странно.
Аз самата съм родена точно на 40-тия ден от смъртта на дядо ми, и точно ден след неговия рожден ден. Кръстили са ме с името, което той е избрал за мен, това е било последното му желание. Как искам някой ден и при мен да дойде една малка София... като нея... любимата ми баба  Cry Иска ми се нещичко, частичка от прекрасната и душа да се върне при нас.
Толкова искам да се върне поне в съня ми! Но не идва... всичко е пусто и нея я няма. Единственото странно усещане с мен и майка ми бе в няколко дни след смъртта и - седяхме у дома, опитвахме се да си говорим, но повече мълчахме. Оказа се, че в един и същ момент и двете сме получили едно и също усещане - сякаш в гръдния кош и на двете получи нещо като тласъци - равномерно поклащане напред-назад... много странно. Нямаше земетресение, нищо друго не се разлюля - просто като едно успокояващо люлеене, както майката люлее децата си, за да ги успокои. Досега не съм го споделяла. Дано не ме вземете за луда.
Нямам представа защо написах всичко това... може би имам нужда да споделя. И да получа още малко вяра, че тя ще бди над нас - като всички скъпи души, които са си отишли...

# 211
  • Бургас
  • Мнения: 959
roxanne25 диагнозата на моя мъж предвиждаше единствен начин на забременяване чрез ИКСИ. Е, случи се така, че в рамките на 3-4 години аз забременях спонтанно 4 пъти  Shocked А преди това опитвахме, ходихме по доктори, подготвяхме се психически за ИКСИ-то. Та мисълта ми беше, че и аз по-скоро смятам, че идва момент, когато детето избира да ни навести или да си отиде.
Сигурна съм, че твоята любима баба ще се застъпи за теб, както това стори за мен моят любим свекър. Бях чула, че е нужно 7 години, за да може отново да се върне душата на земята. Синът ми се роди 7 години след смъртта на свекър  ми. Не смятам , че се е преродил, но смятам, че това беше неговото желание - да си има внук Николай  Simple Smile
Пожелавам ти много вяра, твоето дете ще те намери  Peace

# 212
  • Мнения: 1 056
Аз вече не знам какво да си мисля.Когато се роди синът ми на 16 декември ,почина бабата на съпруга ми,когато нашият син почина  на 10 януари два дни по късно почина баща ми. Това е най кошмарната година в живота ми.Бяхме насрочили дата със съпруга ми да подпишем малкия като се роди да не се размотава по нотариуси. Датата бе 17 декември а малкия трябваше да се роди март на 8 март.Мислех си колко много време има и се случи отивам на работа и водите ми изтекоха и в МД София.не се омъжих.После малкия се роди излязох от болницата и на 28 декември  сключих ме брак и на 10 януари малкото ми борче почина. CryКажете ми какво да си мисля.Последно само да кажа ,че живея втори живот на 14 години т.с 1991 ми правят операция на сърцето имам пръстен сега 12 часа операция ,Господ ме спасява и всеки ден питам Господ защо ми даде втори живот като ми отне двама толкова свидни хора син и баща.

# 213
  • Мнения: 141
Всеки ден се питам и аз същото, синът ни почина на 10.01.2009. Защо Господ ни го даде толкова умен, красив, добър -пълнеше сърцата на всички около него и накрая си го взе толкова рано- само на 13 годинки. И защо операция като Вашата , извършена 1991 година е успешна, въпреки трудностите, а нашата 1997 -първата - успешна , а сега втората неуспешна. Нали уж медицината е напреднала - имат по-голям опит .   

