Как реагират роднините на факта, че детето ви е "по-специално" ?

Голямата ми дъщеря е със синдром на Даун и майка ми, и родителите на мъжа ми знаят от първия ден. Знаят и някои други близки роднини. Тези, които срещам рядко или не съм ги виждала последните 4-5 години, не съм и мислила да ги уведомявам...

От личен опит мога да кажа, че колкото повече се отлага казването, толкова по-голям проблем почва да става и толкова по-обидени ще бъдат близките ти от това, че си се дистанцирала от тях... На тяхно място и аз бих се обидила... Мислиш си, че ги предпазваш?! Няма по-голяма заблуда от това... Помисли си какво ще им е, когато някой ден ти се НАЛОЖИ да им кажеш, вместо да им дадеш възможност постепенно да свикнат с положението и да го осъзнаят в развитие... Освен това нищо чудно и да са в състояние да ти помогнат, с водене на детето на рехабилитация, гимнастика и т.н... В момента, в който им кажеш, подпитването и неуместните сравнения ще престанат... А ти нали точно това искаш...

Моят съвет е - не чакай и ден повече, а ги въведи в положението... И заради твоето спокойствие, и за да пощадиш тях самите от шока след време, който ще изживеят, ако продължиш да пазиш тайна, когато освен всичко друго ще се почувстват и унижени от мълчанието ти...

Има едно глобално правило - прави на другите това, което би искала да направят на теб, и не им прави това, което не би искала да ти сторят. Представи си един ден дъщеря ти да има подобен проблем и поради криворазбрано милосърдие да скрие истината от теб... Не е правилно, нали... Ама човек го разбира, само ако му дойде на главата...

П.С. Забравих да добавя - нищо чудно да видиш близките си в нова и много по-добра светлина, както аз видях майка ми, след като стана ясна диагнозата на дъщеря ми... Тя направи изписването ни от родилното празник, какъвто би трябвало да е... само дето в оня миг аз бях твърде смачкана, за да осъзнавам какви трябва да са нещата... Идващият живот сам по себе си е празник, независимо дали детето е болно или не...

Аз се радвам, че я имам, живота ми е празник, макар и труден да е той, но си има и своите плюсове, показаха ми са и други страни от живота, за които не съм предполага, че съществуват. В нещастието, намерих щастието. Запознах се с много готини хора, които се радвам, че познавам, иначе пък нямаше да знам за тях.

Данък не плащам никому. Такова ми е детето, близките ще го приемат, няма начин, то си е нашо, кръвчица. Но на непознати, които решават да ми се правят на отворени за техните деца, гледани като в саксия, мислят детето ми за лошо и лигаво, тогава се опитвам да обесня човешки, да им пожелая да не са на мое място, че тогава ще разберат много неща, които са им непознати, далечни и чужди и ако пак не ме разберат, тогава се вбесявам и се правя на по-отворена от тях. Скоро имах такъв случай, бабата върви пред мен, обърнала ми гръб, аз й говоря, тя никаква реакция, нито да се обърне, да каже нещо, за да разбера, че ме е чула поне и това ме вбеси...довърших си разговора с нея обаче... отвътре ме чоплеше...

Според майка ми, аз съм лоша майка, не се грижа достатъчно за децата си, добре, че голямото било умно, малкото е разглезено, затова е проблемно.

А и голямото беше със стеноза на пилора на 22 ден от раждането го оперираха, та така е защото съм го извела преди 40 ден (според майка ми) от раждането и е хванало уроки. 

Свекърва ми каза така - който си има деца да си ги гледа.Аз Мишо няма да го гледам докато не проговори, ама кака му щото е кротка и я гледа /тя сама се гледа /Естествено за състоянието на детето съм виновна аз и лошите ми гени.А и приятелките ми са ми завидяли за синчето и, и са ме проклели 
Потърпях я мазохистично доста време, щото съм тъпа.Ама поумнях и спря да вижда и двамата си внука за една година  .Живеят в съседния блок.Сега Мишо проговори и стана мазен подмазвач и и дадох да види това  .Хареса и да я гушка малко човече и да и се хили и да казва "Бабооооо, обичам теееее"Аз го научих.С баща си ходи да го види.
Сега вече го искат - само него - каката поумня и тя, и не ще да ходи там и вече е лоша 
Обаче аз им го давам да го помиришат един път месечно когато ми е кеф на мене .Обаждат се на сина си и питат може ли да го заведе - той казва чакай и ме пита мене - и понякога разрешавам 

Абе не е това темата, ама ме сърбеше да го напиша - сори за спама 

Дороти,Катина браво,разведрихте обстановката. Напълни ми се сърцето. 

Абе и ние ходим на логопед-психолог, също магистър, ама за такива пари изобщо не може и да става дума... По колко пъти седмично и за по колко часа ходите? За България ли става дума?

Оопс, прочетох в една друга тема, че сте от Варна, че ходите 4 часа седмично за по 32 лв на час при д-р Мими Николова. Верно са си много пари за месец. Как точно тя занимава детето ти? Дано има реална полза...

Ей това като прочетох и кръвта ми кипна. Моята свекърва толкова често ми го натякваше и толкова пъти си тръгвах разплакана, докато накрая просто ограничих срещите и контактите с нея. От тогава се чувствам много добре.

това не е лишено от основания в общия случай, между другото... Като гледам двете си деца и сравнявам каква бях с първото дете, и после с второто... и ми е ясно, че половината проблем е в мен, сега с второто съм "не пей ми се, не смей ми се..." покрай проблемите, които ми сервира животът напоследък...

Права си наистина е така.В случая обаче става дума за първо желано дете.
Чувала съм и аз тази реплика  .Тези, които ме познават ще се сетят колко тъпо звучи, тъй като основния ми проблем е, че не мога да спра да говоря.Имам късмета да родя и също толкова приказлива кака и въпреки всичко съм чувала репликата.И въпреки всичко проблем с речта на мъника има.Обаче таткато на тези деца, както и неговия татко си използват езиците основно за хранене, за кеф на нас със свеки, че не ни пречат на монолозите.Така, че като чух репликата от същата - и обясних, че ние с нея имаме нещастието да попаднем в тази толкова мълчалива мъжка общност - включваща мъжът и, синът и, и внука и  Горката - нямаше какво да ми отговори 

Сори за спама  , ама е важно да попитам.Какво точно мисли тази магистър логопед по този въпрос.Одобрява ли го?Задаване на въпрос от дете по този начин редно ли е?И ако не е - вероятно ти е дала напътствия как да коригираш това?Какви по точно, би ли споделила моля 

Мария, права си, но само когато се касае за дете без проблем. Тогава вероятно по-бъбривата мама е предпоставка за по-ранното проговаряне на детето и съответно по-разговорливо такова. Но за децата от аутистичния спектър бъбривата мама за жалост не е от особено голямо значение. Там проблемите са сериозни, детето обикновено има проблем с концентрацията, непрекъснато е в движение, трудно реагира на повикване по име (ти знаеш всичко това, макар вашият проблем да е друг), трудно възприема самата реч и без специализирана помощ, няма как да се получат нещата.
Дано не съм ти прозвучала прекалено рязка, защото съвсем добронамерено написах всичко това.
kivi, допреди една година Мими никога не употребяваше думата "Да". "Не"-то го знаеше от бебе дето се вика. И когато аз я попитах примерно : "Искаш ли сладолед?", а тя иска, но не може да ми каже просто "да", отговаряше точно така, повтаряйки въпросът ми. Та си мисля, че може би и при вас е нещо подобно.