мисли л ли е Христос какво ще е на майка му като го разпнат и убият - не, който не е родил деца, той не знае каква е болката ,когато детето си отиде - независимо как. Това сме ние - обикновените хора, които са преживели също мъки, защото едно е да хулят и мъчат и убиват теб , друго е когато това става с детето ти и ти не можеш да направиш нищо. Всеки родител ще редпочете той да загине , да го разрежат , да му вземат сърцето, да го сгазят ,да го мъчат само и само детето му да остане живо и здраво. Ще кажете т християнска гледна точка ,че сигурно сме наказани за някакви свои грехове , но защо невинните деца биват наказвани и отнети. Ние сме хора , просто хора и всеки е направил каквото е могъл и би направил за най-свидното си-чедото.
Аз също се надявам душата на сина ми да се завърне при мен във формата на внук , племенник
или незнам и аз, не че това ми помага в отчаянието .......но е някаква мъничка надежда, заради огромната любов, която има между нас и може би това ще ни помогне- да го чакаме, иначе сме изгубени........
Това са въпроси, които и аз си задавам, не съм фанатик, нито адвокат на Бога. Бих казала, че в контекста на това, което и аз преживявам с децата си, за мен тези въпроси са напълно актуални и близки до сърцето ми. Мога да възроптая против Бога, предвид това, което става в живота ми. Само че аз вземам предвид и неща, които вече са се случили.
Преди години, като бях в 7-8 клас, майка ми се разболя от рак на тимусната жлеза, когато я изписаха след някакво облъчване, дадоха й 3-4 години живот. Майка ми е жива днес, аз съм над 30-те. По това време, обаче, нямах никаква вяра в Бога, не съм от такова семейство. Наскоро майка ми сподели, че се е молила тогава, но тя също не е човек, който в други случаи е активно вярващ, дори научих за нейната вяра след като аз й споделих за моята. Преди една година баща ми получи тежък инсулт, 50% увреждане на мозъка, можеше да е като растение сега или да е мъртъв. Лекарите казаха, не си хабете парите за лекарства. Около 1 седмица, докато беше в интензивното се молих за него почти денонощно, то беше естествено, душата ми като в огън гореше. Не знаех какво е най-добре за него, търсих милост. Баща ми се възстанови с единствена разлика от преди, че се състари визуално и мърмори малко повече. Също не шофира, наруши се периферното му зрение от едната страна. Лекарите казват не може да бъде. Мина скоро телк, там също се чудиха доста. Майка ми на скоро прекара пневмония, снимаха я на рентген, показва изследванията от рака от преди, без следа от увреждане по дробовете към днешна дата. Лекарите отново се чудят.
Когато се роди първият ми син преди 4 години и половина, треперех за него като че ли съм болна от страх. Само да вдигне температура или нещо друго да стане и започвах да се моля за него, докато не се оправи. Във всички случаи се е оправял за няколко часа, без антибиотици. Имаше един случай падна със стола и някак си прехапа езика, тече кръв и то точно там, където се пада биберонката – около 6 вечерта. Цяла вечер гладен, боли го. Молих се за него непрестанно, докато към 3 ч. през нощта мястото зарастна и той се нахрани. И до ден днешен има огромен белег по средата на езика. Сега обаче има проблеми с проговарянето и отново се моля за него, положението не е розово, според логопеда, даже сериозно, но аз не се съмнявам, че Бог ще ми покаже милост. Имам една неуспешна бременност и син, който се роди в 28 г.с. 3 месеца в институции и молитви от наша страна. Всеки ден чувахме това понесе, онова понесе, храни се, наддава и т.н. Първите 4 дни изобщо не успях да заспя. И когато всичко утихна и се успокоихме, установи се ретинопатия на недоносеното, последен стадий и на двете очи отлепена ретина. Четох в интернет, че няма регрес на това заболяване, диагноза потвърдена във варна и в Токуда. Операция в Германия на едното око и професорът каза, че при другото ретината е започнала да се възстановява и вероятно до 2-3 месеца ще се прилепи сама, без операция. Пиша в телеграфен стил, от уважение към свободното ви време.
Сега какво да кажа, чашата е наполовина пълна или наполовина празна? Да се препирам ли с Бога или да му благодаря? Вие как мислите? Да му търся ли сметка или да се моля за децата си? Имам подарения живот на своите родители, стабилно семейство, добър съпруг, имам утеха и имам две деца, които са със проблеми в някаква степен и които обичам, както и в по-предния пост майката споделя – да бях аз, но са децата ми. Мога и да роптая против Бога, но вярата ми говори друго – аз вече знам пътя и ще се боря за децата си, но не само със средствата на света, но и тези на небето. Бог ми е показвал милост и пак ще го направи. Не се съмнявам в пълното изцеление на децата си. Познавам много хора с подобни преживявания и обикновено това не са хора, които са чели много книги, а които имат откровението на вярата в живота си. Помните как Бог изцелявайки, казваше - Твоята вяра те изцели! По тази причина няма да коментирам всички въпроси, които поставяте, може би по-нататък. За да не давам приоритет на знанията си и на прочетените книги. Моята вяра не е "зазубрена". И ви уверявам, че има едно място горе, където каквото човек успее да види в небесното царство, то се случва и долу. Там, където моят поглед стига децата ми са здрави.Моето свидетелство не е онази „сладкарница”, с която сте свикнали. Но аз не бих излъгала, иначе как ще се явя пред Бога довечера или утре?
Последно искам да кажа, че има разлика между това дали човек вярва и търси милост от Бога в тези моменти (и още повече извън тях) или хлопа само на вратите на лекарите и институциите. Всички знаем притчата за блудния син (не грешния), който като напусна дома си и разпиля цялото богатство на баща си и стигна до там да яде храната на прасетата и когато разбра, че е по-беден дори от слугите на баща си се върна в родния си дом. Ако някой иска да живее под грижите на баща си, не е ли редно поне да се върне в дома си? Разбирайте, Божия дом. Дали бащата на този човек можеше да му помогне без сина му да желае това?
Ще казвам на хората, че са глуповати, после странно, пък много са чели (колко лошо). Ще ги наричам профани и напомпани и ще им казвам, че бръщолевят. И ще им показвам къде им е мястото според мен. Така ще се извися много. И междувременно ще "прегръщам" други, които много обичам.
Дори твърде лично. Но много са изискванията, явно има стриктна цензура.
с най-искрени чувства!
Знаем достатъчно, за да кажа това. Поне знаем, че две противоречиви твърдения не могат да са верни едновременно. Или има живот един път и после съд, както казва апостол Павел или има прераждане, което именно той нарича "сиромашките учения на света". 
Ако желаеш, каня те в тази тема:
лелееее