Отговори
# 165
  • Мнения: 2 658
Клотримазола принципно е против гъбички и вероятно ще ти подейства добре. Какво пише на листовката?
Ми,Суит,нямам я.Но по принцип,че е по лекарска преценка,или нещо такова.Ще видя..
Икаров е добро,аz преди се маzах с тяхно масло.Нямам стрии.

# 166
  • Мнения: 343
Ирина, да ти е жив и здрав младежът, все така грижовен и мил!  bouquet

Асе и твоята дъщеричка само радост да ти носи, да е здрава и весела!  bouquet

Елена, здраве и късмет и за теб  bouquet

Иринии, не си сама в тревогите си Heart Eyes И моята бебка изостава по главичка седмица, по коремче - 2, а по краче върви 3 седмици напред и излиза към 1200 кг. Crazy Шегуваме се с татко й, че манекенка ще отглеждаме Mr. Green За лекарството, което са ти предписали нищо не знам. Аз съм на лекарство за разреждане на кръвта, защото съм склонна към тромби и запушват плацентата. Щом доплерът ти е нормален, не се притеснявай, пък и момчето ти не се е родило много голямо, а те госпожиците са си фини. Само не се притеснявай, всичко ще бъде наред  Hug

Мирка, не се коси слънце. Ще се мажеш с крем за заличаване на белези и ще избелеят. Наистина е неприятно, но явно си е до кожа, и с мазене и без, твоята е предразположена  Hug

Ей, мацки 2 дена бях по задачи едвам, насмогнах да ви изчета. Много ви се радвам Heart Eyes

# 167
  • Мнения: 571
Благодаря ви момичета сладки Hug  bouquet
А моя мъж не ме разбира!!Само ме убижда!!!Каза ми "Е какво да направим-грозна си,обезобразена си,дебела си,и нищо не е както е било преди и няма да бъде,млъкни и стига се оплаква"И съответно ме кара да ям ям ям ям  #Cussing out #Cussing outЕми мъже много са мили какво да ги правим!!!И как да не се сдухвам /дет са вика/и как да ми е кеф да си бременея и дебелея!!!Еми не става!!! #Cussing out #2gunfire #2gunfire

# 168
  • София
  • Мнения: 372
Ирина  newsm51        newsm59      bouquet

Асе newsm51        newsm59    bouquet

Елена newsm51       newsm59    bouquet

само хубавини!!! момичетата всичко са ви пожелали вече  Hug

Mariam777   Hug, ще трябва де чета пропуснатите теми  #Crazy как ще успея  newsm78

irinii  , по таблицата на .:Geri:.   Hug ти си няма и 100 гр под долна граница! това нищо не е! и както казват момичетата - кой гарантира как точно е мерено newsm78 аз бях над горна пак горе-долу с толкова, а имах неблагоразумието да взема и майка ми на прегледа и като чу, че избързва бебчо с растежа  #Crazy само дето и мен успя да шашне, да го мисля и аз! ми едни бебета се раждат 2700, аз съм се родила 4100 - нормално е от сега да дават разлика  Peace то не остана много до срещата с тях  Hug просто тези с по-големите бебовци ще се напъват повечко  Wink
ето ви един линк за раждането - много успокояващо ми действа - Асето и Sheila също  Hug
http://www.natalyoga.net/birth.html
аз да ви кажа много си се радвам на бременността и хич не давам зор да минава  Naughty
даже малко ме е страх - не от раждането, а от след това - как ще се спрвя с кърменето, с вички дрешки /които даже и незнам какво представляват/, с къпане, с възпитание ...  Embarassed
хубава и спокойна вечер!
а на празнуващите  cheers

Mirkata_21    е тоя твоя мъж  fight
desi, нали получи листовката  Thinking

Последна редакция: пт, 11 юли 2008, 18:49 от adicted

# 169
  • Мнения: 118
Ето мееееееее  Hands Clap почти  ви настигамммммм newsm01

Иринче, Асе, живи и здрави да са ви слънцата, с много радост да ви даряват bdbaloni bdbaloni
Еленче, Честит Рожден Ден и на теб, мила!!Много здраве и щастие ти желая Hug
Искам да  сега да попитам и аз нещо за количките,  определено си  харесахме тази- www.primimesi.com/ebay/pliko.jpg  Асе, какво ще кажеш?
ЦЕлувам ви, момичета и хубава вечер ви желая Hug