# 214
  • Мнения: 270
Здравейте,милички!За първи път влизам в този подфорум и искам да споделя нещо с вас.Загубих майка си в края на миналата година,няма да описвам ада от мъка,който преживяхме.Изкам да разкажа за странния разговор,който е провела сестра ми с моя четири годишен племеник ,преди няколко дена.Стоели си на дивана в къщи и без никакво предисловие той попитал майка си,дали и е мъчно за баба му.Та отговорила,че и е мъчно, и то много.Племеникът ми само я погледнал в очите и казал,че не трябва да и е мъчно,"защото баба пак ще дойде при нас,но вече ще е бебе" Shocked ,негово бебе,когато се ожени!Само да кажа ,че по никакъв начин не е бил свидетел на подобни разговори или филмчета,които да го накарат да мисли така,та той е само на 4 години!
Майка ми си отиде страшо натъжена,че няма да го види как расте-тя обожаваше децата.Много ми е тежко!

# 215
  • Мнения: 322
наистина ме разтърси.Поста ти ме накара  отново да преживея мъката по моята майка,с която не мога да се преборя,а и не искам ,но ми даде и надежда,и вяра в нещо, в което отдавна бях загубила.Благодаря,че сподели с нас  bouquet

# 216
  • Мнения: 9
И мен също ме разтърси това което си споделила , мъката  ми по татко е огромна и нестихваща.
Аз вярвам обаче, че не всичко свършва със земния ни път...........и не би трябвало.

# 217
  • Мнения: 624
От това, което споделихте се сетих за една случка (но за съжаление не помня къде съм я чела). Баба се разхождала с внучката си когато изведнъж детето пожелало да влезе в една телефонна кабина, помолила баба си да й подаде телефонната слушалка и я накарала да излезе. Бабата видяла как момиченцето говори и като излязла от кабината казала: "Бабо, трябва да кажем на мама да спре да пие онези хапчета, защото дядо иска да ми стане братче."
Тогава ми мина погледа по редовете, но ми се запечата много ярко в съзнанието. Дано само да си спомня къде съм го чела!  Thinking

# 218
  • Мнения: 167
Здравейте,милички!За първи път влизам в този подфорум и искам да споделя нещо с вас.Загубих майка си в края на миналата година,няма да описвам ада от мъка,който преживяхме.Изкам да разкажа за странния разговор,който е провела сестра ми с моя четири годишен племеник ,преди няколко дена.Стоели си на дивана в къщи и без никакво предисловие той попитал майка си,дали и е мъчно за баба му.Та отговорила,че и е мъчно, и то много.Племеникът ми само я погледнал в очите и казал,че не трябва да и е мъчно,"защото баба пак ще дойде при нас,но вече ще е бебе" Shocked ,негово бебе,когато се ожени!Само да кажа ,че по никакъв начин не е бил свидетел на подобни разговори или филмчета,които да го накарат да мисли така,та той е само на 4 години!
Майка ми си отиде страшо натъжена,че няма да го види как расте-тя обожаваше децата.Много ми е тежко!

При всички случаи е чул от някъде, за да изтърси подобно нещо. Децата възприемат много повече информация, от колкото мислим, ние не ги следим непрекъснато. Например във филма шепот от отвъдното имаше подобни серии. Теорията за прераждането е абсурдна, не, че няма духовен свят, но в него има ЛИЧНОСТИ. Ако ние, които сме на земята, сме личности, колко повече небесните същества, ангели, Бог и всякакви други, каквито би могло да има. Личност означава човек с определено естество, характер, поведение, убеждения, всичко. Съответно и всяка личност носи отговорност за постъпките си. Теорията за прераждането е измислена единствено за да противостои на християнството, което казва, че човек отговаря за действията си и се оправдава от грешките си с Божията милост. Много по приятно е човек да смята, че има безкрайно много възможности да се преражда и преражда. Както и да е, само че точно съзнанието за тази отчетност и краткия срок, в който човек се определя, тук на земята, е направила християнските страни напредничави, цивилизовани и демократични, поне в сравнение с останалите. Нека не отхвърляме основите си и да не режем клона, на който седим. Някои религии изглеждат екзотични и вкусни, но погледнете живота в тези страни като цяло. Редно ли е да се ползваме от плодовете на християнския свят, а да завещаем на децата си вяра в сиромашките религии на сиромашки народи и племена?  Thinking

