Клуб "Без грим, без токчета, без ролки" 4

A прическата, Иве  смени ли я?

Ох, обърках се:) Ролки , не рокли.

И аз не одобрявам пластичната хирургия, поради причината че не изглежда естествен крайния резултат. Не съм виждала сполучливи устни или нос досега. Гърди - сещам се единствено за моделката Жизел Бюндхен , която си е направила нормални, в България специално всяка слага такива импланти, че и от хеликоптер да се забележат, смешно ми е. Ако някога си сложа имплант / аз харесвам към днешна дата малките си гърди/ , ще е по-скоро ' подложка' , ако променят формата си след бъдещо раждане и кърмене- за повдигане. Не харесвам много големите гърди, вулгарни са ми. Може би защото нямам,незнам, никога не съм имала комплекс на тази тема, на моите габарити никак не биха отивали големи гърди.

Аз имам леки бръчици около очите и много си ги харесвам Някак си по-зрял вид ми придават.

Грим не ползвам никакъв.
Не мога да се гримирам сама, а в пътите, когато са ме гримирали, изглеждам ужасяващо.

Чантите трябва да са големи. Колкото по-големи, толкова по-добре.
Аз съм голяма жена, малките чанти не ми "ходят", а и имам доста неща, които влача постоянно със себе си.

Не одобрявам пластичната хирургия (изключение правя в случаите, когато се налага). Липосукции, уголемяване на гърди, корекция на нос, бръчки

Не, Анджелина, не съм още. До преди няколко дни даже бях в настроение да се откажа от сериозни промени, но сега съм дотолкова навита, че сутрин ставам и докато я прибирам, за да направя тоалета, си казвам "ох, пак тази косаа!'' Вероятно ще избера прическа на нивото на раменете, за да ми е удобно през зимата, като дължина, но още не съм избрала какво точно ще е. Даже съвсем случайно тези дни ме попитаха "Абе, защо не си върнеш късата коса?", чак се замислих, но за това не съм готова, защото няма връщане назад. Търся и все още се ориентирвам по сайтове.Ако някой може да помогне с линк, много ще се радвам, защото трудно попадам на по-съвременни прически.Явно грешно задавам търсенето.
А,  infantilno, аз също съм с малък бюст, но това повече ме е радвало, отколкото нещо друго. Сега, когато кърмя, пак съм с някогашния си размер (постепенно го постигнах без усилия ), но не так стегнати, акто преди да забременея. И си мисля, че дори и да поувиснат малко един ден, когато стана на 37-8, пак ще стои добре и секси, но по един подходящ за възрастта начин.
Бръчки около очите нямам или имам едни линии като на татко, но не ги считам за бръчки. Имам си само една, мимическа се води и е само от лявата страна на усмивката ми. Тя ми е от 6-годишна възраст (с една приятелка си имахме еднакви и фи сравнявахме пред огледалото)!
Това, което забелязвам е, че ходейки по улиците, не ми правят впечатление, като облекло или друго, момичета на по 18-23 или 25, ами  се заглеждам по зрели жени и визията им. Не знам защо, сигурно и аз порастнах, но ги намирам за много по-обаятелни, в сравнение с младичките. Все си пожелавам да изглеждам като тази или онази.

Неутрално. Неприемливо ми е "разкрасяване" с неясна цел. Ако много те потиска видът ти, то може би преди такава драстична стъпка е по-добре да се мине на посещение при психолог, който да те научи да се обичаш
Аз лично не знам бих ли. По-скоро не бих. Бил си повдигнала бюста някой ден - но без импланти и със сигурност - без разрези около ареолите. При последните знам, че се губи много или изцяло чувствителността им, а аз нея не си я давам

Аз не знам. Към дадения момент не бих синаправила пластична операция. Главно, защото не бих искала да се подлагам на операции повече, две секции ми стигат.  Ако можех да се събудя една сутрин с по-малък нос, с повдигнати гърди и без стрии, ммм, чудно! Ама ей така, да ходя да се бутам в операционна, че и пари да давам, благодаря.

