Едва на 7 години,а открадна много пари...

Не е късно.Може би в момента,обсебена от по-малкото дете,не й обръщаш достатъчно внимание.От собствен опит ще ти кажа:опитай се да я направиш съпричастна към твоето ежедневие и се дръж с нея като с голяма.Опитай се да й обясниш случилото се така,все едно е приятелката ти,а не дъщеря ти.Всеки проблем на детето започва от семейството.
Ти пак упорито разсъждаваш върху другото дете.Типично български манталитет.Забрави го това дете,какво те интересува краде ли или не краде?Лъже или не?Не го харесваш,ами не допускай контакти с твоето дете.Но имай предвид,че занапред детето ти ще среща различни хора и ако ти й дадеш основание да има самочувствие,тя трудно ще се повлияе от другите и няма да изпитва нужда да си плаща,за да бъде харесвана.Предвид скромният ми опит,твоето дете се чувства некомфортно в момента и прави глупости.

Когато бях в предучилищна бях взела 20лв  и ги подарих на едно дете. Не знам защо - не си спомням. Майката на детето ги върнала на майка ми. Последва разговор, но никой не ме наказа, удари или нещо подобно. Не съм повтаряла с краденето на пари и си мисля, че съм станала свестен човек.  Сумата във вашия случай е голяма, но едвали детето си дава точна сметка за това. Чесно казано немисля, че след този случай ще посегне отново - предполагам че и за нея е доста стресираща развръзката и определено ще си извлече поука и без най-строги наказания и бой.

Теди , затваряш си очите за истината  Има проблем при вас - както казва Chanel - детето ти няма самочувствие ...
Не разбирам и заинатяването ти по отношение на дребните пари за джобни . Отвличания се случват с деца на милионери , а не с деца имащи по 1-2 Евро в джоба си ...

Знаеш ли , когато аз бях дете нашите винаги са ми казвали - парите са ето там , вземи си колкото ти трябват  ... Нужно ли е да ти казвам , че и за миг не ми е минало през ума да взема повече от 1-2 лева , а какво остава пък да открадна ...
Дръжте се добре с нея сега , говорете , ходете на море ... и се замисли върху това -

А!Ето това е най-важното.В къщи държа определена сума пари.Децата ми знаят къде са,колко са.На малката съм й обяснила-това е лев,това е евро.Тя може и да не знае точно колко са 100 евро,обаче знае,че са много пари,че не се пипат,че е кражба да си вземе и един лев,ако не съм уведомена.Аз мисля,че децата трябва да знаят истинската стойност на парите,да ги уважават,защото това означава,че уважават труда на родителите си.И аз не й давам да се разхожда с пари в джоба.Обаче и не бих допуснала да бъде поблазнена от лакомство,което друго дете в момента си похапва.За едно нищо и никакво шоколадче,детето може да направи куп глупости.Затова,когато излиза,аз й давам дребни пари.Проблемът си е неин как и за какво ще ги похарчи.Но винаги е малка сума,нека сама се опитва да си разпредели средствата.

Подкрепям всички останали мнения. 
Явно леко сте неглижирали детето, заради бебето, тя и за това търси компанията на по-големи, където е бебето.
Не й давате джобни. /В първи клас аз имах 20 лева на месец и възможността да ги харча както си искам/.
Очевидно е допуснала грешка, поради вашето лошо отношение... Но вместо да й се извините, че сте сгрешили вие я удряте, унижавате пред другите деца /На мястото на техните родители не бих им разрешила да контактуват с вашеро повече/ и я наказвате... 

Аз бих поговорила с нея сериозно, без заплахи. Защо е откраднала, нещо грешно ли са направили мама и татко... Как да оправим заедно /тримата/ нещата и също подкрепям мнението за специалист, щом вие не се справяте.

А и още нещо - Детето е казало, че парите са му награда за успешно завършения 1-ви клас. Вие наградихте ли я с нещо? 

Основният метод за "съблазняване" от педофили е именно даването на пари и купуване на лакомства. Затова децата трябва да имат сигурност, да знаят, че ако изпитват някаква нужда, винаги могат да я споделят с мама и татко, и няма да срещнат категоричен отказ и  снизходително отношение. В крайна сметка винаги има варианти - хем детето да бъде доволно, хем родителят да не се чувства манипулиран.

Няма да коментирам изказванията за "неблагоприятното" влияние дружбата на 7-годишно дете с 10-годишни деца, защото са доста несъстоятелни.

На моите деца съм обяснила значението на парите и какви сметки се плащат и ги водя с мен в магазина и заедно смятаме покупките.Също така съм им купила и касички където им слагам парички.Моя е 2клас и доста често си брой парите в касичката и смята какво може да си купи като всеки път решава да си ги  спести.Можеш да направиш нещо подобно.

Проблемът ти май е доста по - сериозен, от колкото го представяш, по - сериозен, от колкото си мислиш... и изобщо не е в лъжата, нито дори в кражбата.

1. наказанията - каквито и да са те - леки или сурови - няма да доведат до никакъв положителен резултат, напротив. Тя те лъже, ти я хващаш. И какво, мислиш, че ще спре да те лъже? Не, ще се научи как по - добре да прикрива лъжата, как да създава правдоподобни лъжи. Защо? Защото има неотложната - според нея - необходимост от това. Открадва крупна сума и ти я хващаш. Какво, мислиш, че ще спре ли? Не, ще се научи да краде по малко. За да не се забележи. Защо, защото е лоша, предразположена към престъпления, недобра? Нищо подобно. Просто защото приятелките й, на които държи, ще продължат да имат пари, а тя ще продължи да няма.

Бори се с причините, не с последствията, за да постигнеш нещо.

Като временно решение можеш да й обясниш,. че децата на нейната възраст нямат джобни. И че щом тя иска толкова бързо да порасне, добре, ще се отнасяте с нея като с по - голяма. И, съответно, ще й давате пари колкото получават приятелките й. Разбира се, поръсването носи и по - големи отговорности. Натовари я с определени домашни задължения. Не тежки, не непосилни, но досадни. И умерено времеемки. Какви - сама си измисли. Задължително, обаче, не свързани с бебето.

Ако не искаш - не дай Боже - някой ден детенцето ти да стане поредната непълнолетна авторка на тема тук в стил "случи се.... нещо си, не мога да споделя с майка си", трябва - налага се, абсолютно от първостепенна важност, преди каквото и да било друго в живота за теб е да спечелиш отново доверието й. Не тя твоето, ти нейното. Доверието, че може да сподели с теб и че ще потърсите разумно решение, като при вземането му участва и тя и се чуват и нейните аргументи и позиция. И че каквото и да се случи, в крайна сметка ще я подкрепиш и ще си на нейна страна, дори и силно да те разочарова. Което не означава, че трябва да се правиш, че не виждаш простъпките - напротив. Кажи й, че на големите се прощава по - малко от колкото на малките, че те се предполага, че разбират повече. И че във всеки един момент, когато и ако тя пожелае, си готова отново да е твоето малко момиченце, с по - малко отговорности и натоварване, с повече книжки, прегръдки и приказки... и по - малко самостоятелност.

Всичките тези неща могат да дадат резултат... за сега. Не ти предстои тепърва големия проблем. След година - две - три приятелките й ще са тийн... аби, таз дума не може да се напише на кирилица, ама сещаш се, типични пуберки. И ще се интересуват от момчета, не от пикници с момичета. А след още няколко години детето ти - не, тялото на детето ти - тепърва ще навлиза в пубертета, а духът? Приятелките й ще водят вече пълноценен сексуален живот...

И всякакви забрани тук биха само навредили, по никой начин не биха помогнали. В момента тя е... влюбена, в какъвто и смисъл се сетиш да вложиш в тази дума, в приятелките си. Намерила е компания на ново място. Но е намерила и много повече от това. Намерила е големи момичета, които я приемат като равна. Е, това вече за едно малко дете е постижение, за което си струва да се бориш. С всички средства. Позволени и забранени.

Единственото решение, за което аз лично се сещам, е твърде радикално. Преместете се. Отидете далеч. Много далеч. В друг град - поне. Щото може да й хрумне да вземе трамвая от другия край на града, за да отиде да ги види - "като големите". Но има надежда, че няма да посмее да се качи във влака. Или че няма да я пуснат. Но при това многократно изтъквай като причина работата - кажи, че тук вече тати не може да работи, а еди - къде си е намерил работа, в никой случай не допускай дори да се намекне, че целта е раздялата й с близките ( в нейните представи). Погрижи се на новото място изобщо да няма големи деца, само на нейната възраст, може би година по - големи, но не повече. А там като допълнение потърси терапия. И... Може да я пуснеш да тренира, примерно, катерене. По мои наблюдения до стената без друго всички са равни. И не е рядко 10 годишно хлапе да дава напътствия на 20 годишен - това се приема за напълно в реда на нещата. Същевременно "големите" закрилят "малките" по отношение на чисто житейските ситуации, при това абсолютно без да натрапват и афишират тези си действия. Но... Това може би не винаги и не навсякъде е абсолютно точно така, тъй че, все пак, внимавай.

Каквото и да направиш, успех!

