Те ти булка, Спасовден!

Напика ми се кукулята от смях 

Честит ми имен ден! 

Воала!

До сега нищо не знаех за този ден.Сега вече знам,знам

gitadam, невероятна история, смях се с глас и сълзи чак.
ти ли си автора?

Ама не е упоменато, дека овчарчето с големио курец е от нашту селу.
И да, забележете, красавици, кукулята е със вси вълма.

Тъкмо се чудехме с колегите от къде идва този израз. И сега като им прочетох, че мъжете не бивало на този ден да отказват нищо на жените, особено секс.... двамата мъже бързо-бързо излязоха от стаята, а ние с колежката си умряхме от смях. 

това не съм го измислила аз.просто си помислих, че мога да открия нещо по въпроса за булката в нета и попаднах на тази история.Радвам се, че ви е харесала.

 
Аз днес наред питах, какво значи "Те ти булка, Спасовден!", но никой не знаеше. Поне така казваха. Като чета тук, може и да са знаели, ама да ги е било срам да кажат

Те ви те, как най-убаво се лекуе млада булка.
Откъс от "Шутаранга" Симеон Спиридонов (изд."Весела Люцканова", всички права запазени  ):
"...За баткото на Стояна, разправят, че все на егрека седял. И кога го оженили, той още на другио ден се върнал в планината, при овцете. Рекох  “оженили”, защото на овчарите им избирали невести старите хора, дето си седат у селото, че нали момите са там. Моми у гората нема. Как Лазе да си намери невеста сам, като е все на егрек. Та намерили му невеста, научили го какво да й работи, он се изширил еднаж, дваж и хванал балкана.
Веднъж, требе да е било по Петков ден, дошло запъхтяно едно дете от селото и отдалеко крещяло като приклещено:
-Бате Лазе, вика, старите ме пратиа да ти кажем, дека жена ти е много болна и до сабале може да се откине, да си дойдеш, да се простите, оти оно знае ли се.
Бре, ами сега. Оставил Лазе брато си Стоенчо, он вече бил пораснал, да пази стадото и заедно с детето слезнали у селото. Влиза дома Лазе и що да види. Невеста Нифтора се тръшнала у дрехи и бере душа. Нагледал й се Лазе, подсмръкнал от жал, па си рекъл:
- Така и така ще мре, барем да не си ойде зян, да взема да я сайдисам, доде е още топла.
Примъкнал се той под чергите и хванал, та я онодел. Невеста Нифтора отворила едно оче и се поусмихнала. Онодел я Лазе още еднаж, она продумала и руменина избила по бузите й.
- Бре, рекъл си Лазе, она комай се сафереса...
И фанал та я потретил. От третия път невестата живнала съвсем, станала от постелята, позамила се, па взела точилката да точи баница. Докато точила, Лазе се превъртел заднешката и я онодел още еднаж. Невеста Нифтора запояла кръшна песен. Нагостила Лазе с баница, сипала по ракия, пийнали они и Лазе още еднаж я онодел.
На сабалето он се застегал па да оди на егреко, оти стоката требе да се чува и рани. Невеста Нифтора му турила баница за по път, наточила му оканица ракия, изпратила го до накрай селото по живо по здраво.
Върви по пато Лазе и реве. Върви, реве, та си глава кине. На егреко брато Стоенчо го пита:
-Що стана бате, изпратихте ли невеста Нифтора?
- Какво да ревем за Нифтора, дума Лазе хълцайки, Нифтора се оправи, я и намерих церо. Ревем за тата, дека лани го отървахме, та умре, да съм знаел..."

 

Ох, Василисо 

 
Василиса, не е истина как се хиля.

Историята е разказана от реална баба и поместена в книга, запазен е оригиналния правоговор /т.е. диалект/, ако искате да видите откъде съм я копнала и кой я публикувал - http://e-vestnik.bg/3980

Нещо линка не е се отваря, но историята е взета от днешния брой на електронен в-к.Там пише, къде е поместена приказката, бабата която е разказала.