Урока си го научих...но ситуацията се повтаря отново и отново , а аз упорито не прилагам наученото... 
- Публикувана: 8 юли 2008, 12:22 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2008, 12:43 ч.
За повтарящите се уроци на живота
Ами не ми се случва така. Не знам дали добре си уча уроците, но никога не повтарям една и съща грешка по два пъти.
Може би острани животът ми изглежда нелогичен и пълен хаос, защото нито във връзките, нито в работата си действам по определени съзнателни или несъзнателни модели.
Може би острани животът ми изглежда нелогичен и пълен хаос, защото нито във връзките, нито в работата си действам по определени съзнателни или несъзнателни модели.
Аз гледам на тях не като на уроци, по-скоро като изпитания, поне при мен са такива. За много от нещата ми беше достатъчен един път да ми дойде акъла в главата и да не повтарям, ама има едно две неща, дето знам какъв ще е края и въпреки всичко не мога да се спра.... затова ги приемам като изпитания - дали и този път ще оцелея? Просто като че ли съм кодирана - знам, че е грешка и въпреки това няма сила която да ме спре да го свърша. Та затова леко се съмнявам, че живота иска да се учим от грешките си, просто някой гледа и се забавлява зверски. 
За мъжете не толкова, но всичко останало в живота ми се повтаря с ужасяваща цикличност.
Чак дразни.
Да не говорим, че едва ли има по-голям карък от мен - но това разбира се, се приема несериозно винаги, защото всеки си го мисли същото за себе си.
Казват, че предизвикваме лошите неща, с негативните си мисли.
Възможно е, но чак пък толкова негативизъм да съм насъбрала - няма откъде...
Аз съм добра ученичка, взимам си поука от всичко.
Тоя живот ме е научил на борба, но и на смирение.
На атака и на отсъпление.
Защото понякога не ми е достатъчно да се чувствам щастлива от някоя псевдопобеда.
Най-удовлетворена се чувствам тогава, когато съм в хармония със себе си - пък била тя и постигната с крачка назад.
Прекалено са ми изпитанията и не е честно някак. Явно съм ги заслужила с нещо, но лошото е, че не вярвам в разни работи като карма и т.н.
И оттам може би объркването и съответно страданието - че все не ми върви.
И така до края на света
То и с лошото се свиква, казват.
И айде стига толкова, че звуча като някоя черна прокоба вече
Чак дразни.
Да не говорим, че едва ли има по-голям карък от мен - но това разбира се, се приема несериозно винаги, защото всеки си го мисли същото за себе си.
Казват, че предизвикваме лошите неща, с негативните си мисли.
Възможно е, но чак пък толкова негативизъм да съм насъбрала - няма откъде...
Аз съм добра ученичка, взимам си поука от всичко.
Тоя живот ме е научил на борба, но и на смирение.
На атака и на отсъпление.
Защото понякога не ми е достатъчно да се чувствам щастлива от някоя псевдопобеда.
Най-удовлетворена се чувствам тогава, когато съм в хармония със себе си - пък била тя и постигната с крачка назад.
Прекалено са ми изпитанията и не е честно някак. Явно съм ги заслужила с нещо, но лошото е, че не вярвам в разни работи като карма и т.н.
И оттам може би объркването и съответно страданието - че все не ми върви.
И така до края на света
То и с лошото се свиква, казват.
И айде стига толкова, че звуча като някоя черна прокоба вече
Просто като че ли съм кодирана - знам, че е грешка и въпреки това няма сила която да ме спре да го свърша. Та затова леко се съмнявам, че живота иска да се учим от грешките си, просто някой гледа и се забавлява зверски.
Майката на тази жена споделяла винаги колко и е било мъчно да изпраща баща си и как и е липсвал винаги,когато е имала ну жда, а той е бил на път.Неосъзнато внучката приема за нормален модела, в който по някое време мъжа в семейството изчезва.
Ето,при мен мъжете винаги са имали някакъв проблем със бащата: дали ще е напуснал семейството,дали ще е починал или пък ще са се развели отдавна с майката, но все е липсвал такъв. А аз нямам такива бащински модели в семейството си.
Темата е за тези, които вярват, че не всички неща ни се случват случайно, а животът ни поднася изпитания, за да ни научи на нещо.
Въпросът ми е случвало ли ви се е да попадате в една и съща ситуация няколко пъти? Да реагирате по един и същ начин отново и отново? Или по различен от предишния, но все така погрешен и безрезултатен и да осъзнавате след време, че пак сте в същия капан?
Въпросът ми е случвало ли ви се е да попадате в една и съща ситуация няколко пъти? Да реагирате по един и същ начин отново и отново? Или по различен от предишния, но все така погрешен и безрезултатен и да осъзнавате след време, че пак сте в същия капан?
Нещата се повтарят защото живота си е една въртележка и както е казал Соломон " няма нищо ново под слънцето, каквото става вече е било...."
На въпросите, не, не реагирам по един и същи начин на нещо , с което съм се прецакала веднъж.
А и гледам да не се заричам. За малко неща съм казвала никога и общо взето съм го изпълнявала. Е, имала съм и изненади от себе си, но не са били нещо, за което да съжалявам много. А и аз за минали неща, които нямат вече влияние върху настоящия ми живот не съжалявам.
А по отношение на капана, всеки се чувства в капан , когато е в безизходица, поне аз на това му викам капан. Другото, щом има някакъв изход , какъвто и да е излизам.