# 219
  • Мнения: 262
Здравейте,милички!За първи път влизам в този подфорум и искам да споделя нещо с вас.Загубих майка си в края на миналата година,няма да описвам ада от мъка,който преживяхме.Изкам да разкажа за странния разговор,който е провела сестра ми с моя четири годишен племеник ,преди няколко дена.Стоели си на дивана в къщи и без никакво предисловие той попитал майка си,дали и е мъчно за баба му.Та отговорила,че и е мъчно, и то много.Племеникът ми само я погледнал в очите и казал,че не трябва да и е мъчно,"защото баба пак ще дойде при нас,но вече ще е бебе" Shocked ,негово бебе,когато се ожени!Само да кажа ,че по никакъв начин не е бил свидетел на подобни разговори или филмчета,които да го накарат да мисли така,та той е само на 4 години!
Майка ми си отиде страшо натъжена,че няма да го види как расте-тя обожаваше децата.Много ми е тежко!

При всички случаи е чул от някъде, за да изтърси подобно нещо. Децата възприемат много повече информация, от колкото мислим, ние не ги следим непрекъснато. Например във филма шепот от отвъдното имаше подобни серии. Теорията за прераждането е абсурдна, не, че няма духовен свят, но в него има ЛИЧНОСТИ. Ако ние, които сме на земята, сме личности, колко повече небесните същества, ангели, Бог и всякакви други, каквито би могло да има. Личност означава човек с определено естество, характер, поведение, убеждения, всичко. Съответно и всяка личност носи отговорност за постъпките си. Теорията за прераждането е измислена единствено за да противостои на християнството, което казва, че човек отговаря за действията си и се оправдава от грешките си с Божията милост. Много по приятно е човек да смята, че има безкрайно много възможности да се преражда и преражда. Както и да е, само че точно съзнанието за тази отчетност и краткия срок, в който човек се определя, тук на земята, е направила християнските страни напредничави, цивилизовани и демократични, поне в сравнение с останалите. Нека не отхвърляме основите си и да не режем клона, на който седим. Някои религии изглеждат екзотични и вкусни, но погледнете живота в тези страни като цяло. Редно ли е да се ползваме от плодовете на християнския свят, а да завещаем на децата си вяра в сиромашките религии на сиромашки народи и племена?  Thinking




Рядко глуповато изказване.

Първо, хващаш се да отговаряш на конкретната мъка на един човек. Какво значат напомпаните ти бръщолевения относно християнството в сравнение с мъката по загубата на този човек, бил един-единствен за някого?

Защо на децата да не им е дадено да знаят по-добре някои неща? Няма ли такова точно изказване в християнството?

От позицията на каква наричаш дадени култури и религии "сиромашки"? Май от позициите на профана, ама профан с претенции - вижте само какви не какви да е фразички - "екзотични и вкусни" религии; в "духовния свят" имало "ЛИЧНОСТИ", все едно си била там и се завърнала да разкажеш на непосветените, които, видиш ли, не знаят, че носят отговорност за постъпките си.
"Теорията за прераждането" не е "измислена единствено, за да противостои на християнството". Просто защото е съществувала много преди него. След като те мъчи този въпрос, защо не се поразровиш повечко и да откриеш, че и в Библията е имало писани неща за прераждане, които нарочно са били премахнати на не знам си кой пореден църковен събор.

Накрая искам да кажа, че всякакви категорични изказвания могат да бъдат само въз основи на вътрешно преживян опит, който е истинен само за конкретния човек, преживял го; всичко друго е...  вятър.
Защото светът е много по-необозрим, и по-огромен, по-чудовищен, отколкото бихме могли да предположим, да възприемем с ограничените си човешки възможности...

