Публикувана: 5 юни 2008, 13:51 ч.
Последно мнение: 2 май 2010, 09:39 ч.

Консултация с психолог - тема 2

58 383
431
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво означава, когато детето ми се взира в една точка и изглежда разсеяно?
Как мога да насърча детето си, което не иска да споделя чувствата си?
Как мога да облекча болката на бебето си, което се е родило с носни прегради?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво означава, когато детето ми се взира в една точка и изглежда разсеяно?
  
  Това поведение е често срещано при деца на тази възраст и обикновено не е причина за безпокойство. Децата в този период на развитие често се увличат или се фокусират върху нещо, което ги интересува. Реакцията на детето, когато го прекъснете с по-рязък звук, показва, че то е внимателно към околната среда. Не е необходимо да се притеснявате за това поведение.
- Как мога да насърча детето си, което не иска да споделя чувствата си?
  
  Детето може да изрази своите преживявания и страхове чрез игра, рисунки и невербални знаци. Важно е да се научим да споделяме нашите истински чувства с тях, което може да помогне за отварянето им към споделяне на техните чувства. Търпението и разбирането са от решаващо значение в този процес.
- Как мога да облекча болката на бебето си, което се е родило с носни прегради?
  
  За да облекчите болката на бебето с носни прегради, консултирайте се с педиатър или специалист по ушно-носно-гърлени заболявания. Те могат да препоръчат подходящи методи и терапии за справяне с болката и поддържане на проходимостта на носа.
- Как да се справя с поведението на дъщеря ми, която се тръшка и хапе?
- Как да подготвя детето си за трансплантация на бъбрек от родител?

# 180 28 ноем. 2008, 22:49 ч.

Вероника благодаря ви много за отговора, не споменах и за тръгването на ясла преди около 2 месеца! Предполагам че и това е от значение, А бихте ли ми казали на какво се дължи това че е доста срамежлива, защото имам чуството, че вината може и да е в мен с вечните ми притеснения и закрила по-някога и прекалена!

# 181 29 ноем. 2008, 10:59 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: rosyem в пт, 28 ное 2008, 22:49

Вината на родителя едно от най-тежките преживявания за самия родител.Притесненията на родителя и неговата тревожност се отразяват на детето-това е безспорно,но дали това е свързано с кошмарите или не- не може да се каже бе зда се познава индивидуално случая.Що се отнася до срамежливостта -детето трябва да усеща,че го приемате такова каквото е и че го обичате такова.

# 182 3 дек. 2008, 09:28 ч.

Цитат на: Вероника- в пт, 28 ное 2008, 22:35

lea78 здравейте,разбирам,че става дума за напрежение в цялото семейство-тоест в случая е по-добре да се обърнете към фамилен терапевт-проблемът сякаш засяга цялата система,а детето е носител на това.Не се опитвайте да й осигурите дом сякаш е едно дете,защото реалността е друга.Напрежението е голямо и се отразява на всички членове на семейството-няма виновни.Един външен поглед на специалст би дал яснота по въпроса.

Благогаря! проблемът е, че съпругът ми не е съгласен, смята, че може да се справим сами със ситуацията и, че по-твърдата дисциплина е това, от което се нужадае синът ни. Аз малко го защитавам повече...притесних се дали малката няма да стане много нервна ако всичко вкъщи не върви гладко.

# 183 3 дек. 2008, 11:09 ч.

Здравейте,по случайност се натъкнах на този форум и се надявам да ми помогне,тъй като съм в чужбина и нямам връзка с психолог.
ПРоблема ми е следния на 17 години съм,футболист съм.Взеха ме в Италия да играя.От 3 години имам проблеми с агресията мн сериозни проблеми с агресията някой път дори не мога да я контролирам.За най малкото се ядосвам,някой дори като ми даде съвет,а да не говорим ако ми се направи забележки.Постояно се стремя да бъда номер 1 и не се получава всеки път и след като не почувствам че съм 1ви в нещо изпадам в агресия и в някъв тип депресия,постоянно в главата ми се въртят разни неща от рода,къде сгреших,в мен ли е проблема,получавам болки в стомаха.Докторите казаха че имам нервен стомах,а също и осъзнавам проблема затова и се обърнах към вас.Благодаря предварително

