вече е нормално да се води полов живот от 13, така че, почти сигурно на 15 вече ще е избягала от вкъщи с любовта на живота си, ще има поне 3 татуса, ще пуши и ще ни мрази неистово.
Ох дано не ме стига, че голям бой я чака
- Публикувана: 20 юни 2008, 14:44 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2008, 13:15 ч.
За бащите на момичета..."Не пипай дъщеря ми"
Ох дано не ме стига, че голям бой я чака
Аз говоря много сериозно!
Горкият ми син, какво го чака. И на дъщеря ми няма да и е лесно, за мен да не говорим. вече е нормално да се води полов живот от 13, така че, почти сигурно на 15 вече ще е избягала от вкъщи с любовта на живота си, ще има поне 3 татуса, ще пуши и ще ни мрази неистово.
Ох дано не ме стига, че голям бой я чака
Пътуващ, много се смях, ама се сетих и аз как постъпих. Моя баща е същия като теб ама той съвсем в действителност ги прилагаше тези мерки и въпреки че имах една 7 год. връзка преди тази със съпруга ми до последно беше на нож с онова момче.
Понеже вече ми беше ясно каква ще е реакцията спрямо мъжа ми го уведомих, че ще се омъжвам и ще идват да ме искат буквално една седмица преди събитието, не бях му казала че имам връзка и той си беше почивал година и шест месеца та му дойде като гръм от ясно небе, но не си мислете че се разминах без приключения, ако ги разкажа ще паднете от смях.
Понеже вече ми беше ясно каква ще е реакцията спрямо мъжа ми го уведомих, че ще се омъжвам и ще идват да ме искат буквално една седмица преди събитието, не бях му казала че имам връзка и той си беше почивал година и шест месеца та му дойде като гръм от ясно небе, но не си мислете че се разминах без приключения, ако ги разкажа ще паднете от смях.
Пътуващ, много се смях, ама се сетих и аз как постъпих. Моя баща е същия като теб ама той съвсем в действителност ги прилагаше тези мерки и въпреки че имах една 7 год. връзка преди тази със съпруга ми до последно беше на нож с онова момче.
Понеже вече ми беше ясно каква ще е реакцията спрямо мъжа ми го уведомих, че ще се омъжвам и ще идват да ме искат буквално една седмица преди събитието, не бях му казала че имам връзка и той си беше почивал година и шест месеца та му дойде като гръм от ясно небе, но не си мислете че се разминах без приключения, ако ги разкажа ще паднете от смях.
Понеже вече ми беше ясно каква ще е реакцията спрямо мъжа ми го уведомих, че ще се омъжвам и ще идват да ме искат буквално една седмица преди събитието, не бях му казала че имам връзка и той си беше почивал година и шест месеца та му дойде като гръм от ясно небе, но не си мислете че се разминах без приключения, ако ги разкажа ще паднете от смях.
Учех в София, и нашите знаеха че съм прекъснала връзката с предишното гадже и вече година и половина не съобщавам за друг, и на сестра ми бях забранила да казва. На мама по принцип споделяме всичко,но това и го спестихме за да не се тревожи, все пак вече на 25г. бях доста разумна и знаех какво искам от живота. Още в началото на връзката с мъжа ми знаех че ще е той, толкова различен от другия - отговорен, внимателен, упорит, трудолюбив, предприемчив, независим, не лигав мамин синковец.Само 5м. ходихме и решихме че ще се женим. Хубаво, ама мен 25г. тия хора са ме гледали, хранили, грижили са се за мен и то повече от добре бях убедена и все още съм на това мнение, че заслужават уважението да ме поискат от тях както си му е реда. Мъжа ми е софиянец, но имаше приятели от моя град и беше наясно какви са традициите при нас и въобще не се наложи да му обяснявам аз какво искам, бяха го подготвили какво е редно да направи и сам ми предложи с майка му и вуйна му (баща му е починал когато е бил 9годишен)да отидат, и аз с тях разбира се, да ме искат от мама и татко.