# 220
  • Мнения: 167
Не бих пренебрегнала мъката на човека никога, и аз имам своите скърби. Също не бих използвала обидните думи, които ти използваш, те също причиняват мъка. Утеха човек получава не само ако смята, че баба му ще се прероди, но също ако знае и че тя е добре и просто е напуснала физическото си тяло, за да приеме духовно такова. Както ще се случи с всички нас.
Няма учение, което е възникнало преди християнството, понеже то самото не възниква с физическото идване на Христос на земята. Древните траки, които са живели по нашите земи преди 5000 години са вярвали в Христос и са го наричали Дион Иисус (Дионисий)- слънцето на душите Иисус. (преведено) Египтяните са вярвали в Озирис, Усар Иисус, което е вариант на изписването на името на Иисус обратно. Както евреите обръщат на обратно. Които също чакат Иисус. Тези неща са доказани в науката и мога да ти дам препратки да погледнеш има и на български. Доказано е от учени на запад и в бг, историци, лингвисти и др, нямащи общо с религията изобщо. Целият смислен духовен древен свят е вярвал в Иисус и е очаквал Неговото раждане, в противен случай трудно и биха го разпознали след идването му. Понеже хората на времето не са се шашкали от чудеса, а са познавали същността на духовния свят. По тази причина са разпознали въплътеното слово, Божият син, стотици хора на веднъж разбирайки за него са повярвали, без да са видели нито едно чудо. Само по описанието. Хора на различни континенти. Понеже са го очаквали още от древността. Помисли за мъдреците, които идват от другия край на света, да му се поклонят. Тези хора са имали знание и откровение от небето, не от интернет като нас. Христос е доста повече от филмчетата по коледа. повечето лъжерелигии хващат вяра на местна почва и горе-долу така си и кретат. Докато Христос е отхвърлен на местна почва и приет едновременно от целия свят. Отхвърлен от земните власти, очевидно защо. Но приет от хиляди хора. Не подценявайте древните и не ги считайте за аборигени, които си падат по дрънкулки. Винаги, всякога, духовните хора по света са знаели кой е Христос и са го почитали, дори преди идването му . Тъй като и самият свят е сътворен чрез словото, което е Иисус, то той си е сам по себеси християнски като произход.
Това, че библията е била променяна не променя истината, която се свидетелства от всеки ред, от всеки пророк, от всеки апостол, това е като ДНК, което е във всяка клетка, всяка дума. Така че, колкото и някой се опитва да осакати тялото, не може напълно да убие генетичната информация. Човек няма нужда да строи въздушните си кули върху отделни изречения, да речем променени, когато  нещата погледнати в цялост, говорят очевидното.
Не съм ходила на небето Simple Smile, все още. Но небето е слизало на земята... Simple Smile Ако божият син е личност, ако апостолите са личности, ако словото е отправено към личности, ако архангелът, който е говорил с Мария е личност, ако в словото се говори за грях и покаяние на личността тук на земята, какво повече да говорим. На човек му се иска да е по-горен от Твореца си - ние сме личности, Той видиш ли е някаква енергия,  Laughing колко удобно  Simple Smile. Така можем да си го използваме както намерим за добре. В материалното сме личности, после се смесваме с някаква енергия, после пак на земята някак си ставаме личности. А ако в небето сме просто енергия, защо изобщо се усъвършенстваме?  Laughing Какъв и е проблема на енергията дали е била добра или лоша на земята, ако връзката се прекъсва и ако личността изчезне с физическото тяло? Ако личността умира с физическото тяло, как изобщо баба ми ще се прероди, ако енергията не носи белезите на баба ми? Какво точно ще се прероди? Ако тя, каквато аз я обичам и познавам изчезва? Та това е още по отчайващо. Личностите не се затриват така! Няма такова нещо. Когато човек си отиде и си знае кой е и си помни кой е и продължава живота си в други измерения и реалности.
Ако приемем, дори да приемем, че някой е говорил на детето или ви е изпратил сън или ви е предупредил за нещо, той не е ли личност? Енергията няма самосъзнание. Нека да разсъждаваме логично, а не на принципа, каквото ми харесва и ми гъделичка слуха добре, това вярвам. Точно това е добрата новина в християнството, че в духовния свят има личности, които се грижат за нас. Лошата е, че има съд. В края на всеки човешки живот. 