# 184 4 дек. 2008, 16:19 ч.

Мнения: 46

Здравейте, моля за съвет!
Възможно ли е синът ми на почти 4 години да имитира бебешки говор. Има сестра на 1 г и 6 м. Ревнуваше много от самото начало. Каквото правех с нея искаше и той - например пиеше от шише с биберона, мрънкаше и плачеше за да ми привлече вниманието, тя хвърляше играчки и той хвърляше и т. н. Проговори късно - към 2 г. казваше само думички като тати, баба, деде, дай чао, и непресъснато си бърбореше нещо, неразбираемо за никой.
Сега вече ми прави силно впечатление изоставането му в говора в сравнение с неговите връстници. Иначе е здраво дете, прегледах темите за хиперактивност, аутизъм - не намирам такива симптоми, развитието му е нормално, разбира всичко, прави изречения, разказва случки, които е преживял, изпълнява команди, заявява желания, добре се адаптира и в детската градина. Когато го поправя, казва думичката правилно, после пак продължава да ги съкращава, да ги изменя, а до скоро изобщо не искаше и да повтаря след мен. Посетихме логопед, който ни изпрати на невролог. Неврологът не откри нищо особено и притеснително.

# 185 5 дек. 2008, 17:29 ч.

Мнения: 1 008

Леа-няма семейство,в което нещата винаги да вървят гладко,но това не означава,че затварянето на очите пред проблемите е решение.

Симеон-мислили сте за психотерапия,която да ви даде себепознание и друга гледна точка към проблема.Нервният стомах означава,че вие реагирате на проблема чрез тялото си-това се получава,когато има дълго наслагване на проблеми и стресови фактори,на невозмъжност да се изкажат нещата и тогава реагира тялото.Вие вече сте направили най-трудното -да признаете,че има проблем-терапията при вас вече е започнала.

Катя-бихте могли да посетите клиничен детски психолог,който да направи подробно изследване на детето и да даде своите препоръки.

Предварително се извинявам,че нямам възможност да отговарям редовно в момента-защото имам проблем с компютъра,надявам се до седмица да мога да съм по-активна във форума. Peace

# 186 5 дек. 2008, 19:41 ч.

Благодаря за отговора.Но нямам време просто в чужбина за психотерапия.Няма ли някакъв начин през Skype или поща да се проведе тя. Confused

# 187 10 дек. 2008, 20:56 ч.

Пловдив
Мнения: 5 214

Дъщеря ми има проблеми в училище.

Тя е много свито и срамежливо дете, не е контактна, по -затворена е. Винаги е била най- добрата ученичка.

Миналата година в първи клас, проблемите бяха свързани точно с адаптацията в училище, с това, че няма приятелки там.

Тази година е станала много агресивна, има открити конфликти с деца от нейния клас, хапе, обижда ги, използвайки мръсни думи.
Сега има най- добра приятелка, не е вече сама, но мисля, че точно това приятелство й влияе зле. И учителката им мисли така. В класа са пет момичета, разделени на две враждуващи групи. Бият се, хапят се, обиждат се, хващат се за косите, хвърлят си помагалата през прозореца, късат си тетрадките....
На всеки по-сериозен конфликт реагира със заболяване - вдига температури и й е зле. С оставането вкъщи за два дни се нормализира всичко.

Не споделя. Опитваме се да говорим с нея, уж разбира, обещава, че няма да се държи повече така. И след няколко дни - пак. Просто не знам вече какво се случва и как да реагирам.

Учителката ме посъветва да я заведа на детски психолог. Мислите ли, че е нужно?
Ще Ви бъда благодарна за професионалното Ви мнение...

# 188 11 дек. 2008, 06:24 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте Бенджи,срещата с детски психолог е желателна,но е добре психологът в училище да поработи заедно с учителката по отношение на този клас-ако има такъв в училище.Макар,че е трябвало много по-рано да се реагира-преди да се разделят на групи и да започнат да враждуват.За съжаление това рядко се случва.Предпочитаме да работим с кризата,а не да работим превантивно.Успех!

# 189 11 дек. 2008, 16:01 ч.

Мнения: 2 694

Бенджи 2710, ще допълня и аз коментара на Вероника, който подкрепям напълно.

Вижте, сама по себе си кризата вече се случва - агресивността на детето и соматизирането (т.е. реакцията на конфликта чрез тялото) говорят за това сами по себе си, както и промяната, която настъпва у детето след два дни вкъщи. Освен работата на училищния психолог, би било полезно да се използва максимално и родителския "ресурс" - ако имате познати приятелски семейства, с които общувате често и те имат деца, с които за нея ще е по-добре да общува (отколкото с някои от съученичките й), използвайте този факт и я насърчете. Момичето Ви със сигурност има и интерес, който може да бъде развиван в група извън училище - там също може да попадне на хора, с които да се сприятели. Защото по един или друг начин тя търси приятелства, проблемът е, че явно не ги намира в актуалната й среда, което е нормално за интелигентните, будни, но по-срамежливи деца, които често са рядкост в училище и се озовават в ролята на аутсайдер.

