От една музикална звезда на Пепи, слагам си я на корема и дърпам шнура. Да я слуша сега, че после като й я пускам да мирясва 
Точно като миналия път. На третия ден като ми слезна кърмата и сега така и докато не ми спряха лохиите, все ми миришеше потта. Затова мисля че е от хормоните 
Ама мамко м ще се протрия от къпане вече 
Не обичам някой да мирише на пок, камо ли аз 
Аз миналия месец висах в Юнката тема 
Много е сладичък Александър 
), направи тест, май е за антибиотик. Постоях там докато не изтекоха две банки и половина и ме заведоха в операционната. Сложиха упойката и последва приятното затопляне, попитаха ме дали мога да си вдигна крака, не не можех, но можех да си мърдам пръстите на краката. Показах им, реших, че не ме е хванала упойката, но те вече бяха започнали операцията. Попитаха ме дали ме боли, казах не и продължиха. Лекарите бяха готини, освен моите, присъстваше и Д-р Григорова, голяма скица е тази жена. Понеже бебко е голям, го извадиха трудно, но все пак в 6.28 изплака моето момче, показаха ми го за секунда, в същото време пристигна новината за някакви взривове, още не се знаеше нищо, мислеха, че проблема е в Кремиковци. След малко ми показаха Криси, допряха го до лицето ми, беше много топличък и мекичък, но се чудех на кой ми прилича, дори в един момент си помислих, че не е моето дете. Отведоха го, аз започнах да треперя, след малко приключиха с шевовете и махнаха чаршафа. Тогава видях 2 акушерки, които бяха хванали двата ми крака и ги приближаваха към тялото ми. Беше кошмарно, защото виждам и знам, че това са моите крака, но не чувствам нищо и не участвам в цялата работа. Настаниха ме в реанимация, треперех много, завиха ме с одеяло. Сложиха ми голямо парче лед на корема, много е гадно. Първия път нищо не са ми слагали, но като че ли, коремът ми сега е по- малък от мин. път. Когато се поуспокоих започнах да звъня, за да съобщя радостната вест. В стаята имаше 6 легла, моето беше точно пред операционната. Цял ден гледах как се раждат бебета. Настаниха едно цигане на 17 години с трето секцио 
Към 7 часа вечерта, мъжът ми влезе в стаята и се видяхме за 5 мин. Това ме зареди, нощта мина някак. На следващият ден се раздвижих, но ми прилоша. Наляха ми една банка нещо и се почувствах по- добре. Към 12 часа бях вече в стаята, малко по- къно доведоха бебето и започнах веднага да го слагам да суче. Престоят е общо 5 нощи, от които 1 в реанимация, вчера ми свалиха конците, казаха, че раната е перфектна и дори няма да имам нужда от контратубекс. 
Те реално тези пари си ги прибират в джоба. Днес беше вкъщи и каза, че по последни данни, педиатричната асоциация са решили, вода се дава на бебето или поне в България. Трябвало бебето да пие по 100 грама на ден. Всеки си решава, аз мисля да не давам. Днес преди да излезе с баба си на разходка, го целуна. Ще видим по нататък как ще е. Засега мисля, че няма ревност.
И само като си представих още 9 месеца бременност и още една операция... абе беше си кошмар направо.
И така спокойничко си нанка... След това намаля изпотяването, сега вече е почти в рамките на нормалното 
Дано в близките дни съвсем се регулира, защото не искам да е полугладна. Колко е нормално да качи кърменото бебе в края на първия месец? В книгите намирам за 500 гр. от теглото при раждането (а не от това, до което бебето е спаднало след раждането). Вие така ли знаете? Защото мама ми каза, че ние с брат ми сме си качили по цял килограм (само ни е кърмила, не ни е давала никога адаптирано мляко) 
да са им живи и здрави рожбите и съвсем леки нощни контракции, явно ще се окажат прави лекарите, че мога така до края да си го откарам. А честно казано вече ми се ще да родя, да си го видя, да го гушна и да престане да ми тежи 
Обаче на свекървата й излязоха неотложни ангажименти и той ще поеме най-вероятно щафетата от майка ми. а понякога и по-често Как е при вас?