# 221
  • Мнения: 712
Няма да коментирам нищо за Иисус.
Имам само един въпрос - свързан с прераждането и бясната непоносимост на някои хардлайнери - християни към него.
Ако всички сме чада на Бога, ако сме негов образ и подобие... не би ли следвало Бог да се отнася към чадата си с търпение и любов?
Или християните (истинските такива, защото, аз, изглежда, не съм съвсем истинска) дават на децата си един-единствен шанс? Обясняват им на теория как се живее - казват им: обичай ближния си и т.н. Но ако детето им удари съседчето, го отлъчват от себе си и не му позволяват да поправи грешката си, изправят го на съд и го заклеймяват за недостойно да бъде тяхно дете?
Не става така, не става... Несъвместимо е с претенцията, че Бог е любов.
Много пъти ще се връщаме тук, и много пъти ще грешим, преди да се върнем към истинската си същност, тази за която сме сътворени да достигнем.
И да, баба ми ще се връща, и аз ще се връщам, и дано да се познаем в другите си лица и проявления, а аз вярвам, че ще се познаем в каквато и връзка да сме следващия път, защот между нас има нещо повече от отношенията баба -внуче. Баба ми не винаги  била баба. Гледам лицето и на една стара снимка, когато е била само на 18, и осъзнавам по-ясно. Баба ми наистина е била личност, много по-богата от моето възприятие за нея като "баба". Била е нечия дъщеря, нечия сестра, нечия майка и съпруга. Нечия най-близка приятелка. И моя баба. И през цялото време душата и е била точно толкова красива, колкото жизненият блясък в очите на онова младо момиче. По него ще се познаем, предполагам, пък ако ще да го видя пак в очите на моят внук след много, много години. Или в нечии други очи.
Кога и къде ще се видим пак, не знам.
Но не мога да повярвам, че Господ е толкова несправедлив, та в деня на Страшния Съд (по християнски) да изправи баба ми, с последното и болно и измъчено 75 годишно тяло, редом до бебето и, на 9 месеца, и да ги осъди на вечност в такова състояние, тя - стара, той - непораснал.
Телата ни са тленни, но жизнената ни енергия е вечна. Някои я наричат личност, други като мен - енергия. Но не подкрепям онова християнско схващане за единство между душа и тяло, защото, извинете ме за грубостта, то е безумно и лишено от каквато и да било логика. Бог не би могъл да е толкова глупав!