# 170
  • Мнения: 3 926
Мирка, аз предполагам, че тези думи на мъжа ти са продиктувани от това, че вече му е писнало да те слуша как мрънкаш, че на нищо не приличаш. Те наистина понякога не се усещат, че така вместо да ни накарат да млъкнем ни обиждат и още повече започваме да мрънкаме... но така е - мъжете са от Марс, жените - от Венера Wink Просто живеейки на една планета все ще има за какво да се напасваме Grinning
Що се отнася до стриите - до кожа е. Просто си предразположена и това си е. Наистина възприеми се и се обичай, за да не се чувства бебето виновно за състоянието ти, защото те усещат всичко Peace
Адиктче, душа, кърменето не е трудно, като му хванеш цаката Wink Дрешките - еми няма къде да ходиш - ще обличаш бебето Peace В началото по-бавно, после все по-сръчно и по-сръчно. А възпитанието... От прочетено и вече от опит мога да ти кажа - няма какво да правиш за възпитанието. Каквито и думи да намериш, както и да обясняваш... децата копират поведението, а не попиват думите. Тъй че детето ще се учи от това, което вижда. И ако като ви подмине някоя кола и ви сече пътя извика - Тъпанар! - значи това е, което вижда (личен опит Wink) И ако нещо в поведението му не ти харесва - опитай се да се погледнеш от страни. Тъй че възпитанието е нещо, което носиш в себе си. Ще постъпваш така, както твоите родители постъпват..., а понякога ще се чуеш да казваш неща, които си мразила да чуваш от техните усти... И тогава ще се чувстваш голяма и глупава..., защото може би в тези моменти, когато ти идват на ум познатите клишета, ще е по-добре всъщност да гушнеш детето си и да поиграете заедно...
Ей такива неща Hug Но ще се справиш, всички ще се справим, защото това, което ни е събрало тук е отговорността, осъзнаването й и желанието да се справим по най-добрия начин Heart Eyes

# 171
  • София
  • Мнения: 372
безценна си  Hug

# 172
  • Мнения: 11 516
Специално за Елена, която пропуснах да поздравя!

# 173
  • Мнения: 2 123
Мирка, за пресни стрии единственото нещо, което действа безотказно е мехлемът против белези - контратубекс. Останалите мазила са превантивни.
мацки, чудесно е, че го има този форум  Hug Heart Eyes Heart Eyes Знам ги всички тези неща, които споделяте, но е друго да ти го кажат "посестрими"
Асе, едно към едно си го написала за възпитанието... наистина понякога виждам майка ми в себе си и то не за неща, които много съм харесвала  Confused
Адикт, то мен не толкова грамчетата ме тревожеха, колкото разминаването... нали се сещаш - да няма някакъв проблем... Аз знам от неонатолозите, че ако ще и 2300 да се роди бебето, ако няма дефект и е здраво - всичко си наваксва! Иначе за тревогите ти - ами нормални са си, даже доста разумни.... Мен пък независимо, че съм раждала пак на дневен ред като вълнение ми е самото раждане - как ще мине - - за мен, за бебка, за колко време, повече ли ще боли, по-малко ли... връщат ми се картини от предходното раждане - и ми става едно мило и адреналинско. Ако искате мога да ви пусна разказа ми...

# 174
  • Мнения: 2 658
desi, нали получи листовката  Thinking
Да,Адиктче,прочетох я вече.
А таблицата на Гери много ми харесва.Има долни,горни граници,както и средно zа седмиците.Повечето други са с по една примерна цифра и ходи се оправяй,като не отговаря..

# 175
  • Мнения: 3 926
Маринче, количката е супер. Ако обаче искаш да спестиш някой лев, а и място от зимния кош, можеш да си вземеш - Пег-Перего Плико Праметте + кошница за кола. Ще ти легне към 900-1000 лв. А самата количка има опция да се преустройва на зимен кош и после си става лятна.. Тъй де, като спреш да ползваш зимния кош най-голямото му неудобство е, че заема излишно място, а не можеш да го продадеш, защото е хубаво да не се разваля комплектът Peace
Ето я количката, за да не търсиш сама http://www.simonovi-bgshop.com/tsetska/catalog/product_info.php/ … 5/products_id/165
А ето и разните им кошници, които се прикрепят към шасито http://www.simonovi-bgshop.com/tsetska/catalog/index.php/cPath/90_93

# 176
  • Мнения: 118
Асе, Благодаря Hug Hug
За спестяването, аз мисля че ще спестя Wink взимам я за 370 euro от e-margazinl (в промоция е) но сега ще разгледам и този вариант Праметте.

# 177
  • София
  • Мнения: 372
връщат ми се картини от предходното раждане - и ми става едно мило и адреналинско. Ако искате мога да ви пусна разказа ми...

аз искам и даже чакам  Hug
момичета, по колко контракции на ден горе-долу е нормално да имаме по това време  newsm78 че нещо ми е притеснено - тия лекари - едни викат нормално е, други - да лежиш  Naughty вече незнам  Thinking
искам и още нещо да ви питам ... ако не сте вие ...  Praynig аз не усещам да ми тежи корема, по-скоро като се поуморя малко /а това вече става много бързо/ почва да ме боли ниско долу  Confused а аз така свикнах да си щъкам насам-натам  Sad и ме е страх   Praynig

# 178
  • Мнения: 2 123
Ето мацки. Копирала съм си постингите от отчетната тема и направо ви ги пускам, както преди около 2 години ги написах на дружките:
Ето и нашата история.
Миналият четвъртък ако си спомняте след преглед док ми каза, че вече организмът ми и бебето са готови за раждането. Подробността, която ви спестих е, че набелязахме ден понеделник като краен срок - в смисъл - ако не тръгне бебето до тогава, да го подпомогнем ние. Изгубих съня си, изгубих спокойствието си - това раздвоение, за което пишете и вие просто беше в краен предел. Дните минаваха и така дойде неделя вечерта - приготвен багаж, романтична вечеря с таткото /като за последно/. Целият ден мъжът ми говореше на Спас в корема ми, че е по-добре д атръгне сам, да проявих характер и да спести на мама болките от хапчето припредизвикано раждане. Легнахме си и макар и трудно - заспах. По едно време се събудих с усещане за силно стягане в корема. Реших, че пак разстройство. Отидох до тоалетната и пак си легнах. Не след дълго обаче стягането се повтори и то ощке по-силно. Пак отидох до ОО - този път ми падна тапата - силиконово топче, а след него и няколко капки розова кръв. Малко адреналин нахлу в главата ми,но реших, че е пореднат афалшива тревога и пак си легнах. Не след дълго започнаха регулярни супер болезнени контракции. Засякох ги - на 7 минути. Мъжът ми през цялото време само ме питаше дали съм