Публикувана: 5 юни 2008, 13:51 ч.
Последно мнение: 2 май 2010, 09:39 ч.

Консултация с психолог - тема 2

58 350
431
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво означава, когато детето ми се взира в една точка и изглежда разсеяно?
Как мога да насърча детето си, което не иска да споделя чувствата си?
Как мога да облекча болката на бебето си, което се е родило с носни прегради?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво означава, когато детето ми се взира в една точка и изглежда разсеяно?
  
  Това поведение е често срещано при деца на тази възраст и обикновено не е причина за безпокойство. Децата в този период на развитие често се увличат или се фокусират върху нещо, което ги интересува. Реакцията на детето, когато го прекъснете с по-рязък звук, показва, че то е внимателно към околната среда. Не е необходимо да се притеснявате за това поведение.
- Как мога да насърча детето си, което не иска да споделя чувствата си?
  
  Детето може да изрази своите преживявания и страхове чрез игра, рисунки и невербални знаци. Важно е да се научим да споделяме нашите истински чувства с тях, което може да помогне за отварянето им към споделяне на техните чувства. Търпението и разбирането са от решаващо значение в този процес.
- Как мога да облекча болката на бебето си, което се е родило с носни прегради?
  
  За да облекчите болката на бебето с носни прегради, консултирайте се с педиатър или специалист по ушно-носно-гърлени заболявания. Те могат да препоръчат подходящи методи и терапии за справяне с болката и поддържане на проходимостта на носа.
- Как да се справя с поведението на дъщеря ми, която се тръшка и хапе?
- Как да подготвя детето си за трансплантация на бъбрек от родител?

# 165 26 ноем. 2008, 10:56 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: pasinet в ср, 26 ное 2008, 10:40

Питането ми е следното.

Цитат на: pasinet в вт, 25 ное 2008, 19:43

Да ви споделя на какво се натъкнах днес като ходих в детската градина да се срещна с новата ни ресурсна учителка за тази година. Чудих се за кого ми говори моя синковец, че ще ходи при другата мама, а той има предвид нея. Казва и мамо. Shocked

И тя не му прави забележки, опитала веднъж дваж, но не се получило и го оставила. Казвам му днес, това е твоята учителка, тя е госпожа. А той, "не тя е другата мама, но ти си по хубав" (още бърка родовете). Rolling Eyes

Е, какво да го правя, някой изобщо сблъсквал ли се е с подобно нещо? Вярно, че това е знак, че много я харесва и я приема за по близка, защото работи само с него в градината, не с другите деца и той е решил, че е специална и и е дал титлата "мама".

Трябва ли да настоявам ресурсната да му прави забележки за това или не е нещо особено.

pasinet,здравейте,ситуацията е доста деликатна-това в психологията се нарича пренос и контрапренос.Не е желателно човек работещ с деца да прави такъв контрапренос-който в случая е контрапренос на майка.Грижовна и всеотдайна,но тя не е майка,а ресурсен учител и вероятно не си дава сметка за тези процеси-поне не съзнатено.В същото време,това е и голямо изпитание за вас самата.
Ако в моята практика дете ми каже мамо-то бих поискала сериозна супервизия за случая,защото явно нещо се случва в общуването на психично ниво.В случая обаче става дума за ресурсен учител,който няма такава възможност.С това не ви казвам,че тя нарочно и ъзнателно се отнася с детето като майка,тук идва и основната трудност в комуникацията.Можете да й кажете как се чувствате от това,че не ви е приятно детето ви да й казва така и да намерите двете някакво решение.Но това не е гаранция,че това няма да продължи.При всички положения ще е временно,но неприятно най-вече за вас.

# 166 26 ноем. 2008, 11:23 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Вероника- в ср, 26 ное 2008, 10:56

.....

Благодаря за бързия отговор. Ще разговарям пак с нея. Надявам се , ако му прави повече за бележки за това да спре.
И аз се учудих доста, защото съм виждала и лели от персонала на градината , и дори госпожите да го гушкат или той да сяда в тях ( много е любвеобилен ), но никоя не е оприличил на майка.

# 167 26 ноем. 2008, 11:26 ч.

Мнения: 1 008

Няма да има полза от забележките-детето само ще се обърка,по-скоро имах предивд някаква промяна в нейното поведение към детето-затова е деликатна ситуация,може би малко дистанция в отношенията няма да е излишна. Peace

# 168 26 ноем. 2008, 11:30 ч.

Мнения: 522

Здравейте. Моля за съвет!
Дъщеря ми е на 3 години и 8 месеца и от няколко дни имаме проблем в детската градина тоест не иска да ходи защото лелите не и бършат дупето.Тя беше единственото дете което от първия ден на дома не е плакала за мен и и беше много интересно и комфортно. Просто ходеше с желание. Говорих днес с едната госпожа и тя тя ми каза че е усетила проблем в Паола от началото на седмицата. Към 12.30 днес ще изпратя баща и да я вземе, защото другият проблем е че не може да спи на обяд и заради това не иска също да ходи на дома.Дано да съм била изчерпателна в обяснението на проблема, за да успее да ми дадете квалифициран съвет. Благодаря предварително.

