Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

  • 338 256
  • 844
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 386
Man is least himself when he talks in his own person. Give him a mask and he will tell you the truth.  ~ Oscar Wilde

                                                      ***



Sonnet 116 ~ William Shakespeare

Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love
Which alters when it alteration finds,
Or bends with the remover to remove:
O no! it is an ever-fixed mark
That looks on tempests and is never shaken;
It is the star to every wandering bark,
Whose worth's unknown, although his height be taken.
Love's not Time's fool, though rosy lips and cheeks
Within his bending sickle's compass come:
Love alters not with his brief hours and weeks,
But bears it out even to the edge of doom.
If this be error and upon me proved,
I never writ, nor no man ever loved.

                                                               ***
Към себе си (Дамян Дамянов)

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

 

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

 

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

 

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

 
                                                      ***
"Happiness in marriage is entirely a matter of chance. If the dispositions of the parties are ever so well known to each other or ever so similar beforehand, it does not advance their felicity in the least. They always continue to grow sufficiently unlike afterwards to have their share of vexation; and it is better to know as little as possible of the defects of the person with whom you are to pass your life."
"You make me laugh, Charlotte; but it is not sound. You know it is not sound, and that you would never act in this way yourself." (Charlotte Lucas and Lizzy; Ch. 6) Pride and Prejudice ~ Jane Austen



После още  Grinning






# 106
из"През чумавото"
Й.Йовков

...Черквата се изпълни с народ. Запалиха свещите на полюлея и под него се изправиха булката и младоженецът. Започна се венчаването. Отведнъж откъм вратата се зачу шум. "Не сте ли го видели?" - викаше женски глас и в настъпилата тишина познаха гласа на Дочка вдовицата.

- Ей сега си дойде - говореше тя на най-близките до нея. - Скочи от коня си и щом му казах, право към черквата... Тук тряба да е дошел.

- Дошел? Кой дошел? - плахо попита някой.

- Аааа! Дошла, чумата дошла! - писна женски глас навътре.

И както беше гъсто насъбрано, множеството се поклати, готово да бяга.

- Стойте бе, хора! - завикаха някои мъже. - Нищо няма, нищо!

Поуспокоиха се и се повърнаха. Но отпред, пред олтара на черквата, остана празно. И ето, на това място се появи мъж, млад, но почернял, прашен. Очите му, устремени към булката, горяха като въглени, полюляваше се. Поиска да пристъпи, но се присви в страшни гърчове, на лицето му се появиха черни петна. Краката му се подкосиха и той падна.

- Чумав! - извика някой. - Бягайте!

Всички се урнаха назад, заблъскаха се, завикаха. След туй се чу тропот като от стадо и черквата, останала съвсем празна, светна. Под полюлея стоеше само Тиха. Искаше да бяга и тя, но видя една жена и се спря: беше Дочка. Тя гледаше падналия пред олтара, чупеше ръце, очите й бяха като на луда.

- Ах, боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, боже!

Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя.

Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си.

 

# 107
Отново Йовков-нкога няма да ми омръзне....

.......Припукаха пушки. Стъклата на прозорците зазвънтяха, къщите се залюляха, върху земята сякаш падна черна сянка. Шибил се спря, страшен, хубав. Накъса броеницата, но карамфила не хвърли, кръстоса ръце на гърди и зачака. Миг-два - колкото сеймените отново да напълнят пушките си. Остър писък се издигна откъм долната махала. Шибил не трепна. Друг писък откъм портата на Велико кехая. Шибил се обърна: беше Рада. Тя тичаше към него и простираше ръце, като да го запази, той разтвори ръце, като да я прегърне. Припукаха пак пушки. Падна Шибил, падна най-напред на лицето си, после възнак. Падна до него и Рада.И всичко утихна. Слънцето огряваше камъните на калдъръма. Като петно кръв между двата трупа се червенееше карамфилът.

От Черковното кафене, от прозореца, някой отчаяно размахваше бяла кърпа.


Винаги ме удивлявало по какъв драматичен и красив начин Йовков пресъздава любовта.
 

# 108
из."Индже"


Като че втори куршум удари Индже и той се дръпна назад. Докараха Гърбавото. Индже го погледна - грозно, гърбаво, ниско, на челото му падаше нечиста сплъстена коса. Гледаше изпод вежди като звяр, измъкнат из дупката му. Но очите му се отделяха от цялата му грозота, хубави кафяви очи. Индже се вгледа в тях и позна очите на Пауна.
- Ей го - викаха войводите, - какво да го правим? Да го одерем жив? Да го побием на кол?

Индже притвори очи като от болка и не каза нищо. Смъртта разведряше лицето му. След малко той погледна и каза:

- Много майки съм разплакал... Дойде и моя ред. Нищо да не правите на туй дете! Ни косъм да не падне от главата му. Аз искам тъй. Дайте му туй - той подаде кесията си - и пуснете го да си ходи със здраве...

