Публикувана: 10 юни 2008, 22:01 ч.
Последно мнение: 12 юни 2008, 21:24 ч.

Как бихте реагирали, ако....

2 628
56
1

# 45 12 юни 2008, 07:58 ч.

Мнения: 1 447

Цитат на: Ulia в ср, 11 юни 2008, 09:08

Може би бих хванала ръцете на детето и бих му обяснила, че така не се прави и защо не се прави така.
Бих показала разочарованието и огорчението си от това му поведение.
Но не бих подминала и игнорирала подобно поведение.

Аз също бих постъпила по този начин.Бих обяснила,че такава постъпка не е хубава,но не мисля
че трябва да си затварям очите за такова нещо.

# 46 12 юни 2008, 08:59 ч.

Мнения: 2 161

Веднъж се случи,беше по-малка.Хванах й светкавично посягащата ръчичка и спокойно,но много сериозно и леко заплашително й казах:никога,никога,никога не си позволявай да ме удряш.Не си и помисляй,че ще ти се размине.
Мога да бъда много зла,ако се налага и не бих допуснала едно човече,високо не повече от метър,да ме разиграва.

# 47 12 юни 2008, 09:10 ч.

София
Мнения: 38 609

Да си призная, аз съм изяла доста бой.
Може и аз да съм била онази майка в градинката. Mr. Green

Но напоследък се разбираме повече - аз и се сърдя, тя ми се извинява и така.
И е по-внимателна.

# 48 12 юни 2008, 11:00 ч.

Мнения: 5 103

Ох като почнете да обсъждаде кой как си гледа детето и дали е правилно.
Не позволявам да ме удря Peace

# 49 12 юни 2008, 12:03 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: vesi1 в ср, 11 юни 2008, 20:37

Скоро една приятелка ми разказваше като малък как безсрамно псувал сина й.......е вече е на 21 и нито е невъзпитан, нито се държи просташки.

Ами естествено, всички минават през този период, особено когато посещават градина. Затова и не смятам, че трябва да се задълбава толкова и да се правят чак такива драми.

То си зависи и от средата на детето - ако в семейството не се ползват подобни изрази, няма и да останат в речника на детето.
Имам едни познати на площадката - бащата псува като каруцар, синчето, което е на 2-3 годинки също, а майката твърди, че е от яслата този език... Whistling

# 50 12 юни 2008, 13:40 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 398

Цитат на: Мирела в чт, 12 юни 2008, 11:00

Ох като почнете да обсъждаде кой как си гледа детето и дали е правилно.

Не обсъждаме никой Peace

Дадох само пример и попитах как реагирате когато (ако) се случи.
Защото моя дзверко не посяга нито на мен, нито на деца.... обаче искам да съм подготвена - очаквам бебешкият пубертет Confused

# 51 12 юни 2008, 16:39 ч.

Мнения: 2 018

Не съм съгласна с мнението, че когато казваме, че децата копират видяното това може да служи за оправдание. Дори напротив, за мен то служи за намиране на причината и съответна моя реакция. Не съм се излъгала до сега.
Според мен не може едно дете така от самосебе си да започне да удря. Било е провокирано по някакъв начин.

Ще дам пример с малкия - ударих го веднъж с два пръста през бузата /по-скоро му бутнах главата, отколкото ударих/, бях адски изнервена и не се стърпях - това си е вече оправдание Embarassed

. Той само ме погледна и мисля, че дори не плака, но от този момент нататък започна да ми посяга. Разбрах грешката си, но вече беше късно. При всяко негово недоволство, той ми посягаше. Първо започнах да му обяснявам, че не трябва да се постъпва така /как ли съм изглеждала, при условие, че аз съм направила същото, макар и един път/, друг път му се карах да не ме удря, друг път съм го гушвала и целувала.
Искам да ви кажа, че се отучи /минаха няколко месеца, но се отучи/.
От скоро е на ясла и имаше един ден, когато се прибра и ми посегна. Тогава разбрах, че е бил ударен в яслата. За щастие това не се е повторило!

А относно мръсните думички, които казват - тогава е важна вашата реакция - ако се усмихвате /засмеете/, когато те ги изговарят после и да им казвате, че не трябва да ги изговарят, файда няма. Те ще си ги повторят, защото са се почуствали център на вниманието, предизвикали са вашата усмивка, били са значими...

Така де, това са си мои наблюдения. Wink

# 52 12 юни 2008, 17:50 ч.

Мнения: 2 448

Моя точно във възрастта между 2 и 3 години ми е посягал, изпадал е в истерии, хапал ме е зверски и изобщо не е защото го е копирал или нещо във възпитанието му е куцало, както прочетох от някои майки. Naughty

Това, че на някой нещо не му се е случвало с неговите деца, не означава да бърза да упреква останалите в каквото и да било. Има деца с различни проблеми , аз за моето мисля, че се справих, макар, че доста време ми отне, а тук понеже става дума не за детето на авторката а за обсъждане на нечие чуждо, още повече , не мисля, че е необходимо да се коментира. Всеки случай е различен и да се дават съвети за принципна реакция в случая е неуместна.

# 53 12 юни 2008, 17:54 ч.

Мнения: 540

моя е малък все още но ако го направи ще го ударя през ръцете и ще му кажа че това не искам да се повтаря

# 54 12 юни 2008, 18:17 ч.

София
Мнения: 1 783

Хм, на моите и през ум не им е минавало, че могат да ми посегнат.

Не само реакциите спрямо удрящото дете, но и причините за удрянето са коренно различни при 2,3,4 годишните.
Според мен, при дете на 4 години, позволяващо си да удря родител, има нещо във възпитанието, което трябва да се коригира.

# 55 12 юни 2008, 19:31 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Моята племенница когато беше на 2-3г риташе,скубеше,удряше сестра ми....но го израстна

# 56 12 юни 2008, 21:24 ч.

Мнения: 2 577

мили майки, пак ви казвам, че възрастта от 2 до 3 години децата са много различни, няма как да се постави някакво поведение за еталон и това е...
Всяко дете различно опознава света, различно реагира. Едни проговарят по-бързо, други по-рано, а това е от значение също. Моето дете също хапе рядко, скубе, рядко, тръшка се често, крещи често. Понякога не ми е по силите да се справя, много е трудно. Някои деца изискват наистина ужасно много усилия и търпение и нерви, други по-малко. не съдете майката и детето, не винаги това се дължи на лошо възпитане - особено за дете на 2 годинки.

Препоръчани теми

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Обича да върти всичко

Бързи въпроси и отговори деца -6

Причина:

Причина: