63 килограма празни приказки на американска земя

при нас нивата са от A до H, колко прави това - 8? урокът също трае 30 минути, но до десетгодишна възраст искат родителите да сайнват детето в началото на урока и да са на територията на басейна докато той трае. най-неудобното е, че са много натоварени и кажи-речи всяка сесия сме на различен басейн, където сваря да го запиша на мама плувеца. сега лятото обаче на местния открит басейн няма голям наплив и обикновено се вреждаме без проблеми и хем ми е близо, хем сме на слънце, доволна съм  .

и, хора, не се оплаквайте от децата си, че бели правели и било натоварено ежедневието! като започнат да се затварят по стаите си, да пребивават денонощтно по приятели или да скитат самостоятелно из кавартала, знаете ли каква скука настава в къщи? ще има да си седите с половинката и да се чудите за какво да се скарате, че някакъв ексайтмънт да настане... трупайте емоции докато ви ги предоставят е моят изтъркан съвет  .

Миз, разсмя ме по тъмниците! Много хубаво разказваш обаче, чак на мен ми се ходи във Виктория

Бенсън, не знам какво да ти препоръчам, защото моето е странен случай. То гледа "Dora the explorer" заедно с батко си и това ни е голямата емоция сега, така че всичко с Дора е вървежно, както и разни гривнички, чантички, обувки и т.н.
Има и нещо друго, което Ели много харесва и това са бебета- всякакви, говорещи, пикаещи, смеещи се и т.н. Направо си умира за такива. Кукли обаче не поглежда. За сметка на това много и харесват кукленските къщи, с миниатюрни столчета и т.н., надявам се за нейния РД да успеем да и вземем нещо прилично. 

Марлела и Ани, мерси за идеите! Цял следобед търсих из нета, утре ще реша...така, че ако има някой друг

Оф, как да не се ядосва човек на бг политиците и разни други:

http://www.novinite.com/view_news.php?id=95167

Ето заради такива неща, мизерия и безредие, не искам да се върна в Б-я.
Направо място не мога да си намеря от яд и срам

Съфорумки, иска ми се да заковат темата Как да научим нашите деца да четат и пишат на български?!, но модераторите ме помолиха да пусна един вот, за да знаят дали има мнозинство по това искане. Ако ви е интересно, ще пишете ли в темата с да или не по въпроса, моля?

Който се интересува от плуване за деца - напишете в Гугъл community education + името на града ви и ще намерите някакви опции. Другите са ви ги казали - YMCA, YWCA, обикновено имат. Или пък търсете swim school, до нас в мола има едно.

Мен тенджерите не ме вживяват толкова пък, все са си същите. Аз имам сватбен подарък от свекървата Цептер, същото става и с тях.

Миз, браво на вас! И аз така си мисля за децата, ама пуста умора, като си уморен си нервен, като си нервен се ядосваш повече и повече ти иска време без децата... ама ти сигурно знаеш, какво ли ти говоря.

Бенсън, погледна ли продуктите на Leap Frog?
Може да купиш също една фръцкава балетна рокличка, цвички и "вълшебна пръчка" с корона. Има ги във всеки Уолмарт, но пачката не я взимай от при играчките, че ще е боклучава, а от при детските дрешки. Подобен комплект ще струва в рамките на $30-35, а на моята баРеЛина-фея-пИнцеНса това й е любимият подарък.
Другото, за което си мисля е gift card за Children's Place - сега имат 50% намаление, а качеството на дрехите е страхотно.
Кофтито е, че разполагаш с много малко време. Можеше да й поръчаш калинкени патъчки. Що не каза по-рано?

Марлела, Биз, тоя налеп ще да е от нишестето. Какво друго да е? Ще пробвам с оцета, както каза Тандури, а ако не стане - тежката артилерия на Аморитка.

И мен ме е яд за това, което става в БГ - всеки ден гледаме новините. Най ме притеснява вероятността да ни изритат от ЕСъюза заради разни серсеми, дето гледат как да си натъпчат джобовете, а БГ - "кучета я яли". Още по-лошо е, че накрая пак няма да има никой виновен, никой осъден, никой наказан.

Мацки правещи кисело мляко, имам въпрос! От известно време като правя по 4 л в буркана ( Фея жива и здрава да си за идеята за тази машина за мляко!) въобще не може да се стегне! Изплува ми по 2-3 чаши суроватка! А го правя по абсолютно същия начин, който и преди. Някой да има идея защо става така? Дали го разреждат гадовете?

