Консултация с психолог - тема 2

 Kaili -здраваейте,за съжаление не разполагам с много координати на детски психолози в Пловдив-това,което гугъл показва е едно име,което много настойчиво се повтаря,но нямам впечатления.Да си призная съм скептична към хора без сериозно образование по психология-тоест с друга бакалавърска специалност и само магистърска степен по специалността.И други колеги споделят това мнение и мисля,че се чу и на конференцията на дружеството.
Можете да видите това-
http://www.dkc2-plovdiv.hit.bg/
Проблемът с яслата е травматичен и за родителите и за детето.Това,което мога да ви препоръчам е да посетите някой от детските специалисти в София-
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.msg9176907#msg9176907

Здравейте Кайли,
Проговарянето на детето  е един сложен феномен изграден от много съставляващи.Хубаво би било със съпруга си възможно по-често да му говорите,да му четете,да се опитвате да назовавате с думи неща,които се случват с и около него.Принципно момчетата проговарят по-бавно и за момента просто го наблюдавайте.Ако обаче го пресирате прекалено да говори или пък тревожността ви е водещото състояние в контактите ви с него процесът може да бъде затормозен допълнително.За момента не смятам,че има база за притеснение,но ако решите за ваше успокоение се консултирайте със специалист.
Поздрави.

Моля за съвет 
Дъщеря ми е 3 клас.В класа има 6 момичета и останалите деца са момчета.До миналата година приоритет на госпожата беше да бъдат колектив и те наистина бяха.Играеха, учеха и бяха приятели без да има изявени лидери между тях.От тази учебна година има нова ученичка /хубавка/, която се оформи като лидер на момчетата, и две от момичетата.Дъщеря ми и две нейни съученички /3-те най хубавки/ станаха аутсайдери на класа.Дъщеря ми описва ситуацията така.
"Аз мамо и още две момичета сме отляво, а другите отдясно.Госпожата е по средата, но защитава новото момиче, защото е ново."
Госпожата смята, да не се намесва във взаимоотношенията им, защото така е и в живота.Предполага, че това разделение идва от оформящата им се сексуалност.Аз обаче се чудя дали е правилно.Дъщеря ми е много разочарована от разделението на класа, и от отношението на госпожата, която тя обожава.Безспорно не можем да се харесваме всички в този живот, но в момента новото момиче разделя класа на две.Госпожата не знае какво да предприеме.Търси съвет от нас - родителите, а аз от вас - психолозите  .Новото момиче явно е по буйно и се е стигало и до сбивания  между децата - а пак повтарям бяха много добри приятели преди идването на новото момиче.
Посъветвайте ме какво да обясня на детето си, а и как би било редно да постъпи госпожата   
В училището няма психолог 

Катина здравейте-тъжно е,че в софийско учулище няма психолог.Не зная дали разбирам правилно -появава се ново момиче,което учителката подкрепя.Искам да ви попитам-дъщеря ви е единствено дете нали-дете свикнало да търси и да получава винаги одобрението на възрастните-този случай е добре дошъл,за да й обясните,че не винаги всеки ще я харесва.Това,което мен ме притеснява в тази ситуация е насочената към новото дете агресия-попитайте детето си как то би се чувствало в нов клас,с нови деца.Това наиситна е часта от живота.Ако ни дадете повече информация ще бъдем по-конкретни.

Благодаря Вероника за отговора   
Пояснявам.Дъщеря ми има брат аутист.Тя е много отговорна и много толерантна към различните.Познава много различни деца и не прави разлика между децата.Когато дойде новото дете сме обсъждали това и тя всячески се опитваше да го приобщи новото дете, защото по нейни думи и брат и аутиста е в нова група и знае как се чувства брат и, затова се помъчи да приобщи новата ученичка към класа.Проблема не е там.Проблема е, че дъщеря ми я боли заради разделението на класа и загубата на нейните вероятно нереални представи за вечна дружба със съучениците и.Боли я, че госпожата спира да толерира колектива, а с отдръпването си от проблема поощрява разделението на класа на групи.Дъщеря ми с по мълък проблемен брат е свикнала да е на заден план.Покрай малкото ми дете досега съм се съветвала постоянно с психолози за нея и определено се справя добре според терапевтите.Според госпожата - вчера имахме родителска среща и поговорихме по въпроса заедно с други родители- всичко идва от факта, че новото момиче е хубавко и понеже моето и другите две също са хубавки и проблема е от развиващата се тяхна сексуалност.Незнам точно, но пак повтарям и родителте и госпожата търсим решение.Явно не е безобидна детска глупост, щом не ние родителите, а госпожата повдигна въпроса и потърси помощ от нас.Притесненията не са само на моето дете, а на болшинството деца от класа - знам го, защото както вече казах родителите са запознати с това /аз не бях     след РД разпитах дъщеря ми/
И още нещо, агресията не е насочена към новото дете, а е провокирана от новото дете - пак според госпожата.Всички се съгласихме, че тя се опитва да се адаптира към колектива и търси своето място към групата.За съжаление родителите и не присъстваха вчера на РД и не успяхме да обсъдим и с тях проблема.Детето не е със СОП, а просто е с характер на лидер.
Още нещо се сетих - госпожата е намерила следното решение - всяко дете от класа, което е влизало в конфликт новата съученичка е преписвало някакъв текст за добротата.Няколко момченца вече са преписвали текста и едно момиче.Моята дъщеря все още не е, но го приема като вид наказание - тези които преписват текста, явно са наказани винаги заради новата ученичка.Аз лично нямам никаква идея какво да я посъветвам.Разсърди ми се, че за пореден път съм я карала да се опитва да се сприятели с нея, като не я харесва.Предполагам дори, че я мрази, но не смее да си признае пред мен, за да не и се скарам.

