ако знаеш местопложението на елементарни частици в тази затворена идеална среда, ще знаеш и на къде ще падне топчето. защото падането му не е плод на случайно събитие, а на точно определено взаимодействие.
- Публикувана: 6 юни 2008, 17:44 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2008, 23:02 ч.
Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - III
какъв е проблема да се знае? особено за нещо определено като "бог" ... няма проблем.
Проблемът е в Хайзенберг.
За Бог не знам - никой не знае какво би решил.
Но... ами, в известен смисъл аз съм нещо като малко божество спрямо програмите си, нали? Аз ги създавам... И когато заложа - съзнателно и преднамерено - случайна сила в тях - не знам кога какво ще се случи с всяка отделна частица. И при две последователни пускания, изхождайки от едни и същи начални условия, от една и съща конфигурация, могат да се получат 2 различни резултата. И аз, бидейки божество на програмата си, знам предварително статистиката за системата - трябва да получа 50 : 50 %. Но не бих могла да предвидя нищо за някой отделен ран.
Е, щом и Бог е намесен, млъквам. 
Искам само да благодаря за линка към Теорията на хаоса по-горе. Много интересен сайт!
Искам само да благодаря за линка към Теорията на хаоса по-горе. Много интересен сайт!
казах "нещо като" ... не виждам проблем да знаеш разположението, посоките, скоростаа и каквото си наумиш на една елементарна частица
Принципът на неопределеността на Хайзенберг пречи.
Уф, ами не намерих на български.
Ето едно на руски:
http://www.shkolnik.ru/books/encicl/node18.shtml#2088
Уф, ами не намерих на български.
Ето едно на руски:
http://www.shkolnik.ru/books/encicl/node18.shtml#2088
Ами принципът на неопределеността на Хайзенберг пречи дотолкова, че ние да не можем да кажем дали ще се случи това или онова.
Но все пак се случва само едното (поне доколкото не са намесени паралелни вселени и други подобни измишльотини).
И това, че ние не можем да узнаем кое ще е точно, не значи, че няма някаква определена причина, поради която се случва точно това събитие, а не другото. Т.е. то да не е случайно.
Аз стигнах до извода, че принципът пречи да разберем има ли случайности или не и не доказва, че има такива. Под случайност (пак да се доизясня) смятам такова събитие, което да няма причина, да няма правило, по което да се случва, да няма ама никаква логика. Случайни величини е ясно, че има в живота на всички хора, защото просто не можем да знаем всичко, за да предвидим следващото събитие. Но дори и да знаехме...
Но все пак се случва само едното (поне доколкото не са намесени паралелни вселени и други подобни измишльотини).
И това, че ние не можем да узнаем кое ще е точно, не значи, че няма някаква определена причина, поради която се случва точно това събитие, а не другото. Т.е. то да не е случайно.
Аз стигнах до извода, че принципът пречи да разберем има ли случайности или не и не доказва, че има такива. Под случайност (пак да се доизясня) смятам такова събитие, което да няма причина, да няма правило, по което да се случва, да няма ама никаква логика. Случайни величини е ясно, че има в живота на всички хора, защото просто не можем да знаем всичко, за да предвидим следващото събитие. Но дори и да знаехме...
...Под случайност (пак да се доизясня) смятам такова събитие, което да няма причина, да няма правило, по което да се случва, да няма ама никаква логика...
Е, на това определение засега отговаря само възникването на абсолютното начало.
Е, на това определение засега отговаря само възникването на абсолютното начало.
Значи според теб няма нищо (друго) случайно?
Значи според теб няма нищо (друго) случайно?
Да - в смисъла, в който ти го описа.
Няма следствие без причина.
Да - в смисъла, в който ти го описа.
Няма следствие без причина.
А как можеш да бъдеш сигурна?
Ами май точно така се оказва, че въпросът дали съществуват случайности е равнозначен на този дали има Бог.
Аз пък си мисля, че има случайности. Не че това е доказуемо, но така си предполагам. Мъжът ми е на обратното мнение...
Аз пък си мисля, че има случайности. Не че това е доказуемо, но така си предполагам. Мъжът ми е на обратното мнение...