Безименна

Твоят сладък и забавен трол има добрината да отложи този разговор за "като порасне".
Мюмлата също е информирана по тези важни въпроси, но с уговорката, че човек се занимава с подобни неща от пубертета нататък.

Хаха, сега се сетих, че Самуил беше ходил да търси семенца за бебе в гората 

Додо, а вариант Дени леко да пресилва драмата си, за да те впечатли и да не му се караш за пантофите, а да съчувстваш?

Сви ми се сърцето от историята. Аз също имам момченце, но някак си  романтичната част на историята ми остана малко встрани. Сви ми се сърцето, защото аз възпитавам моето момченце по подобен начин на додовия. При нас прегръщането, целуването, галенето е основна частот общуването, изобщо уча го да изразява физически, но деликатно,  емоциите си. В неделя на вилата например прегръщахме черешата за благодарност, че ни е родила черешки. Може да ме мислите за луда, но за мен това е важно.
И като прочетох историята си помислих каквобих казала аз на мястото на Додо - как да обясня на сина ми, че неговата мила и неагресивна ласка е предизвикала демонстративна агресия...и как ще го насърча да продължава да се държи по начина, по който аз го уча.

Анда, за какво да му се кара  . За това че е бил мил, и е целунал момиче по ръката...

Малко извън темата, ама като подхванахте, да споделя, че оня ден и моят син ме пита дали правим секс с баща му.
Не се интересуваше от подробности, само искаше да знае дали практикуваме
Така и не ми обясни откъде знае за секса.
Аз съм му говорила за "любовта", която е в основата на бебеправенето, ама за секс - тцъ. Той рече, че си знаел за секса просто, не помнел откъде е научил

Както и да е.


Ами, ако ще изпадаме в семантични анализи, можем да тълкуваме всеки предлог в едно изречение, а аз гледах контекста предимно.

И в този смисъл, не смятам, че "насаждаме" някакви категории у децата си, просто "назоваваме" емоциите им. Това е различно. НЕ мога да му "насадя" тъга. Мога да назова чувството му с това име, за да може той да го изрази словесно следващия път. Просто вербалната комуникация го изисква.

Лени, на мен реакцията на бащата , както е описана , не ме шокира, zащото и аz zащитавам детето си от непрстанните ласки на бабите. Ако ги оствя малкия ще е посинен от целувки и увит като мумия в топли zавивки и дундуркан ... ужас. Та като видя, че не му е приятно им обяснявам, че това не е кукла все пак. Та в тоzи дух въzприемам реакцията на бащата  . Но не твърдя , че съм права . Все пак не поzнавам бащата ,тона с който го е каzал и начина по който се е държал 

Насаждаме в смисъл, че на проявлението на една емоция слагаме етикетче, категоризираме я, включително като положителна или отрицателна. И тъй като децата са добри ученици следващия път, когато видят или усетят една емоция я категоризират по съответния начин, защото ние сме им посочили тази категория. КАто ученето на имената на предметите е - вижда детето нещо на четири крака с опашка и сочи. Ние казваме, че това е котка. Следващия път то пак показва нещо на четири крака и опашка и казва "котка". По нашата реакция преценява дали е така или не. И ако няколко пъти така улучи свързването между обект на четири крака и опашка с думата "котка", то така научава кое е котка. С времето научават, че котките (емоциите) са различни, имат нюанси, а може да си приличат със съвсем други котки (емоции), например тигри. Но така или иначе започват назоваването с това, което ние им кажем и покажем.

Изкушавах се, когато прочетох това мнение на госпожата, да те запитам дали твоите деца знаят от малки истината за дядо Коледа. Отказах се, защото съм почти сигурна в отговора.
Относно другото - примерите ти не са относими към конкретната случка. Денис не е преследвал във времето въпросното момиче. Дори не е имал време да и разкрие всичките си чувства на които е способен  . По простата причина, че я познава от втори юни / от тогава са смесените групи/. Случката се развива на трети юни. Мога дори да кажа,че е било любов от пръв поглед.
Единствената му простъпка, заради която е бил наказан, е целувката по ръцете. Това е.
Фактът, че ги възпитавам в любов не означава, че не съм критична към децата си. Ако имаше и грам съмнение, че той и е досаждал дни наред, нямаше да бъда така крайна, напротив. Щях да потърся извинение за поведението му.

Не, Анде. В драмата ме въведе госпожата му, когато го взимах снощи и която бе доста разтревожена. Едно, заради изчезналите пантофи и друго заради неочаквано грубата реакция на бащата, който останах с впечатление, че е влязъл в пререкание с нея.
Денис е много пестелив в обясненията си. В началото отказа изобщо да говори. Онова, което каза съм го описала в предните си постинги. Вече не я обича, мрази я. Защо? - защото му изхвърлила любимите пантофи. Чувства вина. Снощи рева на глас / преди лягане, след като бях пуснала вече темата/, защото не искал да ходи на градина, докато трите момичета са в групата му.
Тази сутрин бе значително по-спокоен. Попита ме какво да стори ако момичето поиска да разгледа новата му книжка. Помоли ме пантофите, които ще му купя да бъдат същите като изхвърлените, влезе с усмивка в групата си и така 

Ами как иначе, Радостина... то и тибетските монаси определят емоциите като положителни и отрицателни
Ти как обясняваш на твоите деца...

Жабата
Тук не стои въпросът за непрестанни ласки. Освен това трудно ми е да възприема реакция на възрастен, която толерира унищожаването на чужда вещ. От една страна подобно поведение подлежи на санкционране / когато говорим за възрастни, т.е. социално неприемливо е/ и от друга страна в чисто емоционален аспект, това е поощрение на едно разрушително поведение, което във времето може да се развие в по-мащабни параметри и да стане опасно и вредно за самото дете.
Донякъде за мен е равносилно на кражбата. Нима ако научиш, че детето ти краде, ще го разбереш и поощриш?

Е, ти какво предлагаш? Като видя, че детето тъгува или плаче щото е паднал - очевидно го боли, да го запитам защо е щастлив ли? 

трявба да се иzмитам, но набърzо. бих купила нови пантофи, но не бих се скарала на детето, чЕ се е опитало да се zащито, ако се е почувствало някак си непиятно, неприемливо ... в крайна сметка може да и е дошло стресиращо zа първи ден се опоzнаваме и целувки. Де да zнам. Все пак момиченцето си zнае най добре и не е направило ни9о лошо на никого. Е пантофи бих купила раzбира се и то същите ако може да намеря  ЛЕк ден и успех на малкия в любовта. И моя винаги се пада сред много момичета и май не успява винаги да убеди някое да битат камионите 

Моят син изживя първата си любов в детската градина. Приятелчето му също беше влюбено във въпросната девойка и на мене ми направи впечатление, че не се конкурират. Рисуваха едни къщи едни басейни и правеха планове как ще живеят заедно и какви животни ще гледат. Един ден при поредната подобна фантазия включваща тримата му обясних, че не е прието и не е нормално за нас една жена да е омъжена за двама мъже и обратното. Връзката се състои от двама, трима са много. Оказа се обаче, че повечето момченца са влюбени в това момиченце и му носят разни дребни подаръци / фибички и обички / такива дето се падат от снаксове. В един момент моя взе да ми обяснява, че не я не я харесвал вече защото тя се лигавела ту на него ту на Жоро ту на Иван. Не беше разочарован просто все едно нищо не е имало. След това си прехвърли чувствата върху дъщерята на моя приятелка. Тя не се ограничи само с него / учеха в едно училище /, но това не му направи особено впечатление. Първото писмо му го написа тя в първи клас. Много мило звучеше. Тя не го скри от родителите си и моето дете не го скри от мен, даде ми го да му го пазя. По средата на втори клас обаче, намерил под чина си ново любовно писмо анонимно. Странно за мен го изтълкува като обида. Заведох го на сладкарница и му обясних, че не би трябвало да се чувства така защото момиченцето което го е писало много се е старало. Беше направено с много фантазия и написано с красив почерк. На другия ден получи ново послание „ ......  дръж се по добре с момичетата и си много як „ Класната яво беше на ясно какво става в класа и, и на 14 февруари ги накарала да напишат послания помежду си, а тя им беше подарила по едно сърце на всички. Моя ми изсипа 9 писма. Някой бяха анонимни някои не, имаше по приятелски имаше и по любовни, но всичките звучаха мило по детски. Аз му бях дала пари да купи картичка на момиченцето което харесва, но той ми заяви, че сега не харесва никоя и не бил писал писмо на никоя. Много впечатлена бях обаче от това което направи учителката. Смятам че децата ни живеят в свят с много агресия и е добре ние да им показваме че да се харесват и обичат не е лошо или срамно. А това че са харесвани и обичани трябва да ги радва.

Децата в един момент влизат неизбежно в социум, което от своя страна ги сбльсква с чужд манталитет, порядки и изобщо светоглед.
Понякога всичко това е на светлинни години от нашия собствен, в които сме възпитавали децата си и това неизбежно води до някакъв вид конфликт в понятийния апарат на детето.
Именно в такива моменти е най-силно и необходимо въздействието и подкрепата на родителя, на чиито плещи се пада тежката задача да помогне на детето си да осънае разликата и независимо от тази разлика с чуждия манталитет да отстои собствните принципи, на чиято база възпитава детето си.
Додо, не се и съмнявам, че те е заболяло, заради сина ти, аз, самата в подобна ситуация изпитвам подобни емоции, но въпреки всичко това е единствения начин детето да се социализира.
Освен това това до голяма степен влияе и на адаптивността, а това е една от най-важните способности по мое мнение в чисто житейски план.
С две думи- по този начин детето ще познава околния свят, в неговите негативни измерения, но това няма да му попречи да има собствени ценности, които ще му дадеш ти, като негова майка.
Просто познавайки двете страни на медала, ще му бъде в пъти по-лесно да се справи с тях и те да не го плашат за в бъдеще.
Нормално е в първите му срещи с противоположни на собственото му възпитание гледни точки и реакции да го преживее по-емоционално, но това не бива да те притеснява, по мое мнение.
Не успях да изчета всички мнения, но се надявам правилно да съм разбрала въпроса, ако може да се нарече въпрос.

Този чаровник:)

Дано не помни дълго случката.
Все пак, имал е и добри моменти с момичета, доколкото знам.

Елина имаше драма в трета група.
Бяха разделени с нейният любим.

Мина и за около две седмици.

Аз съм имала също голяма любов в градината - Ники се казвал. Нямам ама никакъв спомен кой е, как изглежда, какво се е случвало. Майка ми и баща ми май са го преживели повече от мене, щото разказват как сме го чакали на кръстовището на път за детската, за да отидем заедно Мисълта ми е, че тогава явно моите чувства са били много силни, но после по-силните са ги изтрили от спомените ми Така че, не се притеснявай, че това ще му остане спомен завинаги, може би пък няма
За останалото - после