Публикувана: 7 юни 2008, 21:32 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2024, 22:48 ч.

Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

346 513
844
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е умението, според Дъглас Адамс в "Пътеводител на галактиката"?
Какво е „фабричният дефект“ според Ивайло Петров?
Какво е „фаталност“ според Жак Лондон в „Морския вълк“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е умението, според Дъглас Адамс в "Пътеводител на галактиката"?
  
  В "Пътеводител на галактиката", Дъглас Адамс описва умението като способността да се научиш да се хвърляш на земята и да я пропускаш. Това е алегорично описание на умението да приемем нещо, което не може да бъде променено, и да намерим начин да се справим с него.
- Какво е „фабричният дефект“ според Ивайло Петров?
  
  Според Ивайло Петров, „фабричният дефект“ е алегорично описание на недостатъците и противоречията в човешкото общество. Той изразява вярата си, че светът е изпълнен със страдание, морален упадък и морални пропуски, които правят живота труден и понякога безсмислен.
- Какво е „фаталност“ според Жак Лондон в „Морския вълк“?
  
  В "Морския вълк" на Жак Лондон, "фаталността" се описва като съдба. Той изразява вярата, че хората са подвластни на съдбата си и че тя определя много от техните действия и решения.
- Какво е посланието в писмото на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин?
- Какво е съдържанието на цитата на Стивън Кинг, споделен в темата?

# 360 5 септ. 2008, 08:35 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: doro в вт, 29 юли 2008, 13:34

Това ми го пратиха по скайпа........ една китайска поговорка:

С пари можеш да купиш къща ,но не и дом.С пари можеш да купиш часовник ,но не и време.С пари можеш да купиш легло, но не и сън.С пари можеш да купиш книга, но не и знание.С пари можеш да купиш лекар, но не и здраве .С пари можеш да купиш положение ,но не и уважение.С пари можеш да купиш кръв ,но не и живот.С пари можеш да купиш секс, но не и любов.

А, това е на един арабски човек мисля, има по-хубави неща казани за сдецата и за любовта, за брака, събрани в една книжка, ще се опитам да го намеря, но мсля че е доста популярен.

А ето го - http://margaritta.dir.bg/07slovo01.htm

Всичките са хубави, но това за децата мисля, че всеки родител трябва да си го има под ръка и от време на време да го препрочита.

А една жена с детенце на ръце продума:
— Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече:
— Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са от вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват децата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Ето още от Джубран -
http://helikon.bg/?act=books&do=autor&autor=NDgyMg==&404231205eb80

Последна редакция: пт, 05 сеп 2008, 08:50 от ДеЩоВиди

# 361 15 септ. 2008, 12:26 ч.

Мнения: 192

Едно изречение от книгата която сега чета.... на Халед Хосейни " Ловецът на хвърчила"

"....По-добре да страдаш от истината, отколкото да се утешаваш в лъжи."

# 362 15 септ. 2008, 12:42 ч.

Мнения: 5 940

Малко от любимия ми Кундера:
"Той викаше: Деца мои, никога не гледайте назад!- а това означава, че никога не трябва да допускаме бъдещето да се огъне под тежестта на паметта. Тъй като децата са без минало и в това е цялата мистерия на магическата невинност на усмивката им" от "Книга за смеха и забравата"
"Път: ивица земя, по която се ходи пеш. Шосето се различава от пътя не само защото по него се придвижваме с автомобил, а и защото е най-обикновена линия, свързваща една точка с друга. Само по себе си шосето няма никакъв смисъл – смисъл имат само двете точки, които свързва. Пътят е израз на почит към пространството. Всяка отсечка от пътя е надарена със смисъл и ни приканва да поспрем. Шосето е победоносно обезценяване на пространството, което днес не е нищо друго, освен пречка за придвижването на човека, освен загуба на време.
Още преди да изчезнат от пейзажа, пътищата са изчезнали от човешката душа – човекът вече няма желание да върви по пътя и да му се наслаждава. Живота си също не го вижда като път, а като шосе, като линия, която води от една точка към друга...Времето за живеене се е превърнало в препятствие, което трябва все по-бързо да се преодолява." "Безсмъртие"

"страстта на шофьора на такси и тази на Гьоте е една и съща. Разликата между Гьоте и шофьора на такси не е в страстта, а в резултата от страстта."

