mamaG -здравейте.Ако правилно съм разбарала племенницата ви се конкурира с Вас за власт над сина ви.Децата много ясно усещат вътрешната ни несигурност.Не толкова важно какво точно казвате-макар,че и това е от значение,важен е тона,емоцията,увереността в гласа и най-вече собствената увереност,че сте авторитет.Обикновенно жените бягаме от авторитета,като печалбата е че е задоволена потребността ни от харесване и одобрение.Важно е и ролята на бащата в случая.
- Публикувана: 5 юни 2008, 13:51 ч.
- Последно мнение: 2 май 2010, 09:39 ч.
Консултация с психолог - тема 2
siqna.muk -няма нищо сложно и страшно,имаме си норми за развитие при всеки възрастов период,разбирам,че сте напрегната,вероятно и детето го усеща.Психологичното изследване не е присъда.При бебета се изследва двойката -мама и бебе,така че голяма част от информацията идва от майката,а изследването и въобще работата с малки деца много прилича на игрова дейност,макар да не е.Успех!
.
Здравейте,
Имам момиченце на година и девет месеца. Още е кърмаче. От малка е много нервна. Много колики имаше, плачеше постоянно. Успокояваше се само на ръце, с подрусване, в кенгуру и със сукане. Отказваше да лежи в количка, плачеше постоянно. Проблемът с коликите намаля след навършване на третия месец, а отшумя напълно след навършване на шестия месец. От първия си ден вкъщи, се смущаваше от много или непознати хора, дори един човек да е. Превъзбуждаше се лесно - от нови впечатления и хора. След това плачеше с часове. Заспиваше трудно - известен период я приспивахме на ръце, но за кратко, след това започна, когато я остави човек, да се събужда и заплаква отново. Оставех ли я будна с цел да се умори, задачата ставаше още по трудна. Превъзбуждаше се и плачеше до посиняване. Единственият начин да я успокоя и да я приспя беше кърменето.
Зъбите и започнаха да пробиват късно - в единадесетия месец. Тогава проблемите с нервниченето, буденето нощем, превъзбудата се задълбочиха. В период на никнене на зъби ли е, започва да плаче и нервничи, изпада в някои моменти в много нервни състояния - плаче, иска да я нося постоянно, не дава никой да я пипа, не знае като че ли какво точно иска, в такива моменти пак кърменето ни е спасявало. Благодарение на него успявам да и осигуря спокойствие - да заспи, когато и се спи и да има режим на сън и почивка. Защото, ако не я накърмя, не заспива цял ден, накрая истерясва и е почти невъзможно да бъде успокоена. Хубавото е, че вече е по голяма и все по често се поддава на разсейване и успокояване с книжка, история или филмче, като и говоря какво ще направим сега заедно с нея и после какво ще последва...ще се изкъпе с бебето в коритото, ще прочетем книжката и после ще спим...
В общи линии
- спим заедно от 7-8 мия и месец .- до тогава издържах да ставам и да се опитвам да я утешавам при всяко будене. Накрая и давах да суче. А в един момент започна да се буди като я оставям в леглото.
- заспива с кърмене. Четем книжки или ракзазваме приказка, но задължително накрая заспива с гърдата. В последния месец ни се случи няколко пъти да заспи, гушнала възглавницата. Доброволно, без рев, но след като се е насукала вече. Това обаче все още са изключения. През деня може да заспива в количката навън, но не винаги се получава и следва подлудяването.
- нощем суче с различна честота. Ако не никнат зъби в момента и е спокойна, спи без да се събуди по около 6 часа, в противен случай се буди по няколко пъти за този период. Когато е спокойна, е приемала доводът, че ще пие мляко по късно и е заспивала гушната в мен. Но, ако растат зъби и получи отказ...реве до посиняване и се захласва.
Освен това сме двете заедно почти постоянно. Остава сама с татко си за някой друг час веднъж седмично. Обикновено няма проблеми докато ме няма. Последният път обаче беше се сетила внезапно за мен и я намерих деряща се, когато се върнах.
Вижда се с бабите си, играят по няколко пъти седмично, но с тях сама за повече от половин-един час не е оставала.
Непознати хора вече приема по добре. Ако са и симпатични, може да се закача, усмихва, но ако не и харесват, реагира с отдръпване от тях, а ако са много настоятелни с раздразнение.
По принцип е гальовна и се гушка много, но често има моменти, в които не обича да бъде докосвана и го демонстрира категорично като маха ръцете на човека от себе си. Това смущава най вече бабите и. Аз лично не го намирам за толкова притеснително, но бих искала да науча и вашето мнение като специалисти.
Интересува ме мнението ви за нервниченето, за спането заедно, за приспиването, за кърменето. Посъветвайте ме за всичко, което виждате като проблем и за което смятате, че мога да направя нещо.
Благодаря!
Имам момиченце на година и девет месеца. Още е кърмаче. От малка е много нервна. Много колики имаше, плачеше постоянно. Успокояваше се само на ръце, с подрусване, в кенгуру и със сукане. Отказваше да лежи в количка, плачеше постоянно. Проблемът с коликите намаля след навършване на третия месец, а отшумя напълно след навършване на шестия месец. От първия си ден вкъщи, се смущаваше от много или непознати хора, дори един човек да е. Превъзбуждаше се лесно - от нови впечатления и хора. След това плачеше с часове. Заспиваше трудно - известен период я приспивахме на ръце, но за кратко, след това започна, когато я остави човек, да се събужда и заплаква отново. Оставех ли я будна с цел да се умори, задачата ставаше още по трудна. Превъзбуждаше се и плачеше до посиняване. Единственият начин да я успокоя и да я приспя беше кърменето.
Зъбите и започнаха да пробиват късно - в единадесетия месец. Тогава проблемите с нервниченето, буденето нощем, превъзбудата се задълбочиха. В период на никнене на зъби ли е, започва да плаче и нервничи, изпада в някои моменти в много нервни състояния - плаче, иска да я нося постоянно, не дава никой да я пипа, не знае като че ли какво точно иска, в такива моменти пак кърменето ни е спасявало. Благодарение на него успявам да и осигуря спокойствие - да заспи, когато и се спи и да има режим на сън и почивка. Защото, ако не я накърмя, не заспива цял ден, накрая истерясва и е почти невъзможно да бъде успокоена. Хубавото е, че вече е по голяма и все по често се поддава на разсейване и успокояване с книжка, история или филмче, като и говоря какво ще направим сега заедно с нея и после какво ще последва...ще се изкъпе с бебето в коритото, ще прочетем книжката и после ще спим...
В общи линии
- спим заедно от 7-8 мия и месец .- до тогава издържах да ставам и да се опитвам да я утешавам при всяко будене. Накрая и давах да суче. А в един момент започна да се буди като я оставям в леглото.
- заспива с кърмене. Четем книжки или ракзазваме приказка, но задължително накрая заспива с гърдата. В последния месец ни се случи няколко пъти да заспи, гушнала възглавницата. Доброволно, без рев, но след като се е насукала вече. Това обаче все още са изключения. През деня може да заспива в количката навън, но не винаги се получава и следва подлудяването.
- нощем суче с различна честота. Ако не никнат зъби в момента и е спокойна, спи без да се събуди по около 6 часа, в противен случай се буди по няколко пъти за този период. Когато е спокойна, е приемала доводът, че ще пие мляко по късно и е заспивала гушната в мен. Но, ако растат зъби и получи отказ...реве до посиняване и се захласва.
Освен това сме двете заедно почти постоянно. Остава сама с татко си за някой друг час веднъж седмично. Обикновено няма проблеми докато ме няма. Последният път обаче беше се сетила внезапно за мен и я намерих деряща се, когато се върнах.
Вижда се с бабите си, играят по няколко пъти седмично, но с тях сама за повече от половин-един час не е оставала.
Непознати хора вече приема по добре. Ако са и симпатични, може да се закача, усмихва, но ако не и харесват, реагира с отдръпване от тях, а ако са много настоятелни с раздразнение.
По принцип е гальовна и се гушка много, но често има моменти, в които не обича да бъде докосвана и го демонстрира категорично като маха ръцете на човека от себе си. Това смущава най вече бабите и. Аз лично не го намирам за толкова притеснително, но бих искала да науча и вашето мнение като специалисти.
Интересува ме мнението ви за нервниченето, за спането заедно, за приспиването, за кърменето. Посъветвайте ме за всичко, което виждате като проблем и за което смятате, че мога да направя нещо.
Благодаря!
Слънчо гледа, здравейте,четейки си мислех повече за това колко ви е трудно на вас да сте толкова свързани и да нямате минутка за себе си.