Звъня аз в къщи в понеделник и казвам на мама,че в събота ще идват да ме искат, за снаха , милата тя за миг загуби и говор и картина, за късмет татко до нея и взема телефона и на него му казвам същото и той просто затвори, след 5мин. те ми звънят и се почва.
Какъв е тоя от къде?
Представих го накратко и татко започна
- Аз софиянци в къщата си не пускам, ако дойдат няма да влязат у нас!
- Ами добре щом така си решил хубаво!- и му затварям аз телефона.
На следващия ден мама звъни и реди сълзи "баща ти е полудял, вкъщи не се стои само вика и псува,няма да ви пусне мамо".
Е тук вече се разплаках и си по ревах малко ама бързо ми мина и вече си запланувах следващия ход, то си бяхме като на война.
Обаждам се на другия ден и искам да чуя татко, той не иска да разговаря с мен ама аз знам че е до телефона и чува всичко което говоря на мама и почвам аз
- Кажи на татко, че въпреки всичко ние ще тръгнем от София в събота сутринта и хората ще му направят уважението да ме поискат от него, пък ако той реши да ми се прави на турчин, да знае едно, качваме се в колата и обратно в София, ще се омъжа за този мъж и без неговата благословия, но да е наясно че докато е жив очите ми няма да види.
и мама почва пак да плаче, а аз затварям телефона.
На другия ден тя ми звъни, татко казал че и да идем него нямало да го има така че няма да има от кой да ме искат.Хубаво щом така иска така да е.
На следващия ден мама ми казва че татко след като чул това, което аз съм казала много викал и псувал и цял ден не бил в кожата си от нерви и яд и чак след ден брат ми който е по- малък от мен, му казал нещо което го накарало да се кротне.
"Татко момчето е добро и е мъж на място, пък и щом кака е решила няма смисъл да бълваш змии и гущери, ти я познаваш и знаеш че това което е казала като едното нищо ще го направи, губещия в случая ще си само ти, нито на тях ще се радваш нито на внуци, пък и дали ще е той дали ще е някой друг тя рано късно ще се омъжи, нали като се е родила не си живял с мисълта че ще е винаги до вас с мама, не прави сцени и се дръж като мъж и баща, на колко от твой те приятели и направиха сватове такова уважение, на никой."
През целия път до вкъщи разигравах в главата си различните възможни варианти за неговото поведение като се видят за първи път, но не познах. Като се запознаха и татко му стисна ръката и му каза " много време пътувате ама като научиш пътя по бързо ще идвате"
Звъня аз в къщи в понеделник и казвам на мама,че в събота ще идват да ме искат, за снаха , милата тя за миг загуби и говор и картина, за късмет татко до нея и взема телефона и на него му казвам същото и той просто затвори, след 5мин. те ми звънят и се почва.
Какъв е тоя от къде?
Представих го накратко и татко започна
- Аз софиянци в къщата си не пускам, ако дойдат няма да влязат у нас!
- Ами добре щом така си решил хубаво!- и му затварям аз телефона.
На следващия ден мама звъни и реди сълзи "баща ти е полудял, вкъщи не се стои само вика и псува,няма да ви пусне мамо".
Е тук вече се разплаках и си по ревах малко ама бързо ми мина и вече си запланувах следващия ход, то си бяхме като на война.
Обаждам се на другия ден и искам да чуя татко, той не иска да разговаря с мен ама аз знам че е до телефона и чува всичко което говоря на мама и почвам аз
- Кажи на татко, че въпреки всичко ние ще тръгнем от София в събота сутринта и хората ще му направят уважението да ме поискат от него, пък ако той реши да ми се прави на турчин, да знае едно, качваме се в колата и обратно в София, ще се омъжа за този мъж и без неговата благословия, но да е наясно че докато е жив очите ми няма да види.
и мама почва пак да плаче, а аз затварям телефона.
На другия ден тя ми звъни, татко казал че и да идем него нямало да го има така че няма да има от кой да ме искат.Хубаво щом така иска така да е.
