А приятелките?

Познанства имам много и с местни и с други чужденки
Но за приятелство ми е много рано да говоря
Ей тъй на раздумка да излезем, на кафенце, с децата = да, ама истинска дружка още не мога да нарека никоя от тях
Приятелството иска време да се докаже!
Не се коси - имаш ли познанства, ще се наредят нещата.

Аз сега като  съм мобилна оценям много свободата която ми донесе и съвсем по друг начин осъществявам контактите си с познатите си сега
Преди кукувах в къщи и чаках на случайността и си изгризвах ноктите че не мога да ида тук или там и да се видя с някой

хм, имам доста познати, но само 2-3 могат да се нарекат "добра позната" и общата тема за раговори са ни дечурлигата и даскалото (говоря за германки, с българките отношенията са на съвсем друго ниво)

Нямам такива
С българи се събираме от време на време,през уикенда.

Приятел(к)ите си останаха в България. Тук имам добри познати с които се виждам (дори с някои често), но не мога да ги нарека приятели. Повечето са българки. Имам една , две по-близки французойки, но не и приятелки. И аз бях взела да си мисля ,че вината е внас(мъжът ми не екупонджия и не каним много хората в къщи )...

И аз нямам такава,

ина4е в Париж 4есто обядвах с една испанка - мъжа и е приятел на моя. И с нея бях малко по-близка и си мисля, 4е,  ако бяхме останали там може6е и по-големи приятелки да станем - може би е и заради техния манталитет/на испанците/ много об6ти 4ерти имахме и интереси де. А и тя в Испания бе6е у4ила в университета и за славянските държави и ве4но ме изумява6е с разни познания за България. Сега се 4уваме по телефона и дано скоро да ни дойдат на гости. Ина4е тук със съседката 4есто пием кафе и похапваме сладолед а и заедно понякога ве4еряме двете семейства - но те са италианци. И тя е много интересна ли4ност - реставрира картини и познава вси4ки антиквари от Кан до Монако. Приятелки не сме. А французоиките аз ли не6то много не ги та4а, те ли мен - незнам. Но приятелка да ставам с някоя от тях о6те не съм имала желание за това. А моите приятелки са си я в България, я в Холандия, имам и 4ак в Нова Зеландия - но са си все БЪЛГАРКИ и се познаваме от години - то приятелството се нуждае от време и доказване, а те поне са се доказали - от сега знам как 6те ни 4акат на пролет на лети6тето - 100% съм сигурна. 

Повредата може и да е в моя телевиzор, ама ми е май по-лесно с тукаШните мъже да се надуШвам, отколкото с тукаШните жени.
Иначе zа хахо-хихи няма проблеми.

От местните нямам познати дори,напоследък се виждам по-често с една българка.

Имам добри поzнати-българки и една приятелка-българка, която даже е от моя град в БГ  На нея мога да раzчитам zа всичко, както и тя на мен.
С германки не общувам 

Имам добри познати,но приятелки-не .В началото ми беше тъжно,че е така,но вече свикнах и не ми пречи.Имам си приятелки в България и ми стига когато си ходя,че ги виждам.Пък и те понякога идват на гости .

Да, но не много, 2 добри приятелки от първата ми работа (на едната скоро ще съм шаферка на дърти години), и 3 добри приятелки, с които бяхме съквартирантки за няколко години, като започнах да работя в Лондон и сме още в редовен контакт. Другите са просто познати.
Не се самообвинявай; ако си в среда, където дълги години работиш с местни-зараждат се и приятелства от ежедневния контакт и общите интереси, но иначе е трудно, и вината не е в теб.

Много от скоро съм тук, за да имам приятели, но всяко нещо с времето си

Аз приятелки нямам ,имам само приятели .Мога да кажа ,4е дvамата ми най- добри приятели са от разли4ни националности,тоест едiня е бьлгарин а другият е испанец.
Ина4е с жените хи4 ме няма

Имам две добри приятелки тук, както и една финландка, която бих я определила като добра поzната.
Не се притеснявай иначе, намирането на добри приятели иzисква време.

аz контактувам предимно с бьлгарки и босненки.имам 2 приятелки от босна и мога да кажа ,че са точно като нас може би и zа това се раzбирам с тях.балканския манталитет е неиzкореняем и причината да нямаме приятели от страните кьдето сме е ,че сме тварде раzлични.ние мислим раzлично,живеем раzлично,дори готвим раzлично.нормално е поне zа мен да няма какво да ме свьрzва с теzи хора

А имате ли приятели българи? Аз говоря за приятели в най-дълбокия смисъл на думата, които ще ти помогнат (и ти на тях) без излишни "усложнения"?
Аз съм изживяла само едно такова приятелство, тук в Израел с българка, но за жалост бе твърде кратко..... Тя почина от рак.....

Днес имам доста добри познати, но нямам дружка, на която да кажа нещо много лично... Но така или иначе, въпреки тоталното ми "потапяне" тук, въпреки липсата на какъвто и да е акцент, аз постоянно се оказвам в българска среда. Няма да крия обаче, че и там има известен проблем. Хората, някак предпочитат да контактуват с хора от свойто ниво. Имам предвид, че без да е целенасочено, аз съм обкражена от хора, които "са намерили себе си" и професионално и личностно тук. С хора, които все още се "лутат" и работят непрофесионална работа почти нямам контакт. И пак - не е тенденциозно...

Слава Богу имам една и тя ми стига!
Случайно се намерихме. Работи на черно тук като чистачка по къщите. Страхотна жена. Винаги мога да си поплача на рамото и и тя на моето. Правим си услуги една на друга без някоя да търси от другата нещо в замяна. Просто ни идва и на двете отвътре.
Затова и казвам че сме Приятелки. Предстои да се местят в по голяма квартира че каката им дойде да учи тук и тримата с мъжа си в едно студио им е малко тясно. Но това няма да ни попречи да се виждаме пак

имам много добри познати от университета,поддържаме връзка( ама телефонна),една от тях мога да нарека приятелка (българка е), много сме си помагали. където живея сега приятелки нямам и на моменти откачам.май е крайно време да се науча да карам кола и тогава да видиш . от местните приятел ми е само мъжо ,но се надявам,че това е временно и като тръгна на работа ще си намеря дружки

Тук не са много балгарите,но имам две приятелки с които сме постоянно заедно,дори едната ни стана кума тук.
А с местните нямаме много об6ти теми на разговор,на работа сме хубав колектив,има о6те 3 португалци заедно сас собственика и хората са добри,но много разли4ни от нас.
в Балгариа хората са6то се промениха и то в ло6а  насока,така 4е тук маи е по  добре

Замислих се....но се оказа, че приятелките ми са чилийка и словенка. Имам и 2 българки българки приятелки /да живее Интернет!!!/, с които се намерихме тук....

Но да си призная и не съм се старала да си намеря някоя приятелка тук. Мислех, че в училище ще мога, но там са много по-малки от мен и сме на....светлинни години по интереси и начин на мислене.

Според мен голям фактор играе факта, че сме дошли вече оформени характери. С една дума - адаптираме се до едно ниво, но сме критични, когато става дума за приятелства. На децата им е по-лесно и затова веднага си намират приятелчета...Аз не съм се отказала и ми се иска и холандка да имам за приятелка...Но точно сега нямам никакво време за създаване на нови приятелства...Ще поизчакам......

Мили момичета, ще съм ви безкрайно благодарна, ако можете да споделите личните си наблюдения относно различията между манталитета, начина на мислене на българина и местните хора в страните, в които сте. Особено ме интересува мнението на тези от вас в Германия!

Ще ми свършите огромна лична услуга с разсъжденията си.
Предварително много благодаря!

Типично за холандците /и най-вече жените/ е че общуват в групичка / по 2 или повече/ и е много трудно да се пребориш да те приемат за приятел, ако групата е вече създадена. Много са семейно ориентирани...Ако имат семейство- то е на първо място и дори родителите отстъпват на второ / преди време роди дъщерята на една съседка. Тя отиде чак на 2 или 3 ден да види бебето с мотива, че това е момент за майката и бащата само.../

Общуването е също с бележник в ръка...Ако искаш да се видиш с някого по-добре да питаш кога имат свободна дата. Много рядко ще стане в рамките на седмица. Мен не ме дразни това, защото ако си зает....просто не се супер пренатоварваш...Сестра ми го намира за отвратително. Иначе домакините / и жените с не много високо образование/ са по цяла сутрин нейде на кафе...

Според мен приятелства се заформят най-вече, където им е хобито. Много от тях пеят, театрални групи, музиканти и т.н. Също така казват, че ако искаш да заформиш приятелство- най-добре е да започнеш доброволческа работа някъде /дори и в училището на детето ти/. Свалям им шапка с какъв ентусиазъм се отдават на работата там- може би и затова са по-отворени...

По-лесно си показват чувствата в предавания и списания, но тук все се шегуваме, че когато те питат "Как си?""- никой не иска и да знае как си наистина, В резултат имам стотици хиляди хора с психически проблеми, самотни, в депресии и т.н.