# 222
  • Мнения: 167
Вероятно е нормално хората да свързват Бог с това, което са чули случайно от тук от там и от други хора, които преповтарят същите предразсъдъци. Като казвам духовно тяло нямам предвид, че във вечността баба ти ще бъде баба, а бебето бебе. В небесния свят няма мъжки и женски пол, за възраст не знам, духа каква възраст може да има. Когато Христос се е явявал след възкресението си на учениците си, не са го познали на пръв поглед! Познали са го в последствие по това, което е говорело сърцето им в тях. Та за тялото - толкова.
Относно съда, не си го представяйте като в американски или български съд. Имайте малко повече вяра. Ако светът, без злите неща в него е плод на Божието слово, то дали сме толкова различни от него? Аз се различавам от родителите си основно по избора, който правя в живота си. Също и ние от Бога. От нас не се искат невъзможни неща. А какво е отношението ви към Твореца, когато мислите за детето си, за баба си, за природата и за всяко нещо, към което сте привързани и обичате? Вашето майчинско чувство от къде произлиза? Всъщност вие обичате образа на бога, виждайки го в творенията му, а не харесвате представата си за него.
Пропуснали сте в същност и най-важното - Божият син, който пострада неимоверно и в чието име този съд отпада точно в този ужасен вид, в който си го представяте. Аз лично не бих си оставила нито първородния, нито другия син да пострадат за вас, не ви обичам толкова много. Толкова за божията любов - за сега. Simple Smile
Думата "бясна" по би прилягала на някой, който я употребява (за хора). За информираните хора има истина, лъжа и непоносимост към лъжите и предразсъдъците. Аз не обичам лъжите в живота си, не зависимо дали създават по-привлекателна "действителност". Като в "матрицата".
За съжаление не е добре да свързвате Бог и с практиките в някои от най-утвърдените църкви. Нека не забравяме, че най-утвърдената църква с дълбоки корени и безброй откровения, юдейската, в същност "уби" Бога и го намрази до смърт. И почти всичките Му пророци. После им се правят паметници и се канонизират. Няма нищо ново под слънцето, това се случва и сега и ще се случва. Въпросът е човек да не участва духом, като приписва на Бог същите простотии, които са му приписвали и убийците Му. По добре погледнете как е живял, гледайте "Страстите Христови", ако сте фен на киното. И повярвайте в същността на Бога такава, каквато е, а не вярвайте на ограничените зли умове, които го обвиняват и разпъват. Чак до днес.

# 223
  • Мнения: 141
Искам да се намеся с един коментар по повод на това ,че Бог не искал невъзможни неща от нас. Къде е Бог , когато децата ни умират и знаете колко деца умират в "христови мъки",
мисли л ли е Христос какво ще е на майка му като го разпнат и убият - не, който не е родил деца, той не знае каква е болката ,когато детето си отиде - независимо как. Това сме ние - обикновените хора, които са преживели също мъки, защото едно е да хулят и мъчат и убиват теб , друго е когато това става с детето ти и ти не можеш да направиш нищо. Всеки родител ще редпочете той да загине , да го разрежат , да му вземат сърцето, да го сгазят ,да го мъчат само и само детето му да остане живо и здраво. Ще кажете т християнска гледна точка ,че сигурно сме наказани за някакви свои грехове , но защо невинните деца биват наказвани и отнети. Ние сме хора , просто хора и всеки е направил каквото е могъл и би направил за най-свидното си-чедото.
Аз също се надявам душата на сина ми да се завърне при мен във формата на внук , племенник
или незнам и аз, не че това ми помага в отчаянието .......но е някаква мъничка надежда, заради огромната любов, която има между нас и може би това ще ни помогне- да го чакаме, иначе сме изгубени........

# 224
  • Мнения: 262
...Божият син, който пострада неимоверно... 
Обърни внимание на глаголното време, което използваш. (Не само тук.) В българския език това глаголно време означава, че ти самата си била свидетел на действието. Което е високомерно от твоя страна.
Въпросното глаголно време се използва в църковни писания, може би там е уместно, но обикновения човек да се увлича да говори по този начин... ясно е, че достатъчно си се начела.



Nai-vinovnata, моля те, не мисли с тези думи "невинните дечица биват наказвани и отнети".
Нали знаеш, че твоето дете е преди всичко дух, въплътен в тяло. В тяло на невинно дете. Защо го "отнема" Бог, той единствен знае. Ние нямаме право да го съдим, да роптаем. Щом го "отнема" от нас, значи, така трябва. В името на неговото, на детето ти, добро. Господ знае най-добре и прави най-доброто за децата си. Нали е казано "Неведоми са пътищата Господни".
Спомни си за това. Хвани се за него и се опитай да намериш утешение. Прегръщам те.

Да, чакаме. Да, вярваме, че ще се срещнем. И тази среща ще ни бъде дарена. Един ден, някак, някъде. С всичките ни скъпи. Ще можем ли да понесем това щастие?

А до тогава - нека ЗАБЕЛЯЗВАМЕ тези, които все още са около нас.

Общи условия

Активация на акаунт