А ти как мислиш  .Ще получи компютър,но след като се приберем от БГ.Не мисля,че е малък подарък,но е насърчавана да учи и на всяко контролно на което е изкарала добра оценка,винаги е получавала подарък.Може би и там ни е грешката,че винаги е задоволена от всичко.Винаги е имала най скъпите и хубави играчки,всичко каквото е поискала го е получавала.И не мисля,че няма самочувствие,да лесно е да се говори отстрани.Не мисля също,че това да има джобни пари е най важното нещо.Може и да съм се заинатила,но точно тук пък мисля,че съм права.А и щом и двамата с баща и сме на това мнение,спор няма.Тук не става въпрос за 1,2 евро,които винаги бих и дала да си купи сладолед или разните му там глупости.Ще ми поиска и ще и дам на момента.Но да и дам пари да си има за 1 седмица например,няма да стане,не и все още.
Не сме я удряли пред другите деца.Я се постави на мястото на баща и,в момента когато си отваря портмонето и вижда голяма сума липсващи пари...В момент на ярост, упорито мълчание и отричане от нейна страна.Просто си изтърва нервите и и удари 1 шамар,за което аз го оправдавам.Не сме я били никога,разбирам това да е всекидневие,че да ме съдиш.Лошо отношение...Допуснали сме грешки,то кой ли не допуска.Важното е да ги разберем и да се опитваме да не ги повтаряме.
А за отвличането,имах в предвид,че може да се случи,като ми се шляе насам натам по магазините,докато е отишла сама,за някакъв си шоколад,а не,че е дете на милионери...

... Или може би не е вземала, а са й били дадени "за нещо конкретно", но тя с думите си е представила желаното за действително? Или може би ти никога не си го правила? Аз съм. Дори не точно лъжа, само леекичко поизопачаване на истината - и ето, хоп, в миг мечтата се превръща в действителност! Някои деца си получават редовно джобни. Аз също искам и... точно в момента имам парички в джоба! Иска ми се да повярвам, че е редовната ми "издръжка". как да го направя? Като накарам някой друг да повярва в това. Кой най - лесно би ми повярвал? Естествено, по - малкото дете.

Tedito_799 ,ти се справяш чудесно и сама с възпитанието на детето си.Направо се чудя,защо ти беше тази тема.Виждам,че второ мнение не ти понася.Да не говорим за трето,четвърто,пето...

Ето това е основното за мен.
Детето ви е вече голямо, говорете с него, обсъдете проблема... извинете се за буйната реакция и му я обяснете.
Всичко друго - можеш да го прескочиш.

А ако имаш някакво мнение по определен въпрос - като забраната за джобни - е добре да можеш и да я мотивираш, както пред детето си, така и пред себе си. Това, че със съпруга ти сте на едно мнение - не ви затвърдява позицията. 

Chanel,наистина вече започнах да съжалявам,че я пуснах  .Виждам много добре грешките си и съм готова да ги поправя.Заедно 4 мата,ще се справим.Сигурна съм.Снощи се почувствах много зле и мислех,че ще ми олекне,като споделя,но мисля,че само се натоварих още повече.Всички деца са различни.Съвети отстрани могат да се дават много,но дали точно за моето дете ще е правилно,гаранция няма.При всяко е различно,знам.Може би исках трябваше по друг начин да формулирам темата.Не знам в момента как да постъпя с наказанието.Вече 2 дни е наказана в къщи,а на мен ми е жал да е затворена.Искам да я пусна да играе,но това не значи ли,че няма да разбере наказанието.Решили сме да отидем само с нея на море,а да оставим малчо.Цялото внимание да е само за нея.
 Може би ще е по добре да не пишем вече по тази тема  .

Заключи темата.Може би на почивката,когато сте спокойни и в добро настроение,ще преодолеете лошият момент.

Теди, никой не те съветва да даваш джобни за 1 седмица или месец напред. Това с касичката много ми хареса, ще го приложа в къщи. Искам да ти кажа че съм израстнала в соц времена, и много преди да стана на 7 съм имала джобни. никога няма да забравя как татко ми даваше 25ст на ден, а като почнах първи клас 0,5ст.
Кофти е някой да си купи нещо ( и то дреболия ) и да се похвали, а децата около него да седят и да гледат.
Да не говорим, че няма дете, което, като види, че друго яде или пие нещо, няма и то да поиска!
Всички съвети на майките тук, са ценни според мен, това че си пуснала тема означава, че имаш нужда от съвет. Послушай ги.
След като някой си е направил труда да пише в темата ти, значи иска да ти помогне.
Едно дете, може да се зарадва на една вафла, повече от колкото на компютър!
Преусмислете в мъжа си, дали сте прави.  Поговорете и с детето, вижте неговото мнение по въпроса!