# 109
  • Мнения: 516
САМОУБИЙСТВО
Стефан Гечев


По тези стари коридори
мракът със себе си се бори
да влезе в слънце и простори,
където ще умре.

 

# 110
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

                   ***

 Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!





Последна редакция: ср, 11 юни 2008, 14:30 от буля Георгивица

# 111
  • Мнения: 167
Записвам се да ви чета и аз ще добавям любими изрази като се сетя.
Джон Стайнбек и "На изток от Рая" и на мен са ми едни от любимите.

# 112
  • Мнения: 503
   "Аз не обичам" Вл. Висоцки

    Аз не обичам изхода фатален
    и няма да ми писне да съм жив.
    И мразя се, когато съм печален,
    когато пея, а не съм щастлив.

    Аз хладния цинизъм не обичам
    /Не вярвам във възторга въобще!/,
    през рамото ми някой да наднича,
    писмата ми друг да ги чете.

    Аз мразя разговори полусмели,
    полунеща да шепнат с полуглас.
    Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
    когато в упор стрелят - мразя аз.

    Аз не обичам с клюки да се калям,
    а също и съмнението зло.
    Аз не обичам змийски да ме галят,
    с желязо да ми стържат по стъкло.

    Аз мразя ситите душички, свити,
    аз предпочитам истинския риск.
    Да бъдеш честен вече е събитие
    и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

    Аз мразя счупени крила да виждам,
    изпитвам жал, но само към Христа.
    Насилието както ненавиждам,
    така и ненавиждам слабостта.

    И мразя се, когато се страхувам.
    Когато бият някой без вина.
    Когато във душата ми нахлуват
    и в нея храчат своята злина.

    Аз мразя - и манежи, и арени -
    там сменят милиона за петак.
    Дори след най-големите промени
    аз няма да ги заобичам пак.
     

# 113
Заратустра

Из "ДЕНЯТ НА МРАВКИТЕ" от Бернар Вербер

Едмон Уелс
Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том II



ЛУДОСТ: Всички ние ставаме от ден на ден по-луди и всеки от нас е луд по своему. Тъкмо затова така трудно се разбираме едни други. Самият аз се чувсвам засегнат от параноя и от шизофрения. Освен това съм свръхчувствителен, а това деформира представата ми за света. Сам го осъзнавам. Опитвам се, вместо да се оставям на тази лудост, да я използвам като двигател на всичко, което предприемам. Ала колкото повече успявам, толкова повече полудявам. И колкото по-луд ставям, толкова по-успешно постигам целите, които си поставям. Лудостта е разярен лъв, притаен в главата на всеки. Той в никакъв случай не бива да бъде убиван. Достатъчно е да бъде открит и укротен. Вашият опитомен лъв ще ви отведе много по-далеч отколкото който и да било учител, която и да било школа, наркотик или религия. Ала както при всички източници на енергия съществува опасност човек да започне прекалено много да си играе със своята лудост: случва се лъвът да се възбуди прекомерно и да се обърне срещу своя укротител.




ПОБЕДА: Защо всяка форма на победа е непоносима. Защо всеки път ни привлича успокоителния уют на поражението? Може би защото единствено поражението може да бъде начало на поврат, докато победата се опитва да ни накара да запазим същата линия на поведение. Поражението е обновително, докато победата е консервативна. Всички човеци смътно усещат тази истина. Затова най-интелигентните се стремят не към най-красивата победа, а към най-прекрасното поражение. Ханибал обръща гръб на беззащитния Рим. Цезар настоял да отида в Сената на мартенскитеНека извлечем поука от този опит.
Човек трябва добре да подготви своето поражение. Трамплинът, от който ще скочем в празния басейн, трябва да бъде колкото се може по-висок.
Целта на един добре осмислен живот е да се увенчае с крушение, което да послужи за пример на всички съвременници. Защото човек никога нищо не научава от победата, само поражението учи.


ЕНЕРГИЯ: Когато се качи на влакчето на ужасите в някой луна-парк, човек може да избира между два вида поведение. Или да се сгуши в най-последното вагонче и да стисне очи. В този случай любителят на силни усещания изпитва неописуем страх. Усеща скоростта с цялото си тяло и всеки път, когато погледне, ужасът му се удесеторява.
Във втория случай той може да седне най-отпред на първото вагонче и да отвори широко очи, като си представи, че лети все по-бързо и по-бързо. Тогава нашият любител на високите скорости изпитва опияняващо чувство на мощ. По същия начин, когато от високоговорителя ненадейно гръмне рокмузика, тя ни се струва оглуштелна и ние сме принудени да я търпим като един вид посегателство. Ала съществува начин, ако желаем, не да понасяме, а да използваме същата тази енергия, за да я усвоим по добре. В такъв случай слушателят е като под въздействието на допинг и силата на музиката го кара да се чувства свръхнаелектризиран.
Всяко нещо, което излъчва енергия, е опасно, когато го понасяме, и полезно, когато го накараме да работи за нас.