# 169 26 ноем. 2008, 17:29 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте,paola2 -разбирам,че детето от известно време не иска да ходи в детската градина,защото лелите не й бършат дупето.В същото време при разговор с лелите-те ви казват,че са видели проблем във вашето дете-тоест никой не поема отговорност за това-детето има проблем според лелите.Спането на обяд е истински абсурд-лишава се детето от спонтанност и мисля,че си е чисто насилие върху децата,които дори и като възрастни си спомнят с неприазън именно към този ритуал-войнишки.Истината е,че нашите детски градини не предлагат качество на услугата,но това е друга тема.За съжаление обаче условията и реалността са такива-добре е,че говорите с детето за това,което се случва,за това което преживява.От разстояние е трудно да се разбере какво точно иска да каже детето с това,че лелите не бършат дупето.Надявам се с взаимно уважение и слушане да стигнете до същността на проблема с неходенето в детската градина.

# 170 27 ноем. 2008, 09:43 ч.

Пловдив
Мнения: 1 428

Здравейте. Последните два - три дни ми се оплакват от детската че малкия бил много подвижен, непоседлив, отказвал да яде, а в същото време като си го взема от там е сговорчив, не се сърди много, е, има и протести, но обикновено успявам да го придумам да стане както е нужно. В същото време всяка сутрин като му кажа и да слушаш в детската той ми повтаря" аз слушам"-засега говори доста малко и донякъде отдавам проблема и на това. Мислите ли че едно откъсване за седмица може би от седата в градината ще даде някакъв резултат или това е погрешен ход от моя страна??? От друга страна снощи бяхме на сеанс със нашата психоложка - тя каза че я притеснява това, че дечко рисува малка къщичка много блиско до голямата къща - тя смята че детето има в момента нужда от моето присъствие, може ли това да е причината за държанието му в градината. И наистина тази сутрин както си вървеше кротко до мен, само с прекрачването на вратата на градината заподскача и се разтича назад - напред..... newsm78

# 171 27 ноем. 2008, 09:53 ч.

Мнения: 2 694

Mama Mariana, здравейте,

Не пишете откога посещава детска градина детето - ако от началото не са минали 3 месеца (ориентировъчно), възможно е детето още да се адаптира към новата среда. При всички случаи дори и след като децата се адаптират към градината, е възможно да има периоди, в които те отново имат по-силна необходимост от мама. Не е особено добро решение да го приберете вкъщи, по-добро решение е да използвате "обект" (играчка, примерно), който да е винаги с детето и символично да представлява Вас. С него детето ще има сигурността, че мама е винаги с него и го обича през всичките часове на деня, в които не можете да сте заедно (защото мама трябва да работи, това е важно да се обясни на детето).

Всичко най-добро Hug

# 172 27 ноем. 2008, 10:20 ч.

Пловдив
Мнения: 1 428

здравейте шехина, той вече е в трета група - посещаваме градина откакто стана на три. Той е доста своенравен, имаме своите притеснения покрай късното проговаряне, работим със психологи логопед два пъти в седмицата. До средата на миналата учебна година дечко не спеше в градината и аз си го взимах на обяд. Сега поне ляга в леглото, не спи за съжаление. Мислех си че сме прескочили момента с детското отрицание, но напоследък всичко е "не" и "не искам". Може би този момент дойде по-късно, защото почнахме и по-късно да говорим. Той сега е на пет години и почти два месеца. Възможно ли е това отрицание и това непослушание( не казвам че преди това е бил ангелче) да идват точно от липсата ми или от липса на достатъчно внимание? Не твърдя че не му обръщам внимание, но като се приберем, обикновено ме подемат домакинските задължения, те си играят с батко му, а после идва време за сън. Лягам до него докато заспи, казвам му че много го обичам, разказвам приказка и заспиваме.... Но и мама е човека, който прави най-умразните му неща - да става сутрин, когато му се спи, да не тича, а да върви до нея, ....Има и друга - понеже е палав , но пък обичлив - винаги се"навира" в децата да ги гушка, случвало се е преди време към обект на нашата лубов да посегнем да я ухапем....и естествено децата го отритват, понякога го обиждат, защото не говори много, или поне не с децата - че той" нищо не разбира", а Вани всъщност всичко слуша...така да ме кара да му обърна внимание - виж мамо, мен не ми е хубаво там и затова ядосвам госпожите...знам ли...

