Ясно де, то и аз съм от още кърмещите. Но си мисля дали не се създава вторичен рефлекс като се утешава по този начин = когато ми е гадно - ям и се оправям. Дали не отиваме на подсъзнателно възпитаване, че храната ще ни спаси от проблема. 
Оф това ми звучи малко глупаво, ама не ми идва да го обясня по-добре.
Оф това ми звучи малко глупаво, ама не ми идва да го обясня по-добре. 
),просто защото детето не възприема кърменето като нас.За него това не е само хранене - защото за нас каквото и да си слагаме в устата си е ядене и не съдържа нито форма на общуване,нито носи някакъв емоционален заряд - гърдата му е нещото,което прави света отново цял и възстановява порядъка.Т.е. - утешението е в прегръдката и гърдата,не в млякото - убедена съм,че децата не объркват двете неща - самия факт,че в такива случаи отказват да се нагълтат с утешителна порцийка мляко го доказва. 
Много ми беше интересна тази статия, а и много полезна