Едното ми дете е аха-аха в пубертета и започвам да виждам някои промени в поведението.
- Публикувана: 26 юни 2008, 12:03 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2008, 11:55 ч.
Къде сгрешихме...
понякога, когато децата са свикнали родителите да жертват всички лични инетреси zа тях , децата ги въzприемат като вид прислуга и иzточник, всепрощаващи и всерzбиращи и иzдръжливи на всичко. Не е ли по добре децата от малки да раzберат, Еч с членове на едно семейство в което всеки си има личен живот, всеки трябвад а помага на всеки и всеки има zадължения . Затвоа понякога се чудя на какво въzпитавт децата си майки, които каzват ,"само детето ми" , "всичко zа детето ми" ...
"Лошите хормони" могат да се лекуват- стига да е своевременно. Лекарството се нарича възпитание, а възпитание е на само да се научиш да казваш "Добър ден", то обхваща много широк диапазон от дейности и поведение и не се намира задължително в право пропорционална връзка с интелигентността.
За да "изчатка" детето за мен има само две причини- заболяване и/или лошо възпитание.
За да "изчатка" детето за мен има само две причини- заболяване и/или лошо възпитание.
Така мисля аз от позицията на майка на 5 г. калпазанка.
А дали има вариант, при който родителите дават всичко от себе си, и в крайна сметка постигат резултат с възпитанието на детето си, и в един момент идва тази възраст, в която под въздействието на хормоните, детето "изчатква" и коренно се променя?
"Изчаткването" е отклонение от нормалното, а при положение, че всеки човек преминава през определени периоди на развитие и далеч не всеки "изчатква" означава, че изчаткването в горница от нормалното е патология с така посочените първоизточници.
И ако моите деца вземат, че един ден също "изчаткат" няма да търся този първоизточник по улиците или в хормоналния им дисбаланс, определено няма да седна и да се оправдавам с "възрастта" и "хормоните", особено ако им хрумне да ме залостят навън, защото не съм им доставила поредната глезотия, а непременно ще си погледна "собствената къща"- бих си потърсила проблема първо у нас, а след това бих се посъветвала със специалист.
А това че едни и същи деца са отгледани в едно и също семейство изобщо не означава и че са възпитани еднакво. Редовен свидетел съм на фамилни саги, където по- голямото дете редовно е товарено с ангажименти, а по- малкото си кара ден за ден, както и на редица други разминавания в родителския подход.
А и нищо по нормалността на "изчаткването" извън общоприетите граници не е "научно доказано".
И ако моите деца вземат, че един ден също "изчаткат" няма да търся този първоизточник по улиците или в хормоналния им дисбаланс, определено няма да седна и да се оправдавам с "възрастта" и "хормоните", особено ако им хрумне да ме залостят навън, защото не съм им доставила поредната глезотия, а непременно ще си погледна "собствената къща"- бих си потърсила проблема първо у нас, а след това бих се посъветвала със специалист.
А това че едни и същи деца са отгледани в едно и също семейство изобщо не означава и че са възпитани еднакво. Редовен свидетел съм на фамилни саги, където по- голямото дете редовно е товарено с ангажименти, а по- малкото си кара ден за ден, както и на редица други разминавания в родителския подход.
А и нищо по нормалността на "изчаткването" извън общоприетите граници не е "научно доказано".
Така мисля аз от позицията на майка на 5 г. калпазанка.
Абе да... ама за мен по-смущаващо не е "Каква гадна майка си". Това може и малко на майтап да се приеме. По-гадни са ми репликите "Добър ден! Дай пари!"
Ама това почти всички, да не кажа всички пубери го правят. Имам преки наблюдения... Аз също не съм се държала по този начин. И проблемите идват според мен от прекаленото заливане с информация. Информацията е нож с две остриета за мен лично. Обаче и истината е, че пубертета е приод, в който освен да стискаме зъби няма много какво да направим. Детето дето се вика трябва само да уври за много работи. Мисля си, че ангажираността с някакви занимания в този период е много полезна.
Стига бе! Изчаткването си е научно доказано! Нито заболяване, нито лошо възпитание - това си е физиологичен процес, при който едно зависимо от родителите си дете трябва да се превърне в самостоятелен и отговорен човек.
С две ръце подкрепям!!!
Проявите в пубертета са поради факта, че детето се колебае дали е голям човек или малко дете. Хем му се иска да е дете, хем възрастен. То не може да се самоопредели. Затова не знае какво иска, затова има изблици и т.н. Аз лично мисля, че в тпзи период няма значение как ще реагират родителите, те няма да могат да облекчат тия терзания на детето. Точно обратното, с неадекватни действия могат да влошат нещата. Трябва да са много тактични и да стискат зъби! Точно в пубертета родителите са враг номер едно
Човек узрява сам и сам се самоопределя! А и нищо по нормалността на "изчаткването" извън общоприетите граници не е "научно доказано".
А резките коментари , които веднага отсъдиха лошите и безотговорни родители ме подразниха. Нито смятам, че тази постъпка на това дете не трябва да има последствия, нито пък смятам, че семейството не трябва да реагира по някакъв начин. Точно в правилната реакция при такова поведение е доброто възпитание. Но да се заклеймяват едни родители затова, че изведнъж сладичкото им ангелче се е превърнало в малко зверче според мен е инерция от форумско плямпане.
И отново се вижда ясно синдрома "Това на мене не може да се случи".
Ако пуберите имат уникалната възможност чрез някаква работа да изкарат и един лев, сигурно ще се отнасат по-различно и не няма да я карат с "дай пари". Може един ден да продава домати на пазара или нещо друго по преценка на родителите и ще му е като обеца на ухото.
Заниманията не са задължителни, особено ако струват на родителите допълнителни харчове като време и пари, а по-скоро привилегия.
Сори, ама не става въпрос за 5-годишни деца. Ясно е, че на 5 децата още са малки, но и това не е извинение. Моите никога не са си позволявали да ме наричат лоша майка нито на 5, нито на 3 години, нито на инат, нито в каквото и настроение да са. Предполагам, че усещат колко остро бих реагирала.
Заниманията не са задължителни, особено ако струват на родителите допълнителни харчове като време и пари, а по-скоро привилегия.
Сори, ама не става въпрос за 5-годишни деца. Ясно е, че на 5 децата още са малки, но и това не е извинение. Моите никога не са си позволявали да ме наричат лоша майка нито на 5, нито на 3 години, нито на инат, нито в каквото и настроение да са. Предполагам, че усещат колко остро бих реагирала.
Липса на уважение е това.
Това либерално възпитание ще ни изяде главите.
Аз не познавам нито едно дете, което да се държи така с родителите си, както аз и сестрите ми някога. Нито едно, едничко!
Да отбележа, че моите родители никога не са ни посягали. Дори тон много рядко са повишавали. Но никога не съм посмявала да се държа свойски и фамилиарно с тях, да им отговарям, да правя напук (е, правили сме бели, разбира се).
Никога. И то не от страх, а от уважение. Опитвам се да разбера как го постигаха този трик.
Което ми напомня да свия сърмите на моите с поне още една идея.
П.П. Радостина е много права.
Това либерално възпитание ще ни изяде главите.
Аз не познавам нито едно дете, което да се държи така с родителите си, както аз и сестрите ми някога. Нито едно, едничко!
Да отбележа, че моите родители никога не са ни посягали. Дори тон много рядко са повишавали. Но никога не съм посмявала да се държа свойски и фамилиарно с тях, да им отговарям, да правя напук (е, правили сме бели, разбира се).
Никога. И то не от страх, а от уважение. Опитвам се да разбера как го постигаха този трик.
Което ми напомня да свия сърмите на моите с поне още една идея.
П.П. Радостина е много права.