аz контактувам предимно с бьлгарки и босненки.имам 2 приятелки от босна и мога да кажа ,че са точно като нас може би и zа това се раzбирам с тях.балканския манталитет е неиzкореняем и причината да нямаме приятели от страните кьдето сме е ,че сме тварде раzлични.ние мислим раzлично,живеем раzлично,дори готвим раzлично.нормално е поне zа мен да няма какво да ме свьрzва с теzи хора
- Публикувана: 8 юни 2005, 15:57 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2006, 20:04 ч.
А приятелките?
А имате ли приятели българи? Аз говоря за приятели в най-дълбокия смисъл на думата, които ще ти помогнат (и ти на тях) без излишни "усложнения"?
Аз съм изживяла само едно такова приятелство, тук в Израел с българка, но за жалост бе твърде кратко..... Тя почина от рак.....
Днес имам доста добри познати, но нямам дружка, на която да кажа нещо много лично... Но така или иначе, въпреки тоталното ми "потапяне" тук, въпреки липсата на какъвто и да е акцент, аз постоянно се оказвам в българска среда. Няма да крия обаче, че и там има известен проблем. Хората, някак предпочитат да контактуват с хора от свойто ниво. Имам предвид, че без да е целенасочено, аз съм обкражена от хора, които "са намерили себе си" и професионално и личностно тук. С хора, които все още се "лутат" и работят непрофесионална работа почти нямам контакт. И пак - не е тенденциозно...
Аз съм изживяла само едно такова приятелство, тук в Израел с българка, но за жалост бе твърде кратко..... Тя почина от рак.....
Днес имам доста добри познати, но нямам дружка, на която да кажа нещо много лично... Но така или иначе, въпреки тоталното ми "потапяне" тук, въпреки липсата на какъвто и да е акцент, аз постоянно се оказвам в българска среда. Няма да крия обаче, че и там има известен проблем. Хората, някак предпочитат да контактуват с хора от свойто ниво. Имам предвид, че без да е целенасочено, аз съм обкражена от хора, които "са намерили себе си" и професионално и личностно тук. С хора, които все още се "лутат" и работят непрофесионална работа почти нямам контакт. И пак - не е тенденциозно...
А имате ли приятели българи? Аз говоря за приятели в най-дълбокия смисъл на думата, които ще ти помогнат (и ти на тях) без излишни "усложнения"?
Случайно се намерихме. Работи на черно тук като чистачка по къщите. Страхотна жена. Винаги мога да си поплача на рамото и и тя на моето. Правим си услуги една на друга без някоя да търси от другата нещо в замяна. Просто ни идва и на двете отвътре.
Затова и казвам че сме Приятелки. Предстои да се местят в по голяма квартира че каката им дойде да учи тук и тримата с мъжа си в едно студио им е малко тясно. Но това няма да ни попречи да се виждаме пак
имам много добри познати от университета,поддържаме връзка( ама телефонна),една от тях мога да нарека приятелка (българка е), много сме си помагали. където живея сега приятелки нямам и на моменти откачам.май е крайно време да се науча да карам кола и тогава да видиш 
. от местните приятел ми е само мъжо 
,но се надявам,че това е временно и като тръгна на работа ще си намеря дружки 
. от местните приятел ми е само мъжо ,но се надявам,че това е временно и като тръгна на работа ще си намеря дружки
Тук не са много балгарите,но имам две приятелки с които сме постоянно заедно,дори едната ни стана кума тук.
А с местните нямаме много об6ти теми на разговор,на работа сме хубав колектив,има о6те 3 португалци заедно сас собственика и хората са добри,но много разли4ни от нас.
в Балгариа хората са6то се промениха и то в ло6а насока,така 4е тук маи е по
добре
А с местните нямаме много об6ти теми на разговор,на работа сме хубав колектив,има о6те 3 португалци заедно сас собственика и хората са добри,но много разли4ни от нас.