Катина самата аз съм работила почти две години като психолог в училище и бих искала да бъда полезна,но имам усещането,че няма да мога да ,защото няма почти никава информация за реалната ситуация-губи ми се нещо.Учителката иска от вас-какво,не разбирам какво очаква,като тя е човекът,който е наясно със ситуацията.Това,което разбирам е една борба за да ни хареса учителката и в случая тя самата поощрява такова поведение,защото повечето учителки са с нагласа,че трябва да ме харесат децата и провокират съответно поведение у учениците.Истината е,че учителката е да учи децата,да възпитава,но не да я харесват.
Колкото до новото момиче-не мога нищо да кажа.За съжаление има случаи,при които е трудно да се каже нещо от разстояние.
Доколкото разбирам детето ви е в трети клас,все още е рано за пубертет.
Това,което е добре да се случи е психолог,външен специалист да поработи с класа,учителката и родителите,като види на място за какво става въпрос.Надавям се да намерите разрешение-ако искате може и тук да продължим,но моля за по-точна информация-какво конкретно се случва,какво прави новото момиче,как се държи учителката в тази ситуация и каквото мислите,че ще е полезно.

Благодаря ви още веднъж Вероника.Докато четях отговора ви и ми изникна в главата решението на проблема.Ето го.Трите момичета са отличничките на класа, и са безпроблемни.Едното от децата е дете на педагог, моето е сестра на аутист, а третото и то е кротко дете.Госпожата е между чука и наковалнята.Не може да накаже новото дете, защото е нова и ще изглежда като дискриминация.Не иска да се кара много на старите си съученици, защото аджеба не са кой знае колко виновни.Новото дете също не е виновно, че е оправно и пробивно.Евала на него.Госпожата не и стиска да обясни на децата, че в живота не може да се обичат всички, а и не и се иска да вдига бързо ръце от проблема.Няма виновни в случая.Просто житейска ситуация.Решението което взех е аз да обясна на дъщеря ми, че вече е голяма да разбере, че има и по буйни и по нахални хора.Ще и се наложи  да се пребори за своето място в живота.Ще е добре да започне още от сега да се опита да се наложи над новото дете и да се опита да сплоти класа, както иска, дори и с цената да игнорира новото дете.Един вид - давам и разрешение да играе нечестно  Тя  и нейните приятелки са много толерантни деца, но явно ще трябва да се учат на битки 
Всъщност госпожата ни е поискала от нас децата да си извоюват мястото си

Здравейте! Необходим ми е външен поглед върху нашата ситуация. Синът ми е с хиперактивност, трети клас. Досега не сме говорили пред него, че има проблеми. Тази година му разказах някои неща, но реакцията беше на силно отрицание. Говорихме си, че не е болест, а проблем - както племенницата ми има проблем с гризенето на нокти, така той с това. При думата болест реагира доста бурно.  Не сме ходили при специалисти. Диагностицирането си е малко мое, но е очевидно и за неспециалист.......
Тази година беше много травматична, почина сестра ми и племенницата дойде при нас. В началото имаше сериозни проблеми, караха се непрекъснато, ревнуваше, преследваше я непрекъснато, за да я контролира. Иска да играе само с нея, на каквото той реши. Усещам, че й е доста трудно на моменти и хем иска да е при нас, хем той я натоварва. В момента нещата се поуспокоиха, въведохме сериозни правила, време за общи игри, време и за отделни занимания. Но общо взето е трудно.....
В училище им предложих да направят като начало една тетрадка с правилата и всеки ден след часовете заедно с него да записват кое е спазено. Опит от моа страна за въвеждане на някаква структурираност и ясни граници. Започнаха го, но незнам какво точно са направили понеже не са ми я показали. Предложих и на педагогическия съветник да поискаме ресурсен учител за помощ в училище. Специално в занималнята и за последните часове сутринта, когато умората му влияе и му е трудно. Оказа се, обаче, че е необходимо разрешение от детски психиатър. Чудя се как да го заведа? Засега му казах, че една госпожа трябва да разреши още една учителка да му помага, но ако чуе психиатър съм сигурна, че ще трябва да го "упоя", за да го заведа...
Ако се откажа от идеята за ресурсен - защо, след като това определено ще внесе повече спокойствие и ще му е по-лесно. Класната казва, че е много умен, събира трицифрени числа с пренасяне с лекота, може да чете един час на глас, но трябва да е винаги активен......Разбирам я, че й е трудно да му намира винаги подобна изява, все пак не е единствен........
Да се опитам да прикрия това за психиатъра и да се шмугвам в кабинета със страх, че ще разбере - не се виждам никак в тази роля.........

Катина-наистина е трудна та зи ситуация,но мисля,че решение може да бъде децата да говорят с възрастен на когото имат доверие.например в часа на класа,но като цял клас,а не отделно.Нали искате класа да е сплотен-значи въпросът не може да се решава отделно от всеки родител.Това могат да направят само децата,с помощта на възрастен-който деликатно,но и искрено да постави въпроса,да обсъди с децата.Да обговори тревогите,страховете,порастването.Пожелавам успех!

Мила-мисля,че ти сама усещаш,че е най-добре детето да знае истината,имам лош опит с деца,които са доведени без да знаят къде и защо отиват.Струва ми се,че страхът от думата психиатър е и твой,в никакъв случай не те съветвам да го лъжеш-обясни му с прости думи,че това е лекар,който се грижи за  психичното здраве на децата,а се надявам и самия детски специалист-нали детски психиатър да има подход към него.Настина е важно да има ресурсен учител,поздравявам те за правилата и за смелостта и грижата,която полагаш за децата.Стискам палци всичко да мине добре

Така е, да. Но страховете ми не са свързани с факта, че имаме нужда от психиатъра (о, ужас,  значи детето ми е болно....), а повече с реакцията на сина ми  и енергията, която трябва да вложа , за успея да му обясня спокойно всичко, да изчакам да премине бурята и т.н. Уморително е и понякога на човек му се иска да си спести по нещо, осъзнавайки, разбира се, че пътят е само един и той е през истината!
Психиатрите ги възприемам като колеги - тук supervizor най-вероятно ще скочи -  .

Дано, наистина прояви правилния подход когато отидем.

Благодаря ти! 

Моля ви за отговор ,започвам да се плаша.Днес 9г ми син ми каза, че иска да умре и че няма да живее още дълго и, че в гроба ще му е по добре защото само ще си почива.Психотерапивтката при която ще ходи е заета до 15 декември, а  знам че е специалист и в нашия малък град няма голям избор.Моля ви за съвет започвам да се плаша.

Nellito, проблемът може да не е толкова сериозен, колкото Ви се струва на Вас, в смисъл, че децата не винаги осъзнават реалността и влагат в нея същото, каквото родителите им. Тук едва ли ще сме Ви особено полезни в случая, по-добре пишете откъде сте, за да знаем към кого да Ви насочим

Нелито,наистина казусът е сложен,от една страна не добре детето да сменя терапевта,от друга явно тревожността му е висока и има нужда от специалист.Предполагам,че при разговор с вашият терапевт,който познава детето,ще успеете да намерите общо решение.

В тази възраст децата разбират неизбежността на смъртта,като част от живота,която се отнася за всички живи същества.Смята се,че се наблюдава подчертан интерес към онова,което се случва след смъртта,но като че ли още няма истински страх от нея.Тоест-повечето колеги смятат,че е малко вероятно да има обмислен план за самоубийство.Световната статистика сочи,че опитите за самоубйства преди 12 годишна възраст са изключтелно редки.Но всичко това е много притеснително за вас като родител,защото вашата представа за смъртта е различна от тази,която има едно дете.Понякога детето фантазира за смъртта,защото тази фантазия му дава чувство на значимост в очите на близките-как ще им липсвам,когато ме няма.Надявам се да намерите най-ефективното решенние.

Говорих с психотерапевтката ни, посъветва ме да му обръщаме колкото се може повече внимание да прави заедно с нас много неща и ми каза че на тази възраст едва ли го мисли, наистина по скоро го е чул отнякъде и сега го повтаря.Каза ми същото като вас, че почти няма шанс да направи нещо лошо това ставало през пубертета.Докато започне терапията с него ме посъветва да му обръщаме повече внимание за да се чуства обичан. Благодаря ви за отговорите, като майка ми дойде като шок.

Питането ми е следното.


Трябва ли да настоявам ресурсната да му прави забележки за това или не е нещо особено.