С една дума- различен манталитет, който трябва да приемеш, ако искаш да си щастлив.

Калинке, абсоютно си описала датчаните! Същата работа е и тука. А мислих, че само в Дания е така. Толкова добре си го описала, че дори нямам какво да добавя.
Мога само да дам пример от личното си ежедневие. Щерка ми ще става на 2 годинки след месец и нещо, а преди около 2 седмици сестрата на мъжо ми звъни по телефона да ме пита на коя дата точно ще празнуваме, за да види в календара си дали не е заета на този ден. Казах и че до тогава има мноооооооого време. А тя ми вика "Ама как, колкото по рано толкова по добре" Та тъй. Решила съм да си направя майтап и един ден да им изпратя покани за 50 годишният си юбилей, че да си планират времето в "добро време", както се казва на датски. А да, да не пропусна- много е важно да им се изпрати лична покана , например за рожден ден. Такива телефонни обаждания не признават...

Тука приятели нямам. Брат ми е тук и с него се чуваме редовно и се виждаме. Имах една много добра приятелка(беШе ми и кума на сватбата) ама й писна на Шапката тука,да се блъска и да търпи унижения и тотално пренебрежение , събра куфарите и си ги zарита zа България.Сега се чувства превъzходно..
Аz имам само добри поzнати,с които си помагаме и събираме по поводи, но истинска приятелка, с която да си споделям какво ме движи, всъЩност нямам. Приятелите на съпруга ми сякаШ ме приеха в действителност едва след сватбата,но сега се раzбираме перфектно. ЛоШото е че всички са все левенти ергени и беz приятелки. Та пак оставам в мъжка среда(където май винаги ми е било най-лесно да контактувам) .НАЙ ЯКАТА КОМПАНИЯ ОСТАВИХ В БъЛГАРИЯ

ааа я вижте какво намерих 
да видим докаде стигнахте с приятелките сегааа 

аз си имам две три чехкини, доста близки, но пък от както родих, само е едната се виждам а с другите две сме на телефонна връзка / едната роди, другата бачка и хайманосва/ и една германка  , на която и станах кумица пролетта  има си бебче, и най близки са ни отношенията в момента 

Не, нямам-нито сред българките ,нито сред англичанките.
Познанства да, но човек, на когото да разчитам-не!

Пък и аз по принцип имам приятели, не приятелки

Аз си имам, една единствена... от мъжки род е , ама "друга" не искам и да имам...мъж ми.

маймунке, колко пъти да ти казвам,че работя на Т5 на Хитроу-ако ти трябва приятелка пиши ми лични, всеки ден съм в твоя район

от местните - сире4 испанки - нямам приятелки  - когато работех имам една много добра позната ... но толкова .. всъщност не изпитвам потребност да градя приятелство с някого .. така да се каже не се стремя към хората тук  .. смятам  4е приятелството или го има или го няма .. усеща се .. при4ината да не се опитвам да се сприятеля с някого е, 4е все още жените , с които се запознавам  тук не ми допадат .. истински .. по темперамет , интереси , манталитет и т.н . .... 
.. за българки познати имам една единствена .. тя ми е помагала доста , но не съм се запознала с нея тук .... нея я познавам още от Б-я

От училище имам добри познати, излизаме на кафе/обяд/питиета от време на време, но напоследък ми се струва, че на всяко събиране гледат да се изявят или похвалят с нова работа или придобивка, абе изобщо почнаха да се правят един на друг кой какво постига (най-вече професионално). Не ме кефят. От работа социализирам почти насила Но за щастие имаме много обширна мрежа от български приятели, повечето състуденти на мъжа ми и това помага по-малко да ми липсват приятелките в България и други части на света. 

Не мисля, че проблема е в теб, просто избора извън БГ е по-малък, а освен това не се става приятел с всеки . Човек има познати, а ако от 100-200 познати излезе един приятел, значи си щастливка 
Имам две страхотни приятелки - българки и една такава по-малко страхотна американка . На двечките български мога да разчитам за всичко и по всяко време, а с американката сме близки вече 7 години и мога да кажа, че доста добре се разбираме .

Имам четири приятелки, само че едната е шведка, другата идва от Финландия а третата от Бали. Сигурно затова се харесваме, защото сме по-общонародни и се разбираме по добре.

Различно ни е приятелството от това което имам с моите български момичета, но това е нормално с различните навици и начин на мислене.

Нямам едно българско приятелче тука и само срещнах една българка преди няколко години...зъболекарка да ми вади мъдреца! Е, не я видях пак след това 

Ами то приятелството не се създава лесно - иска време! За 3 години в Англия завъдих две добри приятелки - една англичанка и една  хърватска сръбкиня. Покрай децата се запознахме. И двете много свестни, може да се разчита на тях. Англичанките не ме кефеха особено, хич даже, но като поживее човек в страната и се поогледа, вижда, че не всички отговарят на стереотипа. Не е съвсем същото като старите приятелки от България, но все пак. Макар че като се замисля - една от старите ми български приятели дойде в Англия, и то в моето населено място, обаче как да ви кажа - не е същото. Различен начин на живот ли, що ли - ама рядко се виждахме на практика. За помагането - ние бихме (и сме) помагали във всякакви ситуации, докато от нейна страна.... хм. На новите ми приятелки мога да разчитам много повече.
Обаче кво стана - тъкмо малко от малко завържа социални контакти, и се преместихме в Дубай. Тук някак по-лесно се запознава човек с хора, защото повечето идват отнякъде. Но пак си трябва време.

  От 2  години съм тук ...семейството предимно са моите приятели за сега ....тоест , съпругите на братята на мъжа ми ...., и някои  добри познати , които се надявам  да ми станат приятелки , ще  видим ....дано....Но най-добрата ми приятелка си е в БГ .....

  така  е ....да....
 

имам тук някоя и друга позната(българки)събираме  се често ,но го няма това усещане за добро приятелство.Истинските ми приятели са в БГ

А аз бях абсолютно обратния случай.Раждането на сина ми се превърна почти във цирк заради свекърва ми и щерка и,които се изсипаха в болничната стая и не мръднаха от там през цялото време.Бяха се наконтили,заредили се с хапване и пийване и се4дяха и наблюдаваха като на кино.Е,излишно е да казвам че никой не се беше сетил барем една китка да ми донесе.Помислих си-мале в какво фамилия попаднах ама скоро разбрах,че това си им е типично за холандците.На следващия ден се изсипаха всички познати и приятели вкъщи...кой те пита как се чувстваш толкоз хора да ти напълнят малкото холче часове след като си родила и се чувстваш като парцал.ч
Иначе-да...бележниците им са препълнени,много заети хора са
Познати-имам,но приятелки не бих ги нарекла.На характерите им вече не обръщам никакво внимание,станаха ми смешни.С това,как се изтъкват,как винаги искат да са обект на внимание,да са все прави и да се правят на по важни от всички.Мъжете са добре,ама жените...Права си-с техните хобита Баба на 60 играе хип-хоп и джаз балет,децата още от пеленачета имат по две-три дипломи...за плуване и тем подобни.Още с памперса и в количка се вози ама ходи на балет...Това е и една друга тема.Само ще кажа,че ми се смяха и шушукаха зад гърба ми,че съм много бедна и нямам парици за памперси та затова детето ми ходи на гърне...ами то момичето идва от България,там може изобщо да не знаят какво е памперс А те с гордост разказват как две годишните им деца ползват на ден само 6 памперса.Ония ден видях някакви нови памперси до 45 килограма...
Правеше ми впечатление в самото начало а сега изобщо.Свикнах ли,какво ли-карам като тях.Добре,че е училището...там с 2-3 рускини заформяме лафа,правим си шопинг,пием кафенца...

Защо не им обясниш, че памперсите са страшно не-екологични? Всичко това се изхвърля и не се разлага, и прочее... В Холандия май доста хора държат на тия неща, няма как да не им направи впечатление!
Иначе това за хобитата на мен лично ми харесва, все пак е по-смислен начин за прекарване на времето от много други!

Аз си имам четири приятелки  българки и се надявам да ми останат такива завинаги
...особено едната - много си я обичам тя ще прочете сигурно какво съм писала хи хи 
А още по-хубавото е, че с всички тях сме приятелски семейства

Ами и аз съм с бг кръг около нас, мъжът ми като по-социален се сприятели със свои колеги, но и те чужденци. Англичанки съм срещала и свестни, ама за приятелство се иска и време, и желание. Най-близките приятели си ми остават надалече 

Обаче за памперсите и аз им се смеех и подигравах до колко години и т.н., ама ей ме на сега - Виктор не я признава нещо екологията...

Определено не е като в България с приятелството, но не мога да се оплача. След толкова години имам приятелки и тук, е не са като българските ми дружки, но то няма как иначе. Около нас други българи няма, така че се задоволявам с  какво има. Но определено има достатъчно, на които мога да разчитам.