Те ти булка, Спасовден!

Нема да те бият, нали? 

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=146414

Тук са копирали началото на темата.

Знае ли човек?   То като минеш една възраст, за друго вече не ставаш.  
Те, за:
"ДИМЧО ДУНКОВ И КАМИЧЕТАТА
Димчо Дунков беше бакалин. Едър мъж, хубав и много палав. Задирял Димчо една млада булка и всеки път когато си пазарувала при него я халвица, я сол или оливия, Димчо се облизва и си дрънчи:
- Булче, мазно хортува Димчо,мераклия съм ти ного да станеш каил да се кандардишеш да се катурнем еднаж, за алвата пари нема да ти сакам.
- У, бре бате Димчо, каков си. Трай сега, па като дойде ред, я сама че ти кажем...
Днес така, утре така, един ден невестата издебнала мъжът и да отиде в Радомир за нещо си и булката, хоп право на вълка в устата.
- Бате Димчо, те сега може, дойде сгода.
Димчо свалил престилката, ударил ключа на бакалията и двамата прелюбодейци поели към могилата баш до гората. Там има една скрита полянка, дето вечер ергените си водят изгорите. Денем там няма жива душа.
Стигнали двамата полянката, Димчо свалил сетрето от гърба и чевръсто го постлал на тревата. Тръшнала се младата невеста на земята, вирнала краци и промецала:
- Айде, бате Димчо, зафатай, че време нема.   
Тръшнал се Димчо отсгоре й, разгащил се, ама мараманкята му се свила, като на рибар кога гази студена вода. Неще пущината и неще. Какво не се мъчил човекът, какво не пробвал, не и не. И нали е стар гявол, вземе едно камиче, хвърли го, оно изтрополи и он рече:
- Иде некой!
Невестето спушти футата, прибере краци и се оглежда уплашено. Димчо използва паузата да му се примоли, а он още по-манечок стае. Бре, ами сега. Димчо па земе камиче,  па го бишне и па:
- Иде некой!
Булчето върти очи, от никъде никой, па се усети и му дума на Димчоте:
- Ако иде, ега са два, та единио тебе да сайдиса, а другио мене, дека се подлъгах да тръгнем с такоф нефелник...
Скокнало невестето и си бегало, а Димчо, горкия, затътрил гуменяци каде село."

Тук е подходящо място да се обясня във вечно приятелство на Василиса  Ще ме вземеш ли? Още не съм достигнала онази възраст 

Василиса Умница : Ако рачеш още да ни похортуваш такова мазанко.....
 

 Ех, браво за темата, отдавна не е имало толкова забавна! Василисо, давай в същия дух! Петък е вече, все пак! 

Че те вземем и на дренскио собор че те заведем, дано не ни бият много! 
П.П. Комплиментите не са за мен, аз само преписвам от "Шутаранга". 
Пък и то, пиперливите дренски истории са само част от нея и тази комай е последната. Те са разказани на автора от художника Павел Хаджийски (родом от Дрен). Те какво разказва Павката:
"Ако пък започна да разказвам веселите дренски истории, които ми е разказал Павката, няма да има място за друго в тази книга. Но няма да лиша моите драги читатели от удоволствието да прочетат някои от тези лакърдии.
Попитали едно дренче:
- Дека се е дянал бате ти?
- Епа ойде да се баня...
- За оти, че оди на баня?
- Епа, че оди на баня, като го мързи да се чеше.
Нямам думи.
Друга Павкина история гласи следното:
Отишла една дренска мома у Радомир на доктор гинеколог да я прегледа, оти некакво не й било сгодно. Повръщало й се, виело й се свет и все на кавга я избивало. Прегледал я гинеколого, поразпитал я, па й казал:
- Тизе, моме, рекал, не си болна, ами си бременна, че раждаш!
- Не думай, докторе, какво че съм бременна, като съм мома още...
- Бременна си, рекал докторо, ако си мома, ами се сети от кого е бебето -  та да го гониш да те земе.
- Какво да се сетим, докторе, от кого е. Ти като ядеш боб, знаеш ли от кое зърно си пръднал? - му отговорила дренската мома и въпросо бил приключен.
Веднъж Павле покарал по работа колата си за Радомир. Както си кара, гледа една дренска баба едва тътри гуменяци по асфалто. Рекъл Павле хаир да и стори и спрел колата. Отворил вратата и рекал:
- Хайде, бабе, качуй се да те повозим, да не одиш пеши по жегата.
- Па да се качим, чедо, рекла бабата, оти да се не качим, щом си рекал.   
Качило се дъртото у колата, разположило се, като пет пари в кесия и потеглили за Радомир. Когато излезли на главнио път, Павле като знаел, че е задължително да се сложат коланите, понеже инак полицаите глобяват за пусти колани, рекъл на бабата:
- Бабе, рекал, че се наложи да те вържем с колано, оти така требе.
Бабата го погледнала мазно, нежно му се ухилила с безъба уста, па му рекла:
- Нема защо да ме връзваш, чедо, я като съм се качила, съм си сметката направила - и почнала да запрята фуста."
Последната история е поздрав за неувяхващите бабиейроси по кубинския бряг. 

