Аз лично не бих пуснала детето,при все че то ще е каталясало от път и айде пак път.Нищо не може да направи бащата.Е,може,но това е друга по дълга тема...Децата не са ни играчки!
- Публикувана: 18 юни 2008, 13:59 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2008, 22:58 ч.
Спешен казус за една майка...
Децата не са ни играчки!
Към главната героиня в темата: Изяснете си първо отношенията помежду си! Да си говорите чрез детето е абсурдно!
Сигурно ти е много трудно да се разправяш с такъв човек. 
Може би детето се колебае за морето, защото не иска да разочарова нито теб, нито бащата - усеща, че ти не искаш да ходи, а бащата държи на това. А може и да иска да отиде, но пътят да го плаши.
Няма ли възможност решението да се отложи за последния момент - да се види как детето ще понесе пътя към София, дали ще има сили и желание да се върне?
Категорично ли отпада възможността за пътуване 2 дена по-късно?
Хрумна ми, че някой от Форума, който е в същия град, може да приюти детето за няколко часа, но това е рисковано...
Може би детето се колебае за морето, защото не иска да разочарова нито теб, нито бащата - усеща, че ти не искаш да ходи, а бащата държи на това. А може и да иска да отиде, но пътят да го плаши.
Няма ли възможност решението да се отложи за последния момент - да се види как детето ще понесе пътя към София, дали ще има сили и желание да се върне?
Категорично ли отпада възможността за пътуване 2 дена по-късно?
Хрумна ми, че някой от Форума, който е в същия град, може да приюти детето за няколко часа, но това е рисковано...
Майката, би ли казала какво точно те притеснява.
Аз разбрах условието на поставената задача, като дали такова пътуване би било много уморително за детето или не.
Вашите отношения с бащата са нещо съвсем друго.
Ти по принцип смяташ ли, че бащата би могъл да се грижи за детето без да застрашава живота и здравето му?
Аз разбрах условието на поставената задача, като дали такова пътуване би било много уморително за детето или не.
Вашите отношения с бащата са нещо съвсем друго.
Ти по принцип смяташ ли, че бащата би могъл да се грижи за детето без да застрашава живота и здравето му?
Цялата работа е една игра на инат между двамата родители. Горкото детенце... Много неприятно как отношенията между разделените родители толкова трудно се поддържат цивилизовани.
Но аз на мястото на Майката много бих се ядосала, особено след изказването със заплахата.
Майката, има ли той реално с какво да те заплаши? Защото ако няма и отношенията ви и попечителството на детето е уредено добре за теб в съда, може и да не си пускаш детето. Ами така де, защо детето да страда заради ината на баща си? За мен лично детето е на първо място и винаги натъртвам това на баща му, като се скараме или попаднем в подобна ината ситуация. Общо взето досега като му обясня спокойно няколко пъти, че е за детето и му се помоля мило, съм успявала да му засегна "тънката струна" и да си преодолее злобата срещу мен или инатчето, за да не страда детенцето.
Но не е толкова лесно да се отговори на въпроса ти, защото отказ от твоя страна определено ще има последствия, ако не други, то влошени и затруднени отношения с бившия.
Желая ти успех и непременно пиши какво сте решили в крайна сметка и какво е станало.
P.S. Ако детето настоява да отиде и има ентусиазъм за море с баща си, няма какво да го мислиш. Пускаш го и толкоз, все ще се понаспи в колата. Но с таткото определено трябва да поговорите след/преди това. Този път ОК, ама да не продължава тенденцията той да се чувства велик и над теб за сметка на детето.
Но аз на мястото на Майката много бих се ядосала, особено след изказването със заплахата.
Майката, има ли той реално с какво да те заплаши? Защото ако няма и отношенията ви и попечителството на детето е уредено добре за теб в съда, може и да не си пускаш детето. Ами така де, защо детето да страда заради ината на баща си? За мен лично детето е на първо място и винаги натъртвам това на баща му, като се скараме или попаднем в подобна ината ситуация. Общо взето досега като му обясня спокойно няколко пъти, че е за детето и му се помоля мило, съм успявала да му засегна "тънката струна" и да си преодолее злобата срещу мен или инатчето, за да не страда детенцето.
Но не е толкова лесно да се отговори на въпроса ти, защото отказ от твоя страна определено ще има последствия, ако не други, то влошени и затруднени отношения с бившия.
Желая ти успех и непременно пиши какво сте решили в крайна сметка и какво е станало.
P.S. Ако детето настоява да отиде и има ентусиазъм за море с баща си, няма какво да го мислиш. Пускаш го и толкоз, все ще се понаспи в колата. Но с таткото определено трябва да поговорите след/преди това. Този път ОК, ама да не продължава тенденцията той да се чувства велик и над теб за сметка на детето.
Истината има две страни! 
Нека се включи и бащата!
Вероятно тогава ще излезе друго нещо!
Пак ще повторя: Решението е взето и ние само се хабим!!!или по -точно чешем клавиатурите!!
И това с "кравата" не ми се струва детски израз, но това е мое мнение!!!Чужди думи, напъхани в устата на дете!!
А кой е манипулаторът.......??????
времето ще покаже!
Не си ги мерете-големи хора сте, все пак!!!!!
Нека се включи и бащата! Вероятно тогава ще излезе друго нещо!
Пак ще повторя: Решението е взето и ние само се хабим!!!или по -точно чешем клавиатурите!!И това с "кравата"
не ми се струва детски израз, но това е мое мнение!!!Чужди думи, напъхани в устата на дете!!А кой е манипулаторът.......??????
времето ще покаже!Не си ги мерете-големи хора сте, все пак!!!!!
Не успях да прочета цялата тема, само първата и последната страница...
И ми стана доста мъчно за детето...
Това че чрез него и двамата родители се пробват да си "мерят" силите...
Кой е по-по...
Ясно ми стана, че бащата няма да отстъпи и да тръгне по-рано, детето вече изпитва доста отрицателни чувства към това да отиде с него на море, защото ще го "разкарват като хххххх" , майката явно си е изчерпала арсенала от възможности да пречупи ината на бащата....
Изобщо ... от цялата ситуация страда горкото дете...
Това което ми хрумва е следното:
Майка взима влака/рейса и отива до морето, преди да тръгне рейса с групата обратно за Сф. Така ще бъде заедно с детето и ще изчакат двамата докато дойде бащата - да вземе детето направо от морето, и майката обратно се връща за Сф. ИМа неудобства в тази ситуация, но те са за майката, а не за детето. Ще трябва да се търси и къде да се преспи за 1 нощ, може пък в лагера да е възможно...
Така детето не се разкарва напред-назад, е да... майката се ракарва, ама какво да се прави.
От друга страна - така ще стане "по свирката на майката", а не по "свирката на бащата"...
Все пак трябва да се потърси този изход от ситуацията, който е най-добър за детето.
На мен друго не ми хрумва.
Дано да съм била от полза на майката.
И ми стана доста мъчно за детето...
Това че чрез него и двамата родители се пробват да си "мерят" силите...
Кой е по-по...
Ясно ми стана, че бащата няма да отстъпи и да тръгне по-рано, детето вече изпитва доста отрицателни чувства към това да отиде с него на море, защото ще го "разкарват като хххххх" , майката явно си е изчерпала арсенала от възможности да пречупи ината на бащата....
Изобщо ... от цялата ситуация страда горкото дете...
Това което ми хрумва е следното:
Майка взима влака/рейса и отива до морето, преди да тръгне рейса с групата обратно за Сф. Така ще бъде заедно с детето и ще изчакат двамата докато дойде бащата - да вземе детето направо от морето, и майката обратно се връща за Сф. ИМа неудобства в тази ситуация, но те са за майката, а не за детето. Ще трябва да се търси и къде да се преспи за 1 нощ, може пък в лагера да е възможно...
Така детето не се разкарва напред-назад, е да... майката се ракарва, ама какво да се прави.
От друга страна - така ще стане "по свирката на майката", а не по "свирката на бащата"...
Все пак трябва да се потърси този изход от ситуацията, който е най-добър за детето.
На мен друго не ми хрумва.
Дано да съм била от полза на майката.
П.С. - Само едно уточнение, че преди малко тя му се обади да го попита дали все още няма да отстъпи и да тръгне малко по-рано, за да спести пътуването на детето, но той категорично отново отказа. Тя от своя страна му каза, че в такъв случай детето няма да отиде с него на море, а той я заплаши, че ако това наистина е така "ще има сериозни последици" и й даде време да мислела до петък. В противен случай "ще види".
Ще се радвам ако изкажете мнение вие как бихте постъпили и бихте ли пуснали детето на море в такъв случай? Ако ДА - защо, ако НЕ - пак защо.
Благодаря на всички, които ще се включат по темата
Жалки борби за надмощие за сметка на едно дете.Аз няма да го пусна. Няма и да питам детето.
Детето, 6 годишно, ще е уморено от пътя, възбудено от срещата с мама, ще иска да разкаже. Аз също ще искам да го видя, след като вече е в прегръдките ми. Искам да кажа, друго е ако бащата го вземе от лагера на место, и то изобщо не се върне до София, друго е да го мяткаме като куфар от едно превозно средство в друго за да го върна на точката А, от къдедто преди няколко часа е тръгнало. Ама по-нелогично нещо не мога да си представя. 
На таткото ще поставя условията, не мойте, а тези разумни за детето. А те са
Тръгване петък срещу събота през нощта и взимане на детето директно от лагера.
или
Тръгване неделя срещу понеделник, т.е. поне 24 часа, след като детето си е отпочинало и сме се видели.
Точка
ако му харесва, ако не, на добър час. И другата година да се организира по-добре. Ако е на место ще разбере, каква глупост предлага.............Много точно казано ! Нямам какво да добавя ! Подкрепям абсолютно
Успех при взимане на правилното решение !Майката, би ли казала какво точно те притеснява.
Аз разбрах условието на поставената задача, като дали такова пътуване би било много уморително за детето или не.
Вашите отношения с бащата са нещо съвсем друго.
Ти по принцип смяташ ли, че бащата би могъл да се грижи за детето без да застрашава живота и здравето му?
Аз разбрах условието на поставената задача, като дали такова пътуване би било много уморително за детето или не.
Вашите отношения с бащата са нещо съвсем друго.
Ти по принцип смяташ ли, че бащата би могъл да се грижи за детето без да застрашава живота и здравето му?
Отдавна подозирах, че не си разбрал (или разбрала) условието на задачата. за справка, пост номер едно.
Как може да се постави такъв въпрос, след като всички деца са различни, а въпросното освен майката никой друг не го познава?
Беше описана ситуация, и бе запитано: бихте ли пуснали 6-годишното си дете, при тези условия, отново да пътува. Отношенията с бащата изобщо не са "нещо друго", защото точно те са повода за тази борба за надмощие. От написаното до сега, аз не оставам с впечатлението, че за бащата има нещо по-важно от това да се наложи. И то, както беше казано, не за пръв път. Точно поради тази причини не бих продължавала да отстъпвам, уж в "името на детето".
Често това се използва доста умело, но всъщност не се мисли за детето. Всеки развод е криза, и не може да бъде предотвратена, даже и с жертви. Дори напротив. Колкото единият по-отстъпва, толкова другият повече настъпва и борбите стават все по-яростни и по-яростни. На мястото на майката бих преценявала винаги на първо место, дали съответното предложение е в името на детето, в негова полза и изгодно за него. При съмнения бих отказвала и правела алтернативно предложение, което е съобразено с детето, не с майката, не и с бащата. И бих държала на позицията си. Ако бащата е разумен и наистина загрижен за детето си, рано или късно ще осъзнае, че контакта му с детето не е затрашен, но не е и въпрос на налагане от негова страна. Ще започне, надявам се, да обмисля и съобразява плановете си, щом желае да е с него. Ако не го стори, то - казвам го със съжаление - но това ще е доказателство, че целта му не е времето с детето, а разправии с майката. От такъв контакт няма никой полза. Детето също.
Хич даже не е сложно мене ако питате! Ако детето иска нека го пусне. Ако не да си остане в къщи. Децата по принцип много обичат да пътуват, а пък смяната на климата е здравословна. И нека да не забравяме, че морето е любимо място на всички през лятото колкото повече толкова по-добре. Нека приятелката не се задълбочава толкова много. Какви по- сложни казуси ще има да решава по нататък. Говоря от опит.
Майката, би ли казала какво точно те притеснява.
Аз разбрах условието на поставената задача, като дали такова пътуване би било много уморително за детето или не.
Вашите отношения с бащата са нещо съвсем друго.
Ти по принцип смяташ ли, че бащата би могъл да се грижи за детето без да застрашава живота и здравето му?
Аз разбрах условието на поставената задача, като дали такова пътуване би било много уморително за детето или не.
Вашите отношения с бащата са нещо съвсем друго.
Ти по принцип смяташ ли, че бащата би могъл да се грижи за детето без да застрашава живота и здравето му?
Отдавна подозирах, че не си разбрал (или разбрала) условието на задачата. за справка, пост номер едно.
Как може да се постави такъв въпрос, след като всички деца са различни, а въпросното освен майката никой друг не го познава?
Беше описана ситуация, и бе запитано: бихте ли пуснали 6-годишното си дете, при тези условия, отново да пътува. Отношенията с бащата изобщо не са "нещо друго", защото точно те са повода за тази борба за надмощие. От написаното до сега, аз не оставам с впечатлението, че за бащата има нещо по-важно от това да се наложи. И то, както беше казано, не за пръв път. Точно поради тази причини не бих продължавала да отстъпвам, уж в "името на детето".
Често това се използва доста умело, но всъщност не се мисли за детето. Всеки развод е криза, и не може да бъде предотвратена, даже и с жертви. Дори напротив. Колкото единият по-отстъпва, толкова другият повече настъпва и борбите стават все по-яростни и по-яростни. На мястото на майката бих преценявала винаги на първо место, дали съответното предложение е в името на детето, в негова полза и изгодно за него. При съмнения бих отказвала и правела алтернативно предложение, което е съобразено с детето, не с майката, не и с бащата. И бих държала на позицията си. Ако бащата е разумен и наистина загрижен за детето си, рано или късно ще осъзнае, че контакта му с детето не е затрашен, но не е и въпрос на налагане от негова страна. Ще започне, надявам се, да обмисля и съобразява плановете си, щом желае да е с него. Ако не го стори, то - казвам го със съжаление - но това ще е доказателство, че целта му не е времето с детето, а разправии с майката. От такъв контакт няма никой полза. Детето също.
Аз пък отдавна подозирам, че някои хора не могат да видят по-далече от носа си и от собственото си его.
Във форума все пак това не е толкова страшно, страшното е в живота.
Хората по принцип и в добрия вариант имат двама родители - майка и баща, това е положението. И всеки от двамата е важен и значим. Аз не бих поела толкова голяма отговорност като това само аз и винаги да се имам за права ако това касае някой друг. Все пак тук е форум, искат се мнения и се получават такива. Ама на някого не му харесвали, ми да е жив и здрав.
Здравейте,
Моя много близка приятелка има проблем и ме помоли да пусна темата, за да може да вземе правилното решение, след като и независими хора се изкажат.
Казусът е следния:
тя е разведена и има от този брак едно момченце на 6 години. Понастоящем си има друг мъж, имат и второ тяхно общо детенце на 4 мес. От другата страна е бившият й мъж, който също живее с една жена (която има свое дете). До тук добре.
За първи път бившият мъж на приятелката ми иска да заведе тяхното общо дете на море, заедно с неговата настояща жена и детето й. И до тук добре, НО - детето на приятелката ми в момента е на лагер на морето от детската градина. Лагерът приключва в събота и децата ще пътуват обратно насам към София в събота на обяд с автобус. Същевременно бившият й мъж заминава в събота вечерта (направил си е план за тръгне в 3 ч. през ноща събота с/у неделя). Проблемът, който в момента лежи, е че детето пристига с автобусът от морето около 21ч. и трябва да тръгне обратно нататък с баща си в 3 през ноща. Защо така ли - защото бащата категорично отказва да направи компромис и да спести това прекосяване на цяла България на детето в период от 12 часа, и да тръгне с няколко часа по-рано просто, за да стигне там и директно да го вземе от лагера. Та проблемът всъщност е, вие как бихте постъпили, в случая?
П.С. - Само едно уточнение, че преди малко тя му се обади да го попита дали все още няма да отстъпи и да тръгне малко по-рано, за да спести пътуването на детето, но той категорично отново отказа. Тя от своя страна му каза, че в такъв случай детето няма да отиде с него на море, а той я заплаши, че ако това наистина е така "ще има сериозни последици" и й даде време да мислела до петък. В противен случай "ще види".
Ще се радвам ако изкажете мнение вие как бихте постъпили и бихте ли пуснали детето на море в такъв случай? Ако ДА - защо, ако НЕ - пак защо.
Благодаря на всички, които ще се включат по темата
Моя много близка приятелка има проблем и ме помоли да пусна темата, за да може да вземе правилното решение, след като и независими хора се изкажат.
Казусът е следния:
тя е разведена и има от този брак едно момченце на 6 години. Понастоящем си има друг мъж, имат и второ тяхно общо детенце на 4 мес. От другата страна е бившият й мъж, който също живее с една жена (която има свое дете). До тук добре.
За първи път бившият мъж на приятелката ми иска да заведе тяхното общо дете на море, заедно с неговата настояща жена и детето й. И до тук добре, НО - детето на приятелката ми в момента е на лагер на морето от детската градина. Лагерът приключва в събота и децата ще пътуват обратно насам към София в събота на обяд с автобус. Същевременно бившият й мъж заминава в събота вечерта (направил си е план за тръгне в 3 ч. през ноща събота с/у неделя). Проблемът, който в момента лежи, е че детето пристига с автобусът от морето около 21ч. и трябва да тръгне обратно нататък с баща си в 3 през ноща. Защо така ли - защото бащата категорично отказва да направи компромис и да спести това прекосяване на цяла България на детето в период от 12 часа, и да тръгне с няколко часа по-рано просто, за да стигне там и директно да го вземе от лагера. Та проблемът всъщност е, вие как бихте постъпили, в случая?
П.С. - Само едно уточнение, че преди малко тя му се обади да го попита дали все още няма да отстъпи и да тръгне малко по-рано, за да спести пътуването на детето, но той категорично отново отказа. Тя от своя страна му каза, че в такъв случай детето няма да отиде с него на море, а той я заплаши, че ако това наистина е така "ще има сериозни последици" и й даде време да мислела до петък. В противен случай "ще види".
Ще се радвам ако изкажете мнение вие как бихте постъпили и бихте ли пуснали детето на море в такъв случай? Ако ДА - защо, ако НЕ - пак защо.
Благодаря на всички, които ще се включат по темата
Днес вечерта трябва да пристигне детето от лагера. Бащата му се е обадил вчера (на детето, не на майката, на която тр. да се обади в същност), и му е казал, че "щом майка ти няма да те пусне да тръгнеш с мен, ще те причакам на рейса и ще дойдеш да спиш в нас. Ще те събудя в 3 часа и ще тръгнем".
От друга страна вторият й мъж ще пътува за морето в понеделник, но бащата отказва абсолютно детето да отиде тогава и вторият да го закара. Изключителен инат, нямам думи.
От друга страна вторият й мъж ще пътува за морето в понеделник, но бащата отказва абсолютно детето да отиде тогава и вторият да го закара. Изключителен инат, нямам думи.