подсъзнанието може всичко

didi***, пожелавам ти много кураж, и на приятелката ти също, и да се справи по най-добрия начин!!!
И аз бих препоръчала Норбеков, но той казва, че онкоболни хора могат да правят програмата само под ръководството на специалист   
Аз днес бях на лекар, при моята лекарка, и тя ми каза, че не се разболявам, просто съм лабилна и реагирам така на стреса, който е около мен. Толкова съм щастлива, и просто ми олекна.
Мисля, че е много важно, освен човек да разчита на своите сили, да има и кой да го подкрепи. Смятам, че тази форма на внушение - от някой близък или авторитетен човек, е също много полезна. Не е полезна само, ако човек се пристрасти и загуби вяра в собствените сили и чака някой да му казва винаги...
не знамя къде точно бях чела за значението на обозначаването на болестта с дума. Ние обозначаваме болестта със съществително име - рак, диабет, пневмония, артрит... И така казваме на подсъзнанието си, че болестта е нещо значимо. Много по-правилно би било да използваме глагол, и така всъщност казваме, че болестта е просто временно състояние, с начало и край и ще премине.

Облаче това е много интересно наистина,не бях се замисляла досега.Има доста логика,хубаво е че ни го каза.

Радвам се,че си по-добре!!!Малко по малко всичко ще се оправи

didi*** виж наистина в темата за ГНМ и аз това се сетих първо като прочетох поста ти,а и пишещите там са много по-запознати от нас и мосля,че ще могат да ти дадат правилни насоки.
Желая от сърце сила и кураж на приятелката ти,дъщеричката и и на теб

EASpirit, благодаря!!!

Искам да споделя с вас една моя хитрост, когато си повтарям утвърждение. Просто свързвам утвърждението с нещо реално случващо се, даже по-добре то да не зависи от мен. Напр казвам си - всеки път, като ожаднея и пия вода, свалям излишните килограми. Или всеки път, когато си мия лицето, ставам по-бодра и по-спокойна. Това на мене ми е от полза, защото в някои дни вярвам много на утвържденията си, но в други, когато съм по-притеснена, не вярвам достатъчно силно. И се безпокоя дали достатъчн о убедително съм си го казала. А така, като го свържа с нещо външно, и се чувствам по-сигурна.

venny_b, ти си написала, че майка ти си е казвала "С всеки изминал ден се чувствам по-добре". Аз си казвах "Всеки ден във всяко отношение се чувствам по-добре", но някак си твоят вариант повече ми допадна и вече ще го казвам него. Благодаря!    При мене понякога мъничките детайли са от голямо значение. Напр забелязах, че се подобрявам повече, когато си мисля, че "оздравявам", а не че съм "Здрава". Но защо е така, не знам....

Има и други теории за болестите и тяхното лечение. Не е задължително да са се появили на психическа основа, поради вътрешен конфликт, негативни мисли или неща от този характер.
Тоест не е задължително това да е основната причина.
Да психическия срив влошава имунната система но въпреки това не мисля че трябва да се смята като основна причина.

От това което съм чела съм стигнала до извода че причините за повечето болести/както и за рака/ са паразитно бактериални инфекции и замърсявания на органите. Разбира се че има значение положителното мислене, но според мен по важно за предпазване и лекуване на болести е пречистването на организма от паразити/има много методи/ и спазване на здравословна диета. Диета не в смисъл намалено количество храна, ами да се ползва природосъобразна храна а не да се ядат боклуци.

Изразът "проблема ви е на психическа основа", много често лекарите го използват от безсилие.
Тоест не могат да открият конкретен проблем и това е най лесно да се каже.


Лично аз от две години слушам как проблема ми с тазови болки е на психическа основа и ми няма нищо. И изведнъж ей така от нищото излезе находка в тазовата област/в подробности няма да навлизам/ с размери приблизително 6см/8см. Което незнам как  да си го обясня.

Същото и с проблема ми с червата. Мислеха си че проблема е с дебелото черво. След две фиброколоноскопии ми казват че ми няма нищо, болките биле на психическа основа. В последствие се оказва че нямам проблеми с дебелото черво, а с тънкото черво.

Та това което искам да кажа е че по някога убеждението че на човек му няма нищо и че проблема му е на психическа основа може да изиграе лоша шега.

Vanina 75, всички знаем, че за болестите си има и физическа причина- било то вирус, бактерия , некрофираща тъкан и тн...
Тази тема обаче не е за медицинското обяснение на болестите и тяхната етимология.Това за което говориш ти, че има хора, които си казват "нищо ми няма"- според мен е безодговорност, не решение на проблема чрез утвърждение.
Ние споделихме за сериозни диагностицирани заболявания, които хората , описани в историите са преодолели.Всички тук знаем, че рака или някоя друга болест си има физически причинител, но всички знаем и че хиляди хора умират от тях.Факт е, обаче, че хората , които истински ВЯРВАТ и ЗНАЯТ, че ще се подобрят- се подобряват.
А когато си повтаряш- това, което чувствам не е на психическа основа, болна съм- ми то се случва.
Аз преди 2 години преживях криза, която се изразяваше основно в кардиофобия.вдигах кръвно 200/150, тахикардия- 140, усещах точните симптоми на инфаркта- схващане на лявата ръка, световъртеж, гадене, умаляване.И всеки път, когато отидех на лекар се оказваше, че всичко е в главата ми.Още в лекарския кабинет кръвното ми ставаше 120/ 80, пулса- 70 и нямаше помен от "инфаркта" Сега ми е смешно, но всъщност това си беше страшно.Но го преодолях и знам, че ТОВА НА МЕН ПОВЕЧЕ НЯМА ДА МИ СЛУЧИ!!!

Vanina 75, напълно си права, че в много случай болестите имат физическа причина и трябва да се отстрани тя.   
Но става въпрос за това, че организма е едно цяло, и когато се прояви болест в някой орган, това означава, че цялата съвкупност трябва да се мобилизира, за да се излекува той - и тялото, и душата. В случая психиката се впряга, за да помогне на тялото да активира защитните си сили. И вече така, с усилия и на болния човек, лекарствата ,процедурите, хомеопатията, билките и т.н, каквото точно си е избрал човек, действат по-добре. А болният се научава да се грижи сам за себе си и да се бори, а не да разчита само на това, което отвън му казват.
В такъв смисъл коментираме тук силата на позсъзнанието   .
Лично аз познавам четирима човека, които са се спасили от депресия без медикаменти. Но повечето от нас имаме нужда да си помогнем и с някакво лечение....

Мен ме зариби една приятелка - нямам думи да и кажа колко много и благодаря! 
Аз иначе от тийнейджърските си години се интересувам от психиката - даже по едно време си мислех да ставам психоаналитичка  . Чета много психологически книги подобни на тези, които се пуснали - благодарности на всички!
Дълбоко съм убедена, че подсъзнанието може всичко! Когато успееш да овладееш себе си - няма нищо по-удовлетворяващо от това. Тогава чувстваш, че всичко можеш, защото си преборил себе си. Всъщност "преборил" не е точната дума, по-скоро РАБОТИШ със себе си, не срещу себе си. И вместо да тънеш в неведение какво ти има и защо нещо става така както не искаш, ти знаеш отговора и МОЖЕШ да промениш ситуацията в твоя полза. Много хора не съзнават какво точно им се случва, камо ли да осъзнаят защо им се случва - те си карат по течението и въобще не се замислят за каквото и да било. Когато подсъзнанието е твой приятел тогава използваш повече от 3% от мозъка си /нали имаше изследване, че по-голямата част от хората ползват само толкова.../.
Книгата е много вдъхновяваща, но се иска постоянство. А ние сме свикнали бързо да се отказваме от всичко. По пътя на утвърждението всъщност се измества фокуса. Когато се фокусираш върху нещо - то ти имаш въздействие върху него. Ако се фокусираш само върху болежките /както каза някой по-горе/ ще бъдеш болен. И обратно! Ами хората, които могат да местят предмети с мисълта си?... Струва ми се, че и молитвите са един вид утвърждения.
Все пак съм убедена и че има предначертан път за нас, и колкото и да се опитваме да променяме събития не се получава във върховната степен, в която си представяме. Има и много филми по този повод.
Основен мой принцип е умереността - нито много нито малко. Във всичко. Както казват - прекаления светец и Богу не е драг. Нищо, което прескача границата на нормалното, не е добре - нито много шоколад  , нито много пари, нито много любов, нито много секс...
Съгласна съм с Бяло цвете, че причината за протестите на психолозите срещу тази книга е именно, че след като можеш сам да се справяш с трудностите - няма да имаш нужда от тях. Да не говорим, че много трудно можеш да намериш добър психоаналитик...

Това наистина е трудно. Преди две години бях решила че ми е нужен и ходих на няколко места, но така и се отказах.
Разбира се че има добри психотерапевти, психиатри, психоаналитици, просто аз не попаднах на такъв.

Тези на които аз попаднах мога да ги сложа в две групи. Едните мислещи повече за финансовата част. Другите буквоядци, тоест могат да разсъждават само от теоретична гледна точка, но не и от практична.

Да, някакси са забравили защо всъщност са учили толкова много за тази професия...

Порша много хубаво изказване ама ти наистина имаш данни за психотерапевт.

Порша, много точно и изчерпателно! 

Порша,   ! Особено много ми харесва това за умереността, на мен тук ми е слабо място! И за това, че всеки има предначертан път също съм съгласна. Но има право на избор в рамките на този път и може да насочи нещата в хубава или в не толкова добра посока.
А относно психолозите, мисля, че никога няма да бъдат излишни. Защото човек не е роден да бъде сам, той е социално същество. Понякога не му достигат собствени сили да осъзнае проблемите си и да намери път към разрешаването им. Но истинските психолози, които са и лечители на душата, явно са малко. Много съм щастлива, че открих за себе си човек, който ми харесва и ми помага много. Знаех, че трябва да открия такъв човек. Започнах да търся в интернет, защото моите приятели нямаха такива контакти. Свързах се с няколко психолози, уговорихме се да се обадя, когато съм готова, но някак нямах вътрешно желание да го сторя. Тогава в магазина, в който работих, съвсем случайно се отби моят психолог, заговорихме се и той ми даде визитна картичка. И така стана. На пръв поглед случайно, но всъщност не!

Няма случайности

Вчера ми подариха още една книга на Кехоу "Път към могъщество и слава".

Изглежда ми много интересна,ще я прочета на един дъх,само да дойде уикенда.После ще пиша впечатления

Здравейте момичета и аз да се запиша към темата. Много ме заинтригува. Ще я следа отблизо.
Няма да мога да изчета всичко, което ще изписали, но постепенно и това ще стане.

Надявам се да ме приемете при вас.

Добре дошла Нора,радваме се,че има още един вярващ и с отворен ум/сърце човек