в Балгариа хората са6то се промениха и то в ло6а насока,така 4е тук маи е по
добре 
Замислих се....но се оказа, че приятелките ми са чилийка и словенка. Имам и 2 българки българки приятелки /да живее Интернет!!!/, с които се намерихме тук....
Но да си призная и не съм се старала да си намеря някоя приятелка тук. Мислех, че в училище ще мога, но там са много по-малки от мен и сме на....светлинни години по интереси и начин на мислене.
Според мен голям фактор играе факта, че сме дошли вече оформени характери. С една дума - адаптираме се до едно ниво, но сме критични, когато става дума за приятелства. На децата им е по-лесно и затова веднага си намират приятелчета...Аз не съм се отказала и ми се иска и холандка да имам за приятелка...Но точно сега нямам никакво време за създаване на нови приятелства...Ще поизчакам......
Но да си призная и не съм се старала да си намеря някоя приятелка тук. Мислех, че в училище ще мога, но там са много по-малки от мен и сме на....светлинни години по интереси и начин на мислене.
Според мен голям фактор играе факта, че сме дошли вече оформени характери. С една дума - адаптираме се до едно ниво, но сме критични, когато става дума за приятелства. На децата им е по-лесно и затова веднага си намират приятелчета...Аз не съм се отказала и ми се иска и холандка да имам за приятелка...Но точно сега нямам никакво време за създаване на нови приятелства...Ще поизчакам......
аz контактувам предимно с бьлгарки и босненки.имам 2 приятелки от босна и мога да кажа ,че са точно като нас може би и zа това се раzбирам с тях.балканския манталитет е неиzкореняем и причината да нямаме приятели от страните кьдето сме е ,че сме тварде раzлични.ние мислим раzлично,живеем раzлично,дори готвим раzлично.нормално е поне zа мен да няма какво да ме свьрzва с теzи хора
Мили момичета, ще съм ви безкрайно благодарна, ако можете да споделите личните си наблюдения относно различията между манталитета, начина на мислене на българина и местните хора в страните, в които сте. Особено ме интересува мнението на тези от вас в Германия!
Ще ми свършите огромна лична услуга с разсъжденията си.
Предварително много благодаря!
Типично за холандците /и най-вече жените/ е че общуват в групичка / по 2 или повече/ и е много трудно да се пребориш да те приемат за приятел, ако групата е вече създадена. Много са семейно ориентирани...Ако имат семейство- то е на първо място и дори родителите отстъпват на второ / преди време роди дъщерята на една съседка. Тя отиде чак на 2 или 3 ден да види бебето с мотива, че това е момент за майката и бащата само.../
Общуването е също с бележник в ръка...Ако искаш да се видиш с някого по-добре да питаш кога имат свободна дата. Много рядко ще стане в рамките на седмица. Мен не ме дразни това, защото ако си зает....просто не се супер пренатоварваш...Сестра ми го намира за отвратително. Иначе домакините / и жените с не много високо образование/ са по цяла сутрин нейде на кафе...
Според мен приятелства се заформят най-вече, където им е хобито. Много от тях пеят, театрални групи, музиканти и т.н. Също така казват, че ако искаш да заформиш приятелство- най-добре е да започнеш доброволческа работа някъде /дори и в училището на детето ти/. Свалям им шапка с какъв ентусиазъм се отдават на работата там- може би и затова са по-отворени...
По-лесно си показват чувствата в предавания и списания, но тук все се шегуваме, че когато те питат "Как си?""- никой не иска и да знае как си наистина, В резултат имам стотици хиляди хора с психически проблеми, самотни, в депресии и т.н.
С една дума- различен манталитет, който трябва да приемеш, ако искаш да си щастлив.
Общуването е също с бележник в ръка...Ако искаш да се видиш с някого по-добре да питаш кога имат свободна дата. Много рядко ще стане в рамките на седмица. Мен не ме дразни това, защото ако си зает....просто не се супер пренатоварваш...Сестра ми го намира за отвратително. Иначе домакините / и жените с не много високо образование/ са по цяла сутрин нейде на кафе...
Според мен приятелства се заформят най-вече, където им е хобито. Много от тях пеят, театрални групи, музиканти и т.н. Също така казват, че ако искаш да заформиш приятелство- най-добре е да започнеш доброволческа работа някъде /дори и в училището на детето ти/. Свалям им шапка с какъв ентусиазъм се отдават на работата там- може би и затова са по-отворени...
По-лесно си показват чувствата в предавания и списания, но тук все се шегуваме, че когато те питат "Как си?""- никой не иска и да знае как си наистина, В резултат имам стотици хиляди хора с психически проблеми, самотни, в депресии и т.н.
С една дума- различен манталитет, който трябва да приемеш, ако искаш да си щастлив.
Типично за холандците /и най-вече жените/ е че общуват в групичка / по 2 или повече/ и е много трудно да се пребориш да те приемат за приятел, ако групата е вече създадена. Много са семейно ориентирани...Ако имат семейство- то е на първо място и дори родителите отстъпват на второ / преди време роди дъщерята на една съседка. Тя отиде чак на 2 или 3 ден да види бебето с мотива, че това е момент за майката и бащата само.../
Общуването е също с бележник в ръка...Ако искаш да се видиш с някого по-добре да питаш кога имат свободна дата. Много рядко ще стане в рамките на седмица. Мен не ме дразни това, защото ако си зает....просто не се супер пренатоварваш...Сестра ми го намира за отвратително. Иначе домакините / и жените с не много високо образование/ са по цяла сутрин нейде на кафе...
Според мен приятелства се заформят най-вече, където им е хобито. Много от тях пеят, театрални групи, музиканти и т.н. Също така казват, че ако искаш да заформиш приятелство- най-добре е да започнеш доброволческа работа някъде /дори и в училището на детето ти/. Свалям им шапка с какъв ентусиазъм се отдават на работата там- може би и затова са по-отворени...
По-лесно си показват чувствата в предавания и списания, но тук все се шегуваме, че когато те питат "Как си?""- никой не иска и да знае как си наистина, В резултат имам стотици хиляди хора с психически проблеми, самотни, в депресии и т.н.
С една дума- различен манталитет, който трябва да приемеш, ако искаш да си щастлив.
Общуването е също с бележник в ръка...Ако искаш да се видиш с някого по-добре да питаш кога имат свободна дата. Много рядко ще стане в рамките на седмица. Мен не ме дразни това, защото ако си зает....просто не се супер пренатоварваш...Сестра ми го намира за отвратително. Иначе домакините / и жените с не много високо образование/ са по цяла сутрин нейде на кафе...
Според мен приятелства се заформят най-вече, където им е хобито. Много от тях пеят, театрални групи, музиканти и т.н. Също така казват, че ако искаш да заформиш приятелство- най-добре е да започнеш доброволческа работа някъде /дори и в училището на детето ти/. Свалям им шапка с какъв ентусиазъм се отдават на работата там- може би и затова са по-отворени...
По-лесно си показват чувствата в предавания и списания, но тук все се шегуваме, че когато те питат "Как си?""- никой не иска и да знае как си наистина, В резултат имам стотици хиляди хора с психически проблеми, самотни, в депресии и т.н.
С една дума- различен манталитет, който трябва да приемеш, ако искаш да си щастлив.
Калинке, абсоютно си описала датчаните! Същата работа е и тука. А мислих, че само в Дания е така. Толкова добре си го описала, че дори нямам какво да добавя.
Мога само да дам пример от личното си ежедневие. Щерка ми ще става на 2 годинки след месец и нещо, а преди около 2 седмици сестрата на мъжо ми звъни по телефона да ме пита на коя дата точно ще празнуваме, за да види в календара си дали не е заета на този ден. Казах и че до тогава има мноооооооого време. А тя ми вика "Ама как, колкото по рано толкова по добре" Та тъй. Решила съм да си направя майтап и един ден да им изпратя покани за 50 годишният си юбилей, че да си планират времето в "добро време", както се казва на датски. А да, да не пропусна- много е важно да им се изпрати лична покана , например за рожден ден. Такива телефонни обаждания не признават...
