Публикувана: 8 юли 2008, 12:22 ч.
Последно мнение: 9 юли 2008, 12:43 ч.

За повтарящите се уроци на живота

3 366
23
1

1
2
Всички

8 юли 2008, 12:22 ч.

Мнения: 10 693

Темата е за тези, които вярват, че не всички неща ни се случват случайно, а животът ни поднася изпитания, за да ни научи на нещо.
Въпросът ми е случвало ли ви се е да попадате в една и съща ситуация няколко пъти? Да реагирате по един и същ начин отново и отново? Или по различен от предишния, но все така погрешен и безрезултатен и да осъзнавате след време, че пак сте в същия капан?
Давам примери – 1.заричате се, че няма да се сприятелявате на работното място, защото това не е добре, защото някой ви е прецакал предния път и сте страдали.
2. Няма да се обвързвате с женен мъж, но после пак се влюбвате в такъв.
И всичко това е осъзнато – напълно ясно си давате сметка, че ви се случва отново и че явно не сте си научили урока предишния път.

От известно време съм в подобна ситуация, толкова си приличат хората и събитията, че понякога имам чувството, че са ме върнали няколко години назад....... И явно и този път не се справям с нещата, и пак правя същите грешки, пробвам различни начини на поведение – резултат няма.

Вие сте......

# 1 8 юли 2008, 13:20 ч.

Мнения: 278

Човек се учи от грешките си. Ако правиш една и съща грешка, значи нищо не си научил.
пп. Много обичам поговорките, за всяка ситуация имам готова, съвети като давам - също. Grinning

# 2 8 юли 2008, 13:26 ч.

Мнения: X

Не се заричам за нищо. Вярвам, че няма случайни неща.
Ако се случи да повторя една и съща грешка няколко пъти, не се заричам, че следващия път ще е по-различно.

"Опитът не ни пречи да правим глупости, но ни пречи да ги правим с удоволствие." Wink

Оскар Уайлд

# 3 8 юли 2008, 13:30 ч.

Мнения: 662

И аз мисля, че няма нищо случайно Peace

. Много пъти съм се заричала, че няма да допусна отново някоя грешка, но понякога обстоятелствата се променят и нямаш друг избор...

# 4 8 юли 2008, 13:31 ч.

Мнения: 10 693

Анализирам си постъпките, но не мога да открия урока, който явно трябва да науча.
Най-лошото е осъзнаването, защото има хора, които цял живот правят една и съща грешка, но въобще не им дреме.
А аз се тормозя.

# 5 8 юли 2008, 14:15 ч.

Мнения: 2 478

Живота си преподава уроците,но кой ли го слуша.
И при мен така.Знам че съм сгрешила,казвам си,че другия път няма да е така...Но следващата идентична ситуация и отново deja vu.
Но може би и ние сме така устроени да реагираме по един и същ начин,независимо колко шамари сме изяли и колко поуки уж сме си взели.
Ето това вече не е случайно.

# 6 8 юли 2008, 15:08 ч.

Мнения: 3 929

Случвало ми се е. Даже в момента ми се случва. Ама сега реагирам и се отнасям към случващото се по друг начин, демек поучила съм се от грешките си донякъде.
Карма, какво да правиш?!

# 7 8 юли 2008, 15:13 ч.

Мнения: 1 761

Скоро бях на една лекция,темата беше Family constelations.И там дори имаше демонстрация, която показа как понякога изобщо не си даваме сметка,че това,което правим в ежедневието е следствие от неосъзнатите ни нужди.Например една жена, която все попада на мъже,които я изоставят и много болезнено преживява разделите.Когато трябваше да опише отношенията в семейството си, се оказа,че дядо и е бил моряк и рядко си е бил у дома.Майката на тази жена споделяла винаги колко и е било мъчно да изпраща баща си и как и е липсвал винаги,когато е имала ну жда, а той е бил на път.Неосъзнато внучката приема за нормален модела, в който по някое време мъжа в семейството изчезва.
Имаше и други примери, много интересни, но който се интересува може да ми пише на лични.

