Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво е най-важното при справянето с реакциите на роднините на дете със специални нужди?
Как да се справим с реакциите на роднините, които не са подкрепящи и разбиращи или приемат негативно позицията?
Как да се справим с негативните коментари и съвети от роднини относно нашите решения?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво е най-важното при справянето с реакциите на роднините на дете със специални нужди?
Най-важното при справянето с реакциите на роднините на дете със специални нужди е да се подходи към тях постепенно, като им дадете време да разберат и приемат ситуацията. Важно е да избягвате чувство за вина и да установите ясни правила за отглеждане на детето. Освен това, не отлагайте обсъждането на ситуацията с близките си, тъй като това може да доведе до по-големи проблеми и обиди.
-
Как да се справим с реакциите на роднините, които не са подкрепящи и разбиращи или приемат негативно позицията?
За да се справите с негативните реакции на роднините, които не приемат вашата позиция, е важно тя да бъде представена постепенно, като им дадете време да свикнат с нея и да я разберат в развитие. Също така е важно да избягват чувство за вина и налагане на правила относно отглеждането на детето. От решаващо значение е да не отлагате разкриването на позицията си, тъй като това може да доведе до по-голям проблем и обида към близките ви.
-
Как да се справим с негативните коментари и съвети от роднини относно нашите решения?
За да се справите с негативните коментари и съвети от роднини относно вашите решения, важно е постепенно да представите ситуацията им, позволявайки им да свикнат с нея и да я разберат в развитие. Също така е изключително важно да избягвате чувството за вина и налагането на вашите собствени правила за отглеждане на детето. От решаващо значение е да не отлагате разкриването на ситуацията, тъй като това може да доведе до по-голям проблем и обида към близките ви.
). Това какво мислят хората не ме притеснява, знам че всички си имат своите проблеми - просто не на всеки му се говори за тях. Това, което ме дразни понякога е прекаленото съчувствие, което някои демонстрират - нямаме нужда от това. Роднините, разбира се, са доста разтревожени и искрено страдат за малката. Не са ме упреквали за състоянието й - знаят че нямам вина. Но определено и на тях им е трудно и се чудят как точно трябва да реагират за да не ни разстройват допълнително. Майка ми, например, вече шести месец прави отчаяни опити да втълпи на себе си и на мен, че "нищо му няма на детето, не разбирам защо постоянно го водите по доктори". Това се редува с "говорих с една жена, дето и нейното внуче било така, водили са го на масажи и при еди кой си доктор, да взема да ви запозная?". 
.Живеят в съседния блок.Сега Мишо проговори и стана мазен подмазвач и и дадох да види това 
.Хареса и да я гушка малко човече и да и се хили и да казва "Бабооооо, обичам теееее"Аз го научих.С баща си ходи да го види.
.Обаждат се на сина си и питат може ли да го заведе - той казва чакай и ме пита мене - и понякога разрешавам 
Там проблемите са сериозни, детето обикновено има проблем с концентрацията, непрекъснато е в движение, трудно реагира на повикване по име (ти знаеш всичко това, макар вашият проблем да е друг), трудно възприема самата реч и без специализирана помощ, няма как да се получат нещата.