И се почна, ти сега що не ядеш, не ти ли е вкусно - той пребледнял, грам апетит няма , ама що не пиеш, ама хич ли ?
баща ми за да завърже разговор - ами ти сега от кой отбор си. Мъжо отговаря, ами аз от футбол не се интересувам.
Баща ми разочарован, не знае каква друга тема да подхване, че и той не е много приказлив. Всички мълчим.
Излизаме на двора после за пием кафе, баща ми обикаля около мъжа ми, и после идва и ми заявява " ти ми каза че е висок колкото мен, ама аз премерих раменете и е малко по нисък
Хубаво че беше бабичката, та разведряваше цялата работа, с разкази за време оно, и подпитвайки мъжо, дали неговата баба е комунистка (това е много важно, слава богу че се оказа че е, иначе баба нямаше да ме даде), бил ли е дядо му партизанин.
След няколко дена аз си заминах за София, той минал покрай село да поздрави баба, тя точно получавала няколколко кубика дърва, като го видяла манна небесна. Миличкият беше пренесъл, цял камион дърва, беше ги наредил и насякъл.
Това май му беше най-голямото изпитание От тогава баба го обожава!