# 363 15 септ. 2008, 13:24 ч.

Мнения: 87

"За мен красиво е всичко, което ми позволява да видя нещо друго на неговото място" Борис Виан, исля, че беше от "Сърца за изтръгване"

# 364 15 септ. 2008, 13:35 ч.

Мнения: 87

И нещо от "Сирените от Титан" на Курт Вонегът, когато извънземните коментират живота на жтелите на Земята :
"И тези бедни същества вярвали маниакално, че всяко нещо на този свят си има свой собствен смисъл и че смисълът на някои неща е по-висш от смисъла на други..."

# 365 15 септ. 2008, 16:32 ч.

Мнения: 68

Прекрасна тема Hug

Много ми харесва прощалното писмо на Маркес:

Прощалното писмо на Маркес
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.

# 366 15 септ. 2008, 16:59 ч.

Мнения: 776

Цитат на: Дjuliv в пн, 15 сеп 2008, 16:32

Прекрасна тема Hug

Страхотно е Heart Eyes

# 367 15 септ. 2008, 18:15 ч.

Мнения: 743

"Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш" - това е незабравимо за мен, от Николай Хайтов - "Мъжки времена".

# 368 15 септ. 2008, 20:43 ч.

Мнения: 112

запис,

# 369 15 септ. 2008, 23:51 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 527

Много се радвам на тази тема. Hug

Ето и от мен:

Камелия Кондова
РОЗОВО СТИХОТВОРЕНИЕ

Мило непораснало момиче,
все така из облаци летиш,
приказките още ги обичаш
и с оная стара кукла спиш.
Виждаш я луната - чиста, кръгла,
без петно и без пукнатина.
На опашката за вятър - първа!
Първа.И последна. И сама!
Влюбваш се във хората наслуки:
тоз обичаш и обичаш друг.
На живота мъдрите поуки
ги захвърляш в кошче за боклук.
Стиховете в розово обличаш
и като дете им вярваш ти.
Смешно, непораснало момиче,
трудно е..., не, няма да го кажа!
Може би така е по-добре.

Рано ти е още да останеш
птица със подрязани криле.

Блага Димитрова
ВИК

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

# 370 17 септ. 2008, 09:34 ч.

пак там
Мнения: 2 896

Цитат на: didika в пн, 15 сеп 2008, 18:15

Това и на мен ми е любимо... И винаги се опитвам да стигна до третото и четвъртото, каквото и да захвана Simple Smile

Имам и един друг любим цитат - на Хайнлайн - "Безплатен обяд няма!" Винаги трябва да си наясно за последиците от действията си и да си поемаш отговорностите от тях.

# 371 17 септ. 2008, 11:20 ч.

Вече в моята си приказка...
Мнения: 4 406

Нещо любимо и от мен
Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.

А това търсих доста дълго, че не бях сигурна кой е авторът. Оказа се, че стихът е написан от Камелия Кондова

Мъничък, дето утре за всичко ще питаш...
На Самуил

Мъничък, дето утре за всичко ще питаш -
аз ли да ти разказвам света?
Аз ли - дето така си оплитам дните.
Правя крачка, на втората вече греша.
Още ме лъжат. Лъжат ме право в лицето.
И още вярвам. Глупаво е, нали?
Забравям си шапката. Губя си ключовете.
Влюбвам се - обичам да ме боли.
Вечно нямам обувки. Така е, защото
ги изтърквам, докато тичам насън.
Събирам подкови. Пускам понякога тото.
Редовно стъпвам във всеки случаен трън.
Мъничък, малко е въздуха. Диша се тежко.
Но аз ли да ти разказвам света?...
Аз зная само, че ти, ти не си грешка!
За другото...
питай своя баща.

Последна редакция: ср, 17 сеп 2008, 11:26 от MiRa_55

# 372 18 септ. 2008, 14:10 ч.

София
Мнения: 3 899

стихчето е много хубаво bouquet

# 373 18 септ. 2008, 15:54 ч.

Мнения: 2 123

В момента любимото ми е това:

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ

От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се смемним
с жената под дървото.

Ина Григорова - най-талантливото същество от младите ни писатели според мен. Защо отиде в щатите бреееееееееееееееееееее ЗАЩО

# 374 18 септ. 2008, 16:36 ч.

Мнения: 250

Страхотна тема, страхотни сте Simple Smile

Препоръчани теми

История на България

Любими стихове за тези, които вече не са сред нас

След GB с Керем Б. и Ханде Д. В очакване на нови проекти и партньорите им -198

Съжалявам, че прочетох тази книга...

Причина:

Причина: