АНТИМАЛИГНОЦИТ-ние болните от рак,молим за подкрепата Ви!!!

Във Австрия лекарството не е разрешено. Не е разрешено никъде в Европа.

http://www.malkiobyavi.com/cell/kniga/Rakat.doc

"Преди около 40 години Продан Христов, открива във Виена лекарство, което унищожава всяка ракова клетка, без да навреди на здравата. Лекарството е направено от 2 български билки - Див Божур и Овча Опашка. Лекува всички видове ракови заболявания. Антималигноцит е 100 % нетоксично, и има съответните документи от Раковия Институт - Виена. Изпробван е върху животни и хора там, а по-късно и в личната частна клиника на Продан Христов. Над стотици души са излекувани от тежка форма на рак през последните 30 години. Продан Христов сам произвежда лекарството в лабораторията си, но вече е на преклонна възраст - 85 години и физически не може да отговори на нуждите на болните. "


"През последното десетилетие, той многократно прави опити да регистрира лекарството в България, но документите за патент всеки път "са изгубени" след като са подадени."


"Има хора и институции, които са заинтересовани да не излезе лекарство против рак по други съображения. Индустрията произвежда собствени медикаменти, които са в употреба и се прилагат по цял свят. Това са т.н. цитостатици. Индустриалците знаят много добре (има публикации), че цитостатиците не само не лекуват, но могат да предизвикат и раково заболяване. Те спират деленето на раковата клетка в известен стадий. Има и статистика по проблема. И въпреки това се прилагат. Слепешката. Без да се мисли за последиците."


"В Министерството на здравеопазването на Австрия има специален отдел за регистрация на медикаменти. След като изминаха 6 месеца, започнахме да питаме защо се бави решението. Но почнахме да получаваме все нови и нови писма от министерството - това трябва да се допълни, онова трябва да се представи и с времето, понеже исканията им бяха неоснователни, се завърза една кореспонденция, която само усложняваше въпроса. Минаха 6 години - министерството все още не може да вземе решение дали да го регистрират или не. "

"В държавна лаборатория, която прави точно такива анализи /във Виена/ за допускане на нови медикаменти, ръководителят й д-р Шварц продължаваше да иска колкото се може повече подробности за технологията на лекарството. И се стигна до там, което по закон е недопустимо, че той казва: "Фирмата трябва да даде точната технология, как произвежда лекарството.
   И съдът взема решение, че министерството има право да не го регистрира, тъй като фирмата не е съгласна да даде точната технология. Аз го имам писменото становище на съда, където той обосновава причините, за да се отхвърли регистрацията. Въпреки това представителите на министерството признаха пред съда, че лекарството е добро, лекува, но те настояват да се даде технологията и това е причината да не го допуснат. В австрийския закон за регистрация на нови медикаменти поначало не се иска технологията, иска се само съставът на медикамента.
    Тук се разделиха нашите пътища - ние не дадохме технологията, а те отказаха да го регистрират."


"След като 6 години по-късно отказаха да го регистрират, аз казах на брат си: "Дотук. Повече не искам да си губя времето. Който иска медикамент - да заповяда, ще му дадем. Които не иска и не вярва - негово си кафе." И така продължи дълги години, докато един път брат ми каза, че няма да бъде зле, ако пробваме в България. За тази цел ние пратихме майка ми в легацията с цялата документация, със съответната писмена молба до Министерството на здравеопазването.

   След време брат ми упълномощи човек да провери в министерството до къде са стигнали нещата, но казали, че в София няма никакви документи. Пратихме писмо и втори път. И трети път също.
    . Спомням си, може би 1980 г. е било, когато брат ми си беше в София, чрез някакви познати се е срещнал с човек на ЦК на компартията и са говорили на тази тема. Той е поел ангажимент да проучи въпроса и да регистрират лекарството. Големи приказки и накрая нищо. Той въобще не си е дигнал малкия пръст. На 12.05.1992 г. отново подадох заявление за регистрация,  обаче до ден днешен нямам никакъв отговор. Имах веднъж среща с проф. Крушков, който е председател на Комисията за допускане на медикаменти. Той по начало нямаше никакъв интерес от едно регистриране в България и казва:  "Най-добре е, вика, да го минем в комисията за природолечение, за билково лечение, понеже основата му е билкова. Там няма никакви проблеми. При нас е много сложно." Ходих в тая комисия. Тя е само на хартия. Един път намерих там зам.-председателя и стана въпрос, че шефът им има два пъти в седмицата приемен ден, обаче е като фантом. "От месец и половина аз не съм го виждал тук. Идват хора, търсят го. От министерството питат къде е." Питам в министерството - никой не знае къде е тоя директор. Отново говорихме с проф. Крушков. Личи си - той няма инерес. "Абе то, казва, да беше против един вид рак, човек да повярва, а то срещу всички ракови заболявания." Това ми даде повод да му кажа: "Ако вие имате що-годе представа какво е рак, няма да говорите така. Всеки, който каже, че има медикамент само против един вид раково заболяване, значи фантазира. В основата си раковото заболяване е едно и също. Морфологията на клетката е различна. Затова и симптомите са различни. Не може да има лекарство за един вид рак, а друг да не се лекува. Това е шарлатания.” И така се разделихме. Повече не съм ходил при него. И всичко е във въздуха в момента.
Тр.В. Други някакви надежди, които храните?
Пр.Хр. Надеждите стават все по-малки и по-малки.
Тр.В. А какво ви обещаваха досега?
Пр.Хр. Понеже не познавах ситуацията тук, си въобразявах, че здравните органи ще ме приемат с отворени обятия. България наистина може само да просперира от това нещо. Ако го регистрират тук, аз мога да гарантирам, че в кратък период българските клиники ще бъдат пълни с чужденци, които носят валута. Те могат да изнасят за целия свят медикамента. Експортът също ще им носи огромни приходи.


когато един човек е изправен пред този проблем, пред тази страшна болест, тогава с него можеш да говориш, той е готов на всичко. Но когато е здрав, човек не е солидарен с другите. Него не го интересува нищо друго. Той казва: "А! Какво ме интересува. Аз съм здрав. Няма солидарност между хората. Ако тази солидарност съществуваше, тя щеше да е в състояние да накара институциите "горе" да вземат съвършено друго решение."

Oт така прочетеното разбирам, че последния път в който са внесени документите е през 92г? Изискванията между тогава и сега са коренно различни.
Как са се загубили документите - те се носят в деловодството и се дава изходящ номер? Това, че е пратил майка си с документацията ми се струва несериозно - днес има фирми, които с това се занимават, да подготвят и подават регистрабилна документация в ИАЛ.

С горенаписаното не се заяждам, и съм напълно солидарна с вас, но не може да се направи отстъпка за едно лекарство с непълна документация, независимо дали вярваме, че действа, нали всеки ще иска същото?

Пиша тук, защото наистина се интересувам, какво прави човека за регистрацията му в настоящия момент, с кого се е свързал, какви документи е подал и пр. Ако лекарството действа, може би подхода му за регистрация е грешен.

ОТКРИТО ПИСМО - Януари 2004 г.

До Президента на Република България
Г-н Георги Първанов

Копие до:
Парламента на РБ
Министър-Председателя на РБ
Г-н Симеон Сакскобургготски

Министъра на здравеопазването
Г-н Славчо Богоев

Печатни и електронни медии



Уважаеми Г-н Президент,

Обръщаме се към Вас с това писмо, като се надяваме на Вашата добронамереност и съдействие относно решанването на един много важен проблем.
Става въпрос за регистриране на лекарството срещу рак Антималигноцит, открито от биохимика Продан Христов преди 40 години във Виена. Въпреки няколкото опита на г-н Христов в периода 1992-1994 година да регистрира лекарството у нас това не се е случило. Документацията е изпращана с препоръчано писмо от Виена до МЗ и ИАЛ, но поради какви причини тя там не е получена - днес не е ясно. При последния си опит (през същите години) г-н Продан Христов е посетил Агенцията по Лекарства лично, за да внесе документи за регистрация, но те не са били приети (за разглеждане) под предлог, че "сигурно не са подредени както трябва", без да бъдат разгледани, за да се каже какво точно не е наред.

Предлагайки на родината си едно лекарство срещу рак, каквото няма открито до момента в света, Продан Христов остава огорчен от бездействието и бездушието на институциите. Г-н Христов вече е на 80 години и възнамерява да спре производството на лекарството. Притеснени от този факт, по наша инициатива сме писали много писма, но до момента няма никакво развитие. Между нас има хора, излекувани и лекуващи се с лекарството, което е единственото доказателство за качеството на медикамента, затова и настояваме, като се обръщаме към Вас с молба за действие и търсене на отговорност на бездействащите институции, от които зависи придвижването на въпроса.

Писали сме няколко писма до Г-н Министър-Председателя, тъй като той се е срещал лично с г-н Продан Христов (във Виена) и е запознат с проблема за регистрация на медикамента, но отговор за действията или намеренията на г-н Премиера няма нито г-н Продан Христов, нито ние. Винаги писмата ни се препращат към МЗ - ИАЛ, а от там се интересуват къде е фирмата на г-н Христов, като търсят сведения от австрийското Министерство на Здравеопазването. А от там отговарят, че няма такава фирма. Естествено, че няма, тъй като фирмата му е регистрирана в Германия, Мюнхен - ONCOCELL Arzneimittel - Vertrieb GmbH, D-8000 Munchen, Ickstattstr. 1 a/III, Telefon (089) 202-15-80.

На кого обаче се прави такава "услуга", като се дава лъжлива информация? МЗ разполага с писмо, писано лично от г-н Христов до д-р Бенишева, където той ясно е посочил, че фирмата е регистрирана в Германия. Защо се клевети това откритие вече 10 години, без да искат институциите да го изпитат, приложат, и не се вслушват и не виждат хората, излекувани с него? Болните от рак в България не се интересуват от фирмата, а от качествата на медикамента, коита са неоспорими. В България болни, отписани от официалната медицина, оздравяват благодарение на Антималигноцит. Знаем, че има и починали, но тава е поради липсата на информация, пари и ненавреме започнатото лечение. Не може да ти остава месец живот и да се надяваш на чудо, при положение, че лечението с медикамента е в рамките на 3-4 месеца.

Ето защо настояваме пред Вас за съдействие за тестване и регистрация на лекарството и търсене на отговорност на бездействалите до момента интституции. Регистрирано и произвеждано в България (това е и желанието на откривателя Продан Христов), лекарството Антималигноцит ще бъде налично в България - на достъпна цена и на разположение в аптечната мрежа - за да може да го използва всеки по свое желание и навреме. Откривателят желае България да има монополното право да го призвежда и продава в цял свят. Това ще допринесе и до икономически ползи за страната.

300 000 са болните от рак в България, което означава и толкова семейства, дали гласа си за тези институции, за да служат на нуждаещите се. Те обаче до момента не го правят!

Продан Христов е български емигрант във Виена от 50 години, но когато открива лекарството и се обръща към клиники и институции във Виена то е било проверено и доказано, а в собствената му родина, на която той иска да го остави никой до момента не иска да го приложи, а само се клевети.

Медикамента е прилаган през периода 1960-1964 година в Австрия и в частната клиника на Продан Христов по това време в Германия върху 1600 пациента, всички в последен стадий на болестта. То е доказало лечебните си качества дори и при такива пациенти. За тези клинични изпитания г-н Христов има документация. Според д-р Ерих Берга (Германия) "Откритието на Антималигноцит може да се сравни само с откритието на пеницилина".

На 1 октомври 2003 посетихме и приемната на Президентството, като внесохме писмо относно проблема, но то отново бе препратено към МЗ. Този път обаче настояваме пред Вас за Вашето лично становище и съдействие за решаване на проблема. Поканете официално г-н Христов, за да разговаряте с него. Огорчението му от институциите до момента е голямо и той не желае да внесе документи, като се страхува, че за пореден път ще му бъде "затворена вратата".

До кога наши откриватели ще реализират себе си по света? В случая имаме човек, който желае да остави откритието си на родината и ние всички трябва да застанем зад това! Защото този път не става въпрос за компютър или лъскава кола, а за живота ни и живота на нашите деца!

Кога държавата България ще застане зад откритието? Онкоболните се нуждаят от този животоспасяващ медикамент! Бездействието до момента е престъпно!


С уважение:

Прилагаме нашите подписи:

До Президента на РБългария   13.10.2004 г.
Г-н Георги Първанов


Молба

От

Управителния Съвет на Сдружение "Антималигноцит" - град Пловдив, Ул. "Райко Даскалов" 53, етаж 3, офис 12,
Представлявано от:
Катя Иванова Почева - председател,
Емилия Стойнова Желязкова - зам. председател,
Борислав Александров Арапчев - секретар


Уважаеми Г-н Президент,
Молим Ви за лична среща с Вас, за да обсъдим проблемите, свързани с регистрацията на българското откритие срещу рака - лекарството "Антималигноцит".

Нашето сдружение е с нестопанска цел и дейността му е насочена да защитава правата на онкоболните, различните възможности за тяхното лечение и правото им на избор. Усилията ни са насочени именно да отстояваме тези техни права, като настояваме пред институциите в Република България за регистрирането на медикамента Антималигноцит.
Лекарството не е токсично и лекува рака. В България има болни от рак, отписани от официалната медицина, а излекувани с Антималигноцит, което говори за качества, непознати до сега. Именно зад тези качества заставаме ние и ще настояваме за регистрирането на медикамента у нас. Смятаме, че никой няма право да лишава болните от рак от възможност за лечение и живот.

Въпреки многократните опити на г-н Продан Христов (откривателят на лекарството) да регистрира медикамента у нас до момента това не се е случило. За пореден път през месец юли документи за регистрация бяха внесени в ИАЛ, но отново сме притеснени от бюрократичните спънки, които се появиха и не сме обнадеждени, че лекарството може да бъде регистрирано.

Желанието ни е да споделим тези притеснения с Вас и да обсъдим взаимно възможностите за регистрация на медикамента.

Надяваме се, че молбата ни ще бъде разгледана и удовлетворена. Ще очакваме отговор от Вас.


С уважение:
Катя Иванова Почева: .............................................................
Емилия Стойнова Желязкова: ...............................................
Борислав Александров Арапчев: ..........................................

а, състоя ли се срещата с президента, какви бяха резултатите?

това означава ли, че гн Продан Христов се е свързал с българска фармацевтична фирма, която би го произвеждала, и ако е така, защо тя не придвижи регистрацията му като представителство?
В досието на лекарството подавано за регистрация се упоменава изрично кой точно ще произвежда лекарството, с каква апаратура, а също производителя трябва да отговаря на Добрата Производствена практика.


Това извадих от страницата на ИАЛ като изисквания за регистрация на лекарствени продукти:

Това е заявление за регистрация:
http://bda.bg/regulations/naredbi/pril1_.pdf
Изисквано съдържание на 1 част от досие на лекарство (състои се от 5 модула):
http://bda.bg/regulations/naredbi/pril2.pdf
Модул 2:
http://bda.bg/regulations/naredbi/pril3.pdf
Модул 3:
http://bda.bg/regulations/naredbi/pril4.pdf
Модул 4 и 5:
http://bda.bg/regulations/naredbi/pril5.pdf
http://bda.bg/regulations/naredbi/pril6.pdf

Всичко това е минимум 5 папки,  четири-пет пръста дебели, само на хартиения носител.
Това са общи изисквания, като за растителни продукти има специфични такива, а също и за оригинален препарат като въпросния.
Всичко ли от гореизброените модули г-н Христов е представил?

Моля ви за кратък отговор, без да пействате големи откъси от книгата.

Пействах цитати, защото останах с впечатлението, че нито книгата, нито сайта на дружеството са четени.

Предполагам, че въпросите може да се задават на самото дружество "Антималигноцит"

http://www.malkiobyavi.com/cell/sdruzenie.php

извинявай, реших, че си от сдружението, затова пействаш цитати

Не съм.  Въпросите /по-точно мненията/  на Борис ме провокираха да отговоря.
Надявам се Хули да пише за подробности.

 

Няма да пускам пак цитата, който иска да кликне и да го прочете

Аз ще кажа: НЕ СЕ И СЪМНЯВАМ, УБЕДЕНА СЪМ ЧЕ Е ТАКА


Не се заяждаш, просто си наивна
Извини ме не искам да те засягам, напротив възхищавам се на вярата ти в подобна институция
И аз бих искала светът да е устроен тъй добре, но за съжаление не е

имам професионална представа, макар и не пряка, как работи ИАЛ, затова съм сигурна в думите си.
Не е невъзможно нещо да се изгуби от документите, но те ще поискат да им се предостави отново, и смятам, че се случва рядко. По скоро ще кажа, че вярвам без доказателство, което съм видяла, че лекарството лекува наистина, не знам защо, но смятам, че може би наистина е голямо откритие.
Писах по-горе, че чух от позната, че лекарството е получило отказ, защото няма досие (пуснала съм линкове какво представлява).
Наистина ми се иска лекарството да се регистрира, иначе нямаше да цикля едно и също в няколко поста.
Иска ми се също някой от пряко заетите със случая да даде по детайлна информация, за да мога да преценя каква е истината.

Подписах