Моето е по-скоро положително- сигурно защото от доста време не мога да се престраша да си направя една корекция, която е колкото естетична, толкова и необходима от медицинска гледна точка естествено, че не ми харесват огромните "фолк" гърди и още повече показното им предлагане наляво-надясно, а така също и тръбенето навсякъде за достъпността на козметичната хирургия.
А за косата- аз цял живот не успявам да се сборя с моята коса- за да добие "нормален" вид трябва да й отделя около 15 минути всеки ден, което честно казано много ме изнервя, да не говорим, че къста прическа изобщо не ми отива, така че съм обречена на времегубене с нея
Иначе срам - днес прочистих цялата чанта и портмонето(което е голямо почти колко мен  ) - не съм очаквала, че мога да събера толкова боклуци на едно място. Реших да махна доста неща от там, дано не ми затрябва нищо скоро

Girl from Ipanema , сигурна съм,че сувсем скоро след момента, в който се отървеш от въпросното нещо, ще се окаже, че все пак си имала нужда от него. Това поне при мен е нещо като закон.

знаех си...знаех си

Аз съм 'за' належащи корекции, мой приятел си коригира преграда в носа, защото затрудняваше дишането му, приятелка си прибра щръкналите уши. Но позната, която още като ученичка коригира носа си и досега немога да възприема- леката гърбичка на носа някак я ..незнам думата...облагородяваше, сега с чип нос е сладникава кукличка. Ако видя ненатрапчива корекция може би ще съм 'за', но съм свикнала на гледката- болезнено издути до пръсване гърди, напомпани като на порно звезда устни, грозни носове.

За хирургията - ами аз съм много пристрастна към тялото си, защото няма къде другаде да си държа душата
Просто не давам да ми го режат повече, достатъчно е, че родих секцио.
Частна територия.

Нещо такова е, да. Всяка промяна ще промени и излъчването. Едно чипо носле и вече няма да съм аз, няма да ми е уютно в мене си, все едно съм в чужда къща. Пък била тя и по-красива от моята. Мисля, че дори и кривите зъби не бих си сменила.

 На мен много често къде тактично къде не ми се намеква как може да се изоставя с тези си зъби, след като мога да ги коригирам с шини. Но пък близките на мен хора го намират за чаровно, дори е било повод за мили обръщенийца от типа на " зайко". Не мисля, 4е бих се разделила с идиотската си усмивка.
 Повечето от вас са майки. Как мислите, дали това се възпитава - себеусещането ? Аз например съм непланирано, но много искано бебе, по- малката сестричка, по- емоционалната и лабилната и третирана ако изпозлвам сленга на форума като "принцеска". Като гледам детските си снимки съм едно трътлесто , ококорено недоразумение, но винаги бях хвалена, насърчавана, обсипвана с мили думи...и може би това ми е помогнало да живея в хармония със себе си въпреки несъвършенствата си.

Инфантилна, точно в това ни е чара. Ние все пак сме хора, изглеждаме всеки по своему красив и очарователен. Имаме своите слаби и силни черти, не бих се подложила на каквато и да било опареционна намеса. Има неща,които не си харесвам,но наистина ако ги промен няма да съм аз.
Определено себеусещането се възпитава, не само от родителите обаче според мен. Най-важно е какво носиш вътре в себе си, пък и пред кого ще го покажеш.
Може би точно заради това се включих в този клуб - харесвам се естествена и непринудена. Не бягам от грима,но не и разчитам само на него.

Възпитава се. Или, както е в моя случай, се самовъзпитава, напук на свръхвзискателните родители 
Всъщност, при мен този вид себеусещане дойде след една черна серия от загуби на любими хора. Бях свръхсуетна, една истинска Мис КМ, достойна да пусне тема за нощния грим Но като се сблъскаш с нещо такова, проумяваш, че има и по-лоши неща от това някой да те види без грим или бельото ти да не е секси. Отрезвяващо действа. Та... реших, че щом смъртта може във всеки един момент да ме срещне на улицата, по-добре да съм с удобни обувки