добре. Като видях, че зачестяват му казах, че съм сигурна, че е започнало раждането. Изчаках да стане 6.20 и звъннах на док. Каза ми да тръгвам към Шейново да се регистрирам и той тръгвал. Контракциите ми вече бяхя на 4-5минути. Момичета /Ивелинка/, казвам ви - РОДИЛНИТЕ КОНТРАКЦИИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ СБЪРКАНИ! Болката е съвсем различна и паузите между тях са... много отпускащи и докато нямаш контракции не изпитваш нищо, дори остатъчна болка /това помага за отпочиването/.
В Шейново на регистратурата бяхме 2 момичета. Попълних документите, дадоха ми нощница и ме качиха в родилното. Там Ме прегледаха и установиха "Оооо тя е готова - 4.5 см" Направиха ми клизма и... ме оставиха в коридора да чакам доктора си. Контракциите ми бяхя толкова болезнени, че дори не се засегнах. Минах през тоалетната. /Да ви посъветвам - постойте повече време, защото винаги остава по нещо   /и започнах да се разхождам из коридора, като по време на болките се подпирах на един прозорец. След малко една дежурн алекарака ме викна, за да ме прегледа на видеозон - каза, че нещата са наред и бебето тежи около 3300.
Само искам да вметна, че през цялото време бях в много добро настроение и изключително дисциплинирана.
Докторъти акушерката дойдоха и ме заведоха във ВИП родилната зала. Страхотно е и препоръчвам на всеки, който може да си го позволи. Тя представлява много приятна стая с ергономично родилно легло и епредназначена за теб и всички твои близки, които искат да присъстват по време на раждането.
Ох много дълго става, затова ще съкратя. Докторът ми спука мехура. Болките се засилиха още  вече бях със 6 см. Анестезиологът ми постави епидурал /ако искате ще ви опиша подробно какво е усещането, за да сте подготвени и да не се стряскате от нищо/ и след 10 минути вече си разказвахме истории с екипа и с мъжа ми и се смеехме. Всеки, който влизаше се ококорваше - каква усмихната родилка - все едно няма да ражда. Докторът ме преглеждаше на 15-20 мин. Когато разкритието стана 9см започнахме д чакаме напъните, но от упойката нещо ги нямаше. Затова реших повече да не ми пускат от нея. След 15мин започнаха... Няма д авлизам в подробности, но си родих напрактика без упойка и с доста мъки - около 40 минути напъване - изпитах ужас, че никога няма да успея да го изкарам малкия, защото не беше много ефективно/ Преди да излезе бебчо док ми направи епизиотомия и така много ни помогна... После приказката започна... Мъжът ми по време на напъните го помолих да излезе, но щом беб проплака той влезе и тримата се влюбихме отново! Последва шиене и 2 часа лежане с пясък и с меченце върху корема. Още докато лежах в родилното дойдоха бабите и дядото. Снимаха ни с камера и т.н.   
Много накратко - това е. Ще обобщя, че преди да родя имах съвсем друга представа за това какво е напън и какв од аправиш с него, както и за упойката и ако някоя от вас желае мога да разкажа по-подробно. Същото важи и за гърдите и кърменето.


