Наистина като си помисля миналата година колко се притеснявахме майките за това у-ще. Бях проучила, разпитвала за учителите, за у-щата, големи дилеми къде да я запишем, а предната година как са висяли наши приятели цели нощи пред у-щето за записване за І клас. Други деца от детската на уроци ходиха за изпита за І клас за Руското у-ще. И в крайна сметка си мислим с мъжа ми, че родителите сме големи паники. Всичко мина нормално, целият екип от педагози беше страхотен, децата лесно се сприятелиха. Големи вълнения бяха. Първите дни висяхме майките пред оградата на двора. Сега се чудя какво толкова! На есен ще е втори клас. Времето лети много бързо докато се опомним и ще се паникоьсваме за абитуриентските.
- Публикувана: 11 юни 2008, 20:19 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2008, 13:59 ч.
Страх ме е...
И аз не съм разпитвала, няма смисъл. Стигнала съм до извода, че няма нито елитни училища, нито елитни класове. Има деца с различни възможности и потребности, както и такива родители. 
Избрах най- близкото квартално училище, това, в което детето ходи и се прибира само и където учат деца, които познава от същия квартал.
Избрах най- близкото квартално училище, това, в което детето ходи и се прибира само и където учат деца, които познава от същия квартал.
При всички случаи ще запиша сина ми в някое от кварталните училища около нас. Гледам да съм информирана, но в същото време ми е ясно, че мненията на околните са твърде субективни и не мога да им се доверя на 100% - все пак сме различни хора, с различни очаквания и различни изисквания. Със сигурност ще участвам активно в процесите, така че ако има някакви проблеми да се решават в движение, пък и както е казала RadostinaHZ - винаги мога да го преместя, ако нещо не ми допада. Така че по отношение на образователния процес нямам особени страхове.
Това, което ме опасява до известна степен, е агресията и междуличностните отношения. Тук обаче виждам един безспорен плюс на кварталните училища - децата и родителите се познават - от детската градина, от площадките, от блока... Определено ще е по лесно да контактуваме с деца и родители, с които сме заедно вече толкова години и си знаем добре от кого какво може да се очаква.
Но знам ли, като наближи времето (синът ми е набор 2003 и би трябвало да тръгне септември 2010), може и аз да се паникьосам
Това, което ме опасява до известна степен, е агресията и междуличностните отношения. Тук обаче виждам един безспорен плюс на кварталните училища - децата и родителите се познават - от детската градина, от площадките, от блока... Определено ще е по лесно да контактуваме с деца и родители, с които сме заедно вече толкова години и си знаем добре от кого какво може да се очаква.
Но знам ли, като наближи времето (синът ми е набор 2003 и би трябвало да тръгне септември 2010), може и аз да се паникьосам
Моята живот и здраве ще е след 2 г. ученичка, ако не решат да ходят на 6 г. 
И отсега го мисля това училище, а не знам какво ще е като затръгва.
И отсега го мисля това училище, а не знам какво ще е като затръгва.
Психясвам от сега...
И аз не съм разпитвала, няма смисъл. Стигнала съм до извода, че няма нито елитни училища, нито елитни класове. Има деца с различни възможности и потребности, както и такива родители.
Избрах най- близкото квартално училище, това, в което детето ходи и се прибира само и където учат деца, които познава от същия квартал.
Избрах най- близкото квартално училище, това, в което детето ходи и се прибира само и където учат деца, които познава от същия квартал.
, Имам възможност да учат и в частно, и в държавно. Което си е умно ще си е умно навсякъде, защото просто самото дете ще го иска, а не родителите.Въпрос на виждане.И не - не ме е страх от училището. Каквото ще да става, и без това висшисти много, работа никаква
Мен не ме е страх (но майка ми работи в същото училище), а се вълнувам все едно аз ще ставам ученичка 
И мен НЕ ме е страх, а трябва. Дъщеря ми е адски разсеяна и отнесена, абсолютно неорганизирана, тя творческа личност и е така да се каже `над тези неща`.
Имам сериозни уроци и поуки от времето, когато синът ми беше пръвокласник и не смятам да повтарям същите грешки. В тях включвам и това предварително да се страхувам и да се шашкам как ще се справя детето с всичко. Ще решавам какво да правя и ще й помагам ако и когато се наложи.
Това, за което се тресох
е дали ще се справи тя с приемните тестове. Тя нито го разбра, нито го усети. 
А имаше ревящи от напрежение деца на теста, заклевам се...На нея й казах, че момченцето плаче, защото се е ударил сигурно. Добре че не го попита него, както попита мен защо той плаче. Тресох се и дали ще бъде в класа на желаната от мен класна. От две страни си подсигурих съдействие за това, ако се наложи. 
Не се наложи. Уважиха желанието ми посочено в първоначалната молба. До тук сме на макс, нататък не се знае. Зная със сигурност обаче, че ако аз съм спокойна и детето ми ще е такова.
Не се притеснявай излишни. Децата много бързо се адаптират към новото. Детето ми завърши втори клас. Когато тръгна го записах в училище в което не познаваше никой. Н 3 ден започна да ми обяснява кой му е приятел. А за разсеяността и неорганизираността, е по честичко ще купуваш химикали и моливи може да ти се наложи и телефонче новичко да купиш / като мене, че и няколко пъти / ама здраве да е. В началото децата се радват на училището защото се чувстват пораснали, след това им омръзва и започват с пазарлъците и уговорките. Нерви здрави и търпение ти трябват, страха е излишно натоварване. Аз в момента съм в ужас, че трябва да го преместя в училище в чужбина и от пълен отличник ще стане двойкаджия поне в началото защото незнае една дума, но както казах търпение и упоритост. Ще учим езика заедно и това е.
/ ама здраве да е. В началото децата се радват на училището защото се чувстват пораснали, след това им омръзва и започват с пазарлъците и уговорките. Нерви здрави и търпение ти трябват, страха е излишно натоварване. Аз в момента съм в ужас, че трябва да го преместя в училище в чужбина и от пълен отличник ще стане двойкаджия поне в началото защото незнае една дума, но както казах търпение и упоритост. Ще учим езика заедно и това е. ... А за разсеяността и неорганизираността, е по честичко ще купуваш химикали и моливи може да ти се наложи и телефонче новичко да купиш / като мене, че и няколко пъти / ама здраве да е...
/ ама здраве да е...Няма да се разоря със сигурност от това, но ми се иска да си го спестя доколкото мога. Дъщеря ми изкара една предучилищна година в езикова школа Британика и в началото естествено се прибираше с половината моливи.
Дразня се не толкова от това, че ще купя нови, а от това, че тя не си пази нещата. Говоря, обяснявам и засега имам полурезултати. Накрая на всички моливи лепнАх по едно малко, сигнално листче /като за цена в магазин/ с името й. Името си пише и може да прочете и донякъде си поопази нещата. Или учителките й ги връщат. Загуби и по-точно забрави някъде една нова топка. Купих втора, с която се случи същото в рамките на няколко дни. Третата купихме с пари от нейната касичка. Порязах я финансово и засега топката е налична. Зла гад съм аз. За телефона съм убедена, че ще загуби поне няколко. Баща й е подготвен психически.
Ще й монтираме такошайба и проследяващо устройство. 
Ей я в кашона отляво - вятър я вее на бяла кобила.
Бях писала в друга тема преди доста време, но сега ще се повторя. На големите съм им казвала в първи клас /че и в по-горните класове минаваше номера/, че ако не слушат ще ги спра от у-ще. Училището ни беше за награда Така запазиха желанието си да ходят там.
Ама предупреждавам, че този съвет не помогна на една моя приятелка - синът И се стросна и каза: Отпиши ме!
Така запазиха желанието си да ходят там. Ама предупреждавам, че този съвет не помогна на една моя приятелка - синът И се стросна и каза: Отпиши ме!
И аз изпитвам известни притеснения и страхове относно започването наесен на първи клас. 
Синът ми е доста отвят и разсеян, макар да е умно дете и да се справя добре с ученето. Преди година се научи сам да чете и пише, смята малки числа чат-пат добре, попива английски думи със завидна лекота (надявам се да е така и с немския, с който ще го запукат от септември! ) - изобщо - страховете ми не са свързани толкова със справянето с учебния материал, колкото с адаптирането в новата среда и новите правила. Отгоре на всичко дъщеря ми ще тръгне по същото време за пръв път на детска градина... На моменти ми иде да повърна от напрежение! 
Синът ми е доста отвят и разсеян, макар да е умно дете и да се справя добре с ученето. Преди година се научи сам да чете и пише, смята малки числа чат-пат добре, попива английски думи със завидна лекота (надявам се да е така и с немския, с който ще го запукат от септември! ) - изобщо - страховете ми не са свързани толкова със справянето с учебния материал, колкото с адаптирането в новата среда и новите правила. Отгоре на всичко дъщеря ми ще тръгне по същото време за пръв път на детска градина... На моменти ми иде да повърна от напрежение!
За детската съм се притеснявала много, просто защото не обичам детските градини и самата аз всеки ден плачех и се молех да не ме водят там, когато бях малка.
Но за училището не знам защо, не съм имала никакви притеснения, само положителни емоции, като се почне от купуването на всички помагала, раница и всякакви книжки за първолака, та до интересните неща, които детето разказва всеки ден. Имахме един -два неприятни инцидента, при които детето пострада чисто физически в училище, но иначе изглежда настроенията ни съвпадаха, защото той тръгна с голям мерак и продължи да му харесва училището чак докрая
Но за училището не знам защо, не съм имала никакви притеснения, само положителни емоции, като се почне от купуването на всички помагала, раница и всякакви книжки за първолака, та до интересните неща, които детето разказва всеки ден. Имахме един -два неприятни инцидента, при които детето пострада чисто физически в училище, но иначе изглежда настроенията ни съвпадаха, защото той тръгна с голям мерак и продължи да му харесва училището чак докрая