П.С.Уроците на живота не са случайни, но понякога са много болезнени и не винаги този,който трябва да ги научи е в състояние да приеме фактите и да се примири или да направи промени във възприемането на света така,че да се откъсне от проблемната карма.

# 8 8 юли 2008, 15:30 ч.

Мнения: 139

Не си спомням кой го беше казал, че животът ни поднася един и същ тест докато не намерим верния отговор.
Животът много тестове трябва да ми поднесе преди да се науча да не се вкарвам в беля. Или да имам много животи. Аз съм безнадежден случай и вече съм се примираила.

# 9 8 юли 2008, 16:30 ч.

Неизживени спомени
Мнения: 488

Цитат на: melinda_ в вт, 08 юли 2008, 13:30

И аз мисля, че няма нищо случайно на пълно съгласна Peace

Съдбата си знае работата,казвам аз

# 10 8 юли 2008, 16:33 ч.

Мнения: 1 447

Цитат на: zorika в вт, 08 юли 2008, 13:20

Напълно съм съгласна

# 11 8 юли 2008, 16:36 ч.

София
Мнения: 6 810

И аз мисля, че за да се повтарят, значи има още какво да се научи. И аз съм от тези, на които им се случват по няколко пъти.

# 12 8 юли 2008, 17:03 ч.

Мнения: 10 693

Цитат на: muneca de porcelana в вт, 08 юли 2008, 15:30

Не си спомням кой го беше казал, че животът ни поднася един и същ тест докато не намерим верния отговор.

Напълно съм съгласна, но как да намеря верния отговор? Първата стъпка съм я направила с това, че осъзнавам проблема, но по-нататък....
Нещата, които разказва kartinka са много интересни. Би ли споделила повече?
bouquet

# 13 8 юли 2008, 17:14 ч.

Мнения: 604

И според мен няма случайни неща!
Мисля че се уча от грешките си и трудно,
но сигурно се променям.
Последното ужасно нещо ми се случи ,за
да се науча да се радвам на простите неща,
за да се науча да преодолявам болката по- лесно·
Човешкото съзнание има необятни възможности
и ни помага да се справим с неща, които често
смятаме за непреодолими·

# 14 8 юли 2008, 17:24 ч.

Мнения: X

Повтарям едни и същи грешки пак и пак...
Крещя на половинката си ,че не е свършил нещо,макар да знам ,че е безсмислено...
Останала съм с 50 лв. за следващите 3 дни,виждам чехли за 40 и си ги купувам,макар да знам,че ще ми е трудно с 10 лв...
Има още...Животът ли е сложен,аз ли съм тъпа,че не схващам...
А за по-важни уроци даже не ми се мисли...

# 15 9 юли 2008, 10:48 ч.

1st floor
Мнения: 9 126

Урока си го научих...но ситуацията се повтаря отново и отново , а аз упорито не прилагам наученото... Rolling Eyes

# 16 9 юли 2008, 10:55 ч.

Мнения: 9 865

Ами не ми се случва така. Не знам дали добре си уча уроците, но никога не повтарям една и съща грешка по два пъти.
Може би острани животът ми изглежда нелогичен и пълен хаос, защото нито във връзките, нито в работата си действам по определени съзнателни или несъзнателни модели.

# 17 9 юли 2008, 11:01 ч.

Мнения: 851

Интересен въпрос. Не се сещам да съм правила една и съща грешка няколко пъти, но това не значи че не се е случвало. Rolling Eyes

Така или иначе ние сме в един капан. Гледам да се радвам когато съм добре и да не се тръшкам много, когато нещата се прецакват.

# 18 9 юли 2008, 11:16 ч.

Мнения: 2 018

Осъзнато го правим, но е неосъзнато защо го правим!

