"Запознай се с нашите" или "Кошмарите на една майка"

Не си права, никъде нищо не съм писала по въпроса

Прави сте. За това изобщо не се бях сетила... А уж все премислям всичко.
Аз съм се съсредоточила върху детето и не съм допуснала, че жената може и така да разсъждава.

Писала си с надеждата за примери с щастлив край и аз ще ти дам два.
Първият е за моя приятелка приближаваща 40-те, която има връзка с мъж 10 години по-млад от нея. Заедно са вече 7-8 години (демек в очите на консервите тя го е хванала съвсем млад и зелен). Тя има дете на 13 г. Дълго време той не беше казал на родителите си възрастта й. После дълго се кри това, че тя има голямо дете и тримата живеят заедно. Той практически беше станал баща на детето, а родителите му не знаеха. Накрая научиха, но пък следващото табу беше запознанството с приятелката ми и детето. На всичкото отгоре сестра му също не одобряваше. В крайна сметка тримата отидоха за един уикенд на гости на родителите (те живеят в друг град) и нещата някакси се подредиха. Големи вълнения бяха как ще я приемат, как ще се държат с детето и т.н., но всичко се оказа безпочвено. Хората са се държали много цивилизовано и в крайна сметка я харесаха барабар с детето.  Понастоящем приятелката ми даже стана дружка със сестра му, а всички заедно ходят често на гости на родителите и по почивки заедно. Така че аз имам вяра, че предубежденията могат да се преборят, ако мъжът си стои на мястото и не позволява родителите да му диктуват как да живее, а жената после се държи подобаващо, за да се разбира с родителите. 

Вторият е малко по-различен. Става въпрос за мен и съпруга ми, който има дъщеричка от предишната си връзка. Дълго време се страхувах да кажа на родителите си, които са нещо тип тези на приятеля ти - много образовани, много начетени, много "имотни" и много патриархални. Накрая покрай сватбата вече нямаше как някои подробности да се крият и казах на майка ми. Тя го прие тежко, както и очаквах, но аз не й дадох възможност да ми трие сол на главата. После дойде големият проблем как да кажем на баща ми. Минаха едни седмици в терзания и "Радини вълнения" как по-точно да му съобщим, че дъщеря му едва ли не се е хванала с пропаднал мъж, на когото не е единствената и неповторима любов в живота, нито пък общите им деца ще са му единствените и най-обичаните от него. Притеснявахме се да не направи някой инфаркт като чуе, защото е хипертоник. Абе, голям зор беше. Накрая майка ми му каза и той някакси го преглътна. Страшното мина и замина, а за това дете в момента мога да говоря от време на време само с майка ми. За баща ми темата е табу - все едно като не говорим за него, то ще изчезне. Та така - не е в мой плюс, родителите ми не го приеха добре, но тъй като той е избраникът ми, за него се омъжих и от него родих първото си дете, те си мълчат.
Идеята ми е, че от приятеля ти зависи да им затвори устата и да им покаже, че щом той е преценил, че ти си Жената, те трябва само да се радват за него, че е влюбен и че някой го обича. Толкоз! От там нататък от теб зависи да изградиш добри отношения с тях. И да не им станеш любимка, важното е да знаят, че наистина обичаш сина им. Видят ли, че го правиш щастлив, че не спираш амбициите и развитието им, а напротие, няма да имат за какво да се хванат срещу теб и постепенно ще те приемат. С моето свеки не може да се каже, че се обичаме особено, даже сме имали няколко много сериозни спречквания, но се уважаваме взаимно. И тя ме одобрява напълно като снаха не защото съм неин тип човек или защото се разбираме, а единствено защото знае, че обичам сина й, подтиквам го да се развива и като цяло го правя по-добър човек.

Така че има много светлина в края на тунела.  Не се настройвай отрицателно отсега, току виж хората в крайна сметка те харесали, а и щом нямат внуци досега, може и на детенцето ти да се израдват.
Пък ако отношението им се окаже негативно и си остане такова, пак ще го преживееш. Стига приятелят ти да не се тормози особено от това, връзката ви може да си продължава и процъфтява и без тяхната благословия.

Има някакво развитие на нещата, макар и не пълно.
Снощи майка му разбра със сигурност, че имам дете. Т.е. тя подозираше, но снощи й бе потвърдено.
И какво мислите направи...? Каза "ние с баща ти ще хвърлиме топа" . Точно както бе прогнозирано, леган да мре веднага и се разби да драматизира цялата ситуация. Каза още, че не иска да се запознава с мен, ако нямало да се женим, ама ако нямал той към мен сериозни намерения бил аморален и не можело така само да се забавлява. Ама ходи й обяснявай, че 6 месеца все пак не са достатъчни да се прецени дали ще се женим. И тъй. Жената сега мре, щото сина й си съсипва живота с мен. Добре че той държи доста на мен, та това няма как да го откаже. Последва и разговор с баща му, насаме. Той пък му е казал само да внимава да не го излъжа и да си опича акъла (любимата ми родителска реплика). Мисълта ми е, че докато майка му като цяло му казва да не се занимава с мен, баща му не го казва, просто му казва да внимава.
Култова реплика на майка му беше "ама защо ще я водиш на море сега като няма да се жениш за нея?"
И тъй... Веселба ще е когато се запозная с тях. Ще има да сънувам кошмари после... Ама все пак вярвам си, че нещата ще се наредят така, както ние си искаме, само трябва време...