Мисля, че с целенасочени усилия от Ваша страна и помощта на училищен психолог можете да преодолеете проблема Hug

# 190 12 дек. 2008, 00:20 ч.

Пловдив
Мнения: 5 214

Вероника, Шехина, благодаря много за коментара! bouquet

Има контакти с други деца, има приятели сред децата на наши приятели, с които се събираме често, но няма приятели в училище, деца, живеещи наблизо, с които всеки ден да са заедно...Това с виждането веднъж седмично просто не върши работа.
Иначе и аз така си мислех за повишаване на контактите й с деца, които харесва извън училище. Знам, че търси приятелства и това, че е аутсайдер я подтиска много.
Не разбирам защо другите родители и деца от класа й постоянно "изтъкват" колко много знаела дъщеря ми, пък колко "лошо" се държала...
Не разбирам това от хорска завист ли е? newsm78

Няма такова отношение между децата на приятелските ни семейства, независимо от успехите им в училище, от справянето им или пък трудностите им. Родителите, с които общувам, т.е. наши приятели, се радват когато чуждото дете се справя добре и дават разумни съвети при наличие на някакъв проблем.
Не съм чула при контакти с тези деца, /понякога се събират заедно и пет - шест деца/, да използват мръсни думи, да се обиждат по неприемлив начин, еее има конфликти, естествено, но в повечето случаи се разрешават помежду им.

Ще се опитам да поговоря с училищния психолог за проблема в класа. Peace

# 191 17 дек. 2008, 00:52 ч.

Мнения: 23

Здравейте,синът ми е на 2годинки и тръгна на ясла, с прекъсвания му се събират 7дни за по два часа.Вчера като отидох да го взема госпожата поговори с мен ,че хвърлял и удрял децата с играчките,катерил се и бръмчал с уста/плюел/ това ги притеснявало и да го заведа на психиатър, иначе по принцип е енергично дете яде,спи и играе , но наистина не реагира като го повикам на име и общо взето не изпълнява команди така да се каже малко е непокорен ,но все съм си мислела че е в границите на нормалното.Но след този разговор много се притесних та тя ми каза че едва ли не детето ми не е за ясла затова искам да ви помоля да ми кажете дали смятате че детето ми се нуждае от специализирана помощ ?Извинявам се че постът ми е малко объркан но съм доста объркана.Предварително Благодаря! П.П Ако може и координати на специалист по възможност добър в Сливен! bouquet

# 192 17 дек. 2008, 10:18 ч.

Мнения: 1 008

Лидия-здравейте,направо не мога да повярвам,че се побират такива неща в устата на леличка от ясла.Не зная какви аргументи имате да ходи детето на това място,но наистина ако не е наложително е добре до три годишна възраст детето да е у дома.За съжаление нямам координати на колеги в Сливен-не мога да ви кажа дали детето се нуждае от специализирана помощ или не-на 2 годинки често се случва детето да е непокорно-така то пораства и заявява себе си.Консултацията с психолог на място ще ви даде повече информация.Проблемът с добрите специалисти особено в малките градове е голям-така,че по-скоро бихте могли да потърсите такъв,в някой от най-близките ви градове.В темата за детски специалисти има информация.http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.msg9393823#msg9393823
Пожелавам успех!

# 193 17 дек. 2008, 13:07 ч.

Мнения: 23

Благодаря ви, Вероника за успокоителните думи!За ходенето на ясла мнението ми - колкото положително толкова и отрицателно , но такова нещо не бях и очаквала направо студен душ ме обля.Днес поприказвах със директорката и стигнах до съгласие да се консултираме с детски психолог.Тя ми препоръча Мими Бузукова - имате ли някакво мнение за нея? Засега ще опитам още малко да го водя на ясла и забележа ли нещо което да не ми харесва в отношението им си го прибирам.Искрено ви благодаря още веднъж bouquet

# 194 17 дек. 2008, 13:16 ч.

Мнения: 1 008

Лидия-не съм чувала за колегата,но се надявам да получите компетентно мнение.Що се отнася до това да кажеш на две годишно дете,че има нужда от психиатър си е направо ooooh!

.При деца на тази възраст обикновенно се правят консултации с цялото семейство.Успех!

Препоръчани теми

Хипоспадия 6-Как стигнахме до Сърбия след 4 неуспешни операции в Пирогов

Празнично пролетна гобленарска темичка - 140

КРУИЗИ /тема 3/

Студенти в UK

Причина:

Причина: