Често срещан проблем ли е липсата на яйцеклетки? Защото аз мислех, че като причина за безплодие запушените тръби и проблемите с матката, които водят до невъзможност за износване са много по-често срещани. За това си мисля, че е много по-голям проблем да се намери жена да износи бебето (май суригатна майка се казваше), отколкото дарителки на яйцеклетки.
- Публикувана: 27 юни 2008, 08:27 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2008, 15:09 ч.
Бихте ли дарили яйцеклетка?
Много е деликатен въпроса с даряването на яйцеклетка, както и износването на дете. От една страна хуманноста е впечатляваща, но от друга страна остава усещането, че нещо твое е някъде извън твоя обсег. Едва ли има майка, която би приела с охота момента, в който трябва да се признае едната от двете възможности. Вярно е, че всяка жена има правото да бъде майка, но представете си ситуацията - даряваш яйцеклетка, ражда се живо и здраво детенце, а нямаш възможност да го виждаш. Или износваш детето и след това трябва да го дадеш на бъдещите му родители. Мъката е голяма предполагам. Но свалям шапка на жените, които могат да преодолеят себе си и да го направят. 
Може би малко объркано е това, което написах, но съм с противоречиви мисли.
Може би малко объркано е това, което написах, но съм с противоречиви мисли.
Може би да дам за непознати ще е по-лесно,
Цитат
даряваш яйцеклетка, ражда се живо и здраво детенце, а нямаш възможност да го виждаш
Цитат
но няма да мога да го гледам детето ми как расте близо до мен,
Момичета, даряването е анонимно. Няма да можете да виждате детето, защото няма да знаете къде е и дали изобщо се е родило. Да не забравяме, че далеч не от всяка яйцеклетка се ражда дете. Погледнете статистиките на клиниките за живородените деца от ин-витро...
В БГ не знам колко е, но в моята клиника тук (най-добрата в околността) статистиката за миналата година за жени до 35 години (моята група) от средно 253 трансфера е имало 170 бременности и само 40% са живородени.
Може да се днете и да изчислите, ако вашата една дарена яйцеклетка се трансферира, колко голяма е вероятността от нея да се роди живо дете.
Както и да е. Не искам да агитирам никой, не очаквам и да си промените мнението. Това е лично решение и ако човек не е убеден, че е правилно, по-добре да не го прави.
Цитат
Или износваш детето и след това трябва да го дадеш на бъдещите му родители. Мъката е голяма предполагам.
Освен това в България сурогатното майчинство е забранено. Няма смисъл да гласим тигана, докато рибата е в морето. Да се концентрираме върху актуалните проблеми.
Момичета, темата е интересна, нова и предизвиква много размисли във всички нас. Дарителството е нещо, което не може да бъде направено, ако човек не е убеден, че това е правилното за него нещо. А всички аргументи, които се изказват са верни в момента за човека, който ги прави. Едно притеснение, тревога и болка по детето, което евентуално би се родило, може да се отрази зле на бъдещия живот на жената, направила дарението. Но за друга, даряването може да е повод за радост, гордост и усещане за пълнота. Това е както с всяко едно друго нещо в живота - за някои хора е приемливо , за други не. Много хубаво е, че имаме този форум и всеки може да изкаже опасения, притеснения и мнение. Защото се случва понякога, когато по-добре се запознаем с едно явление, опасенията ни да отпаднат.
Аз лично бих дарила, но съм на 38 години.
Аз лично бих дарила, но съм на 38 години.
Ако ми предстоеше ин витро, бих дарила.
Благодаря, Doroty d! 
Мисля, че светат е толкова отворен вече към нови неща и така както отпадат границите между държавите и ходим свободно, където поискаме и можем да си позволим, така и в индивидуален план би могло да се случва - да приемаме неща, които до скоро са ни се стрували толкова неприемливи, че не сме мислили дори за тях като за възможни. Мисля, че всяко начало е трудно. Е, не съм много оригинална, ама не е ли така ? 
Мисля, че светат е толкова отворен вече към нови неща и така както отпадат границите между държавите и ходим свободно, където поискаме и можем да си позволим, така и в индивидуален план би могло да се случва - да приемаме неща, които до скоро са ни се стрували толкова неприемливи, че не сме мислили дори за тях като за възможни. Мисля, че всяко начало е трудно. Е, не съм много оригинална, ама не е ли така ? 
Понеже получих едно лично съобщение, искам в тази тема да поясня при какви условия бих станала донор, за да няма недоразумения.
Държа донорството ми да си остане анонимно поради няколко различни причини, които в момента не искам да споделям тук. Ако реципиентката ще знае, че аз съм донора, то тя ще бъде много близка моя роднина или приятелка, не случайна позната, дори не добра позната. Не искам след време детето да страда по някакъв начин заради това донорство.
Също така самият акт на донорство смятам да запазя в тайна.
желая успех на всички донори и рецепиенти!
Държа донорството ми да си остане анонимно поради няколко различни причини, които в момента не искам да споделям тук. Ако реципиентката ще знае, че аз съм донора, то тя ще бъде много близка моя роднина или приятелка, не случайна позната, дори не добра позната. Не искам след време детето да страда по някакъв начин заради това донорство.
Също така самият акт на донорство смятам да запазя в тайна.
желая успех на всички донори и рецепиенти!
Понеже получих едно лично съобщение,
и аз.
И понеже знам, че жената е една и съща, а кутията й е пълна, то много моля - нека да я разчисти.
Аз пък ще напиша защо държа да познавам хората които ще отглеждат детенцето...В същност държа те да ме познават,за да могат да отчета наследственните белези,и второ за да имат на кого да се доверят в случай на нужда...В живота всичко се случва,разводи,инвалидност,смърт,наследственни болести,и други тежки...Но също така държа детенцето да не знае за мен,за това че е по-различно,и т.н....Просто искам да съм една далечна опора на въпросното семейство,и да се надяваме че никога няма да се налага да опират до мен...Това е!
Подкрепям горните две мнения.
Исках да и отговоря, но не мога. Кутията и е пълна.
Исках да и отговоря, но не мога. Кутията и е пълна.