http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=210809.0
Незнам какво да напиша ..... по - точно как да бъда по-кратка и ясна, но казано накратко - Чувствам се ужасно самотна, излъгана.
На моменти напират плашещи чувства в мен, толкова злобни и гадни, че чак се изненадвам как мога точно аз да мисля така.
Върнах се, но защо???
Нито едно от обещанията не се случи. НИТО ЕДНО!
Сега отново съм вкарана във филма, в който все преча ....... Непрекъснато се измислят разни неща и събития, на които аз няма как да отида или
да присъствам........
По абсолютно никакъв начин не ме е накарал да му вярвам отново - НАПРОТИВ! И отново за всичко съм виновна аз!
Непрекъснато съм обвинявана за всичко несполучливо в нашия брак.
Толкова подтисната и неуверена никога май не съм била. В някаква абсолютна безизходица съм!
Най-гадното от всичко е наглото му поведение, особено пред детето и това как непрекъснато ми обяснява, че всъщност аз съм тази, която иска да
развали семейството и т.н. Той не искал! Той ме обичал!!!!!! Е къде е тая обич ?????? Защото не само аз немога да я видя?
Никой не я вижда - нито роднини, нито приятели, нито колеги - НИКОЙ!!!!
Знам, че няма да се оправим! Тия романи, за които мечтая ..... - еми просто на мен няма да ми се случат.
Само се караме, обиждаме .... кошмарно е!
Не ми се прибира при майкам ми и мъжа й - срам ме е, а и там ми е кошмарно!
Немога да си позволя в момента квартира, защото имам кредити.......
Не ми се живее с него - не и по този начин, а то друг не е и имало........
Не ме устройва варианта за съвместно съжителство - аз немога така. Искам любов....... Искам да се оглеждам в неговите очи и на физиономията ми да се изписва
блаженство, усмивка..... а всъщност виждам досада!
Не пиша с молба за мнения, но бих се радвала на такива.
просто споделям ..... с надежда да олекне малко