 
Василиндо, тая книга може ли да се намери нейде, чедо?

Тенкю, сестро, смях се със сълзи 

Василиске, твоят художник много сладкодумен се оказа. Чак завист предизвикваш....
Веднъж ти предложих илюстратор за едни книги, ама отсега да ти кажа - за тези истории илюстраторчето не го давам 

Ето тук: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-343/id-2543/shutaranga-simeon-spiridonov.html
П.П. Янита, илюстраторът ти си го пазя за мен и не го давам на други колеги, ама ха. 

лелееее! Попиках се от смях! Ще си я набавя книжката! Страшна находка е!

   Вълкът вървял из гората на гърба с кабелотърсач, в ръката с антена, а на ушите с хай-фи слушалки. Но не слушал АББА или Битълс, а слушал един кабел, който лъкътушел под земята. Изведнъж излязъл на малка полянка. На полянката имало пънче, а на пънчето - два трола - Голям и Малък. Троловете държали глинени пъници и ровели в тях с дървени лъжици мюсли.
  - Здравейте, тролове! - казал Вълкът, - какво не му харесвате на това мюсли, мюслито е сладка манджа.
  - Щяхме да го харесваме, ако го ядяхме за закуска както всеки трол понеделник, сряда и петък, но ние го ядем вече втори ден за закуска, обяд и вечеря. - казал Големия трол.
  - Дайте аз да го изям, - казал Вълкът, който бил гладен по подразбиране.
  - Че каква ни е далаверанта? - попитал Малкия трол.
  - Ами майка ви ще ви похвали.
  - Добре! - възкликнали троловете, след като се спогледали.
 Вълкът седнал до тях и набързо омахал две пъници мюсли.
  - Вашта мама тролска - рекъл вълкът, но се усетил, че говори на деца - ъъъъ, такова, не може ли да готви друго?
  - Може, но е заета. Задоволява незадоволени съфорумки в BG-Mammma точка ком.
Вълкът станал, сбогувал се и тръгнал по кабела, като си повтарял:  BG-Mammma точка ком,  BG-Mammma точка ком,  BG-Mammma точка ком, трябва дя посети тази страна.

Чиста измислица.  Готвя всеки ден, щото моите тролове са много капризни. 
П.П. Пък и постването на чужд текст не ми коства кой знае какви усилия. 

Ветаро - Ел.Пелин


         Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пръжат у меаната с даскало. Едно време дядо поп и даскало се караа, караа - щеа очи да си изповадят, а сега от них по-големи приятели и у околията нема. Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат. Нали рекъл некой: "Сговорна дружина и у петок блажно руча" - те и они така.
         У селото има три кметове, двамата са у затворо - третио че иде, като дойдат они да го заместят.
         На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо - Вутови. Дуда е най-личнаа мома у село. Нема кръст, нема половина - от врато до доле равна като бадън за ракия. Сал един кусур има, че като говори, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може! Вуте е па дълго, тънко и високо - магаре му под четало минува. Я сал чакам да се вземат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне из них!
          Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чак у доло грее. Като месечинка над вир - и отгоре свети и отдоле свети. То убаво, ама на Дуда баща й каков е. . . Лелее!
          Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Согледал го баща й, па му окне:

- Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо!

- Ветаро ми дууна капата, та влезох да я зема - отговори Вуте.

- Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо!?

- У, тате, оти да не може - обади се Дуда. - Мене оня ден ми грабна шамията, та чак у Вутови на колата на климията!

- Е, па? - запита люто Дудин баща.

- Па слезем язе да я земем, а ветаро дууне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата.

- Мълчи мари! - окна баща й. - Те тоа ветар едно време ме ожени за макя ти!