За спането заедно-това е решение,което всяко семейство взима.Не вижда мпроблем да спите заедно,ако се чувставте спокойни така.С кърменето също нещата опират до личен избор.За нервността ми е трудно конкретно да ви отговоря.Помислете за това-вие тревожна ли сте,каква е атмосферата и отношенията у дома.Бих ви посъветвала да се консултирате с колега,който да направи изследване на детето.Ето тук има координати:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0
За спането заедно-това е решение,което всяко семейство взима.Не вижда мпроблем да спите заедно,ако се чувставте спокойни така.С кърменето също нещата опират до личен избор.За нервността ми е трудно конкретно да ви отговоря.Помислете за това-вие тревожна ли сте,каква е атмосферата и отношенията у дома.Бих ви посъветвала да се консултирате с колега,който да направи изследване на детето.Ето тук има координати:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0
здравейте,
синът ми е на 5г., с изоставане в развитието в следствие на хидроцефалия и мозъчни кисти. Въпреки изоставането винаги е обичал да разглежда и да му се четат книжки, да реди пъзели и кубчета. Въобще, заради това, че от 1год. възраст интензивно се работеше с него, се получи така, че любимите му игри и занимания са предимно от този сорт настолни игри. Обичаше да се занимава сам и можеше с часове да си чете на глас на неговия си език /защото иначе не може да говори/. Понакога като "вземеше думата" държеше едни дълги речи.....
от около 1г. и половина се наблюдава коренна промяна: не му се чува гласа, ядосва се, когато се опитваме да го въвлечем в някакви занимания, седи и гледа настрани, няма желание за нищо, само да гледа филмчета. Пълна пасивност и негативизъм. Даже учителките в градината твърдят, че не знае елементарни неща, за които съм сигурна, че преди ги знаеше. Ако има как само да лежи пред тв или да се гушкаме и целуваме.
Чувствам се безпомощна и провалена като родител. Много съм отчаяна, че дръпва назад. Не знам дали да настоявам да му ангажирам вниманието или да го оставя на спокойствие /но не и пред телевизора/.
приемам всякакви съвети и мнения
синът ми е на 5г., с изоставане в развитието в следствие на хидроцефалия и мозъчни кисти. Въпреки изоставането винаги е обичал да разглежда и да му се четат книжки, да реди пъзели и кубчета. Въобще, заради това, че от 1год. възраст интензивно се работеше с него, се получи така, че любимите му игри и занимания са предимно от този сорт настолни игри. Обичаше да се занимава сам и можеше с часове да си чете на глас на неговия си език /защото иначе не може да говори/. Понакога като "вземеше думата" държеше едни дълги речи.....
от около 1г. и половина се наблюдава коренна промяна: не му се чува гласа, ядосва се, когато се опитваме да го въвлечем в някакви занимания, седи и гледа настрани, няма желание за нищо, само да гледа филмчета. Пълна пасивност и негативизъм. Даже учителките в градината твърдят, че не знае елементарни неща, за които съм сигурна, че преди ги знаеше. Ако има как само да лежи пред тв или да се гушкаме и целуваме.
Чувствам се безпомощна и провалена като родител. Много съм отчаяна, че дръпва назад. Не знам дали да настоявам да му ангажирам вниманието или да го оставя на спокойствие /но не и пред телевизора/.
приемам всякакви съвети и мнения
здравейте!
имам син на 3,5г.
до сега не е ходил още на детска градина,скоро ще измисля някакъв подходящ вариант.за сега съм се спряла на "Монтесори"
това,което ме тревожи,е че детето ми се страхува от малки деца(по-малки от него или на неговата възраст).казва,че го е страх,че много крещят и се блъскат.затова не иска да седи при тях,дърпа ме да си ходим и видимо се притеснява и страхува.
страх го е много и от всякакви животни.
иначе с възрастни хора и с деца над 5 години някъде няма никакви проблеми в общуването,даже на моменти е по-отворен от много други деца на тази възраст.
много е емоционален,мил,неагресивен.с кротки и добронамерени деца му е много приятно да общува.
тревожа се,че е мъж(макар и малък
)и като не проявява никаква агресия как ще се защитава в случай на нужда?
предстои и тръгване на някаква градина и ме притеснява как ще общува с деца,които го плашат?
как да му помогна да преодолее страх си от малки деца и деца на неговата възраст?от крещящи и буйни деца изобщо?
много благодаря за вниманието!
имам син на 3,5г.
до сега не е ходил още на детска градина,скоро ще измисля някакъв подходящ вариант.за сега съм се спряла на "Монтесори"
това,което ме тревожи,е че детето ми се страхува от малки деца(по-малки от него или на неговата възраст).казва,че го е страх,че много крещят и се блъскат.затова не иска да седи при тях,дърпа ме да си ходим и видимо се притеснява и страхува.
страх го е много и от всякакви животни.
иначе с възрастни хора и с деца над 5 години някъде няма никакви проблеми в общуването,даже на моменти е по-отворен от много други деца на тази възраст.