Момичета, тази нощ малкият не спа до 6.00ч. не знам какво му беше станало - само търсеше да суче нещо и плачеше. Храних го до полуда, но щом дръпна гърдата си /след 40 минутно сукане/ се разплаква все едно непърва трябва да яде... Направо с татко му по едно време щяхме да припаднем / това ми е поредната безсънна нощ откакто съм мама и явно умората се понатрупа/
все пак написах впечатленията си от кърменето. Това е пътят, по който аз постигнах успех в тази област и то за кратко време и се надявам да ви е от полза. Предварително се извинявам, че стана дълго.
Приключението ми да кърмя.
След като ме преместиха от родила зала в стаята ми зачаках втората си /след раждането/ среща с МОЯТ Спас/ител/. Родих го в 12.35 – нормално, което означаваше, че в 7 трябва да ми го докарат отново. Междувременно вече бях ставала 2 пъти и 2 пъти бях пишкала, което е много хубав показател за ползващите перидурална упойка. 7часът дойде и отмина. Акушерката, която беше дежурна ме увери, че в 10 ще ми го донесат. Както си лежах и броях минутите /таткото вече си беше тръгнал, за да уважи многолюдния празник в чест на първородния му син/ ми се причу познат глас някъде от другата част на коридора. Може странно да ви прозвучи, но просто бях 100% сигурна, че това е Спас. Колкото и да ме болеше накуцвайки се изправих и с максимално допустимата в този момент скорост се завтекох натам. Наистина пред асансьорите беше оставено креватчето с моето момче в него. Нова вълна н алюбов нахлу в мен. Избутах го в стаята си и без да се замислям го взех сложих на корема си. Той веднага се успокои и заспа. Така без никакви опити за кърмене мина и втората ни среща. На третия или четвъртия път се опитах да събера в главата си всичко, което бях чела за първите стъпки в кърменето. Помолих една акушерка да ми помогне. Тя ме стисна силно и ме увери, че имам коластра и мога да се опитам да му дам малко. Процедурата, която ми обясниха беще проста – измити гърди и измити ръце. Опитах да сложа малкия да суче, но безуспешо – лигавеше се и си въртеше главата на всички посоки. След като ми го взеха реших да видя каква работа ще ми свърши помпата на Авент. Изчетох инструкциите и пробвах. Резултат=0! На следващата ни среща помолих акушерката отново да ми помогне. /ако не си поискаш помощ – никой няма да ти обърне внимание/ Тя положи бебето легнаро на страни с коремчето към мен. Главичката мусе подпря в свивката на ръката ми. Най-важната част е полагането на гърдата в устичката му. Хваща се ареолата между пръстите на свободната ръка и се оформя нещо като… лъжичка от плът. В момента, в който бебчо си отвори устата широко цялата защипана тъкан се напъхва вътре и той засуква. Така зърното стига много навътре и на практика беб н его сученего, а само масажира с уста ареолата около него, избутвайки млякото. Акушерката ми каза – по 10 мин на всяка гърда. Следващите няколоко опита бяха успешни /с излючение на пътите, в които не можех да събудя малкия по никакъв начин. Обясниха ми как да правя и това: Бебчовците не обичат натискът по петичките, лопатките и вралтлетата си, а също и въртенето на ръце, когато е във вертикално положение/ След всеки опит за хранене се мъчех нещо да цедя, но уви – без резултат. На втория ден сутринта попитах акушерката за състоянието на гърдите ми. Тя каза, че до 24 часа ще са препълнени ако не предприема някакви мерки, а именно – изстискване. Стисна ме няколко пъти мн силно и ми показа как на ръка да си отпуша каналите – движението е от периферията на гърдата към зърното, като в края на движението много силно се стиска ареолата /докато потече мляко/. Захванах се сериозно с гърдите си. 30 минути преди всяко идване на малчо първо си правех компреси от горещи хавлиени кърпи върху съответната гърда, после с насапунисани ръце правех този масаж + въртене по часовниковата стрелка. После идваше бебчо – колкото можеше си изсмукваше, а после аз с помпата. Помпата на Авент върши работа, НО без силиконоват ачаст от фунията и след процедурата, която описах по-горе. Когато се спуска млякото на бебчо се дава само едната гърда!!!която след хранене се доизстисква, намазва се с гарамстан /или крема на авент/ и се прибира в сутиен, в който за по-голяма хигиена слагам еднократни подплънки.
Когато имате бебе с добър сукателен рефлекс и сте постоянни – няма начин да не успеете. Най-важното е да си кажете, че си посвещавате времето на това – аз така направих и дори през нощта в болницата, когато не ни носеха бебчовците си навиввах часовника и отделях време за цедене. Резултатът е – бебчо вече е на 5 дни и до този момент е само на кърма /без вода даже/ Предупреждавам ви, че със сигурност докато загрубеятт зърната ви може да се напукат леко тук таме – затова мажете обилно и оставяйте гърдите открити, за да поемат крема. Също така – не позволявайте малчовците да сучат само от зърно – това е пагубно за гърдите, а те си остават гладни. На колебаещите се да кажа – има смисъл от помпа в болницата! /аз вече не я ползвам, защото Спас е на поискване и ме изсмуква цялата/
В заключение ще кажа, че преди да родя мисълта за бебето на гърдата никога не е будела романтични мисли в мен, а сега изпитвам страхотно чувство на пълнота и единение с беб и ми е много приятно!
Мацки, готова съм да отговарям на всеки ваш въпрос и мног оискам да ви помогна с каквот омога от краткия си, но интензивен опит!   

