Прераждане, карма и живот след смъртта...

 На човек когато не му се е случило нещо не може да знае дали е истина или не. лошото е, че много хора изпитват истината на собствените си плещи...

 Прегръщам ви силно

Аги, това ми направи впечатление  и се замислих... Интересували ли сте се от нумерология и подобни неща. Вярвате ли, че има значение на каква дата и в какъв ден ще се родиш? И че тая дата после оказва влияние на това как ще ти протече живота?
Имаме съседка, пенсионерка, която имам чувството, че само ме дебне да се засечем на входа и постоянно ми обяснява някакви неща свързани с числата. Например според нея съм родена на идеална дата -16ти. 1 и 6 били хубави числа, а сбора им 7 било още по хубаво... Тя с подробности ми ги обяснява ама аз много и не я слушам защото малката беснее покрай нас и само съм запомнила, че било хубаво числото... Също според нея на  8 и 13 били родени хора, които изкупвали греховете на родители и прародители. Братовчедка ми беше родена на 13ти  Не съм я взимала на сериозно досега.

cher, аз възприемам философията на будистите и се допитвам до планетите, но при такава лична трагедия, като загубата на близък, да не говорим за дете!, нищо не помага - ни теорията за преминаването в по-висш кръг, ни кармичното изкупление, "ни дяволи"...

Чела съм, че душите се "редели на опашка" за прераждане в "кратък живот" (детенце, което рано си отива) или болно тяло. За тях това било прескачане на няколко прераждания към извисяването, тоест - било добре, но... Да пази Господ, аз викам... Ние от нашето си измерение трудно можем да излезем...

Прегръщам ви!   

Шер, никога не съм се интересувала... Но знам, че не й беше дошло време да се ражда, насила стана всичко... Просто го знам.  А като се роди, докторчето вика - "Теб кой те гледа? Да не ти е объркан термина? Бебчето е мъничко, няма данни за преносване - напротив, можело е още да постои в корема..." Викам му - Ами вие ми определихте термина. , а той ми мига на парцали и вика -  Нищо де, нали мина. А как мина, няма да обяснявам...

Момиченцето ми се роди на 13-ти след няколко часа мъчително раждане/беше седалищно - нещо, което тъпата докторица не разбра навреме и което е причина детето да почине - получава се фетално страдание/.
Ох, имам доста да споделя по повод темата, ама както какзах по ред причини няма да е сега.

Виж интервюто на Алена при Венета Райкова в "Горещо" от 31 май. Снощи случайно го изгледах, говори точно за датите на раждане, за прераждане и други интересни неща. Има го в Арена.

когато исках име - четох на майка ми една книга /американски писате/ка - не помня - за числата
приема се поне в тази нумерология, че числото 4 и 8 както за име така и въобще ако се отнася до човека са символ на труден път на изпитания
4-ката се счита за възможен личен избор на душата да изкупи кармичните си натрупвания
докато 8 -цата се приема за принудително изкупване на вече натрупаното
често хората с 4 и 8 са заобиколени от хора съ ссъщите числа...аз съм 31 трима мои най-добри приятели са с 4ки и 8-и сега дъщеря ми е на 8-ми...
дали е вярно...не го изключвам, но истината е, че в живота ни влияят толкова много възможни изчислими числа, че да се довериш само на един вид трактовка е трудно

Когато моята баба почина,мама е чула кукумявка-2 пъти,а тя почина на следващия ден в два през нощта.Но и на двете ни се беше случвало да чуем без абсолютно нищо да се случи.
Дядо почина на първата годишнина от сватбата ни.И точно тогава трябва да съм забременяла с Елла,вярвам,че ми е помогнал.
А за ходенето по гробища...мама не ми позволи да отида на гробищата на баба и дядо,въпреки че не бях ходила.Кърмех и тя не искаше.Сега съм бременна отново.Когато бях в 22-а седмица,преди два месеца, мама почина внезапно.Разбира се,бях на погребението,избрах ковчега,ходих и след това.Лоша поличба?Може и да е,но трябваше да я изпратя.Тя ми е майка,беше най-прекрасната майка на света,сигурна съ,че ме закриля...

Миличка Ира!
За твоята майчица.

понеже съм на половината на "Пътят на душите", там сега пише, че една душа може да води по няколко физически животи едновременно 
Пише го, да.
И взех да си мисля и да се озъртам. Искам да кажа, че тази книга хем ме осветлява, хем ме обърква, но има много неща в нея, които ми се струват "истини".
А, че дадена душа си избира пола и човека, в който да се прероди за мен е повече от 100% истина.

Не ми се пускаше нова тема, а исках да споделя с вас нещо, което ми владее мислите напоследък. Но в месечната тема някак не намирах място за това... Затова си избрах тази на Аги като най-близка до мислите, които ми се въртят...
Преди около седмица отидохме до един мебелен магазин. Докато Краси се мотаеше да избира стенен часовник, неволно попаднах на щанд с разни сувенирчета от типа детски играчки, чашки, портмоненца, тефтерчета (знаете ги!). Бяха в розово. Нищо особено. Протегнах се и взех в ръка ключодържател. Беше фигурка на ангелче и отдолу пишеше: "Не ме забравяй!" Изтръпнах. Не можах да не се разплача. Оставих ключодължателя и се дръпнах настрани с количката (бях с Филип). Краси дойде и като ме видя просто попита: "За твоето момиченце, нали?"
Момичета, много ми е мъчно. Защо не си купих този ключодържател??? Не мога да я забравя. Не искам! Не ми минава с времето. Не е вярно, че се свиква. Не се свиква с болката. Само с мисълта, че просто това е положението...
Често виждам кака Филип се заглежда право нагоре и си приказва с някого. Преди да започне да си бръщолеви на бебешкия език, издаваше радостни звуци. Смее се жизнерадостно и изобщо не ни обръща внимание в подобни моменти.
Аз не съм сънувала Тиана (така исках да се казва принцесата ми). Само веднъж - около седмица преди да я загубя сънувах, че е родена и аз я държа в ръце и се опитвам да се кача по едни стълби, но не мога и затова трябва да се облегна на ръцете си, а тя е там... И ако се облегна, ще я смачкам. Беше кошмарно и адски реално. Някакво съвсем ясно усещане, че не мога да запазя детето си. Като се събудих и аз изпитах облекчение, че е било само сън  И точно една седмица преди да родя, написах в отчетната тема на февруарките (2006), че се страхувам бебка да не се омотае в пъпната връв и да стане най-лошото... Кажете откъде ми е хрумнало това! Всеки божи ден безброй бебета се раждат с омотана пъпна връв и са живи и здрави. Моето не успя да види нашия свят именно поради тази причина. Още си задавам въпроса как съм могла да си го помисля, откъде ми е било подсказано, че чак и във форума си споделих страховете. А няколко седмици след раждането, чух съвсем ясно и абсолютно реално напълно нов за ушите си глас, който ме повика: "мамо!". Беше тя, знаех го тогава. Знам и го днес. Може би така щеше да звучи като започнеше да говори.
Май трябва да отида и да купя този ключодържател...
На всички, които имаха търпение да ме изчетат, благодаря! Благодаря и на Аги за темата! 

Renny Аз вярвам че не си я забравила и никога няма да я забравиш твоята принцеса.Отиди купи този ключодържател така няма да те измъчва угризението,че не си го взела.Може би това е  някакъв знак,че тя е до вас.
Аз имах същото шесто чувство малко преди да се случи лошото с нас.Един ден бяхме си в нас взех си го на ръце и толкова силно го гушнах и почнах да плача точно от този страх да не го загубя /тогава я нямаше причината/.
Сега малката племиничка от страна на мъжът ми когато е тука идва по някой път ме прегръща и ми вика мамо  разликата с Криско им е 2 м.
Боли и винаги ще боли.Спре ли да боли значи сме ги забравели а то няма да се случи никога

Ох, и на мен ми се струва, че ще се чувстваш по-спокойна /за по-добре не знам/ ако вземеш ключодържателя. А относно съня - изтръпнах... по-нататък ще разкажа моя сън  от нощта преди да родя момиченцето си. Има общи моменти.
Ренка,

Рени, купи ключодържателя, ако така го чувстваш... Аз бих го направила. Относно другото - знам, че не си я забравила, знаеш го и ти.