Иве, не знам колко време имаш, ама единия вариант са дрешки.. Pumpkin Patch, Gymboree, Children's place...
Аз съм във възторг от играчките на Leap Frog, взехме една топка на Александра миналата седмица - много прилични цени и страхотно качество, много идея има в тези продукти... но са пластмасови, ти каза, че не искаш...

За България, радвам се, че нещата излизат наяве, и че някой най-после размаха камшика... Не ме е страх, че ще ни изхвърлят, но ще включат хиляди наказателни клаузи.. Но ме е срам от тази история много..

Бистре, аз съм за, по хиляда пъти се задава тоя въпрос, поне отговорите да са на едно и също място...

Момичета, да ви питам (може би тези с по-големи деца предимно, но ако някой има опит, да каже), някое от вашите деца имало ли е приятел(ка) "специално" дете и какви са били отношенията със семейството на това дете? Аз от известно време, т.е. месеци насам, имам чувството, че живея в психотрилър, и ми идва да си грабна чукалата и да отпраша с децата нанякъде, само и само да се отърва за известно време от този телефонен и емоционален тормоз.
Моят син тази година се сприятели с такова дете, и аз нямам нищо против. Какво му е специалното на това момченце - не знам. Идвало е у дома, наблюдавала съм го, излизали сме заедно, играе си добре. Съвсем нормално дете е, само дето е като гледано в инкубатор и имам чувството, че му се угажда на всичко. Аз никога не бих допуснала, че е "специално дете". Всъщност съм го разказвала това дете тук, с маниакалния му интерес към президенти и патриотизъм, (което може би само по себе си е малко ненормално).
Но както и да е, тормозът идва от майката. Тази жена не спира да се обажда у дома, през вечер-през две у дома има съобщение от нея, напоследък всяка вечер. Нейната позиция е, че детето й не може да диша едва ли не без моя син, и аз като пинг-понг трябва да реагирам на емоционалните потребности на нейното дете. Ако не им осигурявам срещи до безкрайност, дълбоко й наранявам отрочето. И преди да ми каже, че детето й е "специално" (а това стана след като свършиха училище), тази история ме дразнеше. Сега, когато ми каза, тази история вече ме плаши - но не заради детето, а заради евентуалните привилегии и защити, които тя може да дърпа от този закон и да изнудва училището (не искам да казвам " и семейството ми", защото това би означавало, че наистина си вярвам за психотрилъра).
Децата ни са много различни като интереси и наклонности.Сега разтуриха класа, както си му е реда тук, от наесен ще се сформира нов, с оглед на новите потребности на децата, но тя патологично държи децата да са в един клас, защото това било за доброто на нейния син. И не само от наесен, но си прави сметката това да стане докато завършат училище. Макар районите им от 4-ти клас нататък да са други, тя възнамерява да използва моя син като коз, за да смени техния район и децата пак да са в един клас. Цялата тази история силно ме отблъсква. Нямам нищо против приятелството на децата, но не и с цената на това моето дете да попада в клас, който пък не е подходящ за него. Чудя се докъде един родител на специално дете може да упражнява натиск. Снощи се ровех да търся юридически дела, заведени от родители на специални деца, но не стигнах до категоричен отговор.
А не мога да ви опиша какво става, като моят син се окаже под нейна опека, защото нейното дете плачело, че го иска. Случвало се е да го тъпче с бонбони,да го влачи по боклучави ресторанти, да му дава подаръчета от рода на куче-касичка, за да разбера, че с тях не е лошо и има фън. И естествено, детето се връзва. Понякога не издържам и й казвам категорично "Не". След което следва серия от обаждания, за да знам аз колко нейният син го боляло и бил разочарован.
За рождения ден на моя син му беше подарила Уебкинз, за да можели да чатват, какъв фън било това. На мене цялата идея с Уебкинз ми беше неприятна, но както и да е , преглътнах го, нали уж подарък. После трябваше аз да си вразумявам детето да не виси толкова на компютъра. Когато обаче за пореден път я чух да ги агитира да чатват, казах "не, не съм съгласна". Тя съответно беше пак с наранени чувства.
В неделя нейният син имаше рожден ден. С колко бонбони се върнаха децата у дома, не ми се говори. Аз просто не пожелах да присъствам, баща им ги заведе. А и да й дам уж някакъв знак, че не ми се общува много с нея. Но не съм била ясна. От неделя включително насам пак тя се обажда всяка вечер, да разказва колко е било хубаво на рождения ден, и безкрайни тиради на тема нейния син, и как ще ходят на ресторант на истинския му рожден ден (вчера). Съответно във вчерашното съобщение имаше агитки и моят син да ходи с тях на ресторант, ако аз съм била така мила да му позволя. Направо ми писна. Нямах сили снощи да й върна съобщението, а и беше късно.
И още много мога да разказвам, но като че ли ми поолекна.  Искам и аз на екскурзия !!! (О да, тя и за това все пита - кога ще ходим в България, точна дата на отиване и връщане, да сме под контрол, да не вземем да се окажем тук, пък тя да ни изпусне).