Има специалисти, които помагат да се излезе от този затворен кръг /ако искате да излезете от него и ако не можете сами/ Peace

# 19 9 юли 2008, 11:28 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Аз гледам на тях не като на уроци, по-скоро като изпитания, поне при мен са такива. За много от нещата ми беше достатъчен един път да ми дойде акъла в главата и да не повтарям, ама има едно две неща, дето знам какъв ще е края и въпреки всичко не мога да се спра.... затова ги приемам като изпитания - дали и този път ще оцелея? Просто като че ли съм кодирана - знам, че е грешка и въпреки това няма сила която да ме спре да го свърша. Та затова леко се съмнявам, че живота иска да се учим от грешките си, просто някой гледа и се забавлява зверски. Laughing

# 20 9 юли 2008, 11:38 ч.

Мнения: 1 875

За мъжете не толкова, но всичко останало в живота ми се повтаря с ужасяваща цикличност.
Чак дразни.
Да не говорим, че едва ли има по-голям карък от мен - но това разбира се, се приема несериозно винаги, защото всеки си го мисли същото за себе си.
Казват, че предизвикваме лошите неща, с негативните си мисли.
Възможно е, но чак пък толкова негативизъм да съм насъбрала - няма откъде...

Аз съм добра ученичка, взимам си поука от всичко.
Тоя живот ме е научил на борба, но и на смирение.
На атака и на отсъпление.
Защото понякога не ми е достатъчно да се чувствам щастлива от някоя псевдопобеда.
Най-удовлетворена се чувствам тогава, когато съм в хармония със себе си - пък била тя и постигната с крачка назад.

Прекалено са ми изпитанията и не е честно някак. Явно съм ги заслужила с нещо, но лошото е, че не вярвам в разни работи като карма и т.н.
И оттам може би объркването и съответно страданието - че все не ми върви.

И така до края на света Simple Smile

То и с лошото се свиква, казват.
И айде стига толкова, че звуча като някоя черна прокоба вече Joy

# 21 9 юли 2008, 11:51 ч.

Мнения: 10 693

Цитат на: Lord of the Dark в ср, 09 юли 2008, 11:28

Просто като че ли съм кодирана - знам, че е грешка и въпреки това няма сила която да ме спре да го свърша. Та затова леко се съмнявам, че живота иска да се учим от грешките си, просто някой гледа и се забавлява зверски. Laughing

И аз вече започвам да си го мисля това. Просто не е възможно да съм толкова тъпа - да виждам, че всичко се повтаря и да продължавам... За тая песен се сещам: "...и тая песен вече съм я пял, играл съм всички роли в тоя скапан сериал..."

# 22 9 юли 2008, 11:59 ч.

Мнения: X

Цитат на: kartinka в вт, 08 юли 2008, 15:13

Майката на тази жена споделяла винаги колко и е било мъчно да изпраща баща си и как и е липсвал винаги,когато е имала ну жда, а той е бил на път.Неосъзнато внучката приема за нормален модела, в който по някое време мъжа в семейството изчезва.

ако беше наистина така, с тия модели дето ги имам вкъщи, изобщо нямаше да съм изживяла дори и половината от връзките,които съм имала. Но все пак звучи логично...
Ето,при мен мъжете винаги са имали някакъв проблем със бащата: дали ще е напуснал семейството,дали ще е починал или пък ще са се развели отдавна с майката, но все е липсвал такъв. А аз нямам такива бащински модели в семейството си.

Последна редакция: ср, 09 юли 2008, 12:07 от Анонимен

# 23 9 юли 2008, 12:43 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: zigizagi в вт, 08 юли 2008, 12:22

Нещата се повтарят защото живота си е една въртележка и както е казал Соломон " няма нищо ново под слънцето, каквото става вече е било...."

На въпросите, не, не реагирам по един и същи начин на нещо , с което съм се прецакала веднъж. Naughty

А и гледам да не се заричам. За малко неща съм казвала никога и общо взето съм го изпълнявала. Е, имала съм и изненади от себе си, но не са били нещо, за което да съжалявам много. А и аз за минали неща, които нямат вече влияние върху настоящия ми живот не съжалявам.

А по отношение на капана, всеки се чувства в капан , когато е в безизходица, поне аз на това му викам капан. Другото, щом има някакъв изход , какъвто и да е излизам.

Препоръчани теми

Фауната около нас

С какво ви дразнят хората?

Какво пробуди вярата ви в Бог?

Криминални досиета

Причина:

Причина: