Въпроси за използване на вече замразени стволови клетки

А като ми кажат какво количество кръв има във всяка от пробите, аз дали мога да преценя това достатъчно ли е или не? И изобщо нужното количество не се ли определя от спецификата на трансплантацията? В крайна сметка, след като кръвта в пъпната връв е ограничено количество, не вярвам банката да ми е виновна, ако тя се окаже недостатъчна и единственото, което ми хрумва е да се уговоря с тях, че при нужда ще ми предоставят цялото количество, пък било то замразено не в 3, а в 10 различни проби.

Момичета, започнах изготвянето на въпросник по темата. Мисля да посещавам банките въоръжена с него, което ще ми позволи да ги преценя по-добре. Ако ви хрумва някой по-засукан въпрос, казвайте.

Ние замръзихме ст.клетки в Малинов. Измишльотина или не, дано не ми се налага да ги ползвам никога, но решихме, че за 3 000лв, няма нужда да се двоумим и недай си Боже, някой ден да си блъскаме главите.
Информираното съгласие, не само че ми дадоха да го изнеса от офиса, ами от всички банки, извършващи услугата в България ми изпратиха съгласията по мейл и факс. Един - два месеца, след взетата проба, ни изпратиха резултатите. Не ги помня точно, но са годни, според рамките, в които се окачествяват за годни. Съхраняват се в две отделни сакчета. Ако едното се наложи да се използва, другото си стои. Сумата за вземането и съхранението се изплаща, чак след като се видят резултатите от пробите и то ако са положителни.

И аз спешно трябва да реша къде да замразя клетки.Бях се спряла  на Крио Сейв(след изчетеното по форумите,а и една приятелка замрази там) и споделих мнението си с докторката,която ще ме изражда и за мое учудване тя беше категорично против банка в чужбина,защото няма да знам какво се случва с клетките и че е възможно да ги ползват 
тя ми препоръча Булген(от българските банки) и аз сега се чудя  какво да правя  .Това ,което прокрадва съмнение в мен относно Крио сейв е доста по-ниската цена в сравнение с българските банки-вие какво мислите?

stella_a, за Крио сейв има отделна тема. Потърси я, там има доста мнения.

Обадих се лично във три от големите банки Vita 34, Eticur, банката на Университетската ни болница в Германия, преди да родя. Гинеколога ми и домашния лекар бяха откровенно скептични, но бяха дискретни предоставиха ми достъп до информация и оставиха избора на мен. Тук въпреки голямата реклама, хората които се занимават с това са откровенни и етични, не ми замазаха очите, за да ми вземат парите. Оказа се, че дори завеждащите банките за стволови клетки промовирани доктори, с които говорих лично, го намират за излишно и за начин за спекулиране с родителските чувства с цел изнудване. Това което научих след консултациите с банките частни и университетски е :
1. Вероятността на детето ви да се наложи трансплантация на тези клетки е нулева. При левкемия няма да му помогнат неговите клетки, а само тези от донор. Така че тези клетки са по- ценни за братчето и сестричето, отколкото за него, но в този случай също е нелепо, защото в случая едното става донор на другото. Клетките може би ще  потрябват, когато вече няма да ги има т.е. ще трябва да се плаща поне 50- 70 години за съхранението им.
2. Броя на пречистените стволови клетки  не е достатъчен и годен за лечение, най- често не стигат дори за една процедура.
3. Развитието на органи от стволови клетки е още science fiction. Тази част от медицината е още в зародиш и ще минат десетилетия, а може би столетия, а тогава по- скоро ще се клонираме. А точно това е,  което правят родителите на малките деца, които имат нужда от такава трансплантация при липса на донор: създават  ин витро  целево направен донор.

http://www.medinfo.de/index-r-1822-thema-Nabelschnurblut.htm
http://www.aerzteblatt.de/v4/archiv/artikel.asp?src=heft&id=53606

Избора остава личен.