Публикувана: 6 юли 2008, 13:03 ч.
Последно мнение: 8 юли 2008, 10:57 ч.

За златните момичета и златните ни детски мечти.

6 371
52
1

# 15 6 юли 2008, 15:02 ч.

Мнения: 1 470

Спомням се как с майка седяхме и плачехме при всеки техен успех.И въобще при всеки успех на българин на състезание.Спомням си и аз как мечтаех да бъда на първата стълбица,ей така,за да накарам българите да се гордеят с мен.Но си спомням и яростта ми,когато са прецаквали наши сънародници,и са им отнемали титлите,просто защото в света не могат да повярват че една малка България,може да създаде толкова много таланти.И още не мога да се примиря с това!И тогава историята с триката,и до сега със забранените средства на тежкоатлетите ни,от последните дни.

Аз също имах топка,книжна лента от тези за касовите апарати,която винаги се намачкваше и късаше,и най-ценното-истински бухалки,дървени с инкрустация,но толкова тежки Mr. Green

...Сега се сещам къде ми е исвирясал мозъка,още тогава от толкова удари с тез бухалки... Hug

Но както са писали по-горе,и аз стърчах с глава над останалите,и нито мост от раз можех да направя,нито в шпагат да се разчекна,а иначе на майка братовчедка и водеше една трупа,та дори и с връзки не ме взеха...За това пък станах любимката на една треньорка от Левски,по лека атлетика,дори и в спортното влязох...И разбрах какво е да тренираш по три пъти на ден,и да повръщаш от умора на 10 години още...Не издържах и се отказах,преди някоя сериозна травма да ме изкара от строя...Но видях много разбити съдби,и надежди,много задкулисни игри,и много пари,макар и по тошово време...

# 16 6 юли 2008, 15:13 ч.

Мнения: 179

А как случайно попаднах на тази хубава тема,която така мило ме върна в онези години - тренирах близо 6 години активно худ.гимнастика, печелела съм 2-ро и 3-то място на топка и въже, на републ.състезания, играла съм съчетания с обръч, а тъкмо навлизах с бухалките, когато активната ми спортна дейност беше прекъсната...забраниха ми да участвам в състезания, защото не учех в спортното училище, е, да тогава такива бяха правилата, но и така ва беше славата на спортните училища... иначе съм тренирала при майката на Диляна - забравих и фамилията, онова златно момиче, което в момента живее в Нова Зенландия и беше виртуоз на съчетанията с бухалки Simple Smile

# 17 6 юли 2008, 15:33 ч.

Oslo
Мнения: 659

Чувството на гордост и национална уникалност наистина е прекрасно усещане. От 5 г. до 16-17 г. възраст играех народни танци в един от най-добрите танцови състави в Бургас. Пътувахме много в чужбина на разни фестивали и турнета, имаше участници от над 20 държави, еуфория невероятна... Това, което няма да забравя никога е поведението на публиката след българското представяне - многократни бисове сред буря от ръкопляскане и възклицания. Никоя друга нация не изправяше хората на крака , само ние - българите! След 3-4 излизане умората е ужасна, тялото тупти от напрежението, но тази сладка тръпка че други като нас няма на света просто ни зомбираше...
Радвам се, че съм изживяла такива силни мигове , че съм усещала принадлежност към групата и страната си, сигурна съм, че и това ме е оформило като човека, който съм в момента.
Много искам и децата ми да изживеят и съхранят подобни силни емоции от детството си!

# 18 6 юли 2008, 16:05 ч.

sofia
Мнения: 7 477

Цитат на: zwezda в нд, 06 юли 2008, 15:13

Диляна Георгиева е това Peace

вси4ките бяха страхотни,спомените ми са прекрасни за онези години,липсва ми онова време.

Но с петилетките се сменят и хората,спортовете,екипите от специалисти,техника,методика........вси4ко.
Ето сега тръпна като играят волейболистите Hug

В Тениса също до скоро имахме гордост.......Има още за какво да се гордеем,и то не само в спорта Peace

# 19 6 юли 2008, 16:23 ч.

Мнения: 1 072

Звезда, от Пазарджик ли си?

Отпаднах от гимнастиката по същата причина. Мама не ме пусна в спортна паралелка и ме отстраниха от отбора. Отидох да тренирам в сборна група с изоставащи, но силно желаещи момичета и това ме отказа. Благодаря на майка си. Преди успехите се дължаха на силно нехуманно отношение към състезателите. Сега хич не се сърдя като не сме първи. Дъщеря ми тренира в клуб "Диляна" малко. Същата зала, в която тренирах и аз. Сега е далеч по-нормална обстановката. Даже веднъж видях торта в залата. Представяте ли си преди 15 години такова нещо.

# 20 6 юли 2008, 16:58 ч.

Мнения: X

Обожавах ги тези момичета. Плакала съм от възторг,докато го гледам.
Моята любимка беше Анелия Раленкова. Чух,че била в САЩ.но не съм сигурна....
Толкова много я харесвах,че исках да се прекръстя. Една нощ не можах да заспя и казах на родителите си :"Мамо, тате, дали е възможно да си сменя името?Искам да се казвам Анелия",рекох....Скоро осъзнах,че и моето име не е лошо Wink

Пред блока въртяхме обръчи, правехми си самоделни ленти, измисляхме си съчетания. Само че моите мечти не стигаха да по-далеч,защото тогава бях закръгленка,макар и да можех да правя шпагат и мост от прво положение...никой нямаше да ме вземе....макар че след пубертета развих доста спортно тяло и си мисля,че може би все пак е било голяма грешка,че не записах никакъв спорт Thinking

# 21 6 юли 2008, 17:55 ч.

sofia
Мнения: 7 477

да,Анелия е в Щатите Peace

но не се занимава с гимнастика,а с компютри.
от тези някогашни звезди пове4ето не са в Бг,но като 4е ли най-добрите си останаха и се занимават активно с трньорска дейност Hug

# 22 6 юли 2008, 17:57 ч.

Мнения: 5 710

Аз снощи четох, че Анелия Раленкова има школа по худ. гимнастика и активна роля в тамошната гимнастика.
Работела и живеела някъде във Вашингтон и имала 3 деца.
Малко четох и за Диляна Георгиева, която има италиански ресторант, 3 деца и тренира отбор в Онтарио. Правела и опасни каскади.

# 23 6 юли 2008, 18:07 ч.

sofia
Мнения: 7 477

току що един българин ме накара да настръхна bouquet

имаме първия в историята шампион на Уимбълдън Hug

Григор Димитров спе4ели турнира до 18 г.
Сега свърши ма4а и съм много щастлива Simple Smile

# 24 6 юли 2008, 18:10 ч.

sofia
Мнения: 7 477

Цитат на: 10¢'s caffè&lounge в нд, 06 юли 2008, 17:57

не знам,може и така да е ......Сестра 4есто си контактува с Анелия и от нея знам.Но последното ми инфо е от преди 2 год.По4нала е с гимнастиката доста отдавна в Щатите ,но в последвствие е по4нала с копмютрите.
Няма зна4ение всъщност май,важното е,4е ги помним вси4ки с такива прекрасни bouquet

# 25 6 юли 2008, 18:13 ч.

Мнения: 179

А аз си мислех, че Диляна Георгиева е някъде по Н. Зенландия, поне по едно време, се чуваше така...а и тя била в Щатите

# 26 6 юли 2008, 18:28 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: zwezda в нд, 06 юли 2008, 18:13

Сори, ма не било Иран, а Ирак. Т.е Оукланд, не Онтарио Mr. Green

* бъркам 2та щата.

http://topsport.ibox.bg/news/id_135586423

Лавендер, за Анелия Р, кой знае от кога е статията.. т.е сигурно си права.

Интересно ми е как ли изглеждат сега тия жени.