Спас не получава вода и отказва биберон залъгалка. За пъпчето - 3 пъти на ден го обтривам с натопен и изстискан в 70 градуса спирт памук над, под и от двете страни на щипката. После пудря с топоцин. 90 градусовият спирт спомага за по-бързата некроза на тъканите, а 70 градусовия е най-силно антисептичния. /Това от педито ни/


Момичета, напълно ви съчувствам за телефонния и "приятелски" тероризъм, на който сте подложени точно пред ираждането. И аз минах през този етап на обаждания уж да ме питат как съм, а задължително вмятат - няма ли да излиза вече? със сигурност хората, които ви звънят не са злонамерени, но вариантът е само един - отрязване!
Сега за епидуралната.Слага се, както знаете, до 6см разкритие. Аз вече го имах, когато дойде великолепния антестезиолог д-р Янакиев, за който най-гточната дума е ПИЧ!!!  - невероятно чувство за хумор, разбиране и въобще... страхотно предразполагаща личност. /извинете за отклоненнието/
Та докторът ме накара да легна на лявата си страна и да заема ембрионална поза. Асистираше му акушерката, като помощта й се изразяваше най-вече в това да ме държи като в преса и мен, за да не мърдам. Първо се бие локално обезболяващо /междупрешлените, точно в областта на кръста, а аз мислех, че по-надолу.../ - усеща се като най-обикновена инжекция, но мн бързо.Нещото, което не очаквах и ме изненада неприятно, бе чувството после. Значи - вкарва се една по-дебела игла /това естествено не го виждам, но нали мъжът ми беше до мен и той ми разказа/. Това също не боли. По тази игла се пуска един катетър с дебелината на по-плътен конец. Той се спуска надолу под кожата и по-гръбначния стълб. Дълъг е около 5 пръста /когато ми го махна д-рът м иго показа/ Ето това беше най-неприятното. Явно се минава през някакви точки и нерви, от окоето се получават неконтролирани спазми в крайниците. Ако човек не го очаква може да изпита паника - процедурата минава страшно бързо - за 10-15 секунди, но не се изненадвайте ако изпитате и болка. Аз честно казано малко се изплаших. После по гърба външно се залепя един по плътен катетър, който илиза отпред н гърдите ти - така че да не ти пречи и да е удобен за вливане. През него док постави упойката - усеща се разливаща се прохлада по гръбнака. болките от контракциите чувствително намаляват след 10тина минути.  Така без болка и с добро настроение за около час постигнах почти пълно разкритие. Започнаха да ме питат дали усещам напъни. Бяха много леки. Пак ме питаха дали напъните са по-силни от болката от контракциите. Казах им - не. Така аз самата им предложих повече да не вливаме упойка. /нивото на обезболяване се поддържа с периодично вливане по катетъра в гърба/ засилихме и окситоцина и след около 15 мин. започнаха напъните. Това за мен лично бе най-тежката част, но няма да влизам в подробности, защото всичко  е индивидуално и не искам да ви плаша. /Предварително бях чела историите на момичетата как с 3-4 напъна за 10 мин са родили -е при мен продължиха 40 мин    !/ Когато дойде момент за епизиотомията, анестезиологът вля през катетъра друга упойка, която да обезболи отново долната част на тялото. Да ви кажа - през цялото време си усещах краката и си ги движех, усещах и като ме тушираха, но всичко без болка.  После усещах и шиенето /не болезнено, но го усещах/, но вече Спаси беше на корема ми и нищо нямаше значение! Катетърчето ми го махнаха от гърба доста по-късно през деня /имаха и други операции и затова/ Усещах някакъв дискомфорт в гръбнака, но не и болка. Като го изкараха - напълно безболезнено и неусетно е - дискомфортът изчезна! При епидуралната упойка няма странични ефекти, като главоболие и т.н  характерни за спиналната. Момичетата, препоръчвам ви с 2 ръце да се възползвате. Не само защото болката до разкритие почти я няма, а най-вече защото през това време можете да си починете и д асе настроите позитивно за най-важната част по изгонването.

# 179
  • Бургас
  • Мнения: 27
Абсолютна лудница е тука:))))), немате изчитане..а добър вечер..миси на всички за отзивите за името..Асьо, мори, ма как от Марс, мъжете, ма?Simple Smile))))))да не ми излезе сега от корема някой с антени, Марсиан? Не, бе, чувала съм го този лаф:) И какво- Сиянката така? Леле, голяма радост! Браво на тебе първо, че си я износила с радост и любов, на твоя съпруг и сега за нея ама много целувки и пожелания да радва мама и татко и всички, да получи много подаръци и да е едно щастливо дете!
 Елена, добре си дошла на този свят преди време!  HugБъди щастлива, бейбе! Имай едно щастливо семейство! Hug
Ире, пожелавам ти радости с твоя син- рожденник, да бъдеш щастлива майка и всичко, което е най- добро за него, нека бъде! Hug
Шейле, идвай по- често на родна земя тук! Сонче, ко пайш, градска;)? Hug
Аз пък сега мъкнах тежки чанти от Билата, че мъж ми на бач..а аз уж за някои дребни неща, две торби излязоха..ооооооф..дано всичко е оки.
Спокойна и любовна вечер, момичета! Hug

Общи условия

Активация на акаунт