Темата:"Децата отделни личности ли са?" ме провокира да попитам за вашето мнение.
Доколко ние,родителите проектираме собствените си възгледи и личните си вкусове върху децата?
Ясно е,че те растат в семейна среда,която ги оформя като личности и следват модел на поведение показан им от нас,възрастните.
Но имаме ли право да оформяме вкуса им според собствените си виждания?
Например:
Аз мразя пъпеш.
И на вкус,и на мирис-все ми е гаден.
Обаче на детето давам.
Моя приятелка беше много изумена,защото беше свидетел на гримасата ми и сбърчването на нос,когато го рязах и подавах на детето.
Защо съм го правила след като не обичам.
Ами защото той може да обича.
Така се и оказа.
Друг пример:
Вкъщи не се консумира никакво агнешко-и двамата с баща му не сме почитатели и не готвя.
За детето обаче съм правила агнешко със спанак и агнешка супа.
Само за него.
Трети пример:
Не ям рибена чорба.
Гадна ми е,мирише ми и така.
За мъжете готвя обаче.
Друга приятелка сподели,че не обичала леща/хранихме децата навън и моят лапаше лъжиците със завидна бързина-една от любимите му храни/.
На дъщеря си също не давала.
Казвам и да пробва,може да му хареса.
Тя не ядяла-за кой да я готви?
Все за храна питам,но не само за храна ми е въпроса.
Ние ли формираме вкусовете на децата си и имаме ли право да ги лишаваме ги от определени неща,които за нас не са приятни?