World of Warcraft мания

Както казва мъжа ми : ако имаше такива игри в нашето детство - сега може иб нямаше да играем толкова.
На една сбирка на предишната ни гилдия дойде едно момче -с майка си от Гърция.Тя беше на мнение, че щом не му пречи на учението е " за " той да играе , вместо да се шляе с хайманите по улиците.

Иначе и аз изпитвам угризения, когато дъщеря ми (на 3 години) ме гони от компютъра за да "кара кончето"или да се "вози на кораба".
Поне може да се приеме + от играта усъвършенстването на език, ако се играе  не само с българи.
Друго-братовчед ми е 4ти клас.Играе от 2 години.От малък беше адски притеснителен, не говореше много, пред момичета си глътваше езика.А сега е станал един такъв "отракан"-според мен това се дължи отчасти на играта- защото зад анонимността там той добива кураж да общува с други деца на неговата възраст, разбира техните интереси,та дори и сленг.И след това вече в реална ситуация се престрашава да общува с други деца.

Espa, в бг гилдия съм, ама сме 5 човека на кръст и не райдваме. Все несериозни и малко играещи. Аз не съм си плащала ацц-то от 2 месеца та в момента не играя. Имам адски много работа и нямам сили, пък и малкия като ме види и се зарежда до мен иска и той да играе и става страшно.
Може би лятото като отиде с бабите по вилите ще поджиткам малко ама за сега съм въздържател.
Моят син е на 5

Аз пък незнам какво да правя.....мъжа ми се захвана с тая игра и понеже аз мрънкам да обръща повече внимание на мен и дедето ме кара да си лягам по-рано. Ако стоя до 12 примерно той към 1 след полунощ си прави кафе и сяда.......
постоянно се будя вечер да го търся.....към 3 часа отивам и го гледам на компютъра чати и се хили. Питам го с кой, казва че си е негова работа.
Лягам си разплакана а той намусен и така до следващата вечер.
 Толкова ми е отвратително че незнам............не всяка но почти всяка вечер е така. Ревнувам защото незнам с кой и какво говори. Дори да е с някой хлапак - то той отнема от времето което би трябвало да прекарвам аз с мъжа си. Редовно си лягам сама и изпадам в депресия много яка усещам се...Разговорите не помагат явно... щом продължава...........Излизаме редовно по заведения, с приятели или пък сами, събираме се с приятели по гостита, правим си развлечения но живота ми с него е навън...приберем ли се обикновено по-късно аз си лягам а той остава до сред нощите. Незнам какво да правя. Вероятно няма да му мине. А и да му мине незнам на мен как ще ми мине на мен и незнам изобщо ще си забравя ли за това пренебрегване.....
Казва ми - аз няма да погледна играта , ти тия твойте форуми.....Е аз тук пиша основно когато се нуждая от мнение или търся някаква информация. Изобщо не съм затресена за форумите, регистрирана съм от 5 години и имам 1 000 публикации повечето от които в здравния ! Не погледнах форуми и изобщо интернет една седмица но той играе ! Имаше скоро проблем с нета и тогава се поспря....
Семейството ми се разпада заради една игра. Наранява ме постоянно и ме кара да плача и да се чувствм сама. Не му и пука обаче......Не осъзнава какво прави..

Миличка, съжалявам, че се чувстваш така  . Мога да ти дам съвет само на база моя личен опит – в началото когато мъжът ми почна да играе се чувствах леко пренебрегната 1-2 седмици, след това, просто седнах и аз да играя, да видя какво по-дяволите е толкова интересно там. Ами да ти кажа видях  , сега си правим кефа заедно, правим си кафе и двамта детето като заспи и 1-2 часа кеф в играта, изчиства мозъка от всички грижи през деня и най-вече заедно сме. Винаги сме се старали да си споделяме хобитата/увлеченията – ужано е хубаво, правим нещата заедно. Мъж ми се занимава с музика и реклама – прочетох огромно количество книги и за двете и сега си обсъждаме заедно служебите му казуси или пък заедно свирим и пеем. Аз пък му чета теми от форума, той чете за кърмене, захранване и всякакви проблеми свързани с децата. Та мисъта ми е опитай се вместо да се чувстваш изолирана и тъжна, да се включиш в неговите занимания и да го увлечеш в твоите хобита, помоли го да ти покаже как се играе и да ти направи герой, вярвам че той също много ще се зарадва на това
Успех   

Той ме е молил безброй пъти за това да ми направи герой и да играем заедно.
Неискам. Дори да се зарибя, неискам. Не ме влече това. Тоест аз също обичам игрите и се увличам много но знам къде е границата.
Искам реален, деиствителен живот с него. А не да живея с него в играта. Съжалявам, непонятно ми е. Непонятно ми е колко часове прекарваше в началото. Започна да го боли кръста, ръката, сутрин едва ставаше. На работата от 8 сутринта, следобед до 5 това правеше, работим заедно и знам. Сега не е така, драстично намали часовете но то е защото им се отвори много работа , но пък наваксва през нощта. Искам да си лягам с него, да ставам с него, да усещам че си имам някой с мен.
Никога не съм си позволявала да оставам до сред нощите и той да става да ме търси и да ме намира пред компютъра да чатя. Извинявай ама най-малкото е нагло. Прекалено много. Незнам с кого чати, какво чати и най-важното нещо в една връзка още повече с брак - а именно доверието - го губя. не му вяярвам, не вярвам че е искрен. Залага на това че аз като по-емоционална си самосъздавам проблеми понякога, че търся под вола теле и незнам си какво и разчита на това като гаранция за правотата му. още повече си вярва и още повече се отдалечава от мен. Когато един човек силно желае нещо но е многократно отблъскван, той постепенно се отказва....губи желание да се бори. Това се случва с мен в момента. Уморих се да се моля да си легне с мене, уморих се да питам с кого говори а той да ми казва че това не е моя работа, уморих се да сдухвам постоянно заради това. А как да не ми пука като го обичам? Всичко отива...на майната си.......и когато /ако на него някой ден цялата тая идиотщина му омръзне, ще се наложи да си намери някоя която да го иска  и обича така както аз преди да започне това. Щото вече не съм сигурна дали и колко още мога да го търпя. В интерес на истината когато започна да играе не се впечатлих изобщо, когато плати първата си карта малко се подразних но с ръка на сърцето ви казвам че се зарадвах дори и ако това е начина да се разтовари. Той обаче много много бързо премина границата. Чувствам се обидена, и то много. Като всеки човек си имам достойнство, и когато го нарани този когото обичаш, не ти минава така лесно.
Чудя се ако аз почна да се държа така с него какво ли ще стане.......Най много да се разведе с мене.....
веднъж ми каза :"по-добре сам отколкото с неподходяща компания" Е.........точно тази компания не е подходяща за мене сега. Не съм щастлива и не се чувствам добре.
Дано се осъзнае навреме, ако изобщо се...И ако наистина ме обича така както твърди, дано разбере че да нараниш любим човек е най-лесното нещо, но най-много боли.

niama_me,звучиш наистина тъжно . Ти казваш, че искаш да живееш реален живот с него. Мисля си, че ако си с него в играта, ти пак ще живееш реален живот с него – ще имате споделени емоции и забавление. В смисъл, че това е някаква стъпка напред към това да правите неща заедно. Забавлнието в играта е също толкова реално и споделено колкото и удоволствието от това да играете табла или бридж заедно. Ти казваш, че той играе нощем /ако правилно разбирам/, след като си легнете, т.е той се оптива да не краде от времето ви заедно. Не знам, аз си мисля, че дори ти да не искаш да правиш герой и да споделяш това му хоби, все пак всеки има нужда от малко лично време, за нещо което му носи разтоварване и удоволствие. Ето например в момента мъжът ми играе, детето спи, а аз чета форума или ще прочета книга и ще послушам музика.
Дано намериш разрешение на проблемът ви скоро 

Истината е че с WoW няма граница. WoW-addiction хич не е майтап. Трябва да си много търпелива. Това е игра, която е способна да замести изцяло реалния живот и просто да си заживееш вътре. Толкова е интересна, толкова много аспекти има, освен това за да игреаш с удоволствие зависиш от и другите играчи (дали са онлайн, с колко време разполагат, дали са подготвили добре героя си за рейд или пвп, което изисква от всеки да прекарва време в играта сам, за да се развива). Някакси това да се съберете 2, 3, 5 или 10/25 човека по едно и също време онлайн, за да играете в група се случва рядко, ти поемаш ангажимент и към други хора, не можеш просто да затвориш играта и да станеш от компа, когато си казал че отиваш някъде с тях. Сигурна съм, че в момента не ме разбираш дори и се питаш дали не е нормално да си по-важна от другите хора там някъде си. Да, нормално е. Обаче като си вътре е много странно, много неща изглеждат маловажни на фона на това, че сте в група от 25 човека и трябва да убиете някой заедно, всеки има задача, другите зависят от тебе и ти от тях.

Въоражи се с търпение. Не пропускай да му казваш всеки път, когато те е пренебрегнал заради играта, когато пропуснал да иде някъде или се е отказал да излезете. Не спори с него обаче и не вдигай скандал, защото нямаш файда от това, просто го отбелязвай. Също говори с него за играта, опитай се дори и да не ти е интересно да го слушаш, за да може да вмъкваш от време на време в разговорите, че това все пак е игра. Но за да има мнението ти някакво значение за него, трябва да познаваш малко играта. В противен случай рискуваш да се превърнеш за него в един лаик, който изобщо не го разбира и само му натяква. А той има успехи там, убиват някой босс по нова тактика или за първи път въобще, събира екипировка, когато вземеш ценен предмет - няма такъв кеф, или като си топ дпс или друго, добре е да има с кого да сподели тая радост и най-добре да е с тебе. А понякога и се провалят, не могат да минат инстанцията, заради хора, които ги дропи, заради нисък дпс, или хеалерите нямат достатъчно мана, въобще кофти работа. Или пък са убили босс, ама ценните предмети са ги взели други хора, или той просто не е в групата, защото екипировката му не е достатъчно добра и му трябват повече пари за енчанти и камъни. Но той ще ти говори за тези неща, само ако знаеш какво значи DPS, танкиране, SP, BH, RAP, kek, ftw и прочие други глупости.

Понякога е нужно време, за да осъзнаеш, че това е просто игра, така че бъди търпелива. Цялата зарибявка идва от там, че някак не можеш да имаш само една цел. Не може днес да минеш една инстанция за 30 мин и да си легнеш. Не и като искаш да си качиш фишинга, да си купиш мечката моунт, а и мамута, ама дневния куест е в една инстанция, а пък дракона пада в КоС, и един тринкет има на едно място, дето е добре да го имаш за офф спек, а пък ти остават само 10 даларан куукинг наградки до шапката, така че трябва и моркови да береш... Кое първо? Зарибявката не е майтап.
Не е много лоша идея да направиш герой и ти, на твое място не бих я отхвърлила с лека ръка. Но това е крайна мярка. Героя би ти помогнал наистина да го разбереш по-лесно, както и можеш да му спестиш времето, което той прекарва там за да си прави ъпгрейд на екипировката, ако вземеш професии, които да са му полезни на него. Ако неговия герой е с пълни ъпгейди (енчанти и камъни), той ще намали драстично времето, което прекарва там.

Успех ти желая за разрешаването на тоя проблем, но при всички положеня, като чета как ти отговаря на въпросите, мисля, че ще ти е по-полезно да се доближиш до него. Сама каваш че с играта той се отдалечава от теб, просто направи усилие да се доближиш до него ти. На него му харесва  и няма нищо лошо в това, и за да е само хоби, а не втора работа на нощна смяна, май има нужда от твоята помощ.

Хахахахаахх, все едно чета разказ за мен и милото. Единствената разлика е, че знам с кого чати в 3 сутринта. Познавам всички с които играе. Накрая ми купи лаптоп и акаунт и почнах и аз да цъкам. Не колкото него, но цъкам. В началото ми беше точно както на теб-аз му казвам, че се нуждая от помощ за бебето-той ми казва: райдвам, не мога...И така докато тя порасна...Чувствала съм се всякак, но файда няма. Има напредък - вече не играе толкова много, освен това сяда да играе след като Ави легне, а преди сядаше веднага щом влезе в къщи. Детето не беше негов ангажимент, оправдаваше се, че нищо не разбира и  не може. Това е подклаждано от свекървата, но това е друга тема. И тъй, сам се самоосъзна по едно време, надявам се да е за постоянно.

niama_me, всяка жена, чийто мъж играе, е минала през този период.Мнението на Lil' е  много точно.
Опитвала съм различни неща и от опит знам, че постоянното мрънкане само влошава нещата.Макар , че познавам тръпката и аз съм правила скандали.При мен решението беше следното - да го оставя да си има личното време, без да го разпитвам с  кой си уиспърва или на какво се смее във вентрилото.Колкото повече го преследваш и се мъчиш да ти обръща внимание- толкова повече няма да го прави .И ще вижда в теб само постоянните намеци и упреци , и все повече ще иска да си лягаш за да играе, за да може да е сам и да няма кой да го дразни.Бъди му приятел- радвай се с него, питай ги взел ли е нещо от боса , съчувствай му, когато някой го е надбиднал или не е имал достатъчно ДКП, наистина понаучи нещо за играта, за да можеш да си говорите и за неговото хоби.Но в същото време си намери и ти някакво хоби, което ти е интересно и ще те откъсне от мислите ти с кой си чати и т.н.Използвай времето лично за себе си - сега за мен няма по голямо спокойствие от това детето да спи и мъжа ми да играе- мога да си гледам който филм си поискам и мога да си лакирам ноктите в хола без да ми мрънкат, че съм вмирисала на ацетон апартамента.
И винаги си припомняй, че това че сте подписали един документ не означава, че сте се обрекли да се контролирате един друг и да сте по нон стоп плътно един до друг.Вие сте си отделни личности и всеки трябва да си има и свое собствено време.А и няма нищо по-хубаво от това мъжа ти сам да поиска да прекара време с теб, отколкото да е с теб и да си мисли "офффф, сега да играех...".А точно така си мисли, ако го караш да е с теб когато има час за рейд.И ще предпочете ти да му мрънкаш , отколкото още 24 човека да видят че не е сериозен и следващия път да чака на пейката....(т.е. да е резерва за рейда).
Надявам се тази депресия да премине!Просто се радвай на живота- радвай се на това което имаш.Има жени, чийто мъже не се прибират по цели нощи и ходят с приятели по кръчми и кой знае още къде...и бият не мобове по инстанции , а бият жените си.
Когато играя и не съм почистила или сготвила-мъжът ми никога не ми е правил проблем- защото ме разбира.
 
И малко офф- днес точно четях Трети закон на механиката:На всяко действие съответства равно по големина и противоположно по посока противодействие , и си мислех как е много точно дори и за взаимоотношенията между хората.

 

А я кажете на кои сървъри знаете, че има големи български гилдии? Ей така да си знаем на кои сървъри рейдват българи.

Аз съм в <BULGARIA>, Anachronos EU
Гилдията има целия т7.5 контент на фарм, без Sarth 2D и 3D, а сега фокуса е на Улдуар.

Neptulon 

Аз пък се бях зарибила понече от него и бях в положението на мъжа на потребителката. Даже ми беше сложен "родителски контрол" 

Ама кои са българските гилдии там, за които знаеш, че райдват?

Ух ами не съм сигурна, защото не съм влизала скоро. Познавам обаче един маниак който е в Brainstorm та си мисля, че рейдват, но ще те излъжа. Ще разпитам, ако не ти е спешно.
А да, забравих да кажа, али гилдия е.

На сървъра на който играем с мъжът ми – Outland - няма българска гилдия. На Al’Akir знам, че има голяма райдваща българска гилдия BG Data Team – хорди са – ето им сайта http://wow.data.bg/