Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Целуна ме и вече съм друга друга: заради туптенето, което удвоява пулса на моите вени, и заради това дихание, което се долавя сред моето дихание. Моята утроба вече е благородна, като сърцето ми...
И дори откривам в дъха си аромат на цветя: и всичко това заради съществото, което спи в утробата ми като роса по тревата!

                                                    

Какво ще бъде? Дълго гледах листенцата на една роза, докосвах ги с наслаждение: пожелавах си тази мекота за неговите бузки. И се заигравах с плетениците на къпините, защото ми се иска косите му да са такива-къдрави и тъмни. Но няма значение дали ще е мургаво, с прекрасния цвят на червеникавата глина, който грънчарите обичат, или пък гладките му косици ще имат простотата на моя живот.

Гледам планинските проходи, когато се пълнят с мъгла, и от мъглата очертавам силует на момиченце, най-нежно момиченце: защото може и момиченце да бъде.

Но най-много ми се иска то да гледа с нежността, която той има в погледа си, а гласът му да потрепва като неговия, когато ми говори, защото в съществото, което идва искам да обичам този, който ме целуна.

за срам и съжаление не знам кой е авторът

  ТЕМА!!!
Включвам се с цитатче на Джоузеф Хелър - "Сега вече знам какъв искам да стана когато порасна - искам да стана малко момче"

Ще следя темата с интерес!!!

Евтим Евтимов (и аз карам по памет, така че са възможни неточности):
И ако ти не съществуваш вече,
аз мога пак да те създам
от залеза на тая синя вечер
и в нощите си няма да съм сам...

Съзирам те и онемявам.
Изгубвам памет,име,всичко.
Не зная
кой съм
накъде съм тръгнал.
И все едно
не съм познавал друга.
Съзирам те
и правя своето откритие-
Жената!
Сърцето ми отнасяш
с една неподозирана усмивка.
Разсмиваш се на вкаменелия си мъж
по пътя си...
и го забравяш.
А той оства смешен и прехласнат
и вечно вкаменен след теб.
Сърце,пази я,
и тайно и свети!
На този свят
не смея да мечтая–
за тебе,живата и чуждата,
на онзи свят каквато да те срещна–
болна,стара,погрозняла,сянка,
повярвай ми,
ще те позная
и няма повече да те изпусна.
Иля Велчев

Нищо общо няма със стихотворенито.

"Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света."

Буковски

" Добро утро! - каза Билбо, като имаше точно това наум, защото слънцето грееше, а тревата беше зелена, зелена. Но Гандалф го изгледа изпод дългите си рунтави вежди, които стърчаха извън широката периферия на шапката му, и попита:

- Какво искаш да кажеш? Пожелаваш ми добро утро или искаш да подчертаеш, че утрото е добро независимо дали това ми е приятно, или не; или пък, че в такова утро човек трябва да бъде добър?

- Всичките тези неща заедно - рече Билбо. - А отгоре на това утрото е много добро и за изпушване лула тютюн на открито. Ако си имате лула, седнете и си я напълнете от моя тютюн. Няма за какво да се бърза, целият ден е пред нас! - И Билбо седна на една пейка до вратата, кръстоса крака и пусна красиво сивкаво колелце дим, което се понесе във въздуха и цяло-целеничко отплува към Хълма.

- Отлично! - каза Гандалф. - Но тази сутрин аз нямам време да пускам колелца от дим. Подготвям едно приключение и съм тръгнал да търся някой, който да вземе участие в него, ала ми е много трудно да го намеря.

- И аз мисля, че е трудно, особено по тези места! Ние сме обикновени, кротки същества и приключенията не са за нас. Това са неприятни, опасни, неприлични неща! Карат те само да закъсняваш за обед! Не разбирам какво добро виждат някои в тях - додаде господин Бегинс, пъхна палец под една от презрамките си и пусна ново, още по-голямо колелце дим. После извади писмата си от сутрешната поща и започна да ги чете, давайки си вид, че не обръща внимание на стария човек. Той не му беше много по вкуса и затова му се искаше по някакъв начин да го отпрати. Но старият човек не се и помръдваше. Стоеше, облегнат на тоягата си, и се взираше в Билбо, без да проговори нито дума, докато най-накрая Билбо се почувствува доста неудобно и дори малко се ядоса.

- Добро утро! - каза отново той. - На нас тук не ни трябват приключения, благодаря! Можете да потърсите желаещи на Хълма или отвъд Реката. - С това той искаше да покаже, че разговорът е свършил.