Ох, много смешен този голям Даниел. 

Блажке, какво говориш, това ужас някакъв! 

Бубка, аз говорих с една приятелка българка, която е учителка във Вирджиния, и нейната реакция беше подобна. Не съм приказвала с никого другиго за това освен с мъжа ми (то с кого ли друг ...) , и вчера с тази приятелка. Просто губя ориентация и си мисля дали аз прекалено се вживявам и драматизирам, или наистина е гадно. На моменти ми идва да скоча и да отида в дирекцията.

Блажка, а  какво имаш предвид под "специално"?? Майка му го определя като такова това дете, или е с диагноза?

Все още няма диагноза, тя го мъкне по разни изследвания, и вече е пръснала $5000. Съмняват се за някаква форма на аутизъм, макар че детето може да създава приятелство, има добро въображение, виждала съм ги да играят двамата много добре на въображаеми игри, чете много, предимно за президенти и художници. Подозират Asperger синдром, но не са сигурни. Физически обаче е много неразвито, и не проявява никакъв интерес към спортове, което за мене е съвсем нормално, въпрос на индивидуалност.
Не съм разпитвала дали в училището е регистрирано като "специално", но подозирам, че е, защото помощник-учителката беше много плътно ангажирана с него, и майката ми каза после, че била натоварена да му е личен помощник. Съответно и други терапевти са идвали в клас да работят с него, и това му е правило впечатление ("защо другите имат само един учител, а аз - толкова много?"). Но не мога да разпитвам за подробности.
Единственото, което ме дразни в отношението към моя син, е физическото обсебване. В смисъл не просто да си държат ръчичките, това дете залепва физически с цяло тяло за моя син, дори и на него да не му е приятно и да се отдръпва. Една от задачите на помощничката в класа беше и тази, да го отдръпва на подобаващо разстояние. Даже в клас държаха това дете да седи с гръб към моето, за да не му пречи.
Но аз усещам детето като "специално", най-вече когато майката е около него. С целия й репертоар от вманиачване и фиксиране върху детето, от което самото то започва да се държи неадекватно (разбирам го, и на мене тази жена така ми действа). Абсолютно не разбирам също защо това дете не е включено в по-разнообразни занимания, не му е създадена възможност за повече контакти с други деца. Като не е на училище, го гледа баба му. Единственото "извънкласно" мероприятие, на което беше записано, беше религиозното училище веднъж в седмицата. Щеше на пиано да ходи, ама аз това го слушат от октомври. На някакво рисуване - но и това доникъде не стигна. Виж, джънк-партитата и фън-бълвочите не търпят отлагане. Както и това да се засипва дирекцията със саксиени цветя, мъфини и тарталетено кудкудячене.

Блажка, стига бе, това е тормоз някакъв...

Тина е права, това доказана диагноза ли е, или фантасмагориите на майката?

Май Джи е най-наясно с темата, дано прочете и се включи и ти даде съвет. За мен, без да имам каквато и да е представа и говоря наизуст.. трябва да има граница някаква, и тя е тази, която е важна за детето ти. Всичко останало е нейна отговорност. Дори да приемем, че детето е проблемно (което не изглежда да е случая, по-скоро изглежда навиване от страна на майката), това не може да те превръща в заложник на неговото състояние. Да не говорим за основателните ти страхове за влиянието върху собственото ти дете..

Аз бих се консултирала със специалист, нещата не винаги са толкова невинни, колкото изглеждат.

Олеле Блажка, ама то психически тормоз това! Ужас! Ристрейнинг ордър му е майката!

Ако можеш да подпиташ другаде, какво точно му е специалното, за да знаеш как да реагираш. Иначе твоето дете го натовари със странични занимания, такива в които не може другото да се включва, например уроци по български или де да знам още какво. И кажи че много държиш на фемили тайм и искаш да сте семейно (ексклузив) 6 вечери от 7 в седмицата например или че вечер пишете домашни заедно (по български) или пишете писма на бабите. И така постепенно, да се опиташ да ги отдалечиш. Най-добрия ти бет е да поставиш лимит на времето им заедно под някакъв предлог. Освен това, аз бих казала, че не искам да го водят на ресторант, ей така принципно, че ти е въпрос на възпитание на навици или нещо др. подобно. И кол скийнинг е другото ти спасение...
Съчувствие....


Зора, а би ли писала в темата, че си За, моля....