много е емоционален,мил,неагресивен.с кротки и добронамерени деца му е много приятно да общува.
тревожа се,че е мъж(макар и малък
)и като не проявява никаква агресия как ще се защитава в случай на нужда?предстои и тръгване на някаква градина и ме притеснява как ще общува с деца,които го плашат?
как да му помогна да преодолее страх си от малки деца и деца на неговата възраст?от крещящи и буйни деца изобщо?
много благодаря за вниманието!
Вероника, благодаря!
Да, най вероятно и на мои притеснения се дължат нещата. Вече започвам да се чудя дали е нормално, че не изпитвам напрежение от това, че съм постоянно с нея. Случва се да ми се иска да свърша нещо навън сама или да пия по чай с приятелка и тогава я оставям на баща и, но не се чувствам потисната и уморена от това, че я гледам през повечето време сама. Нощните кърмения почти не смущават съня ми. Повече се притеснявам за нея, за това да не би да е зле за нея да е почти постоянно с мен, да не и правя лоша услуга, помагайки и да се успокоява чрез кърменето...и така...
Ще помисля за консултация, както ме съветвате.
Да, най вероятно и на мои притеснения се дължат нещата. Вече започвам да се чудя дали е нормално, че не изпитвам напрежение от това, че съм постоянно с нея. Случва се да ми се иска да свърша нещо навън сама или да пия по чай с приятелка и тогава я оставям на баща и, но не се чувствам потисната и уморена от това, че я гледам през повечето време сама. Нощните кърмения почти не смущават съня ми. Повече се притеснявам за нея, за това да не би да е зле за нея да е почти постоянно с мен, да не и правя лоша услуга, помагайки и да се успокоява чрез кърменето...и така...
Ще помисля за консултация, както ме съветвате.
PUM трябва да се види актуалното състояние на детето и да се мисли за причината за дръпването назад,в този случай развитието може да търпи такива промени,но е добре да се изясни каква е причината.
mon4i-страховете при децата често са интензивни,доколкото разбирам става дума за тревожност при детето,която вероятно има някакво основание в неговата реалност.Всяко дете има свой модел на вграждане и адаптация.Предполагам,че ако детето е единствено е нормално да е общува повече с възрастни-необходим му е опит с други деца,където да се съревновава,да изпита собствените си умения за справяне.На нас родителите ни се иска да предпазим децата от тези неща,но понякога без да искаме им привнасяме нашите страхове.Може би има нужда от повече правене на "мъжки" неща с бащата или друг мъж в семейството,който да му бъде модел в това отношение.Ако строхвете на детето са много интензивни и му пречат в общуването с деца е добре да се направи консултация с колега.
mon4i-страховете при децата често са интензивни,доколкото разбирам става дума за тревожност при детето,която вероятно има някакво основание в неговата реалност.Всяко дете има свой модел на вграждане и адаптация.Предполагам,че ако детето е единствено е нормално да е общува повече с възрастни-необходим му е опит с други деца,където да се съревновава,да изпита собствените си умения за справяне.На нас родителите ни се иска да предпазим децата от тези неща,но понякога без да искаме им привнасяме нашите страхове.Може би има нужда от повече правене на "мъжки" неща с бащата или друг мъж в семейството,който да му бъде модел в това отношение.Ако строхвете на детето са много интензивни и му пречат в общуването с деца е добре да се направи консултация с колега.
Здравейте! Много съм притеснена , изчетох доста за това което ме мъчи. Имам дъщеричка на 2 годинки. От два месеца ходи на детска ясла и в къщи е невероятен ужас. В момента , в който се приберем плаче много, сутрин също със ставането плаче. Това продължи доста време около 3 седмици. Дори се чудех дали глас няма да му остане на детенцето. От три дни е много спокойна. Вече си играе, върна се към старите си любими игри и занимания.Ходихме на контролен преглед при педиатър ката и тогава много се изплаших. С влизането тя сложи маската и Гамби трепна с очичките. Не бях забелязала до сега. То е едно леко мигване и присвиване на очичките. Не зная на какво се дължи. Изписаха ни витамин В6 и В комплекс да пием 15 дни и после да отидем да видим какво става. От тогава я наблюдавам и установих, ч когато сме си в къщи е много спокойна, това премигване не се появява, става сам опри непознати хора и откогато се притесни. Искам да ви попитам дали може това да е наследствено? Нашият татко като малък и имал подобен проблем, но не му е бил вроден, а се е изплашил от куче. Сега е добре.
Моля пишете ми. Към кого да се обърна? На невролог ли трябва да отидем?
Моля пишете ми. Към кого да се обърна? На невролог ли трябва да отидем?