- Колко много неща изразяваш ти с едно „Добро утро"! - каза Гандалф. - Сега искаш да кажеш, че желаеш да се отървеш от мен и че утрото няма да е добро, докато не се махна."  Дж. Р. Р. Толкин

 " ... Демонстрация на дружеския съюз между Университета и гражданското управление. А той, бих казал, се състои в това те да обещаят да не изпълняват нищо, за което ги молим, при условие, че ние обещаем да не ги молим за нищо..."
                 Тери Пратчет "Шовинист"

И пак от Пратчет:

"Дърво, което е добро дърво и води чист, благоприличен и възпроизведен живот, може да бъде уверено, че ще възкръсне след смъртта си.Ако е било наистина много добро, накрая ще се прероди в пет хиляди ролки тоалетна хартия"
   "Фантастична светлина"

Въпрос

Дали
бързото живеене
е по-добро
от бавното умиране
или
бързото живеене
е самото бавно умиране?

            Анчо Боянов

Аз ще съм много кратка:

"Тишина, ти си най-хубавото, което съм слушал."
Мисли на един от героите на Иля Еренбург от "Ден втори"

 Още:

Константин Иречек:
 "Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните и сме направили толкова много за толкова малко, че вече сме се квалификацирали да правим всичко от нищо."

Стайнбек:
" Душата на непиещия е изсушена и свита, непорочната му поза на трезвеник е прикритие за анонимни и отвратителни постъпки."

Гьоте:
"Където глупостта е образец, разумът е безумие."

Ето и от мен нещичко, тези стихове ми помогнаха много в един ужасен момент от живота ми.

Искам да ти кажа
Михаил Белчев

Спъват ме листата, по които вървя,
голи клони зъзнат над мен и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат?

Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа,
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа.

Мойта съдба ми дава сили да те забравя,
без да ми тежи,
и в самотата имам песни на самодива
те осъмват в мен.

Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава.
Кой ще ме прегръща отсега и къде?
Никога това няма да узнаеш!


miramar, от кой е цитатът, имах нужда да го прочета 

И една усмивка

Нощта не трае никога безкрай
А има - щом като го казвам.
И щом като го потвърждавам.
В завършека на всяка скръб -
един прозорец.
Един отворен, осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна.
Желание и глад, които да задоволиш
изпълнено със чисти пориви сърце.
Протегната ръка,
отворена ръка,
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.

Пол Елюар

Уморена съм от приятели,
които не са ми приятели.
Уморена съм от обич,
загубила буквата "о"
и оставила по душата ми
само белези и синини.
Уморена съм...

Лиляна Стефанова

Страхотно   

      На стената на катедралата в град Любек, Германия, е написано:

      “Християнино,     нашият Господ ни казва:

“Наричате Ме Учител,          но не Ме питате;
наричате   Ме Светлина,      но не Ме гледате;
наричате   Ме Път,                но не Ме следвате;
наричате   Ме Живот,           но не Ме желаете;
наричате   Ме мъдър,            но не Ме слушате;
наричате   Ме благ,               но не Ме обичате;
наричате   Ме богат,             но не Ме молите;
наричате   Ме вечен,            но не Ме търсите;
наричате   Ме скъп,              но не Ми  служите;
наричате   Ме милосърден, но не Ми се доверявате;
наричате   Ме всемогъщ,      но не Ме почитате.

      Не   Ме упреквайте,    ако ви осъдя!”

  "Има птичи пътища,
   а дири по небето няма;
   нещо е живяло, отминало,
   оставяйки ни нещо."
   Уилям Уортън-посвещението в книгата "Пилето"


   "...в ятото са гъски три!
...първата на изток тръгна, втората на запад свърна, третата, не знам защо, кукувичето гнездо си избра едничка тя и над него прелетя..."
 част от детска песничка-броилка из "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси

  "...В зимната градина на живота
  градинарят с цигара и шапка
  дълго съзерцава розата, преди да я откъсне."
                                                 Фернандо Песоа


 ...  Любовта дълготърпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразнични, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло, не се радва с неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи...И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.
                                          Първото послание към коринтяните гл.13

 .
 ...А! За малко да пропусна! Ще дам само още един велик цитат от една също толкова велика книга, в която е пълно с прозрения и любими за мен фрази -"Улица консервна" Джон Стайнбек:
  "- Порокът - отвърна Мак - е чудовище, което тъй страшно се бои от доброто настроение, че ей богу, би трябвало да сме щастливи като царе!"

  ...и за да не заемам твърде много място ще кажа само, че бих постнала от край, до край, цялата книжка на Екзюпери "Малкия принц". Няма как да извадя от там само един или два цитата.