Чудя се на категоричността ви. На всички.
- Публикувана: 24 юни 2008, 21:07 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2008, 18:30 ч.
Бебе се роди в столичен трамвай
...Теб какво те оправдава сега, а?...
...Майка ми, жената която ме е отгледала, съсипа живота ми с нежеланието си да лекува тежкия си психически проблем дълги години...
Не се притеснявам, че ви допуснах в част от семейните си тайни, но не бих искала да ви натоварвам повече, излишно е.
. 
Ми аз не жадувам за разбиране на всяка цена. Но за да приключа ще кажа само, че с едно съм съгласна: "Никой луд не се съмнява в здравия си разум!". Докато се питам "абе аз в ред ли съм?" има надежда. Защото майка ми винаги ме гледаше убийствено и ми казваше "Как си позволяваш? Ти за луда ли ме мислиш? Не съм луда!", а беше... Сега вече е необратимо.
Това е типично за тези хора, както и за алкохолиците, наркоманите и т.н Това е болест, която понякога е по-страшна за околните, отколкото за болният ( личен опит). В едно нормално общество, когато едно дете расте в подобна ситуация ( нямам предвид твоят живот) има инстанции, които вземат отношение. Могат да вземат детето, да накарат родителят да се лекува и т.н. Вярвам, че когато хората започнат да мислят по малко по-различен начин, то подобни идеи няма да са като "приказки от фантастиката", а реалност.
Но докато хората мислят първосигнално, то нямам много надежда.
! Препоръчани теми