Въпросче от 16 - годишна ...

Хаахах ще ти мине спокойно и аз като малка много исках куче.... сега мъжа ми иска - аз не давам.
Аз лично не бих искала куче, защото - цапа, ще ака и пика на всякъде (поне в началото) за да се поддържа чисто, трябва да се чисти цялата къща абсолютно всеки ден и то из основи иначе миризмата на куче се усеща.

И преди любителите на кучета да ми кажат че всъщност кучето не мирише и съм в грешка - сори ама си смърди яко, в колкото къщи на хора с куче съм влизала  - смърди, въпреки че домакините си мислят, че тяхното е най-чисто и не мирише.

Така че просто се примири и недей да товариш майка ти с допълнителни задачи - тъй като може да си даваш сметка за разходките, ваксините и възпитанието, но дали си готова и да поддържаш достатъчно чисто в къщи??? Това вече ще ти отнеме абсолютно цялото свободно време и уморена от училище ще грабваш прахосмукачката и парцала.

И дъщеря ми така обещаваше на 16 год. - ще го гледа, разхожда, чисти и т.н. Прави всичко това точно 2 седмици. След това само го погалва като мине край него. Уж много го обича, а не се сеща вода да му налее. За извеждането - като се наспи и няма друга работа може. Да но то си има нужди и като не го изведе си ги върши зад вратата. Иначе за други неща е много отговорна.
Вече 3та година слугувам на куче. Съжелявам, че я послушах и разбирам майка ти.

Ако обясниш на майка си същото, което си написала тук, мисля, че няма начин да не се съгласи. Изтъкни достойнствата си/въпреки че тя би трябвало да ги знае/, обясни й колко много искаш кученце, че осъзнаваш всички отговорности по отглеждането и си готова да се нагърбиш с тях, припомни й обещанието, което ти е дала/макар и уклончиво/. Ако трябва-покажи й отговорите, които си получила по темата. Не вярвам да има майка, която да не се трогне и да не реши, че такова добро момиче като теб заслужава да се осъществи мечтата му.
Освен това-гледала съм куче 15 години и трябва да кажа, че основните грижи са през първите няколко месеца, докато му се създадат хигиенни навици, след това няма проблеми. Наистина да гледаш куче е преди всичко радост, а не грижа! Към майка ти бих се обърнала така:Уважаема госпожо, имате чудесно дете/ако всичко, което е написала отговаря на истината!/. Щастливка сте с такава дъщеря. Обикновено на нейните години тийнейджърите се вълнуват от много по-притеснителни и направо страшни неща, няма да ги изброявам. Гласувайте й доверие и й доставете радост!

Мило момиче-куче се гледа лесно, стига да не те МЪРЗИ!!! Но като казвам да не те мързи това наистина означава  да не се оправдаваш "Ама аз снощи си легнах късно..." ,"Ама трябва да уча...",Ама ще излизам с гаджето ,мамо айде ти го разходи моля ти се...".Този филм го забрави! Сега съм на 24години -първото си куче го имах от 4-ти клас...майка ми също беше против да имаме животно в нас,но баща ми знаеше колко много го искам и ми направи този невероятен подарък,за който ще съм му благодарна цял живот.Въпросното куче порода коли го гледах 14 години,този февруари се разделих с него завинаги .През тези 14 години съм ходила на училище,тренирах 7години активно,имала съм пубертетски любовни драми,започвала съм първата си работа,учила съм за изпити и тнт...всичките ми проблеми и емоции не вълнуват ку4ето...то ме оби4а така както ме е заоби4ало още когато и двамата бяхме безгрижни лапета  и нямахме проблеми.То си иска своето.Въпреки всичко съм си го гледала ИЗЦЯЛО  аз.Било да изляза с приятели,да се разходя с гаджето,да имам работа,да у4а,да 4истя или каквото и да било...лишавала съм се от много сън и време за мързелуване,но никога не съм причинявала на животинчето си гадостта да стиска до болка само и само да не се изпусне в нас ,след което знае ,че майка ми и сестра ми ще му се скарат.Като искаш нещо,ще си поемаш грижите за него до край.Ще ти кажа какво включва всекидневното гледане на едно куче каквато и порода да е-минимум 2 разходки на ден,2 хранения(вкл.миене,почистване на купички,приготвяне на храната),чистене с прахусмукачка,парцал,ресане на козината,миене на лапи на всяка разходка И това ако сте здрави...не дай си боже да се разболеете Да изброявам ли още.Но пак казвам ако НЕ ТЕ МЪРЗИ това няма да ти е никакъв проблем.От 19-годишна аз не живея с родителите си под един покрив...съотвено и кучето не живееше  с тях..където съм аз там е и то..До последните му дни сме били заедно...лекари,системи,лекарства,хранене с малки хапки в устата му...трябва да си сигурна 4е можеш да поемеш отговорност както към човек..и в хубаво и в лошо!Докато бях ученичка всичките ми приятели се 4удеха как може от целия клас да живея най-близо до у-щето ни,а да ставам най-рано от всички-Е да,ставах...в 6ч бях на крак по улиците с бебето си...зима,лято ...то не пита.И никога не съм си  и помисляла ,че ми е писнало или да го прехвърля на някой друг. Сега след като почина много плаках,все още пла4а,много ми е тъжно-отиде си бебчето ми.Майка ми ми повтаряше постоянно " И сега да не вземеш друго куче?!?! "- Е ,да ! Взех си! Не може да замени старото...всяко си има своя душа и характер,но и с това не ме мързи нито да му чистя белите които все още прави в нас ,защото е бебе,нито да го ваксинирам ,да ставам рано и тнт.Ве4е си имам собсвтено семейство,ходя всеки ден на работа но кучето не е причина да се оправдавам защо нещо не е направено или не е свършено.Ако човек иска нещо намира начин,ако не иска-намира причина!!!     
P.S. Майка ми която беше върла противничка на идеята да имаме куче в нас сега се радва на малкото кученце като на малко човече и все ме кани да и ходим на гости да го видела Това е-просто животното наистина е част от семейството и всички свикват с неговия характер и присъствие!Дано скоро да се похвалиш с нов приятел

taly, трябва да призная, че постингът ти много ме трогна!

Когато си взимаш "домаше любимец",независимо кученце или коте той става част от семейството.Не се взима за развлечение,от скука или за да парадираш с породата му,а просто защото искаш да се грижиш за някое живо същество и да му дариш любовта си.

Децата също пръскат лиги,пишкат навсякъде/моя син е в този период,защото махаме памперса/,разхвърлят,чупят...

Всъщност тези същества те обичат повече от самите себе си.Имат най-искрените и чисти очи,никога няма да те предадат,излъжат или обидят.Просто ще те те обичат-такъв какъвто си.
И имат нужда само от едно нещо,за да са щастливи-от любов.

Погледни линка в подписа ми и ще разбереш...

Пожелавам ти да имаш своето приятелче някой ден!Сигурна съм,че ще го обичаш много и повярвай ми,че тази любов ще ти бъде върната стократно.И запомни едно нещо-характера на кученцето не зависи от породата му

Надявам се да ти вземат скоро така мечтания домашен любимец. По това което пишеш мисля че заслужаваш едно животинче. Продължавай да ги навиваш.
Моя син е на 10 години и от изведтно време на сам врънкаше за котенце. Тази година за завършването му го изненадахме с едно черно персийско котенце и като видях радоста в очите му даже и за миг не съм съжалила че сме го купили

Помоли някой да ти подари по някакъв повод- естествено рожден ден е най- добре. Кажи на майка си, че ако не е доволна от твоите грижи към кучето, може да го махне и ти няма да се сърдиш. Имай предвид, че кучето е голяма отговорност и си помисли сериозно искаш ли го или не. Скоро ще започнеш да излизаш често вечер /може и вече да излизаш де- незнам/, да ходиш по срещи, след две години ще отидеш някъде студентка. Какво ще стане с кучето тогава? Ако отидеш в друг град ще трябва майка ти да се грижи за него. Не можеш да преспиш на никое друго място, освен в къщи, освен ако не вземеш кучето със себе си. Тъй като малките кученца нямат навика да те изчакват да се наспиш, за да ги изведеш да пишкат. Това обикновено е към 6-7 часа сутринта. Иначе се изпишкват на килима. И така де, освен това има невероятно големи разходи по отглеждането на едно куче. Едва ли ме разбираш ,мила и това е нормално за възрастта ти, но разбери майка си или поне опитай- просто тя не иска куче, защото накрая ще го гледа тя. Изчакай още няколко години и когато си самостоятелна си вземи куче. Едва ли ще го направиш, обаче. Не се сърди, аз бях същата като теб.

Момичето надали вече чете темата.

И ние имахме куче - толкова зор давах (бях май 11-12 годишна тогава), много му се радвахме като беше малко - разхождах го, ала бала, кеф. И сега знаеш ли какво - майка ми се грижи за него. От време на време баща ми намира малко време да го разходи (аз така или иначе вече не живея при тях така че и нямам възможност да помагам, въпреки че си признавам, че и преди не й помагах особено), но майка ми си ляга и заспива с грижите за кучето. Вече й е като трето дете, всеки план за почивка, да иде на ресторант или където и да е е съобразен с кучето. Така че недей да си мислиш, че е толкова куул да имаш куче. Кучето не е да се прибереш от училище да го погалиш и да заспите щастливо, то включва огромен ангажимент и минимум 2-3 часа дневно грижи, особено пък големите кучета. Как мислиш ще се подготвяш за кандидатстване и ще отделяш това време за кучето ти?
Ако все пак още си убедена, че няма да ти е проблем да се грижиш за него, бих те посъветвала да видиш един сайт, където подаряват кученца, абсолютно обезпаразитени повечето и освен това ще дадеш дом на някое самотно създание: http://www.bezdom.info/index.php?option=com_content&task=blo … =20&Itemid=55

Vache ,това е самата истина. За някой може да са глупости,но аз за животните си човек убивам Просто исках да светна девойката какво я чака ,за да си прецени добре дали може да поеме такава отговорност.

taly, много хубаво си го написала! Голяма отговорност и задължение е!
Аз така принудих майка ми да вземе котка и до ден днешен тя казва, че това бил най-големия автогол, който си била вкарала  Защото моята грижа се свеждаше до това да се кефя на котето и да го храня, а майка ми чистеше космите из къщи и закърпваше раздърпаните от ноктите мебели.
Това е и причината да отказвам на сина домашно животно, много добре знам какво задължение е. Той сега рядко се навива да пусне прахосмукачката, та не вярвам да се промени, след като вземем животно. А какво правите животинчето, когато сте ваканция на море или планина?! На много места е забранено да се водят домашни любимци, винаги трябва да се съобразявате с това. И наистина, сега си на 16, скоро ще заживееш самостоятелно, а кучето?! На вашите ли ще го оставиш? Имам много примери около мен, които в следствие на генерални промени в живота си, смяна на град, брак, дете са се чудели какво да правят с животинчето. Най-често го оставят при родителите си 
Аз лично на моя син съм му казала, че не съм готова да поема тази отговорност. Горкият много му се иска и това, че му отказвам, ме кара да се чувствам ужасно 

Синът ми също е на  16 г. Е, подариха му куче. Първият ден въобще не давах да се издума да остане. После след моногобройните му молби и обещания отстъпих и се съгласих. Вече един месец го гледаме, не в апартамент, в къща сме. Кучето живее в двора. Има си къщичка с дворче. Синът ми наистина много добре се грижи за него. Дори съм учудена. И не съжалявам. Поне ще се научи на отговорности и грижа за някого.

Аз лично мисля, че би трябвало да ти вземат кученце. Но след като майка ти не ти взима може да има нещо в предвид. Аз лично мисля, че ти заслужаваш куче. И съвсем честно, ако  ти бях майка щях да ти взема.