# 173 27 ноем. 2008, 10:51 ч.

Здравейте,
не искам да нахлувам така във вашата тема, но ме провокира факта, че се предлага на едно достатъчно голямо дете да използва преходния обект или обекта заместител в една ситуация, която дори и не предполага това. В тази възраст мислете ли е, че е необходимо това при условие, че детето е в такава възрастова група? Необходимо ли е да се обърка по този начин?

# 174 27 ноем. 2008, 11:42 ч.

Мнения: 2 694

Mama Mariana, благодаря за разясненията. Всъщност, моят пропуск е, че не се загледах в лентичката Ви - детето е на пет години +. Извинявам се за слабоумния въпрос Laughing

Незнайно защо реших, че става дума за малко дете.

Действително т.н. "преходен обект" е пълноценен помощник в много ранната детска възраст - 4-12 месечна, макар че той дава възможност да бъде използван и на по-късен етап от развитието, според индивидуалността на детето. Във Вашия случай този подход е неприложим обаче.

По въпросите Ви - отрицанието на детето от една страна е очаквано за възрастта (Аз-ът започва да се бори за самостоятелност около 3-годишна възраст, но този процес продължава), от друга страна е възможно да е свързано и с нужда от достатъчно внимание. Достатъчно внимание за детето означава 100% внимание на родителя, внимание само за детето и за нищо друго (домакинска работа, друго дете, телевизия и пр.). Това време може да е кратко, но е важно да е изживяно пълноценно с детето - Вие ще решите как точно. И не спирайте да му помагате с разговорите си и игрите с него да се самоутвърждава и да запази емоционалността, да търси контакт с децата Hug

# 175 27 ноем. 2008, 12:22 ч.

София
Мнения: 958

Шехина - моля те, освободи местенце за едно лично съобщение............... Simple Smile

# 176 27 ноем. 2008, 15:07 ч.

Пловдив
Мнения: 1 428

Шехина, благодаря много за бързите и конкретни насоки. Искуството да бъдем родители се учи постоянно bouquet

# 177 28 ноем. 2008, 20:25 ч.

здравейте, моята дъщеря на две години и осем месеца сънува много кошмари, у дома обстановката е мисля си нормална, зная само че дъщеричката ми е много чуствителна както аз и баща и! Моля ви кажете ми дали това са нормални неща, как трябва да процедирам когато сънува и дали могат да се предотвратят тези кошмари!

# 178 28 ноем. 2008, 21:31 ч.

Здравейте! Изчетох толкова много.....полезна тема. Исках да споделя притесненията си относно дъщеря ми, която е вече на три и половина. Понеже синът ми, който е вече 6 клас е с проблемно поведение - агресивен е, не се разбира с баща си и често у нас се повишава тонът до викане, малката започва да плаче и тя. отделно я наблюдавам, че има много лошо отношение към батко си, вика му и дори започна да го удря. Съответно и той й повишава тон и непрекъснато се карат. тези дни се уплаших да не получи някакви трайни увреждания на психиката. Не мога да й осигуря напълно тих дом сякаш е едно дете. какво да направя, за да е по-спокойно вкъщи? И може ли да й стане нещо като всеки ден се карат.

# 179 28 ноем. 2008, 22:35 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: rosyem в пт, 28 ное 2008, 20:25

Здравейте rosyem кошмарите при децата са малко обсъждана тема,има разлика между нощни страхове и кошмари.Кошмарите обикновенно започват малко пъ-късно след три годишна възраст на детето.Можете да ги различите-защото нощните страхове се наблюдават в първата част на сънуването,а кошмарът е когато детето е вече дълбоко заспало.Лечението в общи линии включва един режим на заспиване-ранно лягане и намаляване на общите стресове по време на деня.Разбира се подробно може да се разгледа случая при посещение при специалист,който да прецени до каква степен нощните страхове или кошмари повишават тревожността на детето през деня.

lea78 здравейте,разбирам,че става дума за напрежение в цялото семейство-тоест в случая е по-добре да се обърнете към фамилен терапевт-проблемът сякаш засяга цялата система,а детето е носител на това.Не се опитвайте да й осигурите дом сякаш е едно дете,защото реалността е друга.Напрежението е голямо и се отразява на всички членове на семейството-няма виновни.Един външен поглед на специалст би дал яснота по въпроса.

Препоръчани теми

На пазар за прежди, обръчи и куки - 2

239
На пазар

КРУИЗИ /тема 3/

Монодиета - част 7

Магията на изтока - тема 54

Причина:

Причина: