Сега започнах да я пускам на улицата да играе с децата,но постоянно съм на терасата и я наблюдавам.
- Публикувана: 18 юни 2008, 20:38 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2008, 16:42 ч.
на каква възраст започнахте да пускате децата си сами да играят навън?
И аз така бях с баткото.Пусках го от 4-5 годишен
Oт 5 годишна играе сама навън,а малкото от 3 
,но само защото е с кака си.
Живеем на сравнително спокойно място,всички хора се познаваме.
Точно пред блока ни има заградени бивши тенис кортове,които почистихме и децата играят там.
Но там играят само деца от нашия и съседния блок,голяма група са и са свикнали един с друг.
,но само защото е с кака си.Живеем на сравнително спокойно място,всички хора се познаваме.
Точно пред блока ни има заградени бивши тенис кортове,които почистихме и децата играят там.
Но там играят само деца от нашия и съседния блок,голяма група са и са свикнали един с друг.
Сега започнах да я пускам на улицата да играе с децата,но постоянно съм на терасата и я наблюдавам.
и аз така! но сина ми се срамува от другите деца ,и само ми вика"прибирай се бе мамооооооооо"
Много зависи от детето според мен. Сьседката ни има две близначета на 3 години и ги пуска сьвсем сами навьн 
(вьпреки, че пред кьщата ни има улица и минават често коли). Те обаче са така добре инструктирани и толкова много слушат, че никога не стьпват сами на улицата или не правят нищо без да попитат майка си. 
Моята дьщеря като я знам каква е буйна и прави всичко наобратно каквото й се каже (а кьм колите да не говорим как тьрчи, вьпреки че всеки пьт й обяснявам колко е опасно), сигурно и на 5-6 години да стане пак няма да я пускам сама навьн. 
При нас дори е нормално повечето деца на 6 години да ходят сами на училище, което обикновено не е сьвсем наблизо и им се налага да пресичат поне няколко оживени улици. Винаги сьм се чудила на смелостта на такива родители, но незнам, може би донякьде е и до манталитет.
(вьпреки, че пред кьщата ни има улица и минават често коли). Те обаче са така добре инструктирани и толкова много слушат, че никога не стьпват сами на улицата или не правят нищо без да попитат майка си. Моята дьщеря като я знам каква е буйна и прави всичко наобратно каквото й се каже (а кьм колите да не говорим как тьрчи, вьпреки че всеки пьт й обяснявам колко е опасно), сигурно и на 5-6 години да стане пак няма да я пускам сама навьн. При нас дори е нормално повечето деца на 6 години да ходят сами на училище, което обикновено не е сьвсем наблизо и им се налага да пресичат поне няколко оживени улици. Винаги сьм се чудила на смелостта на такива родители, но незнам, може би донякьде е и до манталитет.
Въпрос на пространство.
Ако имахме градинка пред вкъщи, сигурно още от сега щях да го пускам
Всъщност е малко над три години и вече се замислям къде и как ще си играе с деца самостоятелно. Градинката, в която ходим е по диагонал на сравнително голямо кръстовище, плюс още 2-3 преки. Няма как да не се тревожа, дори и на 6-7 г. А около нас няма деца на сходна възраст и общо взето по-наблизо най-много да кара колело по улицата, което пак не е вариант, защото и тротоара е зает от коли и наистина трябва да е по улицата (макар и да е малка, квартална, спокойна).
А още като беше на 1 и половина на вилата го пусках съвсем спокойно по поляната, но си го гледам от терасата и няма никакъв проблем и за двама ни.
Тъгувам за спокойните години, когато играех до посред нощ под прозореца на нашите ... и аз доволна и те - спокойни....
Ако имахме градинка пред вкъщи, сигурно още от сега щях да го пускам
Всъщност е малко над три години и вече се замислям къде и как ще си играе с деца самостоятелно. Градинката, в която ходим е по диагонал на сравнително голямо кръстовище, плюс още 2-3 преки. Няма как да не се тревожа, дори и на 6-7 г. А около нас няма деца на сходна възраст и общо взето по-наблизо най-много да кара колело по улицата, което пак не е вариант, защото и тротоара е зает от коли и наистина трябва да е по улицата (макар и да е малка, квартална, спокойна).
А още като беше на 1 и половина на вилата го пусках съвсем спокойно по поляната, но си го гледам от терасата и няма никакъв проблем и за двама ни.
Тъгувам за спокойните години, когато играех до посред нощ под прозореца на нашите ... и аз доволна и те - спокойни....
охоо... на мен ми се струва че изобщо не се вижда момента, в който ще го пусна сам да си играе навън...... 
Пускам я да си играе сама от 5-годишна мисля. Живеем в малък град и много деца играят навън сами. А и тогава тя си играеше на площадката зад блока на свеки, та тя я контролираше, без да съм я молила. Сега вече съм разширила периметъра, в който може да играе, пускам я до по-далечни места, но телефонът и виси на врата, та да знам във всеки един момент къде се намира. Нека свиква постепенно с това, че трябва да е самостоятелна, нали наесен е ученичка. Пък и и имам доверие, много ми е разумно детето, знам, че като и кажа да не мърда отнякъде, няма да мръдне.
Синът ми е на 5 год.Пускам го сам навън пред блока,пращам го и до магазина за дребни покупки.Живея в малък град и ми е спокойно.
По принцип той е доста самостоятелен.Имаме си и ние няколко правила,.....едно от които е да знам винаги със кого е, и къде играе.Без мое разрешение или това на баща си знае,че не трябва да ходи никъде, без да знаем ние.
По принцип той е доста самостоятелен.Имаме си и ние няколко правила,.....едно от които е да знам винаги със кого е, и къде играе.Без мое разрешение или това на баща си знае,че не трябва да ходи никъде, без да знаем ние.
...
Тъгувам за спокойните години, когато играех до посред нощ под прозореца на нашите ... и аз доволна и те - спокойни....
Тъгувам за спокойните години, когато играех до посред нощ под прозореца на нашите ... и аз доволна и те - спокойни....
Колко са били спокойни, само те си знаят
По темата - дъщеря ми е на 4. Не мога дори да си помисля, че ще пусна сама пред блока. Зад нас има градинка, но и огромен булевард, пред блока има улица, по която карат дивашки. Съседите ми са предимно пенсионери, които не биха могли да реагират адекватно във всякаква ситуация, дори да са свидетели. И просто не мога да си представя и в следващите 1-2 години да играе сама
. 