Тука приятели нямам. Брат ми е тук и с него се чуваме редовно и се виждаме. 
Имах една много добра приятелка(беШе ми и кума на сватбата) ама й писна на Шапката тука,да се блъска и да търпи унижения и тотално пренебрежение , събра куфарите и си ги zарита zа България.Сега се чувства превъzходно.. 
Аz имам само добри поzнати,с които си помагаме и събираме по поводи, но истинска приятелка, с която да си споделям какво ме движи, всъЩност нямам.
Приятелите на съпруга ми сякаШ ме приеха в действителност едва след сватбата,но сега се раzбираме перфектно. ЛоШото е че всички са все левенти ергени и беz приятелки. Та пак оставам в мъжка среда(където май винаги ми е било най-лесно да контактувам) 
.НАЙ ЯКАТА КОМПАНИЯ ОСТАВИХ В БъЛГАРИЯ 
Имах една много добра приятелка(беШе ми и кума на сватбата) ама й писна на Шапката тука,да се блъска и да търпи унижения и тотално пренебрежение , събра куфарите и си ги zарита zа България.Сега се чувства превъzходно.. Аz имам само добри поzнати,с които си помагаме и събираме по поводи, но истинска приятелка, с която да си споделям какво ме движи, всъЩност нямам.
Приятелите на съпруга ми сякаШ ме приеха в действителност едва след сватбата,но сега се раzбираме перфектно. ЛоШото е че всички са все левенти ергени и беz приятелки. Та пак оставам в мъжка среда(където май винаги ми е било най-лесно да контактувам) .НАЙ ЯКАТА КОМПАНИЯ ОСТАВИХ В БъЛГАРИЯ
ааа я вижте какво намерих 
да видим докаде стигнахте с приятелките сегааа
аз си имам две три чехкини, доста близки, но пък от както родих, само е едната се виждам а с другите две сме на телефонна връзка / едната роди, другата бачка и хайманосва/ и една германка
, на която и станах кумица пролетта има си бебче, и най близки са ни отношенията в момента 
да видим докаде стигнахте с приятелките сегааа
аз си имам две три чехкини, доста близки, но пък от както родих, само е едната се виждам а с другите две сме на телефонна връзка / едната роди, другата бачка и хайманосва/ и една германка
, на която и станах кумица пролетта има си бебче, и най близки са ни отношенията в момента имам много добри познати от университета,поддържаме връзка( ама телефонна),една от тях мога да нарека приятелка (българка е), много сме си помагали. където живея сега приятелки нямам и на моменти откачам.май е крайно време да се науча да карам кола и тогава да видиш . от местните приятел ми е само мъжо ,но се надявам,че това е временно и като тръгна на работа ще си намеря дружки
. от местните приятел ми е само мъжо ,но се надявам,че това е временно и като тръгна на работа ще си намеря дружки маймунке, колко пъти да ти казвам,че работя на Т5 на Хитроу-ако ти трябва приятелка пиши ми лични, всеки ден съм в твоя район
от местните - сире4 испанки - нямам приятелки - когато работех имам една много добра позната ... но толкова .. всъщност не изпитвам потребност да градя приятелство с някого .. така да се каже не се стремя към хората тук .. смятам 4е приятелството или го има или го няма .. усеща се .. при4ината да не се опитвам да се сприятеля с някого е, 4е все още жените , с които се запознавам тук не ми допадат .. истински .. по темперамет , интереси , манталитет и т.н . ....
.. за българки познати имам една единствена .. тя ми е помагала доста , но не съм се запознала с нея тук .... нея я познавам още от Б-я
.. за българки познати имам една единствена .. тя ми е помагала доста , но не съм се запознала с нея тук .... нея я познавам още от Б-я