подсъзнанието може всичко

Много вярно според мен. Ако човек стои и чака нищо няма да завали от небето. Човек трябва да предприеме действие, да върви към това, към което се стреми. Но докато за един човек е достатъчно да реши и да скочи през глава, за други не е лесно. А книгите, които се коментират тук са точно един вид мост за тези, които имат нужда от последен подтик, от подадена ръка.
Сигурно ще изръся неща, които и аз не разбирам добре, но току що изгледах два филма за Нийл Уолш и съм в много особено състояние. Той каза нещо....че вместо да стоим и да се молим Бог да ни даде насока, ние винаги сме в ситуация, където имаме повече от един избор и всъщност ние трябва да направим първата крачка и тогава да продължим с разум и сърце да търсим верния път.
Ще ви дам два примера - преди години мъжът ми тръгва за Щатите, за да представи своя статия и решава да остане. Визата му е за няколко седмици през които той прави невъзможното - намира си квалифицирана работа и остава легално. Става въпрос за човек с изключителен морал и чувство за законност и ред. Какво му помага ли? Интелект и много богата душевност и изключителна доброта. Той твърди, че не винаги е бил такъв, не знам, но за мен няма спор, че правилното му усещане за живота е неговия коз.
Като казах за затваряне на очи и скачане - аз го направих. След като бившия ми каза колко ще струва моята смърт да изглежда като нещастен случай, заех няколко стотин долара на заем и скочих в поредния самолет за Щатите, където уж имах някаква съученичка. Тя така и не дойде да ме посрещне на летището, където за първи път видях моят мъж. Не е минал ден откакто съм го срещнала без да благодаря на Бог, че е до мен.
И още нещо - когато се върнах за детето си и трябваше да си подновя визата, вместо да наемам адвокати, защитавайки ме пред посолството, че едва не ме депортираха от САЩ, аз си признах на бланката - Да, наруших закона на страната, но ще ви обясня защо. Познайте дали ми отказаха?

Пиша ги тези примери, защото според мен тогава ми помогна точно това, за което Н. Уолш говореше на филма - за да получиш, трябва да си готов да дадеш всичко. Аз вярвах, че всичко съм загубила и се молех поне за другите да има.

Напоследък нонстоп благодаря. Като се започне от семейство и деца, хора, с които се срещам, често далечни познати и от форума, дребни случки, дъжда, който роси цветята ми... какво ли не.

А сега отивам да прегледам Брус Липтън, защото книгата му е невероятна. И понеже второто ми дете беше планирано точно за запазване на генетичния фон на мъжа ми, ще отнеса до сутринта.

Ха-ха-ха, ако някой мисли, че е изкрейзил, а погледне мен но все още си оставам добра душа

Никой тук не е казал, че става само с четене на книги, но както и Atalanta много добре е обяснила: четенето на такива книги помага на много хора да осъзнаят и премат факта, че не винаги техният начин на възприемане на нещата е правилен. Помагат им да променят начина си на мислене и възпиемане на света и на случващото се около тях, за да може съответно да променят и живота си към по-добро.
Marina J, ако имаш възможност прочети "Подсъзнанието може всичко" , във всеки случай няма да съжаляваш 

Едно от любимите ми цитатчета от "Успехът и парите" (пак на Кехоу):
"Най-забавното нещо в живота е, че ако отказваш да премеш нещо друго, освен най-доброто, много често получаваш именно него."

 Atalanta ставаш ми все по-симпатична

Много хубаво си го казала,мисля,че е точно на място.И по темата разбира се

Хубаво е че ни напомни за благодарността.Ние хората често забравяме да благодарим,повечето неща ги приемаме за даденост,а не е така.

Къде благодарение на нас самите или помощ от другаде,но наистина благодарността е важно нещо в живота ни.За това,че сме живи,че сутрин имаме очи да видим слънцето,ръце да прегърнем детето си,глас да се смеем,здраве и ум за да се радваме на всичко това...За много,много неща трябва да сме благодарни.Всъщност за всичко което сме и не сме.
Важно е точно толкова колкото и прошката.

Обикновено и на мен ми се случва, когато започна да си визуализирам или да си "мечтая" за нещо, тоест винаги, когато вляза в контакт с подсъзнанието си. Някъде бях чела по повод на медитациите, че в  началото е нормално да заспиваш, ефектът е същия и ако използваш специалните техники за дишане, за да влезеш в медитация, обаче забравих каква беше причината за това 

Atalanta, много красив разказ 


Само да допълня за спора, който се получава за мисленето и действието  . Положителното мислене не се използва, за да ни спести "труда" от действането. А просто да покаже, че има случаи, когато действията ни остават безплодни заради неправилното мислене. Освен това да преобразуваме себе си в лъчезарен, уверен и оптимистичен човек, въпреки проблемите, изобщо не е лесно и незначително усилие. Само който се е опитвал да е бодър и спокоен въпреки проблемите и преумората и страховете си, знае това. 

малко встрани от посъзнанието, но пък свързано с благодарността.

та има едни мат'ряли за водата, могат да се видят тук http://www.watermessage.hit.bg/message_water.pdf
става дума как нашите емоции, начин на живот и думи влияят върху водата:


та това ми напомня колко е хубаво човек да благодари и да благослови храната, която яде.
за жалост в днешни дни не се прави, а едно време е било задължително

Marina J,
абсолютно си права, че само с мислене не става, а трябва и действие. Както и че подсъзнанието не може всичко без помоща на съзнанието. Но ако бе прочела цялата тема, а не само няколко публикации, щеше да видиш, че за това вече е писано.
Само да наблегна на факта, че всяко действие е предхождано от мисъл. Осъзната или не мисълта винаги предхожда действието. Така, че винаги всичко започва с мисленето. За някои хора положителното милсене се явява естествено като дишането, за други е нужен катализатор, като прочитането на някоя и друга книжка или личният пример на познат човек, споделянето на идеи.
Така че не разбирам защо и какво точно те дразни в тази тема.

А и също да ти обърна внимание на това, че самият факт че нещо в темата те дразни показва, че в някаква степен ти мислиш негативно и нещо в живота ти не върви.
Ако искаш сподели. Кой знае може някой да ти помогне с идеи.

При всички случаи, ако нападаш няма да спечелиш много, защото естествената реакция на всеки човек когато бъде нападнат е да се отбранява. А както знаем най-добрата защита е нападението. И така се влиза в един порочен кръг на нападки от който нищо позитивно не може да се извлече.

Как се действа когато разумът казва едно, а сърцето съвсем друго? Както и да постъпи човек все има наранени хора. Понякога изпадам в такива положения и все още не съм открила правилната формула.
Atalanta, искрено се радвам на хора като теб, които не са изгубили онова невероятно магическо усещане, присъщо на децата. Децата се радват на всичко около тях и това показва чистотата на душата им.

За това тази тема ми е любимата - всеки път като влезна тук и се зареждам положително.
Момичета, имате невероятно излъчване!   

Нападението не е най-добрият начин на защита, а е просто начин за нараняване. И пак порочен кръг...   
 

Колко много се е изписало по повод думите ми.
Не съм влязла да споря с някой, съвсем инцидентно попаднах, рядко влизам в целия форум изобщо.
Доста погрешно сте ме разбрали. Никога не съм имала нещо против позитивното мислене, нито пък ще имам някога. Че кой може да има нещо против позитивното мислене?

Имам против позитивното мислене преминаващо в наивност, имам против  доверчивостта в момента когато става опасна, имам против позитивното мислене преминаващо в празни приказки.

За да успее човек му трябва освен позитивно мислене и други качества: уравновесеност, доста често и твърдост, решителност, предпазливост, постоянно усъвършенстване в смисъл нови знания и повишаване на интелигентността.
Ново знания не единствено и само в сферата на психологията, а и друга литература.

А и има и един друг момент. Някой по нагоре беше казал че когато човек действа без напълно да е обмислил всичко има опасност да сгреши, че какъв по добър учител от грешката.

Вегетарианството ми е една от болните теми. От доста време се опитвам да откажа месото и в момента съм решила да направя изключение и да използвам силата на подсъзнанието, за да си наложа да откажа месото.
EASpirit, как успя да махнеш месото от менюто си? Ако е необходимо ще направим нова тема за това. Дали има пусната такава? Трябва да потърся.


Трудно е да се разпознават, но най-важно е първо да ги забележиш .  След това всичко идва с практиката. Не ми се разказва как разбрах за това... Просто наблюдавай детайлите и се вслушвай в уж случайните думи на хората около теб. Не ми се почва тази тема, че е доста обширна, а и във форума не бих си позволила лукса да публикувам такива неща.

ivangp, с повечето неща съм съгласна с теб, но относно истината не съм. Тя е една, но е доста комплексна и ние хората не сме на достатъчно високо духовно и морално ниво, за да я разберем напълно. В различните области ни се поднася на отделни парчета и ще отнеме доста време докато да успеем да сглобим всичко това.
Всичко останало, за което говориш и ти е просто манипулация.
Започнах едно търсене преди време и ми се даде да разбера някои неща и когато ги разбрах на напълно съзнателно ниво (ако мога така да се изразя) всъщност стигнах до заключението, че съм ги знаела, просто не съм можела да ги формулирам и това ме е обърквало.

Passiflora мисля,че няма тема за вегетарианството,поне аз не съм срещала,иначе щях да съм първа там
Иначе за мен не беше проблем,просто винаги съм знаела,че един ден ще се случи и така стана наистина-изведнъж.
Всъщност ето една тема-уж е за децата,но има доста изписано по нея,ако имаш време я погледни  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=188148.0

Ще се огранича дотук,че да не се завихри пак някой спор Ако искаш ела в темата или може да си пишем на ЛС

Passiflora,
абсолютно си права. Има една истина и тя е че няма една истина.
Докато има индивиди ще има индивидуални истини.
Разбира се ти имаш право на собствено мнение, а аз на свое мнение. И самият факт че имаме две мнения по въпроса вече доказва че има и две истини за всеки от нас.
Същото е и с вегетарианството. Аз нямам нищо против него, нито нищо ЗА него.
За едни хора то е добро за други лошо. За едни е единстеният правилен начин на хранене за други не. Кой е прав? Къде е истината?
И моят отговор е, че за всеки истината е различна.
Едно от най-гадните копелета в българската история е вегетарианец.
Едни от най-великите хора в човешката история са вегетарианци.
Само давам примери.
А ето и още един пример - Според теб какво изобразява аватара ти?( Който на мен лично много ми харесва, искам да отбележа.)

Аз не зная кога съм била на прав път и кога не за вегетарианството. Докато се отуча да ям месо, мина доста време. После бях за 5 години вегетарианка и през ум не ми минаваше да се откажа от вегетарианството. Но в началото на тази година просто не издържах - ужасно много започна да ми се яде месо, и сега пак ям месо  .
От една страна, вегетарианството за мен е свързано с принципа на ненасилието. Но от друга , при мен то беше на невротична основа - аз се ужасявах и разстройвах от най-малкия агресивен жест, който виждах в живота си. Така че лично за мен това, че ям месо в момента в някакво отношение е крачка напред. Не казвам, че е хубаво...
Passiflora, щом ти е толкова трудно да откажеш месото, значи имаш по някаква причина съпротива. Ти най-добре знаеш защо се получава така. Когато ходех на йога, преподавателят ни учеше, че трябва да има "Усилие без насилие"   за всяко едно нещо, което се стремим да постигнем. Ако много насилиш себе си, подсъзнанието ти може да ти го върне това по някакъв начин.    А може би съпротивата ти се дължи на някаква твоя погрешна нагласа. Но пак ако се бориш с нея, тя се усилва.
Разбрах, че не бива да се борим с нищо. Трябва просто да оставим лошите неща да отслабнат от само себе си , докато ние се занимаваме с нещо добро и приятно. Сега остава и тези съвети да ги приложа към себе си и цена няма да имам     

ivangp, истината, която знаем хората е доста повърхностна, а не пълната истина не е истина, но не означава, че е и лъжа. Знам само едно, че човек се учи непрекъснато и с всеки "урок" се променя усетът му за живота, следователно и за истината  .  Така че прав си - всеки е прав за себе си, защото е усвоил различни "уроци".

Относно аватара ми - обичам много цветята и снимката е на цветето Пасифлора има много символика в него, освен това другото му име е "страстно цвете", преди се палех много лесно и точно над това работя в момента - самоконтрол. Отделно и заиграване с името Пасифлора - Пази флората! (Преди време дори го пишеше в аватара ми.).Колегите ми се шегуваха, че съм като това цвете, заради една случка и т.н. има още много за обясняване, а не е тук мястото. Но е едно от цветята, което е предизвикало невероятен интерес в мен. Ако желаеш още подробности мога да ти пратя ЛС, за да не отегчавам останалите.

EASpirit, темата ме заинтригува, определено ще я разгледам.
За вегетарианството - мисля, че това ще е начина на хранене след няколко поколения. Виждала съм как страда животно за изгубеното си дете и много други чувства, които са присъщи и на хората... Но и аз спирам до тук. Може би трябва наистина да се пусне такава тема. 

Passiflora,
да ти обясня защо попитах за аватара ти - от една страна за да илюстрирам своята теза за индивидуалните истини и от друга да ти покажа нещо което не си видяла или на което не си обръщала внимание преди.
Защо аз харесвам авата ра ти толкова много - за теб аватара ти е едно красиво цвете - за мен е символ на доброто и злото, грозното и красивото, единство на противоположностите, Ин и Ян.
Сигурен съм че си виждала китайския черно-бял символ.

Та за мен този аватар е един прекрасен аналог на този символ.
Сигурно се чудиш защо - ако внимателно се вгледаш в средата на цветето, там където са тичинките, ще видиш че те образуват едно малко дяволско личице.
Дяволът скрит в сърцето на едно красиво цвете. Красиво и грозно, добро и зло обединени в едно.
Това е само едно цвете само по себе си, но за всеки от нас то може да има различен смисъл и да носи различно послание, различна истина.

А темата за вегетарианството мисля че е наистина най-добре да бъде коментирана на друго място.