Възможно е на сън, но тогава обикновенно нещата отиват на лошо.
На мен не ми се е случвало да разговарям с починали хора.
- Публикувана: 10 юни 2008, 09:49 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2008, 18:00 ч.
Говорене с мъртъв човек - възможно ли е?
И аз така знам,дори ако те викат на сън и ти отидеш това не е хубаво.
На мен не ми се е случвало да разговарям с починали хора.
Възможно е на сън, но тогава обикновенно нещата отиват на лошо.
И авторката пита за на яве, това са различни неща.
Случи се миналото лято в БГ той ме "чакаше", защото знаеше че ще отида-баща ми!
Имам много близка приятелка гадателка ходих при нея по друг повод и той беше там!
Разговарях с него чрез нея!Знам че не е хубаво да викаме мъртвите и ви съветвам да не го правите!
Възможно е на сън, но тогава обикновенно нещата отиват на лошо.
И авторката пита за на яве, това са различни неща.
душите на мъртвите трябва да бъдат оставени...
... да продължат обучението си...
ронка
Не ми се е случвало на яве, но на сън - много пъти. На сън съм улавяла дори аромат от парфюм на починалия.
В самата реалност, съм улавяла докосване... Знам, че ако съм била докосната е било от дъщеря ми... НО за мен това е и си остава докосване от баба ми
. Точно 2 седмици след като си отиде 
Но няма лошо в този род въображения, това е защитен механизъм на психиката да се справи със загубата....
Това е единственото логично обяснение.
Понякога ми се иска да можех поне веднъж да си поговоря с татко. Почина внезапно преди 6 месеца и бях абсолютно неподготвена да го загубя. Все чакам да го сънувам, търся разни знаци, но за жалост го няма. Още не мога да приема загубата му.
Отдавате ли им значение?
да, голямо.
Не ме подвеждат никога.
да, голямо.
И на мен ми се иска . Сякаш се притеснявам че ако го направя ще призная пред самата себе си че вярвам в истинността на провеждането им. Хем е нелепо, хем ми се иска...
И аз се чувствам по същия начин. 
Вече вярвам във всичко и се съмнявам във всичко...
Да,аз месеци наред си говорех с майка ми/почина съвсем внезапно и нелепо/.....знам,че е било само във въображението ми,но това ми помагаше да приема действителността,.............говорех и непрекъснато и разказвах какво се е случило,как са децата...ей такива работи...и си отговарях от нейно име....,но напоследък почти не ми се е случвало.
