Публикувана: 8 юни 2008, 14:55 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2009, 22:11 ч.

Ранно приучване на гърне

37 387
332
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са различните мнения относно цитата от книгата "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ" на д-р Фицхю Додсън във форума?
Какви са основните аргументи на участниците във форума, които подкрепят или оспорват твърдението на д-р Додсън?
Какви са основните аргументи на участниците във форума относно значението на ранното обучение за използване на гърне?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са различните мнения относно цитата от книгата "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ" на д-р Фицхю Додсън във форума?
  
  В дискусията във форума мненията за цитата варират. Някои се съгласяват с идеята, че ранното приучване към гърне може да има психологически последици, докато други смятат, че твърдението е прекалено общо и не е приложимо за всички случаи. Освен това някои потребители изразяват съмнения относно валидността на твърдението на д-р Додсън и подчертават, че това е само едно мнение, а не универсална истина.
- Какви са основните аргументи на участниците във форума, които подкрепят или оспорват твърдението на д-р Додсън?
  
  Участниците, които подкрепят твърдението на д-р Додсън, изразяват загриженост относно потенциалните психологически последици от ранното обучение за гърне и се фокусират върху възможните травми, които децата могат да изпитат поради преждевременно обучение за използване на гърне. От друга страна, участниците, които оспорват твърдението на д-р Додсън, поставят под въпрос валидността на твърдението и подчертават уникалността на всяко дете и неговото индивидуално темпо на развитие. Те твърдят, че ранното обучение за гърне не винаги води до отрицателни резултати и не всички деца ще изпитат негативни последствия от това.
- Какви са основните аргументи на участниците във форума относно значението на ранното обучение за използване на гърне?
  
  Участниците, които подчертават важността на ранното обучение за използване на гърне, обикновено споделят положителния си опит с приучването на своите деца. Те изразяват убеждението си, че ранното обучение може да бъде успешно и полезно за детето, като подчертават индивидуалния подход и различните методи, които могат да бъдат приложени.
- На каква възраст трябва да започнат децата да използват гърне?
- Какви са физиологичните и психологическите аспекти на обучението за използване на гърне?

8 юни 2008, 14:55 ч.

София
Мнения: 627

Какво мислите за този цитат от книгата "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ" на Д-р Фицхю Додсън :

"Не слагайте бебето си на гърне
От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си момиченце да го лекувам.
Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен страх от училището, трудности в сприятеля-ването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.
Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по някакъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го подлагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито нарочно.
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебето си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми; „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напишквал. Много добре се справих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изаква-ше като па часовник."
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто детето й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не
мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. За¬почнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напишква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладя¬ло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервно-мус-кулен контрол е асолютно непостижим за дете, ненавършило две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва."

# 1 8 юни 2008, 15:12 ч.

Мнения: 619

Мисля, че 99% от хората от нашето поколение, а и тези преди нас, щяха да са с тежки психологически увреждания, ако твърдянато от д-р Додсън, беше вярно. Искам да кажа, че всички ние бяхме приучавани към гърне преди годинка и повечето от нас са спирали да се напишкват безконтролно доста преди да навършат две-годишна възраст (не броя инцидентните фалове).
По-принцип, харесвам д-р Додсън и книгите му....Мисля си, че тука иде реч за неправилното ранно приучаване към гърне, а не за такова по-принцип.
Психолозите-учени, направили някакво откритие, имат неприятния навик да обясняват с откритието си 99% процента от психологическите проблеми на хората и света. Додсъновите залитания по неправилното приучаване към гърне ми приличат на фройдовата пристрастеност към секса и едиповия комплекс Simple Smile

# 2 8 юни 2008, 15:13 ч.

Бургас
Мнения: 344

Абсолютно подкрепям! Психологическите последствия от ранните мъки с "научаването" към гърне са даже повече от описаните по-горе. С травми от такова естество най-трудно се работи. Нервно мускулният контрол върху свинктера се усвоява между 1.5 и 3 годинка на детето, не по-рано. Успехът, с който някои майки се хвалят и сочат бебетата си без памперси е временен, а психологическите последствия тепърва ще се установяват - в ранна детска възраст, пубертета или зрелостта.

# 3 8 юни 2008, 15:18 ч.

Oslo
Мнения: 658

Това покрива и моето мнение по въпроса. Децата ми са вече големи, но си спомням, че махнах памперсите изцяло към 20-22 м., без драми и истерии.. Просто тогава им бе дошло времето да се контролират и да си казват. Радвам се, че не съм ги насилвала и всичко се получи естествено и леко, обратното за мен е излишно хабене на нерви и време.

# 4 8 юни 2008, 15:31 ч.

София
Мнения: 3 096

Съгласна съм с твърдението, че детето би трябвало осъзнато да се приучва, а не "панически", т.е. ако го "затиснем" да седи на гърнето, то то ще се изходи, но от чувството, че е застрашено! Тогава майката изпада в прибързана радост...

# 5 8 юни 2008, 15:34 ч.

Мнения: 27 520

Против съм ранното приучване по много причини. Peace

# 6 8 юни 2008, 15:37 ч.

Мнения: 1 690

И на мен ми се струва, че става въпрос за неправилното приучаване към гърне. Ако под "приучаване" някой разбира това да накара детето си да седи на гърнето 40 минути, без то да свърши нещо там... наистина не е хубаво.
Но аз също започнах да слагам детето си на гърне на 7 месеца, като се съм го насилвала. Ако не иска да седне - добре, ако пожелае - още по-добре. Никога не съм правила истерии от това, че върши нещо в памперса. Или в гащите, когато е без памперс (отскоро).
Така че аз съм за правилното научаване на детето да контролира естествените си нужди. И колкото по-рано, толкова по-добре.

# 7 8 юни 2008, 15:52 ч.

Мнения: 981

Цитат на: mata_kosmata в нд, 08 юни 2008, 15:37

Така че аз съм за правилното научаване на детето да контролира естествените си нужди. И колкото по-рано, толкова по-добре.

Съгласна съм.

Не се ли замисляте, че всички тези теории за невъзможността на едно дете на годинка да се изхожда в гърне се появяват заедно с еднократните пелени.
Това е една огромна индустрия и колкото повече 3-годишни деца с памперси има, толкова по-добре за производителите.

# 8 8 юни 2008, 16:01 ч.

София
Мнения: 3 096

Цитат на: pe6ka в нд, 08 юни 2008, 15:52

Не се ли замисляте, че всички тези теории за невъзможността на едно дете на годинка да се изхожда в гърне се появяват заедно с еднократните пелени.

Ето, замислям се. Изводът ми е, че и памперсите, и теорията, са се появили с напредването на науката, урбанизацията и прогреса. Нормално ми се вижда и за двете.

# 9 8 юни 2008, 16:09 ч.

Мнения: 6 502

И аз отскоро съм за по-късното научаване на детето да ходи на гърне.
Синът ми се научи да ака в гърнето на 9-10 месеца.
След като навърши годинка категорично отказа дори да сяда на него.Оттогава не го мъча изобщо да стои на гърнето

А преди да родя,като видех ходещо детенце с памперс все си казвах:"Ей,тази майка толкова ли не може да си научи детето да ходи в гърне! "

# 10 8 юни 2008, 16:13 ч.

Мнения: 1 367

И аз съм съгласна,че става дума за неправилно приучаване на детето към гърне.Няма нищо лошо в това да се почне по-рано,да речем към 10-11-я месец,за да свикне детето с тази вещ.Ако пък то не прояви интерес и желание,не е болка за умиране и има достатъчно време да се изчака.Аз съм от майките,поставили рано детето си на гърне.Не сме махнали памперса,разбира се,но с времето той се научи да ми сигнализира кога му се ходи по голям нужда,а това за мен е голяма стъпка в правилната посока.Ако в даден момент се окаже,че не иска на гърне,няма да го насилвам,ще изчакам.Не съм съгласна,че ранното поставяне на гърне води до вредни последици по-късно.

# 11 8 юни 2008, 16:18 ч.

Мнения: 3 089

Започнах да издържам на ръце дъщеря ми от 7 месечна да ака ...почти не е имало пропуск.Усеща се и не се изпуска.Не желаеше да сяда на гърне ,ок не я насилвах просто я държах.
Баба и се опита да я научи да сяда на гърне , но ефекта беше обратен.Малката най демонстративно и без да каже нищо се наакваше пред нея.Тя прекрати всякакви опити и сега детето я води за ръчичка , за да ходят до банята.
С пишкането сме до никъде-махам и памперса ,за да тича по голо дупе като всеки път и обяснявам че искам да ми каже ако и се пишка и когaто се случи я хваля и показва че съм много доволна .Когато се напишка избърсвам и внимателно я обяснявам че сега ще е мокра , а ако ми каже това няма да стане , но нищо страшно не е станало.Пак не сяда на гърне.Ако каже че иска я оставям да го прави....без значение върши ли нещо там или не.
Познавам двама човека , който са пострадали от неправилно поставяне на гърне .Едната ми позната се е напикавала до 4 , а другата до 15-годишна възраст , така че си струва човек да се замисли. Hug

# 12 8 юни 2008, 16:25 ч.

Sofia
Мнения: 1 409

Незнам дали е вярно това или не, от моя скромен опит мога да кажа, че сина ми не искаше да се докосне до гърнето до миналия месец - 2г. и 1м. а преди две седмици свалих памперса и детето за три дни се научи, дори вечер не дава да му го слагам. Има пропуски разбира се, особенно навън, но важното е, че вече сам има желание да го прави!