Публикувана: 2 юли 2008, 12:15 ч.
Последно мнение: 5 юли 2008, 10:37 ч.

Най-тъжният завършек

35 749
180
1

1
...
9
10
11
...
13
Всички

# 135 3 юли 2008, 12:37 ч.

Мнения: 3 621

Те повечето вече са споменати , аз към "Живот на заем" на Ремарк, Андерсеновите приказаки , "Птиците умират сами" , всичко разкази на Йордан Йовков, "Осъдени души" мога да добавя още "Мостовете на Медисън" /книгата е 100 пъти по-хубава от филма/, "Когато гръм удари" на Яворов, и "Мемоарите на една гейша" .... после може да добавя и още

Последна редакция: чт, 03 юли 2008, 12:53 от Nefertity

# 136 3 юли 2008, 12:49 ч.

Отвъд алеята зад шкафа
Мнения: 8 176

Сещам се за "Анна Каренина", както иза "100 години самота" - цялата книга ми е много тъжна.

# 137 3 юли 2008, 13:45 ч.

Мнения: 3 611

"Майчина сълза" на Ангел Каралийчев.
"Янко Музикантът" от Хенрик СенкевиЧ

Тези се сетих, Че нали в кьЩи сме на вълна приказки.
От хълцания и сьлzи все не мога да допрочета приказката, Чак малкият се изнервя Crazy

Тежки книги скоро не сьм Чела, все някакви криминалета веЧер преди сьн... ooooh!

# 138 3 юли 2008, 13:59 ч.

Мнения: 958

Много плаках на Време Разделно на Антон Дончев, и на книгата и на филма.
Също и на разказите на Елин Пелин, най-вече "По жътва"...кратко и тъжно
По жицата на Йовков, също
"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже"

# 139 3 юли 2008, 14:58 ч.

София
Мнения: 7 670

Ей това ми е на сърцето в момента - цитат от последния разказ "Чувство за непоносимост" от Задочните репортажи на Георги Марков:

Погледнах назад към България и ми се стори, че тъкмо природната хубост изостряше още повече чувството за непоносимост спрямо грозния живот, който лично аз и мнозина като мен трябваше да живеят. Като че природа, история и национален дух бяха установили твърде ясен критерий за красиво и грозно. Почувствувах, че не можех повече да понасям атмосферата, в която живеех, работата, която вършех, отношенията, в които се намирах. Непоносимост колкото спрямо външния свят, толкова и спрямо себе си. Помислих си, че от много години не бях се радвал на нищо, че всичко беше не само предварително отровено, но и обречено да бъде отровено от това чувство за непоносимост. Ако вие сте имали някаква идея за себе си, ако сте си мислили за едно, а откривате как бавно и безпощадно се превръщате в нещо съвсем друго, тогава вероятно настъпва мигът, в който искате да счупите или огледалото, или главата си. Чисто нравствено, това беше усещане за двойна подлост — и спрямо другите, и спрямо себе си. Извън нравствено — това беше усещане за безизходица.

# 140 3 юли 2008, 19:57 ч.

Мнения: 411

Чела съм всякакви книги,от които много приключенски и любовни романи.
Но само на "Карма" - опитвам се,но не мога да си спомня автора,плаках на края.Много.Майка ми тогава влезе в стаята ми и ме пита ратревожена какво ми има.Аз от хлипане не мога да обясня,че е от книгата ooooh!

Тогава тя ми забрани да чета подобни книги.
Сън не спах за да я дочета.Книгата започва с живота на едно момиче от малка,после няколко глави за момче,и после как се срешат и какво се случва с тях...Обаче разглеждайки щателно кориците се оказа,че има и втори том Grinning

- надежда за щастлив край,може би?!

# 141 4 юли 2008, 00:08 ч.

in the back seat of my car
Мнения: 18

разказите на Йовков от Старопланински легенди
"Дядо Йоцо гледа" Вазов

# 142 4 юли 2008, 00:23 ч.

Мнения: X

Халед Хосейни "Хиляда сияйни слънца" - книгата нашумя наскоро. Прочетох я за два дни и после още два бях като в транс. Мноооого тъжна книга и още по-тъжна, защото е реална. Радвам се, че съм жена в България, а не в Афганистан.
Сещам се, че винаги нещо ми застава на гърлото, когато чета два разказа на Дончо Цончев - "Старото куче Рекс" и "Подаръкът". Прочетете ги-заслужават си, просто е невероятен.

# 143 4 юли 2008, 00:24 ч.

Мнения: 814

И до сега не сдържам сълзите си, когато препрочитам или в разговор се стигне до или спомене разказът "Майчина сълза" на Ангел Каралийчев.
Бих посочила и финала на "Гераците" на Елин Пелин, този на "Изворът на Белоногата" и още много, много произведения от наши, български автори - класици. Чужди автори няма да посочвам, не бих ги степувала, но за мен "Майчина сълза" е най - тъжният завършек, който спонтанно и поради това съвсем вярно определих като отговор на въпроса, поставен в темата.

# 144 4 юли 2008, 08:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Уфф, тази Майчина сълза е наистина с най-тъжния завършек. Не я харесвам, ама никак. Още от дете съм се чудела защо се случва точно така. Не съм я чела и на децата. Всеки път като се сетя за този разказ изпитвам едновременно жал и яд.

# 145 4 юли 2008, 10:38 ч.

Мнения: 516

Нещата от живота, Радостина.

# 146 4 юли 2008, 10:39 ч.

София
Мнения: 62 595

Слава Богу, че точно тези неща от живота са ме подминали. То си трябва и късмет да "ни разпредели" на грижовни родители.

# 147 4 юли 2008, 10:49 ч.

Бургас
Мнения: 524

Най-тъжната е определено Майчина сълза.Спомням си сякаш беше вчера ,че сричах следейки с пръст редовете ,а страниците бяха мокри от сълзи.По-късно спомените ми за много сълзи са от Клетниците и Чучулигата.