На следващия ден мама ми казва че татко след като чул това, което аз съм казала много викал и псувал и цял ден не бил в кожата си от нерви и яд и чак след ден брат ми който е по- малък от мен, му казал нещо което го накарало да се кротне.
"Татко момчето е добро и е мъж на място, пък и щом кака е решила няма смисъл да бълваш змии и гущери, ти я познаваш и знаеш че това което е казала като едното нищо ще го направи, губещия в случая ще си само ти, нито на тях ще се радваш нито на внуци, пък и дали ще е той дали ще е някой друг тя рано късно ще се омъжи, нали като се е родила не си живял с мисълта че ще е винаги до вас с мама, не прави сцени и се дръж като мъж и баща, на колко от твой те приятели и направиха сватове такова уважение, на никой."
През целия път до вкъщи разигравах в главата си различните възможни варианти за неговото поведение като се видят за първи път, но не познах. Като се запознаха и татко му стисна ръката и му каза " много време пътувате ама като научиш пътя по бързо ще идвате"
Много дълъг е станал разказа ми, но татковци едно да ви е ясно и да викате и да не викате накрая ще се кротнете, няма друг начин.Дано късмета на дъщерите ви е хубав, аз за себе си знам едно, след пет години брак съм повече от сигурна че това е точно моя мъж, дано и за напред да е така.
Пътуващ, като дойде време малката да се задоми ти на колко години ще си? А зетя? 
Кой кого ще тества?И колкото и да не ти се вярва като се тръшне онова малкото и като каже "тате искам го" жената като ревне след нея....дупе да ти е яко пич 
Кой кого ще тества?И колкото и да не ти се вярва като се тръшне онова малкото и като каже "тате искам го" жената като ревне след нея....дупе да ти е яко пич То и сега е така Да ме тества някой мене? Да,ама не !Тези тестове, АЗ съм ги измислил!
добре, че си вярваш.Я разпечатай тез тестове да ги покажа на мъжът ми....
Секретни са.
Елементи от тях ,конкретно физическата подготовка и психологическата устойчивост се използват в САЩ,Русия и Израел за убочение на частите със специално предназначение, а тези за обща култура са признати от 'Менса' ,като достатъчни за сертификат с IQ 247%.Да добавя и най-важното:
Трябва да владее не по-малко от 3 езика ,матерният не се брои.Да умее да върши всяка домакинска работа без изключение и разделение на 'мъжка ' и 'женска'.С предимство НЕ се ползва НИКОЙ!
Елементи от тях ,конкретно физическата подготовка и психологическата устойчивост се използват в САЩ,Русия и Израел за убочение на частите със специално предназначение, а тези за обща култура са признати от 'Менса' ,като достатъчни за сертификат с IQ 247%.Да добавя и най-важното:
Трябва да владее не по-малко от 3 езика ,матерният не се брои.Да умее да върши всяка домакинска работа без изключение и разделение на 'мъжка ' и 'женска'.С предимство НЕ се ползва НИКОЙ!
Пътуващ ти си голям образ.И татко беше свикнал да командори в къщи ама ела го виж сега, той по принцип няма никаква технична мисъл и ако опре работата нещо да се измайстори или поправи хич не го търси, винаги е било така,ще викне майстор и ще му плати щото два то пъти когато се е хващал в къщи нещо да от ремонтира цялата махала научи, мама си взима нова автоматична пералня ние и я караме от София и той като се е затръшкал сега трябва да търси майстор да я включи, моя като го чу това и го пита "къв майстор" пък той "ми да пусне пералнята" и моя излезе, събра каквото му беше необходимо и я включи, леле леле какво чудо каква приказ ми то мъж влязъл в къщи сега всичко ще е поправено,паднахме от смях тогава с мъжа ми и от тогава каквото зетя каже че той по му разбира,рече нещо да почне ама първо иска съгласие одобрение и акъл и тогава го почва.
Препоръчани теми