КАК: Изправено пред някое препятствие, човешкото същество най-напред си задава въпроса:"На какво се дължи тая трудност и чия е вината за нея?" То търси виновните, за да ги накаже, с надеждата това да не се повтаря.
В същото положение мравката най-напред се пита:"Как и с чия помощ ще мога да преоболея тази трудност?"
В света на мравките понятието вина е напълно непознато.
Винаги ще съществува грамадна разлика между тези, които питат "Защо работите не вървят", и тези които питат "Какво трябва да се направи, за да тръгнат".
Засега светът на човеците принадлежи на тези, които се питат "защо", но ще дойде ден, когато другите, които се питат "как", ще вземат властта...

.....

Последна редакция: ср, 11 юни 2008, 16:32 от Две хубави очи

# 114
  • Мнения: 356
Как да си взема сбогом със тебе,
писма не стигат, там където днес си ти.
Ти имаш време, аз само спомен
Ще те намеря, чуй китарата звъни

Ден след ден, беше близо ти бе до мен
миг след миг, днес часовника пак върви
Спомени .. с тях съм сега богат
Чакай ме, в друго време, в друг свят

Как да си взема сбогом със тебе
писма не стигат, там където днес си ти.

Може би, песента ми към теб лети,
Чуваш ли, как китарата пак звъни
Виждам те в звездите над всеки град
Чакай ме, в друго време, в друг свят

Ще те намеря, ще те намеря, ще те намеря
В друго време, в друг свят.

Сигнал
В друго време

Любима моя песен с уникални текс и музика.  newsm20

# 115
      На стената на катедралата в град Любек, Германия, е написано:

      “Християнино,     нашият Господ ни казва:

“Наричате Ме Учител,          но не Ме питате;
наричате   Ме Светлина,      но не Ме гледате;
наричате   Ме Път,                но не Ме следвате;
наричате   Ме Живот,           но не Ме желаете;
наричате   Ме мъдър,            но не Ме слушате;
наричате   Ме благ,               но не Ме обичате;
наричате   Ме богат,             но не Ме молите;
наричате   Ме вечен,            но не Ме търсите;
наричате   Ме скъп,              но не Ми  служите;
наричате   Ме милосърден, но не Ми се доверявате;
наричате   Ме всемогъщ,      но не Ме почитате.

      Не   Ме упреквайте,    ако ви осъдя!”

Много благодаря за това!!!!!
Точно днес имах невероятна нужда от нещо такова!!!
БЛАГОДАРЯ
[/color]!

# 116
  • Мнения: 167
Ето едни от моите любими думи за Любовта:

Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
   И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
   И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
   Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
   Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
   Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
   На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
   Отвява ви от сламки и от плява.
   Премила ви до бяла същина.
   Омесва ви до податлива мекост.
   И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

   Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

   Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
   Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
   Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
   Защото на любовта й стига любовта.

   Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
   И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

   Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
   Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
   да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
   да познаете болката на твърде много нежност;
   да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
   и да кървите драговолно, с радост;
   да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
   да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
   вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
   и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.
 

Джубран Халил Джубран "Пророкът"

# 117
  • Мнения: 112
      На стената на катедралата в град Любек, Германия, е написано:

      “Християнино,     нашият Господ ни казва:

“Наричате Ме Учител,          но не Ме питате;
наричате   Ме Светлина,      но не Ме гледате;
наричате   Ме Път,                но не Ме следвате;
наричате   Ме Живот,           но не Ме желаете;
наричате   Ме мъдър,            но не Ме слушате;
наричате   Ме благ,               но не Ме обичате;
наричате   Ме богат,             но не Ме молите;
наричате   Ме вечен,            но не Ме търсите;
наричате   Ме скъп,              но не Ми  служите;
наричате   Ме милосърден, но не Ми се доверявате;
наричате   Ме всемогъщ,      но не Ме почитате.

      Не   Ме упреквайте,    ако ви осъдя!”

Много благодаря за това!!!!!
Точно днес имах невероятна нужда от нещо такова!!!
БЛАГОДАРЯ
[/color]!

 newsm10

# 118
  • Мнения: 112
буля георгивица,и аз ти благодаря за Йовков.  bouquet

# 119
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 "Не си предствяй никога, че не си друго освен това, което би могло да се види от други, че това което си била или би могла да бъдеш не е било друго, освен това което си била би могло да им се види друго."
           Луис Карол "Алиса в страната на чудесата"

"... ако бяха без нужди, всички хора щяха да са равни. Нищетата, която е присъща на нашия род, подчинява един човек на друг. Истинското нещастие не е в неравенството, а в зависимостта ... Равенството, следователно, е най-естественото и най-неприложимото нещо."

                                 Волтер

Общи условия

Активация на акаунт